РЕШЕНИЕ
№ 799 02.03.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесети февруари две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8768 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е образувано по искова молба на З.Д.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
- адвокат Д.П., против „ДЕНИСА - Е & Е“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Овча купел“ бл.508, вх.Б, ет.3, ап.43, представлявано
от управителя Е.К.И., със съдебен адрес *** – адвокат П.С. – М..
Предявява
осъдителен иск за следните суми :
1. 439,21 лв. - дължимо възнаграждение за месец ноември
2018г. и законна лихва за забава в размер на 35,25 лв. за периода 25.12.2018г.
- 09.10.2019г.;
2.
566,40 лв. - дължимо възнаграждение за месец декември 2018г. и законна лихва за
забава в размер на 40,56 лв. за периода 25.01.2019г. - 09.10.2019г.;
3.
566,40 лв. - дължимо възнаграждение за месец януари 2019г. и законна лихва за
забава в размер на 35,69 лв. за периода 25.02.2019г. - 09.10.2019г.;
4.
566,40 лв. - дължимо възнаграждение за
месец февруари 2019г. и законна лихва за забава в размер на 31,31 лв. за
периода 25.03.2019г. - 09.10.2019г.;
5.
566,40 лв. - дължимо възнаграждение за месец март 2019г. и законна лихва за
забава в размер на 26,43 лв. за периода 25.04.2019г. -09.10.2019г.;
6.
566,40 лв. - дължимо възнаграждение за месец април 2019г. и законна лихва за
забава в размер на 21,71 лв. за периода 25.05.2019г. -09.10.2019г.;
7.
569,40 лв. - дължимо възнаграждение за месец май 2019г. и законна лихва за
забава в размер на 16,83 лв. за периода 25.06.2019г. - 09.10.2019г.;
8.
284,70 лв. - дължимо възнаграждение за месец юни 2019г. и законна лихва за
забава в размер на 6,08 лв. за периода 25.07.2019г. - 09.10.2019г.;
9.
514 лв. - обезщетение за неизползван отпуск от 20 работни дни и законна лихва в размер на 16,56 лв. за
периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 16.06.2019г. до
09.10.2019г.; ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на
иска на 14.10.2019г. до окончателното им изплащане.
Ищцата
твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, като е работила на
длъжността „***“ в магазин на ответника в *** „***“ – Б. с договорено трудово
възнаграждение от 569,40 лв. месечно, платимо от 10-о до 25-о число на
следващия месец. Трудовото правоотношение било прекратено на 15.06.2019г., като
ответникът не е изпълнил претендираните парични задължения.
В
преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
исковете. Признава неплащане на трудовите възнаграждения на ищцата, но счита,
че същите не следва да бъдат в претендирания брутен размер, а от тях следва да
се приспаднат дължимите осигуровки и данъци. Твърди, че предвид отработения
период от 7 месеца ищцата има право само на 11 работни дни платен годишен
отпуск, за който признава, че не е ползван.
Страните
претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
След
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.128 т.2 във
връзка с чл.245 ал.2, чл.224 ал.1 от Кодекса на труда КТ/ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Страните
не спорят, че по силата на представения трудов договор № 001/ 09.11.2018г. са били
в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила за
ответното дружество на длъжността „***“ с място на работа магазин за дрехи.
Договорено е основно месечно трудово възнаграждение от 566 лв., платимо от 10-о
до 25-о число на следващия месец и допълнително трудово възнаграждение за
придобит стаж и професионален опит от 0,06% за всяка година трудов стаж при
настоящия работодател.
На
основание чл.128 т.2 и чл.245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното
трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа.
Тъй
като ответникът не е оспорил изложените от ищцата обстоятелствата, на които се
основава искът, съдът приема за установено, че трудовото правоотношение е
прекратено съобразно заявеното от ищцата – от 15.06.2019г. на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ – поради забава на работодателя да изплаща трудовото
възнаграждение, което се дължи в посочените от ищцата в исковата молба брутни
размери. Поради това предявеният осъдителен иск за заплащане на трудовите
възнаграждения на ищцата е доказан по основание и размери.
Спори
се по делото дали в размера на дължимото на ищцата трудово възнаграждение
следва да бъдат включени, дължимите от работодателя към бюджета данъци и
осигурителни вноски на работника. По този въпрос е налице задължителна съдебна
практика – решение № 166/ 25.02.2010г. по гр.д. № 220/ 2009г., ІІІ г.о., ГК на
ВКС, постановено по реда на чл.290 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Съгласно тази практика при иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ е допустимо
да се присъди договореното брутно трудово възнаграждение, като дължимите данъци
и осигурителни вноски ще бъдат изплатени в хода на изпълнителното производство.
Дължимият данък върху общия доход и личните осигурителни вноски на работника са
публични държавни вземания, които на основание ЗДДФЛ и КСО работодателят е
задължен да удържа от размера на начисленото трудово възнаграждение и да внася
от името и за сметка на работника. Като кредитор на тези публични държавни
вземания държавата е присъединен взискател в изпълнителното производство –
чл.458 от ГПК. Тъй като в настоящото производство не се представиха никакви
доказателства ответникът да е изпълнил задължението си да начисли и да преведе
дължимите за ищцата данъци и осигурителни вноски, на основание чл.128 т.2 от КТ
съдът приема предявените искове за основателни за предявените брутни размери на
дължимите трудово възнаграждения.
При
установеното неизпълнение на ответника основателни са исковете за заплащане на
обезщетения за забава върху дължимите трудови възнаграждения. На основание
чл.86 ал.1 вр. чл.84 ал.1 от ЗЗД и чл.245 ал.2 от КТ тези обезщетения се дължат
начиная от деня на забавата – в случая от 26-о число на месеца, следващ
полагането на труда. На основание чл.162 от ГПК при ползване на информационен
продукт „Апис Финанси/ Изчислителни системи/ Изчисляване на законна лихва“
съдът определя дължимите обезщетения за забава за предявените периоди до
09.10.2019г. в следните размери : 35,13
лв. за възнаграждението за месец ноември 2018г.; 40,43 лв. за възнаграждението
за месец декември 2018г.; 35,56 лв. за възнаграждението за месец януари 2019г.;
31,15 лв. за възнаграждението за месец февруари 2019г.; 26,27 лв. за
възнаграждението за месец март 2019г.; 21,55 лв. за възнаграждението за месец
април 2019г.; 16,76 лв. за възнаграждението за месец май 2019г.; 6,01 лв. за възнаграждението
за месец юни 2019г. За разликите над тези суми до предявените размери исковете
са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
На
основание чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. При сключването на трудовия договор страните
са договорили платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Пропорционално на
отработените от ищцата 7 месеца при този работодател, съдът приема за
установено, че за този период тя е имала право да ползва 12 дни платен годишен
отпуск. Тъй като по делото не се спори, че ищцата не е ползвала полагащия
ѝ се платен годишен отпуск, искът ѝ за обезщетение по чл.224 ал.1
от КТ е доказан по основание. Изчислено съобразно чл.224 ал.2 вр. чл.177 ал.1
от КТ дължимото обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск от 12 дни е
в размер на 341,64 лв. /12 х дневното брутно възнаграждение от 28,47 лв. за
месец юни 2019г./. За разликата над тази сума до предявения размер от 514 лв.
искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава на
задължението си по чл.224 ал.1 от КТ, с което за предявения период от
16.06.2019г. до 09.10.2019г. е в предявения размер от 11 лв. За разликата над
тази сума до предявения размер от 16,56
лв. искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на
решението за присъденото трудово възнаграждение.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавни такси за уважените искове
в размер на 200 лв. – по 50 лв. за всеки от съединените четири оценяеми иска.
На
основание чл.78 ал.1 ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Разноските на ищеца в настоящото
производство са в размер на 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно приложените договори за правна защита и съдействие. Съдът намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. На
основание чл.78 ал.5 от ГПК съдът намира, че тези разноски следва да се
определят в минималния размер по чл.7, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв. За тези разноски съразмерно с
уважената част от исковете ответникът дължи на ищцата сумата от 286,53 лв.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Разноските на ответника в
настоящото производство също са в размер на 300 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, за
които съразмерно с отхвърлените искове ищцата му дължи сумата от 13,47 лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЕНИСА
- Е & Е“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Овча купел“ бл.508, вх.Б, ет.3,
ап.43, представлявано от управителя Е.К.И., със съдебен адрес *** – адвокат П.С.
– М., да заплати на З.Д.И. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** - адвокат Д.П., следните суми : - 439,21 лв. - брутно трудово възнаграждение
за месец ноември 2018г. с 35,13 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода
25.12.2018г. - 09.10.2019г.; - 566,40
лв. – брутно трудово възнаграждение за месец декември 2018г. с 40,43 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава за периода 25.01.2019г. - 09.10.2019г.; - 566,40 лв. - брутно трудово
възнаграждение за месец януари 2019г. с 35,56
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
25.02.2019г. - 09.10.2019г.; - 566,40
лв. - брутно трудово възнаграждение
за месец февруари 2019г. с 31,15 лв.
- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.03.2019г. - 09.10.2019г.; - 566,40 лв. - брутно трудово
възнаграждение за месец март 2019г. с 26,27
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
25.04.2019г. - 09.10.2019г.; - 566,40
лв. - брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г. с 21,55 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 25.05.2019г. -09.10.2019г.; - 569,40 лв. - брутно трудово
възнаграждение за месец май 2019г. с 16,76
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
25.06.2019г. - 09.10.2019г.; 284,70 лв. -
брутно трудово възнаграждение за месец юни 2019г. с 6,01 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 25.07.2019г. - 09.10.2019г.; - 341,64 лв. - обезщетение за неизползван
отпуск от 12 работни дни с 11 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.06.2019г. -
09.10.2019г.; ведно със законните
лихви върху главниците от предявяването на иска на 14.10.2019г. до
окончателното им изплащане; и сумата от 286,53 лв. – за направените по делото разноски,
съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ следните искове на З.Д.И. против
„ДЕНИСА - Е & Е“ ЕООД : 1. за обезщетения за забава
в размер на законната лихва върху дължимите трудови възнаграждения за разликите
над уважените размери от 35,13 лв., 40,43 лв., 35,56 лв., 31,15 лв., 26,27 лв.,
21,55 лв., 16,76 лв., 6,01 лв., до предявените размери от 35,25 лв., 40,56 лв.,
35,69 лв., 31,31 лв., 26,43 лв., 21,71 лв., 16,83 лв., 6,08 лв.; 2. За
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ за
разликата над уважения размер от 341,64 лв.
до предявения размер от 514 лв.; 3. за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за разликата
над уважения размер от 11 лв. до предявения размер от 16,56 лв.
ОСЪЖДА З.Д.И.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат Д.П., да заплати на „ДЕНИСА - Е & Е“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Овча купел“ бл.508, вх.Б, ет.3, ап.43, представлявано
от управителя Е.К.И., със съдебен адрес *** – адвокат П.С. – М., сумата от 13,47 лв. за направените по
делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлените искове.
ОСЪЖДА ДЕНИСА
- Е & Е“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к.“Овча купел“ бл.508, вх.Б, ет.3, ап.43,
представлявано от управителя Е.К.И., със съдебен адрес *** – адвокат П.С. – М.,
да заплати по сметка на Районен съд – Бургас дължимите за производството
държавни такси от 200 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД