РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. В., 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20231300500025 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на “Д.Т.” ЕООД, ЕИК *, със заявен
съдебен адрес: гр. С., ул. “И.Д.” № * ет. *, офис * чрез адв.-пълномощник адв. П. П. против
Решение № 57 от 19.10.2022г., постановено по гр.д. № 100/2022 г. по описа на РС-К., с което
са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В. В. Н., ЕГН ********** от гр. К. общ.
К., обл. В., ул. „А.* №* обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1215.00 евро, представляваща обезщетение за претърпените
от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойността на глоби в общ размер на
1215.00 евро, които глоби са наложена на ищцовото дружество за извършени от ответника
нарушения - непредоставяне на контролните органи в Н. намиращите се в кабината на
влекача АДР инструкции и управление на повереното му МПС с превишена скорост, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата като неоснователни и недоказани, както и сторените
разноски в производството.
С обжалваното решение жалбоподателят „ Д.Т.“ ЕООД е осъден да заплати на
ответната страна В. В. Н. сумата в размер на 400,00лева, направени разноски в
1
производството пред РС-К. за адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените от ищцовото
дружество аргументи, факти и обстоятелства в исковата молба и допълнителното становище
по делото.
Излага се, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства: Писмо, в превод на български език на Централно правосъдно инкасо бюро
към Министерството на сигурността и правосъдието на К.Н., с което доказал, че на
31.01.2018г. ответникът В. В. Недежов при изпълнение на трудовите си задължения, при
извършена полицейски проверка на територията на Община Д.В., Н. не е предоставили на
контролните органи намиращите се в кабината на влекача АДР инструкции, задължителни
според ADR (Европейско споразумение за международен превоз на опасни товари), за което
е образувана прокурорска преписка № 84.090883-18 срещу дружеството и му е наложена
глоба на ищеца в размер на 1200.00 евро.
На 28.03.2018г. ответникът управлявал повереното му МПС с превишена скорост,
което обстоятелство умишлено укрили от работодателя и допуснал на дружеството -
работодател да бъде наложена глоба в размер на 15.00 евро.
Поддържа се, че дружеството заплатило наложените глоби, което се доказвало от
приложените платежни нареждания.
Поддържа се, че извода на първоинстанционния съд, че дружеството не е ангажирало
доказателства, установяващи предоставянето на ответника на процесните инструкции, както
и че е заплатил глобата от 15 евро е неправилен.
Излага се, че на работниците и служителите в дружеството бил провеждан
необходимият инструктаж. На всички шофьори международни превози било напомняно при
тръгване на път до връщането им в страната да притежават валидни документи, съгласно
изискванията, както и да прегледат наличните в кабината на влекача изискуеми документи.
Били инструктирани да проверяват и проследяват наличието на валидни документи за
правоуправление, както лични, така и документи на управлявания от тях товарен автомобил
и придружаващите товара документи, съгласно предоставен от работодателя списък. С
подписване на Приемо - предавателен протокол, приложен на делото, шофьорите с подписа
си удостоверявали, че са запознати и приемат необходимите за осъществяване на
международния транспорт документи и инструкции. Всички шофьори били снабдени със
служебни мобилни телефони и при всяка опасност, инцидент или липса на изрядна
документация са длъжни да сигнализират за това на работодателя.
Излага се, че по делото ответника В. Н. не е доказал да е предприел действия по
уведомяване на работодателя за извършената проверка от страна на нидерландските власти,
за да му бъде напомнено, че ADR инструкциите се намират на български и английски език в
кабината на влекача.
2
Поддържа се, че причинената вреда на дружеството е резултат от конкретното
поведение на работника – ответник и е налице причинна връзка между вредата и
поведението (бездействие) на ответника В. Н..
Поддържа се, че по делото дружество е представило доказателства, за заплащането
на глобата в размер на 15.00 евро. Излага се, че през процесния период от време
управляваният от ответника влекач е бил обект на лизингов договор и заплащанията на тези
глоби се извършвали от лизингодателя, като впоследствие ведно с останалите плащания по
Договора за лизинг се превеждали по сметка на лизинговото дружество. Сключеният с
лизингодателя Договор за лизинг бил с предмет 850 броя влекачи и ремаркета. Плащанията
от страна на „Д.Т.“ ЕООД по договора били поетапни и на различни основания. Платежните
нареждания не касаели само платената от дружесвото глоба от 15.00 евро, така че нямало
как да бъдат представени. От представените по делото фактури и платежни документи било
видно, че тази сума няма как да не е платена.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се
уважи предявения от него иск. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответната по жалбата страна В. Влъчков Н. от гр.К.,
общ.К., обл.В., ул.“А.*, №* чрез адв.-пълномощник К.Г. от АК-В., с който по същество
оспорва същата, като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от РС-К.
решение. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
В ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „ Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД против В. В. Н., ЕГН ********** за осъждане
на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1215.00 евро, представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойността
на глоби в общ размер на 1215.00 евро, които глоби са наложена на ищцовото дружество за
извършени от ответника нарушения - непредоставяне на контролните органи намиращите се
в кабината на влекача АДР инструкции и управление на повереното му МПС с превишена
скорост, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
3
до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски в производството.
Обстоятелствата, на които се основават предявените искове, са наличие на трудово
правоотношение между страните през периода от 08.01.2018г. до 23.05.2018 г., като същият
е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил - международни превози“. За
длъжността на ответника била връчена длъжностна характеристика, която подписал на
09.01.2018г., като с декларация от 09.01.2018г. заявил, че е запознат с нея и я приема, както
и че е запознат с правилника за вътрешния ред и правилата за безопасност на труда, които се
задължил да спазва. Със Заповед №*75/22.05.2018г. трудовото правоотношение с ответника
е прекратено. В исковата молба ищецът излага още, че във връзка с дейността ответникът
бил командирован съгласно заповед на управителя на ищцовото дружество за периода
включващ датите 31.01.2018г. и 28.03.2018г. до ЕС, други европейски държави и Т., със
задача „управление на товарен автомобил“. На 17.05.2018г. с писмо - предложение за
взаимно уреждане на спора на Централно правосъдно инкасо бюро към Министерството на
сигурността и правосъдието на К.Н., дружеството било уведомено, че на 31.01.2018г. при
извършена полицейски проверка на територията на Община Д.В., Н. ответникът не е
предоставили на контролните органи АДР инструкции, които били задължителни според
Европейско споразумение за международен превоз на опасни товари, за което на
дружеството била наложена имуществена санкция/глоба в размер на 1200 евро, която
заплатило с платежно нареждане от 23.10.2018г. Твърди се, че посочените инструкции били
предоставени на ответника с ADR комплекта. С протокол за приемо-предаване на товарен
автомобил шофьорите, назначени на работа, декларират с подписа си, че са получили
всички необходими документи за изпълнение на трудовите им задължения, включително и
ADR комплект.
На 18.05.2018г. дружеството било уведомено за наложената им глоба в размер на
15.00 евро за това, че на 28.03.2018г. ответникът е управлявал повереното му МПС с
превишена скорост, което обстоятелство умишлено укрил от тях. Сумата от 15 евро била
платена от „ЕРБ лизинг“, която е префактурирана от дружество на 29.05.2018г. и платена.
От ответната страна в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото, с
който се оспорват предявените искове като неоснователни по основание и размер. Навел е
възражение за погасяване правото на иск на основание чл.358. ал.З, т.2 от КТ, поради
изтекла тригодишната погасителна давност. Твърди, че е налице неправомерно поведение от
страна на работодателя-ищцовото дружество, като не му е предоставило съответния
документ за опасни товари процесната инструкция АДР за осъществяването на
международния транспорт. Предполага, че евентуално може да е допуснал нарушение да е
управлявал с превишена скорост.
От фактическа страна между страните по делото не са спорни следните
обстоятелства: че са се намирали в трудово правоотношение през периода 08.01.2018г. до
23.05.2018 г., като въззиваемия /ответника/ е заемал длъжността „шофьор на товарен
автомобил - международни превози“. На въззиваемия е връчена длъжностна характеристика,
както и че същият е запознат с правилника за вътрешния ред и правилата за безопасност на
4
труда, удостоверено с декларация от 09.01.2018г., както и с наръчник за работа в ищцовото
дружество. Че на 31.01.2018г. въззиваемия е управлявал товарен автомобил и е
транспортирал опасен товар на територията на Н., както и че при извършената проверка от
полицейски служители не е представил писмени инструкции в случай на авария, уредени в
Приложение № 1 на Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по
шосe /ADR/. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед
№*75/22.05.2018г. Че на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция от
нидерландските власти в размер на 1200 евро, която е заплатило.
От протокол за приемо-предаване на товарен автомобил с рег. № * от 11.01.2018г. се
установява, че посоченият товарен автомобил е предаден на въззиваемия/ответника/, като в
частта на протокола 1.9. АДР оборудване е отразено, че е получил 1бр. чисто ново ADR
оборудване, което е изчерпателно изброено и състоящо се от: абсорбиращ материал, ADR
лопатка, ботуши, облекло за химическа защита, ADR фенер, ADR лампа, дихателна маска,
вода за промиване на очи, светлоотразителна жилетка, защитни ръкавици, защитни очила,
конуси, каска и противопожарно одеяло.
От приетото по делото писмо от 21.05.2018г. с превод от немски и английски език и
приложение към него от Областна администрация на област К., Г. до „И А.Б.Л. се
установява, че посоченото дружество е уведомено, че водач на товарен автомобил МАN с
рег.№ * е обвинен в това, че на 28.03.2018г. в Л. - Б., на ул. „ Х. е управлявал МПС с
превишена скорост от 10 км./ч. и е посочена банкова сметка, по която глобата да бъде
заплатена. Това дружество е превело сума в размер на 15 евро по посочената сметка, видно
от приетото по делото платежно нареждане.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства .
РС-К. е отхвърлил предявеният от „ Д.Т.“ ЕООД искове с правно основание чл. 203,
ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 1215 евро,
представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди,
съставляващи стойността на глоби наложени на ищцовото дружество за извършени от
ответника нарушения - непредоставяне на контролните органи в Н. намиращите се в
кабината на влекача АДР инструкции и управление на повереното му МПС с превишена
скорост, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата. За да отхвърли иска за сумата от 1200евро РС-К. е
приел, че ищецът не е доказал ищцовото дружество да е предоставило на ответника
процесните писмени инструкции за превозвания опасен товар. За да отхвърли иска за сумата
от 15 евро РС-К. е приел, че ищцовото дружество не е доказало да е заплатило тази сума на „
А.Б.Л. ЕАД за глоба по фиш посочен в представените уведомления за дължими суми от
18.05.2018г. и 29.05.2018г. за сумата 29,34 лв. за глоба по фиш, както и поради липса на
доказателства установяващи, че посочения в уведомленията номер на фиш да е същият,
5
който е заплатен от „ А.Б.Л. ЕАД за извършеното от ответника нарушение.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В ОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявените искове са с правно основание чл. 203, ал. 2, пред.първо КТ, вр. с чл. 45
6
ЗЗД.
Имуществената отговорност на бивш работник може да се ангажира при 3 хипотези,
деянието да е - умишлено или чрез престъпление, или не във връзка с трудовите си функции,
като тези три хипотези са алтернативни помежду си - предвид използвания съюз "или" в
разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ. За да е осъществен фактическия състав на
имуществената отговорност по чл. 203, ал. 2 пр. 1 КТ вредата трябва да е причинена
умишлено, т. е. лицето трябва да е действало противоправно, осъзнавайки вредните
последици, които ще настъпят от действията му, целейки или допускайки настъпването им.
Дадената от РС-К. правна квалификация е съответна на заявената с предявените
искове защита, като не са наведени възражения в тази насока. Настоящият състав
констатира, че с изложените в обстоятелствена част на исковата молба факти, относимо на
волеизявеното в петитума на същата, ищцовото дружество е сезирало РС-К. с искове за
репариране на имуществени вреди, представляващи заплатена глоба в размер на 1200 евро,
твърдени като противоправно и умишлено причинени от въззиваемия/ответника/, поради
бездействие изразяващо се в непредоставяне на контролните органи намиращите се в
кабината на влекача АДР инструкции и заплатена глоба в размер на 15 евро за управление
на повереното му МПС с превишена скорост през периода на действие на установени с
ищеца трудови правоотношения. Значимите за изхода на делото факти са установени от
първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при
правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявената в тази насока
активност на страните.
Настоящата инстанция констатира, че с исковата молба ищцовото дружество и
въззивник в настоящото производство не е навело обстоятелства за неизпълнение от страна
на ответника на дадени инструкции по проверка, проследяване наличието на валидни
документи за: правоуправление, лични, на управлявания от тях товарен автомобил и
придружаващите товара документи, съгласно предоставен от него списък, както и за
неизпълнение на задължението му за уведомяване на работодателя за извършената проверка
от страна на нидерландските власти, за да му бъде напомнено, че ADR инструкциите се
намират на български и английски език в кабината на влекача. Тези обстоятелства са
наведени едва с въззивната жалба, което е извън предмета на делото очертан в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, поради което настоящата инстанция
не дължи произнасяне, както и за спазване на установеното с императивни норми
диспозитивно начало /чл.6, ал.2 ГПК/ и равенство на страните в процеса/чл.9 ГПК/.
За да се уважат предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти: съществуване на валидно
трудово правоотношение между страните, че ответникът е извършил твърдените с исковата
молба противоправни действия и бездействие - каране с превишена скорост, непредставяне
на контролните органи в Н. АДР инструкции, че същите са му били предоставени от ищеца,
налагане на глоби на дружеството - ищец в посочените размери, кога е настъпила тяхната
изискуемост, заплащане на същите, както и че наложените глоби на дружеството са за
7
посочените противоправни действия на ответника.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса за оценката на
събраните по делото доказателства пред първата инстанция и установяват ли същите
предаването от работодателя/ищцовото дружество на ответника задължителните писмени
инструкции за ADR товара, превозван от ответника и заплатил ли е ищецът наложените му
глоби.
Между страните по делото не е спорно, че на 31.01.2018г. въззиваемия/ответника/ е
управлявал товарен автомобил на ищеца с опасен товар в Н. и при извършена проверка от
полицейски служители не е представил инструкции в случай на авария, уредени в
Приложение № 1 на Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по
шосе/ADR/.
Неоснователно е твърдението на ищцовото дружество, че от протокол за приемо-
предаване на товарен автомобил с рег. № * от 11.01.2018г. се установявало предаването на
процесните ADR инструкции на ответника. От съдържанието на този протокол се
установява, че посоченият товарен автомобил е предаден на въззиваемия/ответника/ в
описаното техническо състояние и материално оборудване. В частта на протокола т.1.9.
АДР оборудване е отразено, че ответникът е получил 1бр. чисто ново ADR оборудване,
състоящо се от: абсорбиращ материал, ADR лопатка, ботуши, облекло за химическа защита,
ADR фенер, ADR лампа, дихателна маска, вода за промиване на очи, светлоотразителна
жилетка, защитни ръкавици, защитни очила, конуси, каска и противопожарно одеяло.
Съдържанието на ADR на оборудването е изчерпателно изброено. Нито в тази част, нито в
която и да е друга част на протокола не е отразено, че на ответника са предадени
инструкции в случай на авария, уредени в Приложение № 1 на Европейска спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе/ADR/.
От въззиваемия/ответника/ с отговора на въззивната жалба е направено признание, че
е запознат с представения по делото наръчник за работа в ищцовото дружество. В т. 2.4.1 на
наръчника „ Необходими документи на шофьора“ в т. 9 е посочено АДР, но не е посочено
какво включва, дали процесните инструкции в случай на авария, уредени в Приложение № 1
на Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе/АDR/ или
свидетелството за управление на товарен автомобил с опасни товари на ответника.
Настоящата инстанция констатира, че по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи, ищцовото дружество да е предоставило на ответника процесните писмени
инструкции и същите да са се намирали в кабината на МПС, поради което в разглеждания
случай не е налице противоправно поведение на ответника довело до вредоносния резултат-
налагането на глоба на ищцовото дружество. Следва да се отбележи, че доколкото
процесните инструкции по своето естество и съдържание представляват инструкции за
действия при авария, които следва да са налични като материален носител при екипажа на
МПС, то за доказване факта на предаването им от работодателя на работника са допустими
само писмени доказателства, доколкото се касае за изпълнение на законово задължение на
работодателя .
8
Неоснователно е и възражението на въззиваемото дружество за наличие на
доказателства по делото за заплащане на наложената глоба в размер на 15.00 евро, обратно
на приетото от първоинстанционния съд.
По отношение на този иск от данните по делото се установява извършеното
нарушение от въззиваемия/ответника/ - управление на предоставения му товарен автомобил
с превишена скорост на територията на Г., като това обстоятелство не се оспорва от него. По
делото е спорен факта - заплатена ли е тази глоба от въззиваемото дружество.
От данните по делото се установява, че сумата от 15 евро е заплатена от дружеството
„ А.Б.Л. ЕАД по посочената от Областна администрация на област К., Г. банкова сметка, но
няма доказателства жалбоподателят/ищецът/ да е заплатил посочената сума на „А.Б.Л. ЕАД,
както и какви са взаимоотношенията му с това дружество. От друга страна от представените
уведомления за дължими суми от 18.05.2018г. и 29.05.2018г. за сумата 29,34 лв. за глоба по
фиш, се установява, че е посочен номер на фиш но няма доказателства, че заплатените 15
евро от „ А.Б.Л. ЕАД са за извършеното от ответника нарушение и по същият фиш.
Признание от въззивното дружество за липсата на конкретно доказателство,
установяащо заплащането на тази глоба, се извежда и от сама въззивна жалба. В тази насока
въззивника заявява, че платежните нареждания не касаят само платената глоба от 15.00 евро,
така че няма как да бъдат представени, доколкото имал договорни отношения с „ А.Б.Л.
ЕАД, а от представените по делото фактури и платежни документи прави извод, че тази
сума нямало как да не е платена. В съответствие с нормата на чл.154 ГПК в гражданския
процес всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. Съдът не би могъл да приеме за установен един факт въз основа на
предположение, че е осъществен. Съдът няма право да правораздава само по житейски
предположения и/или голословни твърдения.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивната страна са
неоснователни. Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се
отразява върху правилността на решението. Решението на РС-К. е постановено след
обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства и при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби и на
съдопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението
следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
9
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответната по жалбата страна В. В. Н. сумата в размер на 600 лева /шестстотин лева/,
направени разноски по делото за въззивното производство, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно представеният списък за разноски по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, В ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №57 от 19.10.22г. по гр.д. №100 по описа за 2022г. на
РСК..
ОСЪЖДА „ Д.Т.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „
Г.М.Димитров“ № 57, да заплати на В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. К., , ул. „ А.* №*,
общ. К., обл. В. сумата от 600лв. /шестстотин лева/, разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10