Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Плевен, 21.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Трети наказателен
състав в публично заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
и секретар: Д. ТОДОРОВА,като разгледа докладваното от
съдията АНД №1213 по описа за 2020 година на ПлРС, III наказателен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 495375-F535687 от 17.02.2020г. на ***, с
което на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.27 и чл.3, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във
вр. Чл. 18 ал.4 от ЗДДС на *** със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.М.К. с ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на
издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, като се излагат се доводи по
същество на искането. С жалбата не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
Същата моли тъй като няма предходни нарушения по ЗДДС, допуснатото от нея
нарушение да бъде преценено като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Дружеството – жалбоподател редовно
призовано, в съдебно заседание се представлява от *** Ц.К.- ***, която поддържа жалбата и искането
за отмяна на НП.
Административно - наказващия орган – ТД
НАП гр. Велико Търново, офис гр. Плевен, редовно призован, в съдебно заседание
се представлява от ***, който изразява становище за неоснователност на жалбата
и за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Обжалваното наказателно постановление /НП/
е издадено въз основа на съставен на 28.01.2020г. от свидетеля А.Д.П. и
свидетелката А.З.А. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер.№
F 535687 против
дружеството жалбоподател за това, че при извършена оперативна проверка на
22.01.2020г. на търговски обект – Пункт за изкупуване на метали, продажба на
такива и резервни части за автомобили втора употреба, находящ се в *** и експлоатиран
от *** е установено, че не за всяка извършена продажба се издава фискална
касова бележка от ЕКАФТ.
При извършена контролна покупка от
проверяващия екип та един брой фар за „***“ /ляв/ на стойност 20 лв., заплатени
в брой, не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта
фискално устройство, модел „Елкатрейд А1-КL+“, регистриран в НАП с рег.№ 4030614 от 18.02.2019г., ИН на ФУ ED 304823 и ИН на ФП 44304823. Плащането е извършено
в брой и е прието от ***, на работа в обекта като ***.
Проверката е документирана с ПИП № 0371998
от 22.01.2020г., в който подробно са отразени констатациите от проверката.
Така
установеното е било квалифицирано от страна на наказващия орган като нарушение
по чл. 25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ вр с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като на дружеството е бил съставен на 22. 01.2020г. АУАН, надлежно връчен на лицето, представляващо дружеството.
Разпитаният в с.з. в
качеството на свидетел актосъставител А.Д.П. заявява, че поддържа
съставения АУАН. Актосъствителят лично установил нарушението. Актът бил съставен в присъствието на
***я на дружеството. Свидетелства че проверявания обект бил Пункт за изкупуване на метали, продажба на такива и
резервни части за автомобили втора употреба и на 22.01.2020 г. извършил покупка
на един брой фар на лек автомобил „***“ заплатен в брой. При приемането на плащането
лицето, което му дало фара не му издало касов бон от наличното в обекта
фискално устройство. Свидетелят твърди, че проверката била съвместно с МВР,
ДАНС и Агенция по храните. Актосъставителят твърди, че е дал декларации на
лицата заварени в обекта, да декларират каква длъжност изпълняват.
В тази насока са и свидетелските
показания на свидетелката А.А., която напълно преповтаря казаното от
актосъставителя.
Съдът кредитира показанията на
актосъставителя, свидетеля А.П. и свидетелката А.А. като логични,
последователно и напълно съответстващи с приложените към преписката
доказателства.
В хода на съдебното следствие са
допуснати и свидетелите *** и *** Д.. От свидетелските показания на *** се
установява, че същият работи в обекта, не е негов ***, а *** е съпругата му Д.К.,която
в момента не била на мястото където бил поставен касовият апарат и помещението
било заключено.След като той дал на св. П. ,фара и го поканил да отидат до
обекта където било фискалното устройство за да му бъде издаден касов бон,стаята
била заключена тъй като в този момент съпругата му била на вторият етаж до
тоалетна ,но в този момент св.П. му
казал че е извършил продажба без да издаде фискален бон и че това е проверка.Показанията
на св.***се потвърждават и от св. Д.,служител във фирмата от близо десет
години,които твърди че парите се приемат от Д.К. и тя издава касови бележки за
закупените стоки.Напълно преповтаря казаното от св.***за случилото се на
22.01.2020г.
Техните показания съдът кредитира
като логични,последователни и съответстващи на представените от тях писмени
доказателства,доказващи кой е *** на фирмата и какви са неговите задължения по
длъжностна характеристика- Трудов Договор на Д.К.,Длъжностна
характеристика,извлечение от търговският регистър.
Съдът
констатира, че и АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от
приложеното заверено копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от 17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Съдът
констатира, че са допуснати процесуални нарушения от рода на съществените
такива, водещи до незаконосъобразност на издадените актове. Нарушени са нормите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, в които са закрепени реквизитите на АУАН и НП. Един от
най- съществените реквизити на АУАН и НП е времето на извършване на нарушението.
Освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване,
респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказания следва да се
защити. Макар в разпоредбата на чл. 47 т.3 и чл. 57 т. 5 от ЗАНН, часът да не е
изрично посочен като задължителен реквизит, съдебната практика по
административни дела единодушно приеме, че този елемент е съществен,
жалбоподателят има право да научи всички установени елементи на вмененото му
нарушение, за да организира защитата си.
Часът на
нарушението е главен факт в административно наказателното производство и се
включва в предмета на доказване по делото, тъй като това е меродавният момент,
който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. В настоящия
случай часът на извършване на нарушението не е посочен нито в АУАН, нито в
издаденото НП, дори не може да бъде извлечен от тяхната обстоятелствена част,
което е съществен пропуск, нарушаващ правото на защита на жалбоподателя. В АУАН
и НП единствено е посочено, че „проверката е документирана с ПИП“, но не че
същият е неразделна част от тях. ПИП няма как да бъде част от АУАН и НП, тъй
като такъв реквизит по ЗАНН не се предвижда в чл. 42 и чл. 57.
На второ
място от приложените към жалбата и приети от съда писмени доказателства- трудов
договор и длъжностна характеристика на служителя ***, за когото е посочено, че
е приел плащането, предмет на контролната покупка, последният не разполага с
материално отчетнически функции. Доказа се по безспорен начин, че той няма
достъп нито до касата на дружеството, нито до фискалното устройство. Не се
спори, че именно на *** е била дадена сумата от 20 лв., но не без внимание
трябва да остане обстоятелството, че след като проверяващите са се върнали и
легитимирали, той все още е държал в себе си предоставената от инспектора
банкнота, не я е прибрал в касата, не е влизал дори в помещението, в което
касата се намира. Сумата от 20 лв. изобщо не е попадала във фактическата власт
на представляващия дружеството- Д.К., поради което тя не е регистрирала и
отчела извършването на продажбата. Офисът е отключен от нея едва след като
проверяващите са се легитимирали и това се е случило в тяхно присъствие.
Съдът счита,
че е редно при съставяне на актове, които вменяват на лицата извършването на
нарушения да бъдат събрани достатъчно доказателства за това, а именно в
конкретния случай- да съберат доказателства относно трудовите функции на
наетите в обекта лица и по- специално на ***, за когото се твърди, че е
трябвало, а не им е издал касова бележка. Съдът счита, че ако проверяващите
органи са извършили задълбочена проверка и са се запознали с трудовия договор и
длъжностната характеристика на служителя ***, както и със същите такива на
представляващата дружеството Д.К. са щели да установят, че той не разполага с
подобни трудови задължения.
В
конкретния случай обаче, настоящата съдебна инстанция приема, че случаят е
маловажен и атакуваното НП следва да се отмени.
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.
на тълк. н.д. № 1/2005 г., административно-наказателният процес е строго
нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага
съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се
съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39, ал.1 от ЗАНН законът си служи
още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения,
като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи
маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното
Тълкувателно решение се приема, че преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще
обсъди тази преценка на административно наказващия
орган.
В конкретния
случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че действително установеното
нарушение е констатирано за първи път, че сумата от 20 лв. не е била в касата,нещо повече
–изобщо не е попадала във фактическата власт на представляващият дружеството Д.К.,
поради което тя не е регистрирала и отчела извършването на продажба и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото,
съдът намира, че настоящето нарушение не може да се приеме като такова със значителни
вредни последици. В резултат на деянието не са настъпили вредни
последици, не е ощетен фиска като в самото наказателно постановление е записано че нарушението не води
до неотразяване на приходи.
Обществената опасност е явно
незначителна и поради обстоятелството,че се касае за 20 лв. сума, която
надхвърля 30 пъти размера на определената санкция.
Ето защо,
същото е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения почл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г
на МФ вр. с чл.
118, ал.4 от ЗДДС. Следва да се вземе предвид и
трудната житейска ситуация в която се намира жалбоподателят ***-неговото влошено
здравословно състояние и неговата съпруга представляваща дружеството Д.К..
Видно от приложеното експертно решение на ТЕЛК, *** след изкаран исхемичен
инсулт е със 50% трайно намалена работоспособност.
Разбираемо е емоционалното състояние в което се намира същият и трудностите
които се налага да преодоляват. Поради всичко изложено и съдът намира, че в случая неправилно и наказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока е константната практи
на съдилищата - решение № 2020 от 1.10.2014 г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 1332/2014г.,АНД № 1433/18г на РС-Плевен и мн.други.
Предвид изложените съображения НП
следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 495375-F535687 от 17.02.2020г. на ***, с
което на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.27 и чл.3, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във
вр. Чл. 18 ал.4 от ЗДДС на *** със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.М.К. с ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118,ал.4
от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: