МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 7863 по описа за 2015 година на Районен съд - град Пловдив, двадесет
и първи наказателен състав
Подсъдимият Г.В.К. с ЕГН **********, се обвинява от
Районна прокуратура- гр.Пловдив за извършени престъпления както следва:
В това, че на неустановена дата през периода от началото на месец юни 2013г. до
4.07.2013 г в гр.Пловдив, след предварително сговаряне с лицето В.С.А.,
ЕГ№ **********/понастоящем покойница/,с
цел да набавят и за двете имотна облага,са възбудили и поддържали заблуждение у
Й.И. ***, като с това са му причинили имотна вреда в размер
на 7000 / седем хиляди/ лева, което е престъпление по чл.210 ал.1,т.2,вр.
чл.209 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа изцяло обвинението спрямо подсъдимата К. по правна квалификация,
посочена в обвинителния акт. Счита, че от събраните гласни и писмени
доказателства, то е доказано по несъмнен начин. За това предлага
подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му се наложи
съответното
на извършеното престъпление наказание.
Конкретно предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода в размер на 2 години”, изпълнението на което
да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири
години.
Подсъдимият Г.В.К. се
явява в съдебна зала, като не се признава за виновна.
Същият дава обяснения по обвинението, в които сочи, че не е осъществил вмененото
му с обвинението деяние, а определя действията си като повлияни от поведението
на починалата В.А.. По същество моли съда да го признае за невинен и да го
оправдае по повдигнатите обвинения.
Упълномощените
защитници на подсъдимия - адв. Л.Л. и адвокат Й.Л., молят съда да
признае подзащитният им за невинен по пунктовете на
повдигнатото и обвинение и да го оправдае изцяло. Развиват
се доводи за липса на състав за извършено от
подсъдимата инкриминирано деяние,
както и недоказаност на обвинението от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Затова
предлагат на съда да признае подзащитния им
за невинен и да я оправдае по повдигнатото му обвинение, а алтернативно, в случай че бъде признат за виновен, да му се определи и
наложи при предпоставките на чл.55 от НК минимално наказание „лишаване от
свобода”, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок по реда на
чл.66 ал.1 от НК.
Пловдивският Районен съд, като взе в предвид събраните в
хода на съдебното следствие доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.В.К. е родена на ***
***. Тя по произход е ** и е българска гражданка. Не е
осъждана и е разведена. Има завършена образователна степен „средно
специално образование”, като понастоящем е
трудово ангажирана на длъжността „**” в **. Постоянно живее на адрес в ** Има
ЕГН **********. Подсъдимата поддържала приятелски отношения с лицето В.С.А., ЕГ№ **********,
която понастоящем е покойница, като в периода лятото на 2013година
взаимоотношенията помежду им били подчинени и на финансови обстоятелства. По
същото време В.А. била ** и ** на фирма „Кредитайм”,чиято основна дейност била
посредничество и подпомагане при отпускане на кредити от различни кредитни
институции и фирми, а в периода 2008г К. работила там. Свидетелят И.К. – баща
на пострадалия Й.К. се познавал с лицето В.А.,която в миналото му съдействала
за отпускане на два кредита – на негово име и на името на майка му. Затова
същият имал доверие в нея и през лятото на 2013г. решил да потърси нейната
помощ, тъй като синът му имал нужда от отпускане на кредит. Причина за това се
явявало обстоятелството, че кандидатурата му за отпускане на кредит в размер на
2000-3000 лева била отхвърляна на два пъти от различни кредитни институции
поради ниски доходи. С помощта на свидетелят В.Г. той се свързал с В.А., на
която обяснил,че синът му иска да тегли кредит и се нуждае от нейната помощ. Тя
обещала да помогне на сина му – св.Й.К. и си дала телефона,за да може той да се
свърже с нея и си уредят среща,на която да се разберат. На неустановена дата
през месец юни 2013г. свидетелят Й.К. се свързал по телефона с В.А. и й
обяснил,че му трябва кредит, в максимален размер до 2500 лева, но не е успял да
получи такъв, като кандидатствал
неуспешно на два пъти пред различни кредитни институции. По нейно искане
и продиктувал своето ЕГН, за да проверяла тя от коя банка можело да помогне той
да изтегли кредит. След 2-3 дни те си уредили среща в кафене „Ямаха”,намиращо
се в кв. „Смирненски” в близост до МОЛ „Пловдив”. На тази среща свидетелят Й.К.
отишъл заедно с баща си И.К.. Тогава пред тях В.А. обяснила на пострадалият, че
единствената възможност, за да може той да получи потребителски кредит, е да се
поиска отпускането му за по-голяма сума, отколкото поискания от него размер от
2500 лева. Дала рязснения, че една част от отпусната сума след това следва да бъде
върната веднага на банката. Тези нейни разяснения Й.К. възприел за напълно
достоверни и счел, че това е единствената възможност да се снабди с търсената
сума, затова се съгласил на предложеният му механизъм. В.А. след няколко дни му
се обадила на и му уредила среща в кафене „Бизар”, находящо се на ул.”Капитан
Райчо” в гр. Пловдив, в близост до офиса на търговска банка „ДСК”, намиращ се в
търговски център „Гранд”. За срещата тя се предвижила с автомобил, управляван
от свидетеля В.Г.,с когото имала близки отношения, пред когото казала, че може да уреди Й.К. със
заем. Наредила му обаче той да чака в колата в близост до кафенето, където Г. останал. На срещата в кафене „Бизар” В.А. казала на тъжителя К.,
който бил придружен от неговата приятелка, свидетеля Т.Т., че е уредила начин
да получи кредит, но трябва да кандидатства за по-голяма сума от действително
необходимата му сума от 2000 лева за желаната покупка на лек автомобил. Казала
му,че за теглене на кредита ще й помогне нейна позната – служител в централния
клон на ДСК в гр.Пловдив,която жена трябва да изчакат. След кратък период от
време при тях в заведението дошла пристигнала подсъдимата, която се запознала с
Й.К. и му се представила като банков служител, за каквато била представена и от
А.. А. и К. пред К. и Т. започнали да водят разговор помежду си как да стане
отпускането на кредита на негово име. По време на разговора им подсъдимата си
записала личните данни на Й.К., което станало на гърба на бланка за платежно
наруждане и му заявила, че ще направи всичко възможно, за да му помогне. Допълнително
му обяснила, че сумата ще е по- голяма- 9300 лева, като още същият ден той трябва
да се върне по- голяма част от нея- около 7000 лева, отново на банката, което
да стане чрез нея в Централния клон в град Пловдив. Непознавайки механизмите за отпускане на кредити Й.К.
повярвал на К., която възприел от обясненията пред него, че действително е
служител на Банка „ДСК”, близка на В.А., затова се съгласил да постъпи по
механизма, по който те го съветвали. Документите по отпускането на кредита били
подготвени със съдействието на В.А. и подадени в офиса на банка „ДСК”, който се
намирал на ул.”Капитан Райчо”. След няколко дни непознат женски глас се обадил
на пострадалия и му съобщил, че е одобрен за кредит от банката в размер на
10000.00лева. Тогава Й.К. позвънил на В.А., която му казала, че знае,че е
одобрен и двамата си уредили среща на 04.07.2013 г. отново в кафене „Бизар”,
което било разположено в непосредствена близост до офиса на ТБ ”ДСК” на ул.”Капитан
Райчо”. За срещата Й.К. бил придружен от свидетелите Т.Т. и Г.Д., който ги
превозвал със собствения си автомобил. От „Бизар” пострадалият и А. посетили банковия
офис, където Й.К. бил посрещнат от свидетеля А.Л.М., на която заявил, че желае
да усвои отпуснатия му кредит. Тогава тя като банков служител му представила
необходимите книжа за попълване и той в приссътвието на В.А. изготвил и
подписал искане за отпускане на кредит от 9 300 лева, като подписал и
всички други необходими книжа. Свидетелят М. проверила самоличността на
кандидата за кредит и дала ход на искането, като обяснила, че предварителен
превод на такава сума на името на К. няма. Затова пострадалият и придружаващата
го излезли от банковия офис, при което В.А. му съобщила, че следва да се изчака
официалното одобрение на искането и след това ще подпише и договора за
кредит/каквато е и процедурата,позната на А./, като ще потърси за това
съдействието на К.. На 03.07.2013г. св.Й.К. бил информиран, че е
получено одобрението за искания кредит и се явил отново в същия клон,където
подписал договора за кредит,погасителния план и други книжа.Заедно с В.А.
изчакала пак в близко питейно заведение
разрешение за теглене на сумата от 9300лв., но такова до края на
работния ден не пристигнало.Уговорили си среща в 9,00 часа на следващия ден 04.07.2013г.
в кафене „Бизар”, на която среща св.Й.К. дошъл със свидетеля Г.Д. и с
приятелката си. Й.К. и В.А. проверили в банковия клон дали е пристигнало
разрешение за теглене на парите,но такова още нямало, затова се върнали в
кафенето. Оттам В.А. се обадила на подсъдимата, за да провери какво става и
последната обещала да провери. В кратък период от време след това уведомила по
телефона А., че действително още не е пристигнало разрешението за теглена на
сумата.След това А. се обадила на непознат номер с молба за проверка дали е
пристигнало разрешението за теглене на сумата. В последствие тя и Й.К. разбрали, че е дадено това разрешение,
затова отново двамата влезнали в банковия офис. Там пострадалият усвоил
отпуснатият му потребителски кредит, като получил на каса в брой сумата от 9000.00
лева, като много малка част от нея била използвана за погасяване на дължими
суми за комисионни и такса. След като получил сумата в размер на 9000лева свидетелят
заедно с В.А. се качили в колата. Там А. пред свидетелите Д. и Т. отново
казала,че от получената сума 7000 лева трябва да бъдат върнати в централния
клон на банка ДСК със съдействието на Г.К., след което ще се подпише нов
договор за остатъка от по-рано теглената сума и К. ще дължи само този по-малък
остатък. В присъствие на своята приятелка – св.Т. и на св.Д., пострадалият
лично предал на В.А. сумата от 7000 лева в плик. С колата всички заедно се
предвижили до централната част на гр.Пловдив, където св.Д. паркирал в близост
до главната пешеходна улица на града. Тогава В.А. слязла от колата и се
запътила към сградата на намиращия се в близост централен банков клон на ТБ”ДСК”
на ул.”Христо Данов”. Влезнала в сградата и се забавила там около петнадесетина
минути. След това се върнала при свидетелите, които я чакали в автомобила. Пред тях отново обяснила, че е върнала сумата от 7000
лева със съдействието на подсъдимата Г.К.,
която ще го потърси за подписване на нов договор до размера на по-малката
останала неиздължена сума. В района в близост до сградата на „Хирургиите” на
„Пещерско шосе” тя слязла от автомобила, а тримата свидетели се прибрали по
домовете си. Междувременно В.А. се върнала при свидетелят В.Г., като му
съобщила, заема е изтегленче всичко било уредено и го излъгала, че св.Й.К. е
изтеглил заем от 10 000 лева и го помолила да не казва нищо на свидетелят И.К.,
защото между баща и син имало разногласие относно сумата, която трябва да се
тегли. Свидетелят Й.К. използвал получената част в размер на 2500 лева от
отпуснатият потребителски кредит за покупката на МПС - лек автомобил „Ауиди” с
рег.№ **, която осъществил на 13.07.2015г.. След като изчакал няколко дни той
потърсил по телефона А., тъй като подсъдимата не го била търсила за новия пакет
документи. В хода на разговора А. му обяснила, че трябва да изчака поради
многото служебни ангажименти, които тя има. На 30.09.2013г.В.А., която дължала
пари на много хора, се самоубила. За изясняване на тези обстоятелствата било образувано и се провело досъдебно
производство №480/2013годипа по опис на 06 РУП на МВР-Пловдив срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.127 ал.1 от НК, което било прекратено на
08.01.2014година. След като разбрал за това самоубийство от свидетелят В.Г., пострадалият Й.К. се усъмнил, че е измамен и
направил справка за действително дължимата от него сума по отпуснатият му
кредит. От проверката узнал, че в действителност той дължи сумата от 9 300
лева и че нищо не е внасяно за погасяване на по – голямата част от този
отпуснат кредит. Проверил в централния офис на ДСК в Пловдив дали подсъдимата
работи в него и установил, че такова лице не работи и никога не е било служител
на търговската банка. Започнал да издирва Г.К. чрез нейни познати в мрежата
„Фейсбук”. Междувременно за случилото се уведомил и свидетелят И.К., който
споделил пред В.Г., че ще направи всичко необходимо, за да разбере кое е
лицето, което пред сина му се е представила за банковата служителка, с което е
помогнала на В.А. да измами сина му. На тази среща поискал от Г. да му я
посочи, защото я познавал. Поради незнание на обстоятелството, че К. се е
представила на първоначалната среща за банкова служителка, той отрекъл да я
познава. При последваща своя среща с подсъдимата той споделил с нея чутото от
свидетелят И.К.. Тогава пред него К. заявила, че нямало такава банкова
служителка в ДСК, а вече покойната В.А. е използвала нея, като тя се е представила
на срещата като служител на ТБ „ДСК”, която ще спомогне за отпускането на
искания от Й.К. заем. Обяснила му, че е направила това поради молба на В.А.,
затова да бъде предадено на И.К., да не я търси, защото няма такава служителка.
След като научил лично от подсъдимата за този факт, свидетелят Г. споделил това
със свидетелят И.К., а той пък със сина си. Затова Й.К. преценил, че тя го е
подвела във връзка със връщането на сумата от отпуснатият му кредит и сезирал
органите на Районна прокуратура - гр.Пловдив.
Така изяснената
фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни
доказателства. Тя се извлича от една страна от показанията на подсъдимият Г.
Канакчиева в кредитираната им от съда част, която макар да не признава своята
вина, частично потвърждава изложеното за среща с пострадалият по повод
отпускането на кредит от търговска банка „ДСК” в заведение „Бизар”- Пловдив и в
присъствието на В.А., както и за среща със свидетелят В.Г., в която е станало
на въпрос за банкова служителка и за разговор със свидетелят И.К., както и за
обстоятелството, че не взимала тя сумата от 7000 лева. Изяснява се в пълнота и
от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Й.К., И.С.К., В.Г., Г.Д., Т.Т., А.М., И.Т.. В този
смисъл тя се установява и от събраните и
приобщени писмени доказателства по делото– справка рег.
№01-10-09410/2/01.12.2014година на Банка ДСК ЕАД- София, договор за залог върху
вземания от 03.07.2013година между Банка „ДСК”- ФЦ”Пълдин” и Й.И.К. за сумата
от 9300 лева, договор за кредит за текущо потребление 03.07.2013година между
Банка „ДСК”- ФЦ”Пълдин” и Й.И.К. с приложения към него, копие от материали по
прокурорска преписка №9402/2013г и дос. производство №480/2013година по опис на
VІ РУП на МВР - Пловдив, копие от платежни документи, от докладни записки,
препис – извлечение от акт за смърт, справка от ТД на НАП-Пловдив, договор за
застрахователен консултат и справки за саомоосигуряващо се лице, справки от
Агенция по вписванията рег. №1046/03.06.2016година и №261/13.06.2016г. с копие
от нотариален акт, справка съдимост и характеристична справка, приложени от
разследващ полицай.
Съдът
кредитира частично обясненията на подсъдимия Г.К.
относно изложените с тях факти и
обстоятелства,
че в действителност заедно с В.А. са провели среща в кафе „Бизар” с
пострадалият Й.К., на която е ставало въпрос как да му се съдейства за
отпускането на банков кредит, като лично му е разяснила, че сумата трябва да е
в по- голям размер и по - голяма част от нея веднага трябва да се върне чрез
нейна сметка, както и за среща със свидетелят В.Г., на която е бил преразказан
разговор със свидетелят И.К.. В тази си част обясненията
на подсъдимият следва изцяло и в пълнота да бъдат кредитирани, защото те
са
съответни на останалите събрани гласни доказателства, а именно на показанията
на свидетелите Й.К., В.Г., И.К., А.М., Т.Т., И.Т.. Затова
съдът прие за безспорно изяснен фактът, че е имало среща между Й.К.
и В.А. за отпускането на банков кредит, на която е присъствувала и Г. К., както
и последващите действия по издирването на банкова служителка, която е следвало
да съдейства за неговото отпускане и частично погасяване в по – голям размер
непосредствено след усвояването му. Тези показания на подсъдимият К.
се явяват достоверни, логични, обективни и съответни на останалите гласни и
писмени доказателства. Те са в съответствие с показанията на пострадалия и на
останалите посочени свидетели. В тази връзка съдът изцяло кредитира изложеното
от подсъдимият К. относно това, представяла самата тя за банкова служителка,
която ще съдейства за отпускането на кредита, като му е разяснила
непосредствено, че чрез В.А. ще следва да се погаси сумата от 7000 лева
непосредствено след неговото усвояване, както и относно това, че не е съобщавала
на свидетелят В.Г., че тя се е представила за банкова служителка по молба на В.А..
Тези изложени от нея факти не се кредитират от съда, защото те са несъответни
на останалите събрани гласни и писмени доказателства и по същество се явяват
една нейна отстоявана в хода на наказателното производство защитна позиция. Тя
е защитна, защото с тяхното отричане подсъдимата цели да отхвърли обвинителната
теза относно това, знаела ли е, че се извършва измама на Й.К. за сумата от 7000
лева от В.А. и участвувала ли е в изпълнителното деяние и последващото разпореждане
със сумата в свой или на другиго интерес, като това е нейния стремеж да размие
обективната картина на действително случилото се. Затова съдът на
база събраните доказателства счита, че
показанията на свидетелите Й.К., В.Г., И.К., Т.Т., Г.Д., А.М., И.Т. дават
в пълнота онази достоверност на случилото се, която се гради на обективност,
логичност, последователност и непредубеденост. Това е така, защото свидетелите
обективно се стремят да изложат фактите такива, каквито те в действителност са
се случили. Изнесените от тях факти се потвърждават и от кредитираните показания на подсъдимата Г.К., в която част съдът изцяло възприема като логични,
последователни и непротиворечащи на останалите събрани гласни и писмени
доказателства.
В тази връзка по несъмнен и категоричен начин се
установи, че именно подсъдимата е лицето, което се е представило пред
пострадалият за банков служител, с което подпомогнала лицето В.А. да изгради
въведе и поддържа заблуждение в него, че сумата от 7000 лева ще бъде върната
отново в търговската банка, като той ще погасява само малка част от отпуснатия
му кредит. Това нейно поведение е предшествувало изпълнителното деяние на
непосредственият извършител А. и е допринесло последната да установи фактическа
власт върху посочената сума, с която в последствие да се разпореди в свой
интерес. Безспорно се установи от изяснените от доказателствата факти, че к. е
участвувала в подготовката на престъпното отнемане на движимите вещи, предмет
на обвинението. Не се установи от нейна страна да е имало липса на знание за
извършваните действия от В.А. и това се изсни по категоричен начин от
показанията на свидетелите Й.К. и В. Г., които съдът изцяло кредитира, защото
те се подкрепят и от показанията на свидетелят И.Т.. Затова в в частта, в която К. отрича да се е представяла за банков служител пред свидетелят Й.К., нейните
показания не се кредитират от съда. Това е така, защото те в
тази си част се явяват противоречиви, непоследователни, нелогични, несъответни
на останалите приети и кредитирани от съда гласни доказателства, като обективно
се дължат на безспорно проявен от нея стремеж да подкрепи една различна версия
на случилото се, която цели да оправдае престъпното и поведение. Нелогично е нейното
поведение и в хода на съдебното следствие. Същата заявява, че само е занесла
папка по искане на В.А., а по отношение на последващият разговор със свидетелят
В.Г., изяснен при проведената очна ставка, дава твърдение, че пред нея е давано
описание на въпросната жена, представила се за банкова служителка и тя сама е
поискала среща със свидетелят И.К., за да изясни някакво недоразумение. Налице е несъответствие именно между отрицанието от нейна страна на
обстоятелството тя сама да се е представила за банков служител, а в
последствие, когато за нея е станало ясно за такава банкова служителка, да иска
среща за изчистване на „недоразумението”. Това създава вътрешна противоречивост на даваните от нея обяснения по
изясняваните факти и бостоятелства и не е подкрепено с
необходимите доказателства. Напротив, установи се, че подсъдимата сама се е яьвила на срещата в кафе – клуб „Бизар” и пред Й.К. сама се е представила за банкова служителта от ТБ „ДСК”, с цел да
подпомогне извършителя на противоправното отнемане В.А.. Затова съдът счете,
че дадените от пострадалия обяснения в тази им част се явяват една напълно състоятелна,
логична и приемлива от правна страна негова позиция, която отговаря на
действителните му взаимоотношения с подсъдимата и В.А..
Те се потвърждават и от гласните доказателства на
свидетелите В.Г., Т.Т., Г.Д., И.К., А.М.
и И.Т., както и от приобщените писмени доказателства-справка рег.
№01-10-09410/2/01.12.2014година на Банка ДСК ЕАД- София, договор за залог върху
вземания от 03.07.2013година между Банка „ДСК”- ФЦ”Пълдин” и Й.И.К. за сумата
от 9300 лева, договор за кредит за текущо потребление 03.07.2013година между
Банка „ДСК”- ФЦ”Пълдин” и Й.И.К. с приложения към него. Отричането
на тези обстоятелства от Г.К. според мнението на съда се явява нейна
защитна теза от самото начало на образуването по негова инициатива на съдебното
производство.
При
тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема изложената по- горе
фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която
следват и съответните правни изводи:
Подсъдимият Г.К. е годен субект на вмененото и
престъпление, като той пълнолетна и е действувала в състояние на вменяемост,
като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
С деянието
си от обективна страна подс. Г.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 от НК изразило се в това, че през
периода от началото на месец юни 2013 г. до 04.07.2013 г в
гр.Пловдив, в качеството си на помагач, с цел да набави за другиго - В.С.А.,
ЕГН ********** /понастоящем покойница/ - извършител, имотна облага е възбудила
и поддържала у някого заблуждение – в
лицето Й.И. ***, като с това му е причинила имотна вреда в размер
на 7000 /седем хиляди/ лева. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по
посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на помагачеството.
Нейните действия са предшествали изпълнителното деяние, като са спомогнали да
бъде въведен в заблуждение пострадалия и да бъде поддържано това заблуждение в
него с цел противоправно установяване на
фактическа власт върху сумата от 7000 лева то страна на В.А. и последващо
разпореждане с чуждата сума от нея в нейн личен интерес. Затова правната
квалификация на осъществените от подсъдимата действия са именно на действията
на помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК- помощ да бъде осъществено самото
деяние, която предхожда и улеснява изпълнителното деяние. Тази правна квалификация
на деянието е единствената възможна с оглед механизма на осъществяването на
деянието и събраните доказателства, като не се установи от тях Г.К. да е
участвувала в изпълнителното деяние по установяване на фактическа власт върху
семата от 7000 лева и в последващото разпореждане с нея. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, отразена в Решение № 101 от 18.III.1970 г. по н. д. №
70/70 г., I н. о.
От субективна страна подсъдимият Г.К. е осъществила помагачеството деянието при пряк умисъл като форма на вината.
Тя умишлено само е улеснила извършването на престъплението и не е участвувала в
самото изпълнително деяние, но е осъзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целяла
тяхното настъпване. Интелектуалният момент се е изразил в съзнаване от него на
това, че с нейното представяне като банков служител ще улесни извършването на
изпълнителното деяние от страна на В.А., която ще установи фактическа власт върху
чужди движими вещи, за които няма правно основание да владее, с цел да причини
имотна вреда на Й.К. в размер на 7000 лева. Съдът счита, че са изцяло проявени от него
съставомерните признаци от субективна страна. В този смисъл е и постоянната
съдебна практика, изразена в съдебни Решение № 518 от 23.ХI.1981 г. по н. д. № 458/81 г.,
I н. о. на ВСРБ, Решение № 54 от 24.I.1972
г. по н. д. № 683/71 г., I н. о..
По отношение на повдигнатото
обвинение за съучастие като извършител съдът прецени, че липсват доказателства Г.К.
да е участвувала в изпълнителното деяние и в частност, да се е разпореждала със
сумата от 7000 лева. Единствено и само лицето В.А. е непосредственият
извършител, който е осъществил изцяло от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние. По тези съображения и при предпоставките на чл.304 от НПК съдът я призна за невиновна да е извършала деянието при предварително сговаряне
с лицето В.С.А., както и с цел да набави и
за себе си имотна облага и я оправдава
по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 2 от НК вр. чл. 209 ал. 1 от НК.
При така изложените правни съображения,
касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определиха съответните наказания на подсъдимата Г.К.. При индивидуализацията на наказанието за така извършеното от нея
престъпление с правна квалификация по чл. 209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал. 1
от НК съдът отчете
степента на обществена
опасност на деянието. Прецениха се смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелство спрямо подсъдимият. Съдът отчете като счекчаващо отговорността
обстоятелство на първо място липсата на минали осъждания по отношение на Г.К.,
липса на други нейни противообществени прояви, нейната постоянна трудова
ангажираност. Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
го определят като личност с по- висока степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Затова с оглед извършеното деяние, степента
на обществена опасност на дееца, степента на засегнатост на пострадалия и на
обществените отношения по охрана на собствеността, като най – съответно на
целите на наказанието по смисъла на чл.36 ал.1 от НК, съдът определи по реда на
чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание от 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”. Така
определеното наказание, определено при значителен превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, ще спомогне да се поправи и
превъзпита подсъдимият към спазването на законите и добрите нрави, ще въздействува
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши и други
престъпления, и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото. Налице са обективните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК
спрямо Г.К. да бъде отложено неговото изпълнение с изпитателен срок от 3 /три/
години, в предвид обстоятелството, че то е до размер от три години, деецът не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително той да
го изтърпи.
Предявения граждански иск от пострадалият Й. К. срещу
подсъдимата Г.К. в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, представляващ
обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието по чл. 209 ал.1 вр.
с чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК, следва да се уважи като доказан по своето основание, защото той е справедлив с
оглед на размера на отнетото му имущество. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно да
се възстановяват вредите, които виновно да са причинени на пострадалия от
увреждането. Безспорно се установи, че подсъдимият със своето неправомерно действие е подпомогнал
да се причини от В.А. непозволено увреждане на гражданския ищец, като противоправно
са му отнети споменататат сума от 7000 лева, което е станало чрез въвеждането и
поддържането му в заблуждение, с цел да му се причини имотна вреда. Затова гражданският иск за
обезщетение в размер на 7000.00 лева, предявен от пострадалият се явява основателен, обоснован с оглед на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и следва да се уважи като
такъв. Неговото изплащане следва да бъде с лихвите от датата на
довършване на деянието 04.07.2013година до окончателното му изплащане. Следва
да се уважи на основание чл.189 ал.3 от НПК искането и за направените от
граждански ищец разноски в наказателното производство за адвокатски хонорар в
размер на 680.00/шестстотин и осемдесет/ лева.
Като призната за виновна подсъдимата К. беше осъдена
да заплати сумата от 280.00 /двеста и осемдесет/
лева, представляваща Държавна такса върху уважения размер на граждански иск.
По така
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.
