Определение по дело №1016/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 149
Дата: 8 март 2023 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия: Светла Станимирова
Дело: 20221001001016
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. София, 07.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
търговско дело № 20221001001016 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1от ГПК, във вр. с чл.5,т.1
от Луганската конвенция от 30 септември 2007 г. /Конвенция относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела/.
Образувано е по частна жалба на ищеца „МАКС КОНТРОЛ
ГРУП“ - ООД против определение №265722 от 11.10.2022 г., постановено по
т.д. № 615/2021 г. на СГС, ТО, VI-13 състав, с което съдът е прекратил
производството приемайки, че не е международно компетентен да разгледа
предявения срещу У. Е. Ф., гражданин на Швейцария, иск с правно основание
чл.535 от ТЗ за заплащане на дължими суми по Запис на заповед от
20.09.2019 г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното
определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като
жалбата е подробно мотивирана.
Излага доводи, че в настоящия случай, с оглед представените
писмени доказателства, е налице формална редовност и действителност на
менителничния ефект. Твърди, че СГС е международно компетентен да
разгледа предявения иск на основание чл.3,т.1, във вр. с чл.5,т.1, б.“а“ от
Луганската конвенция от 30 септември 2007 г. По аналогия цитираната
разпоредба на чл.5 следвало да бъде прилагана и по отношение на
едностранните сделки, поради липса на изрично предвидено изключение в
обратния смисъл. И при едностранните сделки се касаело за задължение,
поето доброволно от страната. Моли за отмяна на определението и връщане
на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
1
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя във връзка със събраните доказателства и законовите
изисквания, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от
ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
В настоящия случай ищецът претендира от ответника – швейцарски
гражданин, сумата от 25 100 лева, предявен като частичен иск от общо
дължимата сума от 250 000 евро, дължима на основание предявен за плащане
и приет нотариално заверен Запис на заповед от 20.09.2019г., ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.
Записът на заповед е издаден от ответника У. Е. Ф. в полза на „МАКС
КОНТРОЛ ТРУП“ ООД, като същия е предявен на издателя за приемане и
плащане на 20.09.2019 г. С издаването на записа на заповед У. Е. Ф. се задължава
неотменимо и безусловно да заплати срещу представянето на записа на заповед
сумата от 250 000 евро в полза на ищеца „МАКС КОНТРОЛ ТРУП“ ООД. Според
записа на заповед сумата е платима на предявяване, а мястото на плащане е в
гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет.5. ап.51. Изрично е
посочено, че сумата е платима без протест и без разноски за бенефициента.
Ищецът твърди, че поради липса на доброволно изпълнение от страна на
издателя на записа на заповед ищецът е предявил настоящия иск срещу него за
заплащане на дължимата сума.
За да прекрати производството поради това, че не е международно
компетентен да разгледа спора, първоинстанционният съд е приел, че
разпоредбата на чл.5, т.1, б.“а“ от Луганската конвенция се отнася до договорите,
но не и до едностранните сделки, каквато е записът на заповед и посочената норма
не може да се тълкува разширително.
Въззивният съд не споделя този извод. Съгласно нормата на чл.5, т.1, б.
„а“ от Конвенцията „срещу лице, което има местоживеене в държава, обвързана
по настоящата конвенцията, може да бъде предявен иск в друга държава,
обвързана по настоящата конвенция по дела, свързани с договор - в съдилищата
по мястото на изпълнение на въпросното задължение. По аналогия цитираната
разпоредба следва да бъде прилагана и по отношение на едностранните
сделки, поради липсата на изрично предвидено изключение в обратния смисъл,
както и при тълкуване на понятието „договорно задължение“, което в
общоприетия си смисъл означава „всяко задължение, поето доброволно от
страната“. В настоящия случай мястото на изпълнение на задължението на
ответника - издател на записа на заповед, е в гр. София, което обосновава
компетентността на СГС да разгледа предявения иск.
Българският съд е компетентен да разгледа настоящия спор и на
основание чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП, съгласно който „Международната
компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато: 2.
ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице,
2
регистрирано в Република България.
Освен това, не остава съмнение за компетентността на българския съд в
настоящия случай и съгласно нормата на чл.15 от КМЧП - „Българските
съдилища са компетентни по искове от договорни отношения освен в случаите
по чл.4, и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република
България или ответникът има основно място на дейност в Република
България“.Както бе коментирано по-горе, мястото на изпълнение на задължението
за плащане по записа на заповед е в гр.София.
Установената съдебна практика също е в посочения по-горе смисъл, че
мястото на плащане, посочено в запис на заповед е определящо за
компетентността на съответния съд по реда на чл.5, ал.1, б.„а“ от Конвенцията
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. В този смисъл са Определение № 538 от 26.11.2018
г. по т.д. № 1220/2018 г. на ВКС, 1 ТО и Решение № 183 от 19.01.2018 г. по т.д. №
5134/2017 г. на САС, чиито изводи настоящият състав споделя.
С оглед изложеното, СГС се явява международно компетентен да
разгледа правния спор, поради което обжалваното определение следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №265722 от 11.10.2022 г., постановено по
т.д. № 615/2021 г. на СГС, ТО, VI-13 състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3