Р Е Ш Е Н И Е
№……/…10.2018г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 911 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по въззивна жалба вх. №29877/03.05.2018г. от И.Б.К., гражданин на Руската Федерация, род.
на ***г***, чрез особен представител адв. Кр.К. срещу Решение №1571 от 16.04.2018г. по гр.д. №1414/2016г. на ВРС, 46 състав, с което са уважени предявените от „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I” №
82, ет.2, ап.3 сумата от 2735.80 евро, представляваща остатък от възнаграждение
по договор за поддръжка и управление от 05.12.2008г. за имоти с идентификатори
53045.503.212.5.46 и 53045.503.212.5.50, дължимо за 2015г. и сумата от 3052.86
евро, представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и управление от
05.12.2008г. за имоти с идентификаторит 53045.503.212.5.46 и
53045.503.212.5.50, дължимо за 2016г.,
на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковете 09.02.2016г. до окончателното
заплащане на сумите, както и сумата от 3768,87 лева, представляваща сторените
по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Сочи се, че договорът, на който ищецът основава претенцията си, не е подписан
от валидно упълномощен представител на ответницата, поради което не създава
облигационна обвързаност. Твърди се също, че ищцовото дружество не е доказало
по безспорен начин изпълнението на поетите по силата на договора задължения,
тъй като представените доказателства за извършени разходи касаят предимно други
обекти. Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлени
изцяло предявените искове, като се присъди и дължимото на особения представител
възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „БЛЯК
СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, е депозирала писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че изводът на съда
за потвърждаване от страна на ответницата на извършените без представителна
власт действия се основава на събраните писмени и гласни доказателства, както и
за изпълнение на договора от страна на ищцовото дружество през релевантните
периоди, поради което постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи
се, че в исковите суми не са включени извънредни, необходими и планирани
разходи по чл.2.10 от договора, поради което и не се е налагало уведомяването
на ответницата за тях.
За
да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз
Борис I” № 82, ет.2, ап.3 срещу И.Б.К.,
гражданин на Руската Федерация, род. на ***г***, искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение по
договор за поддръжка и управление от 05.12.2008г. за имоти с идентификатори №№
53045.503.212.5.46 и 53045.503.212.5.50 в размер на 2735.80 евро за 2015г. и в
размер на 3052.86 евро за 2016 година, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че страните са в
облигационни задължения по договор за поддръжка и управление от 05.12.2008г. за
имоти с идентификатор от 53045.503.212.5.46 и 53045.503.212.5.50. По силата на
договора ищецът поел задължение да поддържа и управлява имотите на ответника
срещу възнаграждение, чиито размер е уговорен съгл. разпоредбите на чл. 2.1 и
чл. 2.7 от договора. Уточнява, че площта на имота, определяща за размера на възнаграждението, е 215.78 кв.м. Твърди се, че ищецът е изпълнил надлежно поетите
по силата на договора задължения. Сочи, че възложителят по договора е
заплатил част от дължимото възнаграждение за 2015 г. в размер на 330 евро, но не е погасен остатъка от възнаграждението по договора за 2015г. и целия размер на дълга за 2016г. С уточнителна молба от 27.10.2016г. се сочи, по
повод оспорване автентичността на подписа на ответника, че процесният договор е
подписан от адв. В.И., в качеството му на представител на ответника. Eвентуално, ако се приеме, че договорът е подписан
от лице без представителна власт, се твърди, че действията на пълномощника следва
да се считат за потвърдени с оглед извършваните плащания на задължения по
договора.
В отговора на исковата молба претенцията се оспорва по
основание и размер. Оспорва се правоприемството на ищцовото дружество от ”Бляк сий инвестмънт тръст
мениджмънт” ЕООД, което е страна
по
процесния договор. Оспорва се ответницата да е подписвала
процесния договор, поради което се твърди липса на
облигационно отношение между страните. Възразява се
за
неизпълнение на договора от страна на изпълнителя,
както и плащанията по договора да потвърждават съществуването на валидна
облигационна връзка между страните. По изложените съображения се отправя искане за отхвърляне на претенцията.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Твърденията за липса на представителна
власт за осъществяваното от пълномощника на ищеца процесуално представителство
съдът намира неоснователни с оглед на представеното в с.з. пълномощно и
потвърждение, изходящи от представляващия ищцовото дружество, приети от съда с
оглед установяване представителната власт за водене на настоящия процес, за
чието наличие съдът следи служебно и която може да бъде потвърдена във всеки момент
от производството.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания,
които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение,
а именно че договорът, на който ищецът
основава претенцията си, не е подписан от валидно упълномощен представител на
ответницата, поради което не създава облигационна обвързаност, както и че
ищцовото дружество не е доказало по безспорен начин изпълнението на поетите по
силата на договора задължения, тъй като представените доказателства за
извършени разходи касаят предимно други обекти.
Ищецът
основава твърденията си за наличие на облигационно правоотношение на представения
договор за поддръжка и управление от 5.12.2008г., сключен между И.К., в
качеството си на собственик на апартаменти Т504 и А504, заедно със съответните
избени помещения, паркомясто и съответните идеални части от общите части на
сградата, находяща се в гр. Обзор, и
„Бляк сий инвестмънт тръст мениджмънт“ ЕООД, по силата на който
собственикът възлага на изпълнителя срещу уговорено възнаграждение да поддържа,
обслужва и осъществява организационно техническо и административно обслужване
по отношение на целия комплекс и на общите части на сградата, в която се
намират имотите на възложителя.
В
проведеното по делото първо съдебно заседание е прието за безспорно, че
договорът за поддръжка и управление от 5.12.2008г. не е подписан от ответника К.,
въведени са твърдения, че подписът е положен от пълномощник – адв. В.И.. В
потвърждение на тези твърдения са събрани свидетелските показания на
адв.Иванов, който е заявил, че е бил пълномощник на И.К. във връзка с договор
за поддръжка, както и че подписът прилича на неговия. От текста на договора не
е видно да е сключен чрез пълномощник, пълномощно по делото не е представено от
ищеца, както и от адв.Иванов, който е заявил, че не е в състояние да го открие
след 10 год. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му, че е
изчезнало при взлом в кантората, не са представени и други доказателства за
съществуването на такъв документ.
Съгласно
установения от разпоредбата на чл.37 от ЗЗД принцип формата на упълномощаване
следва формата на договора, който в случая е сключен в писмена форма, тоест
същата форма се изисква и по отношение на упълномощаването с оглед приемането
му като валидно. При липсата на представено по делото писмено пълномощно или на
успешно проведено доказване за неговото погиване по реда на чл.165 от ГПК
наличието му към момента на сключване на договора не би могло да се приеме за установено.
Показанията на пълномощника, релевантни с оглед установяване автентичността на
положения от него подпис, не биха могли да се приемат като потвърждение на
упълномощаването, което може да бъде осъществено единствено от представлявания.
При
липсата на доказателства за надлежно упълномощаване за сключване на процесния
договор подлежат на преценка твърденията за потвърждаване на действията по
сключване на договора по смисъла на чл.42 от ЗЗД. От съдържанието на
едностранното волеизявление на мнимо представлявания, потвърждаващо съответното
действие, трябва ясно да личи за какво правно действие се отнася - например
конкретна правна сделка с посочен предмет и страни, от кого и спрямо кое трето
лице е извършено действието и да се изразява желание да се приемат правните
последици в неговата правна сфера. В случая от
представените по делото писмени доказателства – проформа фактури, извлечения от
сметка и информация за транзакции, приложени на л.390 – 405 от делото, се
установяват плащания от И.К. в полза на ищцовото дружество, извършени през
периода 2010г. – 2015г. Посочените в тях основания и суми са различни, но
преобладаващата част от осъществените банкови преводи /на 30.09.2010г., на
19.06.2012г., на 16.06.2014г., на 23.06.2014г., на 10.08.2014г./ са с наредител
И.К. и еднозначно сочат като основание такса поддръжка за съответната година за
апартамент Т504. По този начин в писмен вид и в достатъчна степен е
идентифицирано правоотношението, въз основа на което са извършвани плащания от
ответната страна през продължителен период от време, което дава основание да се
приеме, че макар и сключен без представителна власт, процесният договор за
управление и поддръжка е потвърден от ответницата в качеството на възложител.
На
следващо място съдът намира за неоснователни релевираните възражения в отговора
на исковата молба срещу легитимацията на ищцовото дружество като правоприемник
на дружеството, страна по процесния договор, на който се основава претенцията. Видно
от справка в ТРег. „Бляк сий инвестмънт тръст мениджмънт“ ЕООД, страна по
договора, е преобразувано чрез вливане в ищцовото дружество „Бляк Сий
Инвестмънт Тръст” ЕАД. Правоприемството при този вид преобразуване произтича от
разпоредбата на чл.262 от ТЗ, съгласно която при вливане цялото имущество на
преобразуващите се дружества преминава към приемащото дружество, което става
техен правоприемник и преобразуващите се дружества се прекратяват без
ликвидация.
След установяване наличието на облигационно
правоотношение на преценка подлежи възражението за неизпълнен договор от
ответната страна, които е общо, не се уточнява кое поето по силата на договора
задължение не е изпълнено. Имайки предвид, че в текста на договора са
изчерпателно изброени услугите, включени в поддръжката и управлението, бланкетното
възражение не възлага доказателствена тежест на насрещната страна. Независимо
от това са ангажирани писмени доказателства и свидетелски показания за
изпълнение на договорните задължения, от които се установява, че дружеството –
изпълнител е сключвало отделни договори за охрана, поддръжка на парковото
пространство, на напоителната система, поддръжка на асансьорите, за наем на спа
център, фитнес зала и салон за красота. Неоснователни са възраженията за
неотносимост поради сключване на част от договорите през предходни периоди, тъй
като липсва изискване или практика договорите за абонаментно обслужване да се
сключват ежегодно. Неоснователни са и възраженията относно доказателствата за
заплащане на консумативни разходи, с оглед на предвиденото в договора
задължение на изпълнителя да заплаща консумативите за електричество,
климатизация и водоснабдяване на общите части. От свидетелските показания на
св. Иван Стефанов, работещ в комплекса, се установява, че поддръжка на басейна,
помпената станция, тревните площи, оградите и др. общи части се извършва
непрекъснато, апартаментите на И.К. се използват през летния сезон, като не е
имало от нейна страна оплаквания относно поддръжката, веднъж се появил теч над
нейния апартамент, който бил отстранен своевременно. Въз основа на така
събраните доказателства, предвид и липсата на ангажирани от ответната страна,
съдът намира релевираните от ответника общи възражения за неизпълнен договор за
неоснователни.
С
оглед на горното предявените искове се явяват доказани по основание, а по
размер се установява от договора, съгласно който договорената годишна такса
съгл. чл. 2.1 от контракта възлиза на 10 евро без ДДС на кв.м. от притежаваната
площ, вкл. съответните идеални части от общите части на сградата. От
заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция СЧЕ се
установява индексирания съгласно договора размер на годишната такса – 3065,80
евро за 2015г. и 3052,86 евро за 2016г. след приспадане на 330 евро, за 2015г.
чието плащане не се оспорва, исковете се
явяват основателни за претендираните размери – 2735,80 евро за 2015г. и 3052,86
евро за 2016г.
С оглед на гореизложеното и
поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, настоящият
състав намира въззивната жалба за неоснователна, като решението следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода от спора разноски за въззивното производство се
следват в полза на въззиваемата страна в размер на 1668 лв. съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.272
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1571/16.04.2018г.,
постановено по гр.д. №1414/2016г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА И.Б.К.,
гражданин на Руската Федерация, род. на ***г*** ЗАПЛАТИ на „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I” № 82, ет.2, ап.3 сумата 1668 лв. /хиляда шестотин шестдесет и осем лева/,
представляваща реализирани разноски пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: