Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N7712 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 28. 03. 2019 г. по гр. д. № 76831 от 2018 г. на Софийски районен съд, 78 състав, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Ю.Б.К., ЕГН: **********,***, североизточен магазин дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** следните суми: 91,58 лв. - стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода октомври 2015 г. - април 2017 г. , 17,11 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 91,58 лв., за периода 01.12.2015 г. - 16.07.2018 г.ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Ю.Б.К., ЕГН: **********,***, североизточен магазин дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** следните суми: 22,54 лв. - стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода октомври 2015 г. - април 2017 г., и в размер на 5,16 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2015 г. - 16.07.2018 г.ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ю.Б.К., ЕГН: **********,***, североизточен магазин да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 635 лв. - деловодни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА Ю.Б.К., ЕГН: **********,***, североизточен магазин да
заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
75 лв. - деловодни разноски по заповедното производство.
Решението се обжалва от ответницата. В жалбата си въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на решението ,както и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Не са обсъдени доводи наведени в отговора на исковата молба,не е взето предвид,че договорът вежду СЕС и ФДР е с изтекъл срок,решението се основава на приетите по делото експертизи,работили по документи изходящи от ищеца.
Моли да се отмени
решението и се постанови ново,с което да се отхвърлят исковете.Претендира
разноски.
По жалбата не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не взима становище по жалбата.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
Съобразно чл.149
ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2 от ЗЕЕЕ
/отм./ -договорът за продажба на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия,сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя ,извършващ стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и
съобразно чл.6 ал.1 от действащата тогава Наредба за ползване на топлинна
енергия за производствени цели и за отопление,вентилация и горещо
водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения.По делото има представен договор
за продажба на ТЕ за стопански нужди за съответния обект,сключен със
собственика на имота-К.К..Ответницата Ю.К. е вещен ползвател на имота .Заведеният
иск не е за признаване за установено,че ответникът дължи на основание договорни
отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно обогатяване.Основанието е ясно
заявено още със заявлението по чл.410 ГПК-заявява се ,че длъжникът се е
обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова,с
което се е обогатил до размера на обедняването.В исковото производство претенцията
е определена именно като такава по чл.59 ЗЗД.
Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на
едно лице,обогатяване на друго,наличие на връзка между обедняването и
обогатяването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите.Когато се твърди,че в отношенията между страните е
било постигнато съгласие за извършване на определено действие,то е налице
договорна отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва поради
субсидиарния му характер.Само когато кредиторът не разполага с друг иск,той
може да прибегне към чл.59 ал.1 ЗЗД.
Щом ответникът не е приел,не е подписал договор,да стане небитов клиент ,то няма договорни отношения с
топлопреносното предприятие и единствен иск остава субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по размер,каквато ищецът би получил от ползващото без
основание тази услуга лице,ако помежду им беше сключен договор за стопански
нужди.
В случая, договор за
стопански нужди е подписан със собственика на топлоснабдения имот К.К..Същият е
подал заявление на 15.05.2013 г. за сключване на договор за стопански нужди и такъв е сключен
на същата дата за топлоснабден имот магазин на ул.********от делото на
СРС/.Договорът е за срок от 5 години.Изравнителните сметки са издавани на
негово име със същия абонатен номер.Основателно е възражението във въззивната
жалба,че съдът не обсъдил всички доводи в отговора на исковата молба за
недължимост на вземането от ответницата.Действително ответницата не е
собственик,не е наемател,а партида е открита на собственика Константинов,който
е обвързан с Договор за стопански нужди за топлоснабдения магазин.
На основание чл.59 ал.1 ЗЗД не следва да се ангажира
отговорността на ответницата,която не е консумирала реално доставена топлинна
енергия и не се е обогатила за сметка на топлопреносното предприятие.
Решението на СРС следва да се отмени като се отхвърлят
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Въззивицата е сторила
100 лв.разноски за държавна такса и 300 лв.разноски за адвокатски
хонорар.Направено е възражение за прекомерност
на платения адвокатски хонорар,което е неоснователно,тъй като е съобразно
предвидения минимум по Наредба №1/2004 г.за МРАВ.Сумите следва да бъдат присъдени.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 28. 03. 2019 г. по гр. д. № 76831 от
2018 г. на Софийски районен съд, 78 състав и вместо това
П о
с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че
ответника Ю.Б.К., ЕГН: **********, дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** следните
суми: 91,58 лв. - стойността
на потребена топлинна енергия за топлоснабден обект североизточен магазин гр.
София, ул. „********, за периода
октомври 2015 г. - април 2017 г. , 17,11
лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 91,58 лв.,
за периода 01.12.2015 г. - 16.07.2018 г.ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, сумата 22,54 лв. - стойността на
доставена услуга „дялово разпределение“ за периода октомври 2015 г. - април
2017 г., и в размер на 5,16 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2015 г. -
16.07.2018 г.ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Ю.Б.К.,
ЕГН: ********** сумата от 100 лв.за държавна такса и 300 лв.за адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция.
Въззивното решение не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.