№ 18869
гр. София, 20.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря К.И.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110113347 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Н.
Б. Н. срещу „Лизингова компания“ АД с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 7029,84 евро /с левова равностойност 13 749,17
лева/, за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 03.02.2012г. по ч.гр. дело №
131/2012г. по описа на СРС, 36-ти състав, въз основа на който било образувано изп. дело №
20237880400435 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 с район на действие СГС, поради
погасяването й по давност.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 03.02.2012г., издаден по гр. дело №
131/2012г. по описа на СРС, 36-ти състав, е бил осъден да заплати на „Лизингова компания“
АД сумата от 14548,67 евро, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден от
„Международен научен фонд“ на 04.11.2010г., с поръчител Н. Н., ведно със законната лихва
за периода от 30.12.2011г. до изплащане на вземането. Въз основа на изпълнителния титул
било образувано изп. дело № 208/2012г. по описа на ЧСИ М.К.. Поддържа, че относно
установяване на вземането, предмет на заповедта, било проведено производство по чл. 422
ГПК, приключило на 29.05.2015г. с Решение от 02.09.2014г. по гр. дело № 9399/2012г. по
описа на СГС, ГО, 11-ти състав. С посоченото решение било признато за установено спрямо
него, че съществува вземане в размер на 7029,84 евро, ведно със законната лихва считано от
30.12.2011г. до изплащане на вземането като искът бил отхвърлен в останалата част до
пълния предявен размер от 14548,67 евро, вследствие на което изпълнителното дело
останало висящо само относно принудителното събиране на сумата 13 749,17 лева
/равностойността на 7029,84 евро/, заедно със законната лихва считано от 30.12.2011г. до
изплащане на вземането. Сочи, че по изп. дело бил наложен запор на пенсията му със
1
запорно съобщение от 27.01.2016г. Поддържа, че последното по време поискано действие от
взискателя било по негова молба от 28.01.2016г. На 13.05.2016г. бил насрочен опис на
акциите. След тази дата не били заявявани и не били извършвани никакви валидни действия.
Поискал от съдебния изпълнител да постанови акт, с който да констатира настъпилата
перемпция, като с разпореждане от 15.02.2023г. съдебният изпълнител постановил отказ.
Този отказ бил обжалван и бил отменен с Решение № 2731 от 26.05.2023г. по в.гр. дело №
4388/2023г. по описа на СГС, IV-В. След прекратяване на изп. дело № 208/2012г. по описа на
ЧСИ Колев, въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изпълнително
дело под № 435/2023г. по описа на същия ЧСИ. Твърди, че към датата на образуването му и
към днешна дата, вземанията по издадения изпълнителен лист били погасени по давност.
С молба от 14.03.2024г. Н. Б. Н. е посочил, че предявеният в настоящото
производство иск е за установяване на недължимост само на главницата за сумата от 7029,84
евро. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
иска като неоснователен. Оспорва се твърдението, че последното валидно изпълнително
действие на ЧСИ е от 13.05.2016г. Навеждат се твърдения, че на 26.10.2017г. взискателят е
поискал възбрана на имот на длъжника, която ЧСИ е наложил на 06.12.2017г., а на
03.10.2019г. - опис на същия този имот, който е бил насрочен за 06.10.2022г. Сочи се, че с
цитираното решение на СГС било прието за установено, че в периода 03.10.2019г. до
03.10.2021г. не били извършвани действия по изпълнението, което е довело до перемпция по
силата на закона на изпълнителното дело и затова съдът е отменил отказа на ЧСИ да го
прекрати, като в мотивите си съдът е преценил, че не трябва да се приемат за валидни
изпълнителните действия след тази дата, т.е. насрочения опис за 06.10.2022г. Твърди, че
взискателят е поискал да бъдат приложени изпълнителни способи, които прекъсват
давността. Твърди, че за периода от 03.10.2019г. (когато взискателят е поискал извършването
на опис на имота на длъжника) до датата на образуване на новото изпълнително дело №
435/2023г. от 16.06.2023г., не е изтекъл изискуемият се от закона 5 г. срок. Искането към съда
е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По допустимостта на предявения иск съдът намира следното.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1
ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в
която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг
погасителен способ – плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация,
опрощаване и пр. Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително
изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени
чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в
изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за
2
тяхното връщане като принудително събрани без основание. В настоящата хипотеза от
съдържанието на приобщеното изпълнително дело се установява, че към датата на
образуване на настоящото производство не са налице погасени вземания по издадения
изпълнителен лист. Видно от издаденото на 07.03.2024г. удостоверение за размер на дълга
главничното задължение е в размер от 13749,17 лева, какъвто е и размерът на процесната
сума.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и с проекта за доклад, обективиран в
определението от 17.08.2024г., обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на
17.10.2024г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че
срещу Н. Б. Н. е бил издаден изпълнителен лист на 03.02.2012г. по ч.гр. дело 131/2012г. по
описа на СРС, 36-ти състав въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК, издадена по същото дело, както и че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп. дело № 208/2012г. по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 в КЧСИ с район на
действие Софийски градски съд и изп. дело № 435/2023г. по описа на същия ЧСИ за
посочените в исковата молба суми и основания.
Горните обстоятелства се установяват и от приетия препис на изпълнителен лист,
издаден на 03.02.2012г. по ч.гр. дело № 131/2012г. по описа на СРС, 36-ти състав, с който Н.
Б. Н. е осъден да заплати на „Лизингова компания“ АД сумата от 14548,67 евро,
представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден от „Международен научен
фонд“ на 04.11.2010г. с поръчител Н. Б. Н., предявен на 28.11.2011г., ведно със законна лихва
за периода от 30.12.2011г. до изплащане на вземането, както и от приетата молба от
21.06.2023г. за образуване на ново изпълнително дело, както и от издаденото удостоверение
за размер на дълг по изп. дело № 20237880400435 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 с район
на действие СГС.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
3
следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането
е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, като за установяване на дължимостта на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение е бил предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, по който е постановено Решение от
02.09.2014г. по гр. дело № 9399/2012г. по описа на СГС, 11-ти състав, влязло в сила на
29.05.2015г. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е
общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127
от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай е приет препис от Решение от 02.09.2014г., постановено по
гр.дело № 9399/2012г. по описа на СГС, 11-ти състав, с което е признато за установено по
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „Лизингова
компания“ АД срещу Н. Б. Н., че в полза на „Лизингова компания“ АД съществува вземане
срещу Н. Б. Н. в размер на 7029,84 евро по запис на заповед от 04.11.2010г. въз основа на
който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК на 03.02.2012г. по ч.гр. дело № 131/2012г. по описа на СРС, 36-ти състав, заедно
4
със законна лихва, считано от 30.12.2011г. до изплащане на вземането като е отхвърлен
предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер от 14548,67 евро като
неоснователен и недоказан. Видно от печата, положен върху решението, същото е влязло в
сила на 29.05.2015г.
С Решение № 2731 от 26.05.2023г., постановено по в.гр. дело № 4388/2023г. по описа
на СГС, е отменено по жалба на Н. Н., длъжник по изп. дело № 2020127880400208 по описа
на ЧСИ М.К., разпореждане от 15.02.2023г. по изпълнителното дело, с което е оставена без
уважение молбата на длъжника от 03.02.2023г. за прекратяване на производството по
изпълнителното дело поради липса на активност у взискателя в продължение на 2 години.
Видно от печата, положен върху решението, същото е влязло в сила на 28.05.2023г.
От приобщения препис от изпълнително дело № 20127880400208 по описа на ЧСИ
М.К., рег. № 788 с район на действие СГС се установява, че делото е образувано по молба от
01.03.2012г., подадена от „Лизингова компания“ АД. С молбата е поискано да бъде
образувано изпълнително дело, като способ на принудително изпълнение е посочен: запор
на банкови сметки, опис и продажба на движимо и недвижимо имущество на длъжника. С
молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и книжа,
както и да определя начина на изпълнение.
С разпореждане от 01.03.2012г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително
дело.
На 20.03.2012г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 27.03.2012г. срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение по
чл. 414 ГПК.
На 13.11.2015г. е постъпила молба от „Лизингова компания“ АД, с която е посочено,
че с Решение на СГС от 02.09.2014г., 11-ти състав по гр. дело № 9399/2012г., влязло в сила
на 29.05.2015г., е признато за установено, че в полза на „Лизингова компания“ АД
съществува вземане срещу Н. Б. Н. в размер на 7029,84 евро, заедно със законната лихва,
считано от 30.12.2011г. до изплащане на вземането. Приложен е и изпълнителен лист,
издаден по гр. дело № 9399/2012г. на СГС, по силата на който Н. Н. е осъден да заплати на
„Лизингова компания“ АД сума в размер на 449,74 лева, разноски по делото. Предвид което
е направено искане да бъде възобновено спряното изпълнение и да се продължи с
изпълнителните действия срещу длъжника. Посочен е способ на принудително изпълнение:
запор на банкови сметки, запор на възнаграждение за труд и пенсия, запор, възбрана, опис и
продажба на движимо и недвижимо имущество на длъжника. На основание чл. 18 ЗЧСИ е
възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото и семейното състояние на
длъжника, да направи справки, да набавя документи и книжа, както и да определя начина на
изпълнение.
С разпореждане от 20.11.2015г. е уважена молбата на взискателя. Разпоредено е да се
изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, както и да се начислят авансови
5
такси.
На 24.11.2015г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.
На 13.01.2016г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано да бъде наложен
запор върху получаваната от длъжника пенсия от НОИ.
С разпореждане от 27.01.2016г. съдебният изпълнител е уважил молбата.
На 28.01.2016г. е постъпила молба от взискателя с искане да бъде наложен запор
върху притежаваните от Н. Б. Н. поименни налични акции от капитала на следните
акционерни дружества: „Уорлд Инвестмънт Кепитъл“ ЕАД и „Медикъл Продъктс България“
АД.
С разпореждане от 13.05.2016г. е насрочен опис и оценка на притежаваните от
длъжника поименни налични акции в „Уорлд Инвестмънт Кепитъл“ ЕАД и „Медикъл
Продъктс България“ АД.
На 26.10.2017г. е постъпила молба от „Лизингова компания“ АД с искане да бъде
наложена възбрана върху подземен гараж № 9, находящ се в гр. София, ул. „Чучулига“ № 4А
и подземен гараж № 73, находящ се в гр. София, ул. „Ами Буе“ № 75.
С разпореждане от 22.11.2017г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху
недвижимите имоти, както и е разпоредил да се наложат запори.
На 06.12.2017г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД,
„Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, за наложен запор върху всички сметки
на Н. Б. Н..
С разпореждане съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на недвижим имот-
гараж № 9 за 01.08.2018г. от 10-12 часа.
С молба от 03.10.2019г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на подземен
гараж № 9 с идентификатор 68134.209.46.1.32.
Насрочен е опис и оценка на подземен гараж № 9 за 04.12.2020г.
С разпореждане от 27.09.2022г. е насрочен опис и оценка на недвижим имот-
подземен гараж № 9 за 06.10.2022г.
На 03.02.2023г. е постъпила молба от Н. Н., с която е поискано изпълнителното дело
да бъде прекратено.
С разпореждане от 15.02.2023г. е оставена без уважение молбата.
На 16.06.2023г. съдебният изпълнител е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 7
ГПК изпълнителното производство.
На 21.06.2023г. е постъпила молба от взискателя с искане да бъде образувано
изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.02.2012г. по гр. дело №
131/2012г. по описа на СРС, 36-ти състав. С молбата са възложени на основание чл. 18 ЗЧСИ
на съдебния изпълнител всички необходими действия за събиране на предявените с
изпълнителния титул суми и направените разноски в хода на изпълнението.
6
Видно от гореизложената хронология след образуване на изпълнителното дело са били
извършвани действия по изпълнението. На първо място, след подаване на възражението по
чл. 414 ГПК изпълнението въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е
било спряно по силата закона- по арг. от чл. 420, ал. 1 ГПК. На следващо място, след влизане
в сила на решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, взискателят е подавал молби с
искане за извършване на действия по изпълнението, съответно на 13.11.2015г., 13.01.2016г.,
28.01.2016г., 26.10.2017г. и на 03.10.2019г. След 03.10.2019г. до насрочването на опис на
27.09.2022г. не са постъпили молби от взискателя, респ. не са предприемани действия по
изпълнението от страна на съдебния изпълнител за период в продължение на повече от 2
години. В този смисъл са и мотивите на постановеното Решение № 2731 от 26.05.2023г. по
гр. дело № 4388/2023г. по описа на СГС.
С оглед на което за периода от 03.10.2019г. /датата, на която е постъпила молба от
взискателя с искане за извършване на опис на недвижим имот- подземен гараж № 9 с
идентификатор 68134.209.46.1.32/ до 03.10.2021г. е налице период от повече от две
последователни години, през които не са искани и не са предприемани действия по
принудително изпълнение. Следва да бъде посочено, че висящността на изпълнителното
производство (за разлика от исковото такова) следва да бъде поддържана от взискателя чрез
искания за предприемане на съответните изпълнителни действия. Основание за
прекратяване на делото е бездействието на взискателя и съдебния изпълнител в хипотезата
на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да поддържат тази висящност.
Поради гореизложеното датата на която е последното валидно извършено
изпълнително действие е 03.10.2019г., т.е. след приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК. За периода от 03.10.2019г. до датата на подаване на исковата
молба, респ. до датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция,
обаче, не е изтекла петгодишната давност за процесното вземане. Това е така, защото
давността е била прекъсната с подадената от взискателя молба от 21.06.2023г. за образуване
на ново изпълнително дело. Както беше уточнено по-горе, независимо от прекратяването на
изпълнителното дело по силата на закона поради перемпция на изпълнението, подадените от
кредитора молби, с които иска от съдебния изпълнител предприемане на действия по
изпълнение прекъсват давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме
и е без значение за погасителната давност дали ще стори това в рамките на същото или на
новообразувано изпълнително дело. В случая в рамките на новообразуваното изпълнително
дело. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с цитираното
Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСТГК на ВКС, в което е посочено, че ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемция, поставя началото на
ново процесуално правоотношение.
С оглед твърденията на ищеца следва да бъде посочено, че с приемането на т. 10 на
ТР № 2/26.03.2015г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното
производство при настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също
така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия.
7
Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите изпълнителни
действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с
които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването
на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД. Затова в тълкувателия акт е посочено, че
нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите
изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран,
не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с
прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна
невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на
имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело,
допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността
като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в
друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече
направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се
изпълнителни способи. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след
настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. За
давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател,
чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Т.е. нова
погасителната давност за процесните вземания е започнала да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, в случая от
03.10.2019г.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
8
в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
Поради гореизложеното, доколкото съдът прие, че последното валидно извършено
действие по изп. дело № 208/2012г. по описа на ЧСИ М.К. е извършено на 03.10.2019г., до
21.06.2023г., когато е подадена молбата за образуване на ново изпълнително дело за сумите,
за които е издаден процесния изпълнителен лист, не е изтекла погасителната давност за
процесните вземания, която както беше посочено е пет годишна. С оглед на което
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ответникът, който не е сторил и не
претендира такива. Поради което не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС,
срещу „Лизингова компания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Фредерик Жолио Кюри“ № 20, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Н. Б. Н. не дължи на
„Лизингова компания“ АД сумата от 7029,84 евро /с левова равностойност 13 749,17 лева/,
за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 03.02.2012г. по ч.гр. дело № 131/2012г. по
описа на СРС, 36-ти състав, въз основа на който било образувано изп. дело №
20237880400435 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 с район на действие СГС, поради
погасяването й по давност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9