Р Е Ш Е Н И Е
...
/30.4.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четиринадесети състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание, проведено на 26.3.2019 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 17903 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от Л.Д.Ч. с ЕГН **********,*** срещу "К.И.И."
ЕАД, *** за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му
дължи следните суми: 785.10 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит; 608.14
лева законна лихва върху главницата за периода 28.02.2011 г. – 03.10.2018 г.;
207.21 лева неолихвяеми вземания; 24.01 лева
разноски; 37.50 лева разноски по изп.дело за адв.възнаграждение; 46.88 лева обикновена такса по изп.дело и 183.55 лева пропорционална такса към ЧСИ - общо сумата 1892.37 лева по образуваното изп.дело № **** по опис на ЧСИ ****с рег.№ 894 с район на
действие района на ВОС поради погасяване на принудителното изпълнение по
давност на осн.чл.439, ал.1 ГПК, вр.чл.124,
ал.1 ГПК.
Ищцата моли за уважаване на иска и
за заплащане на разноски за производството.
Твърденията от които ищцата черпи права в
производството са, че наследодателката й ****е
кредитополучател по силата на договор за потребителски паричен
кредит от 29.08.2008 г. в размер на 4937.46 лева, сключен с БНП „****“. Поради
непогасяване на кредита в РС Варна е образувано ч.гр.д.№ 3067/11 г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Съдът е издал такава на 01.03.2011 г. с
която ****е осъдена да заплати на кредитора
БНП „****“ сумата 3140.40 лева, представляваща неплатени вноски по
договора за кредит, сувата 828.84 лева,
представляваща обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата 96.05. лева
разноски по делото. Съгласно разпореждане № 58046/2011 г. е издаден
изпълнителен лист. От тогава до получаването на ПДИ от ЧСИ длъжникът до смъртта
му на 25.12.2014 г. и след това неговите наследници не са търсени за доброволно
погасяване на задължението по издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея. От поканата на ЧСИ
ищцата разбрала, че е конституирана като длъжник в качеството й на наследник и
че дължи сумите 785.10 лева, представляваща неплатена главница по договор
за потребителски кредит; 608.14 лева законна лихва върху главницата за периода
28.02.2011 г. – 03.10.2018 г.; 207.21 лева неолихвяеми
вземания; 24.01 лева разноски; 37.50 лева разноски по изп.дело
за адв.възнаграждение; 46.88 лева обикновена такса по
изп.дело и 183.55 лева пропорционална такса към
ЧСИ - общо сумата 1892.37 лева по
образуваното изп.дело № **** по опис на ЧСИ ****с
рег.№ 894 с район на действие района на ВОС. Взискател
по делото е "К.И.И." ЕАД, ЕИК ****, което дружество е купило вземането
с договор за цесия от 10.01.2017 г. Ищцата не е уведомена и за извършената
цесия.
От приключване на производството
по ч.гр.д.№ 3067/2011 г. са изминали повече от седем години, през който период
не са предприети никакви действия от страна на възложителя за които длъжникът
да е уведомен, поради което ищцата счита, че вземането е погасено по давност с
изтичане на 5-годишна погасителна давност. Прехвърлянето на вземането не
прекъсва давността. Оспорва вземането и сочи, че е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.439 от ГПК. Моли за постановяване
на решение с което съдът да приеме за установено между страните, че ищцата не
дължи на ответното дружество посочените в петитума на
исковата молба суми.
С молба от 15.3.2019 г. и в с.з.
ищцата оспорва твърденията в отговора, че наследодателката
й е страна по договор за кредит от 29.8.2008 г. Това е момента от възникване на
изискуемостта на вземането и на осн.чл.114 ЗЗД
давността започва да тече от този момент. Задължението за паричен кредит се
погасява с петгодишна давност съгласно тълкувателно решение № 2/2011 г. на ВКС
и в случая давността е настъпила на 29.8.2013 г. Оспорва твърденията, че
давността е прекъсната с подаване на заявлението по чл.410 ГПК и с образуване
на изпълнително делото.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответника по
иска „****БГ" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес сграда „Люлин - 6",
ет. 2. Счита предявеният иск за допустим, но изцяло
неоснователен.
Възразява срещу същия като
сочи, че вземането му по изпълнителното дело произтича от следните факти и
твърдения:
На 29.08.2008 г. между
"БНП ****" ЕАД (с предишно наименование ****), в качеството му на
кредитор, от една страна и ****в качеството й на кредитополучател от друга е
подписан Договор за потребителски кредит № PLUS-01251579
съгласно който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 3140.40 лева.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 36 равни месечни
вноски всяка в размер на 137.15 лева, първата от които с падеж 10.10.2008 г., а последната – 09.09.2011
г. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения,
кредитора "БНП ****" ЕАД е финансирал кредитополучателят, като за
последния възниква задължение да издължи кредита си съгласно условията по
сключения договор. Не е погасена нито една месечна вноска. Поради неизпълнение
на възникналите договорни задължения от страна на кредитополучателя, кредиторът се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2120/01.03.2011 г., по ЧГД 3067/2011
г., по описа на PC Варна, като
впоследствие е издаден изпълнителен лист
и е образувано изп.дело № 295/2013 г. по опис на ЧСИ ****.
Неверни са твърденията на ищцата, че починалия кредитополучател не е търсен от
ЧСИ, тъй като на 19.02.2013г. от кантората на ЧСИ Димитров са изпратили ПДИ до ****,
която е получена лично. В молбата за образуване на изп.дело
взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл.18 ЗЧСИ и на тази дата е прекъсната погасителната давност / ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. След образуване на изп.дело погасителна давност не е текла, което обосновава неоснователност на
претенцията, съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД. Това произтича и
от задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.2018 г., която е била в сила
към датата на образуване на изпълнителното дело. Подобно решение е прието и в
решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /р № 170/17.09.2018 г.,
четвърто г.о./. За изп.дело № 295/2013 г. по опис на
ЧСИ **** намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. „….Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД
след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова даваност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането
на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД. След
образуване на изпълнително дело при висящност на изп.процес прекъснатата вече давност се спира…“. От това
следва, че за периода от образуване на изп.дело до
влизане в сила тълк.р. от 26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността е спряла да тече. Давността започва да тече
отново след влизане в сила на това решение – аргумент решение на ВКС №
170/17.09.2018 г., четвърто г.о. Освен това по време на образуваното изп.дело № 295/2013 г. по опис на ЧСИ З.Димитров по искане
на взискателя са извършени множество изпълнителни
действия. На 25.03.2013 г. в кантората на ЧСИ е постъпила молба лично от
длъжника в която е посочено, че няма възможност да погасява задължението си, от
което следва, че длъжника признава задължението. На 12.12.2015
г. взискателят е поискал да се извърши опис на
движимите вещи на длъжника, находящи се в дома
му.
На 10.01.2017 г. между „БНП ****"
ЕАД, ЕИК **** в качеството му на
цедент и „****БГ" ЕАД, ЕИК ****, в качеството му на цесионер
и подписан договор за цесия по силата на
който „БНП ****" ЕАД е прехвърлило вземането си по сключения със ****договор
за кредит от 29.08.2008 г. на „****БГ" ЕАД.
С нотариално заверено пълномощно
№ 3137/2017 г. предишният кредитор (цедентът) е упълномощил „****БГ" ЕАД, ЕИК ****, да уведоми от името на „БНП ****" ЕАД
всички длъжници по вземания на „БНП ****" ЕАД,
които „БНП ****" ЕАД е цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „БНП ****" ЕАД, чрез
пълномощника си „****БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника, но съобщението се върнато с отбелязване,
че същият е починал. На 01.03.2017 г. е постъпила молба за конститурането на „****БГ"
ЕАД като взискател. На 23.05.2017 г. е изпратена
молба от взискателя до ЧСИ с искане за извършване на
опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи
се в дома на длъжника. На 14.08.2017 г. е извършена справка в регистъра за
банкови сметки и сейфове на името на длъжника, но такива не са открити. Изп.дело №
1238/2018 г. е образувано в канатората на ЧСИ ****, рег.№
894 по молба на взискателя, който е
възложил на ЧСИ пръвомощия по чл.18 ЗЧСИ. От
извършена справка в НБД са установени наследниците на кредитополучателя и е
изискано удостоверение за наследници от Община Варна. Наследникът Л.Д.Ч. е
получила ПДИ лично на 09.10.2018 г. Дори
и да се приеме, че по време на образуваното изп.дело
преди постановяване на тълк.решение от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 е тегла
давност, то не е изтекъл предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен
срок. В мотивите на т.10 от TP № 2 от 26 юни 2015 г. по г., ОСГТК на ВНС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до
заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с „предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". От изложеното
ответникът счита, че погасителната давност е прекъсвана многократно и взискателят не е бездействал, като след всяко изпълнително
действие на ЧСИ е започнала да тече нова давност, поради което задължението на
наследодателя на ищеца е дължимо и не е погасено по давност.
В
съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален представител адв.Николов поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът
е представил становище с което поддържа
отговора.
Съдът като взе предвид събраните
в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за потребителски кредит от 29.8.2008
г. „БНП ****" ЕАД, ЕИК ********** като
кредитор е предоставил на ****с ЕГН ********** - кредитополучател паричен
заем в размер на 3000.00 лева при посочени условия на кредита – срок, брой и
размер на погасителни вноски, общ размер за връщане на кредита, ГПР,
погасителен план и т.н. Падежът на целия кредит е на 09.9.2011 г.
На 28.2.2011 г. е подадено
заявление по чл.410 ГПК от „БНП ****"
ЕАД, ЕИК ********** срещу ****с
ЕГН ********** и е образувано ч.гр.д.№ 3067 по описа за 2011
г. на Варненски районен съд, 10-ти
състав и въз основа на разпореждане от 01.3.2011 г. е издадена заповед № 2120
от същата дата за изпълнение на парично задължение за следните суми: 3140,40 /три хиляди сто и четиридесет лева
и четиридесет стотинки/ лева, представляваща неплатени вноски по сключен
договор за потр.кредит № PLUS
– 01251579/29.08.2008 г.; 828,84 /осемстотин двадесет и осем
лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 10.11.2008г. до 18.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2011г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата 96,05 /деветдесет
и шест лева и пет стотинки/ лева - разноски по делото за държавна такса и ю.к
възнаграждение, на осн.
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. Посочено
е, че вземането произтича от задължения за неплатени вноски по сключен договор за потр.кредит
№ PLUS – 01251579/29.08.2008г.
Въз основа на същите по молба на взискателя е образувано
изпълнително дело № 20138080400295 по описа за 2013 г. на ЧСИ **** с район на действие Варненски окръжен съд,
регистриран в Камарата на ЧСИ с per. № 808. С разпореждане на
ЧСИ на 19.2.2013 г. е изпратено уведомление до ТД на НАП Варна на осн.чл.191, ал.3 ДОПК. Извършени са справки в имотния
регистър, както и за регистрирани трудови договори на длъжника. На същия е изпратено ПДИ с писмо с обратна
разписка за доставяне, което е получено лично от ****на 11.03.2013 г. Същата е
представила на ЧСИ доказателства, че е регистрирана в „Бюрото по труда“
гр.Варна и е безработна. ЧСИ е извършил справка за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки. ЧСИ е изпратил на длъжника съобщение с писмо
с известие за доставяне, че въз основа на удостоверение от 15.3.2013 г. е
присъединил Държавата като взискател по
изпълнителното дело. Същото не е получено от адресата. С молба от 01.03.2017 г.
ответникът по делото „****БГ“ ЕАД е поискал конституирането му като нов взискател на основание договор за прехвърляне на вземания
от 10.01.2017 г. между него и „БНП ****"
ЕАД.
След образуване
на изпълнителното дело на 19.02.2013 г. за
периода от 12.12.2015 г.
/лист 20 от изп.дело/ до 19.5.2018
г. от страна на взискателя не е поискано извършването на каквито и
да е било изпълнителни действия, такива не са били извършени и по инициатива на
ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
С постановление от 05.06.2018 г. изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ З.Димитров
на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По молба на взискателя от 22.06.2018 г. е образувано ново изп.дело с № **** по опис на ЧСИ ****, рег.№ 894, с район
на действие ВОС срещу длъжника ****за същото вземане въз основа на издадения изп.лист по ч.гр.д.№ 3067/2011 г. на ВРС. По искане на взискателя от 03.07.2018 г. ЧСИ е изискал удостоверение за
наследници на починалия длъжник. Такова е издадено от Община Варна, район
„Одесос“ на 07.08.2018 г. и от същото се установява, че **** има четирима
наследници по закон, един от които е ищцата Л.Ч.. ЧСИ е извършил справки за наследниците за притежавани недвижими имоти, движима
собственост, декларирани доходи за последната изтекла данъчна година, трудови
договори, банкови сметки, търговска дейност и осигурител. С постановление на
ЧСИ от 29.08.2018 г. Държавата е
конституирана като взискател. До наследниците е изпратена ПДИ. Ищцата Л.Ч.
е подала молба до ЧСИ с която прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземането.
По
предмета на делото, единственият спорен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните е от
кой момент е започнал да тече двугодишния срок за прекратяване на
изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, същият спирал ли е и прекъсван ли е и в кой момент.
Ищцата счита, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено
по право като от издаване на заповедта за изпълнение са изминали повече от 7
години и през този период не са предприети никакви действия от страна на взискателя. Вземането е погасено по давност с
изтичане на пълната 5-годишна погасителна давност като прехвърлянето на вземането
не прекъсва давността на осн.чл.99 ЗЗД.
От значение за спора между страните и за
решаване на делото е въпросът от кой
момент е започнала да тече двугодишния срок за прекратяване на изпълнителното
производство на осн.
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, същият спирал ли е и
прекъсван ли е и кога е станало това.
Съгласно разпоредбата на чл.
439 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се
основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание. Правото на принудително изпълнение за лицето
в чиято полза е налице осъдително решение, подлежащо на изпълнение възниква от момента, в който съдебното
решение е влязло в сила и за него важат общите правила за давността. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
щом вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, а чл. 116, б. "в" от ЗЗД определя кога се прекъсва тази давност - с предприемане действия
за принудително изпълнение. По влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.03.2011 г. и след изпълнение
на процедура по уведомяване на длъжника, с разпореждане от 23.12.2011 г. на
районния съдия е издаден изпълнителен лист. Кредиторът е подал молба за
образуване на изпълнително дело пред ЧСИ **** с район на действие района на ВОС
на 07.02.2013 г., такова е било образувано с № 295/2013 г. На 20.03.2013 г. ЧСИ
е извършил изпълнително действие
„присъединяване“ на Държавата като взискател за посочените в удостоверението от НАП
вземания – лист 13 от изп.дело. С молба от 12.12.2015 г. взискателят е поискал
насрочване на опис на движими вещи на адреса на длъжника. ЧСИ е уведомен с писмо от 01.03.2017 г., че
вземането на взискателя е прехвърлено и същият е
изпратил съобщение за уведомяване на длъжника. С постановление от 05.6.2018 г.
по искане на взискателя е прекратено изпълнителното
дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По искане на новия кредитор е образувано изп.дело
№ 1238 с разпореждане на ЧСИ ****рег.№ 894 за което е изпратено съобщение до
длъжника.
По спорния въпрос относно
момента, от който започва да тече давностния срок.
Погасителната давност не спира
докато трае изпълнителният процес съгласно задължителните разяснения в т.10 на ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№
2/2013 на ОСГТК на ВКС. Същевременно по силата на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, давността
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В цитираното
по-горе тълкувателно решение е разяснено, че в хода на изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Давността се прекъсва
с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
От предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие започва да тече новата давност,
независимо от това, дали изпълнителното производство е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК – поради това, че взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
В настоящият случай последното
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е искането на взискателя за насрочване на опис
на движими вещи от 12.12.2015 г. по изп.дело №
295/2013 г. на ЧСИ ****. По делото
не са налице данни за други изпълнителни действия, съставляващи елемент от
посочен от взискателя изпълнителен способ, които да
са прекъснали давността след тази дата. Съдът приема за последен установен по делото начален момент, от който е
започнала да тече нова давност 12.12.2015 г. В този смисъл решение по в.т.д. № 593/2017 г.
на ВОС, ТО, решение № 511 от 29.06.2018 г. по т.д.№ 129/2018 г. на ВОС, ТО.
След прекратяването по право на
изпълнителното производство взискателят има
възможност да инициира нов изпълнителен
процес, тъй като материалното право продължава да съществува, но както е посочено
в ТР 2/26.06.2015 г. образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.
В случая такова действие е
предприето на 25.06.2018 г. с молбата на ответника до ЧСИ И.Ернандес
за образуване на изпълнително дело № 1238/2018 г.
Към този момент все още не е бил изтекъл приложимия за вземането за
главница в размер на 785.10 лева давностен срок от 5
години, на осн. чл.110 от ЗЗД. По отношение на акцесорните
вземания за сумата 608.14 лева, представляваща
законна лихва върху главница 785.10 лева за периода 28.02.2011 г. –
03.10.2018 г.; за сумата 207.21 лева неолихвяеми
вземания; сумата 24.01 лева разноски; сумата 37.50 лева разноски по изп.дело за адв.възнаграждение;
сумата 46.88 лева обикновена такса по изп.дело и
сумата 183.55 лева пропорционална такса към ЧСИ също не е бил осъществен
фактическия състав на погасителната давност през периода от последното валидно
извършено от взискателя действие на 12.12.2015 г. до образуване на ново изп.дело
на 25.06.2018 г., тъй като не е бил изтекъл давностния
срок от 3 години, на осн. чл.111, т.В от ЗЗД. Същото
вземане не е установено със съдебно
решение и не е налице основание за
приложение на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Това е така, защото издадената заповед за изпълнение не следва да
се приравнява на влязло в сила решение, тъй като заявеното с нея вземане не е
било изследвано в рамките на съдебно производство и съответно не е формирала
сила на присъдено нещо - решение по т.д.№ 233/2019 г. на ВОС и др. давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. С подаване на
заявление по чл.410 ГПК до ВРС на 28.02.2011 г. е прекъсната давността за
погасяване на давността по чл.110 и чл.111, т.В ЗЗД и от този момент е
започнала да тече нова давност – чл.116, т.В ЗЗД. С подаване на молба от
кредитора за образуване на изп.дело до ЧСИ З.Димитров
вх.№ 3242/07.2.2013 г. отново е прекъсната давността по чл.110 и чл.111, т.В ЗЗД и от този момент е започнала да тече нова давност.
Съгласно разпоредбата на чл.433
ал.1 т.8 ГПК, изпълнението се прекратява, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия.
В настоящото производството е безспорно установено, че образуваното изпълнително дело № 295/2013 г.
е прекратено по молба от 04.06.2018 г. на взискателя
„К.И.И.Б.“ ЕАД /след прехвърляне на вземането с
договор за цесия/. След прекратяване на изп.дело, на основание
същият изпълнителен лист отново по молба на взискателя
„К.И.И.Б.“ ЕАД
е образувано ново изп.дело № 1238 по описа на
ЧСИ Ивета-Луис Фернандес по което е изпратена
ПДИ до наследниците на починалия длъжник.
Съгласно т.10 на ТР 2/2013 на ОСГТК на
ВКС, прекратяването на изпълнението настъпва по право с осъществяване на
описания в нормата фактически състав – изтичане на две години от последното
извършено изпълнително действие или искането за такова, в случая извършеното на
12.12.2015 г. искане за опис на движими вещи по изп.дело № 295/2013 г. на ЧСИ ****. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права – например купувачите от публична продан, както и редовността
на извършените от трети задължени лица плащания.
Изложеното води до извод, че
считано от 12.12.2015 г. – последното изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността е започнал да тече срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК в
който срок взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години. По делото не са налице доказателства давността да е била прекъсвана или спряна.
Предявеният иск за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество посочените
суми, представляващи вземане по издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК изпълнителен
лист, съгласно наследственя й дял ¼ като погасено по давност право на принудително
изпълнение е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора
ответникът дължи на ищцата разноски за
производството в размер на 477.70 лева. Последният е направил възражението с пр.осн.чл.78, ал.5 ГПК по което съдът следва да се произнесе.
Договореното и заплатено
възнаграждение от ищеца на процесуалния
му представител адв.Николов е в размер на 400 лева. Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на иска – 1892.37 лева възнаграждението е
в размер на 300 лева + 7% за горницата
над 1000 лева до 5000 лева. Изчисленото възнаграждение в минимален размер
следва да е 362.47 лева. Заплатеното от
ищеца възнаграждение на адвоката му е договорено в размер, който е близък до
минималния и го надвишава с 37.53 лева. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, на
цената на иска и на положения от
адвоката труд по договора за правна защита и съдействие и е съобразено с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ, изм. и доп. ДВ бр.28 от 28.03.2014 г.,
поради което съдът намира молбата за неоснователна. Ответното търговско дружество следва да заплати на ищеца разноски за
производството в размер на 477.70 лева по приложения списък по чл.80 ГПК, от
които заплатена държавна такса за производството 77.70 лева и възнаграждение по
договор за правна помощ и съдействие в размер на 400.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на "К.И.И." ЕАД, ЕИК ****, седалище ***,
Бизнес център „****че Л.Д.Ч. с
ЕГН **********,*** като наследник на ****,
б.ж. на гр.Варна няма задължения към взискателя "К.И.И."
ЕАД, ЕИК **** по образуваното срещу наследодателя изп.дело
№ **** по опис на ЧСИ ****с рег.№ 894 с район на действие района на ВОС в
размер на наследствения й дял ¼
за следните суми: 785.10 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит; 608.14
лева законна лихва върху главницата за периода 28.02.2011 г. – 03.10.2018 г.;
207.21 лева неолихвяеми вземания; 24.01 лева
разноски; 37.50 лева разноски по изп.дело за адв.възнаграждение; 46.88 лева обикновена такса по изп.дело и 183.55 лева пропорционална такса към ЧСИ, поради
прекратяване по право на изпълнителното
производство, на осн.чл.439, ал.1 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
ОСЪЖДА "К.И.И." ЕАД, ЕИК ****, седалище ***, Бизнес център „****да
заплати на Л.Д.Ч. с ЕГН **********
разноски за производството в размер на 477.70
/четиристотин седемдесет и седем лева и 70 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Районен съдия: