МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260007/13.04.2021 ГОД. ПО
НОХД № 17/2021 ГОД. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура
Разград, ТО–Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия Е.Х.А. *** за това, че на 26.10.2018 г. в землището
на гр. Кубрат,
обл. Разград, в отдел 195, без редовно писмено позволително изсякъл, събрал, добил и извозил от горския
фонд дървета или части от
тях – 1.5 пространствени кубични метра средна
строителна дървесина от вида „Цер“
на обща стойност
от 105.00 лева, от териториално поделение на „Кубратска
гора“ ЕООД гр. Кубрат, собственост на О.К. като случаят
е маловажен – престъпление по чл.
235, ал. 6, във вр. с ал. 1 от
НК и за това, че на 02.01.2019 г. в землището на гр.
Кубрат, обл. Разград, от временен
склад в отдел 200 „в“ на „Кубратска гора“
ЕООД гр. Кубрат, действайки в съучастие с М.В.К. ***,
като извършител, е отнел чужди движими
вещи – 3 пространствени кубични метра средна
строителна дървесина от вида „Цер“
на стойност от 210.00 лева – маловажен случай, от владението на
О.К. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал.
3, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
Със същия обвинетелен акт е повдигнато обвинение
и срещу подсъдимия М.В.К. *** за това, че на 02.01.2019 г. в землището на гр.
Кубрат, обл. Разград, от временен склад в отдел 200
„в“ на „Кубратска гора“ ЕООД гр. Кубрат, действайки в
съучастие с Е.Х.А. ***, като извършител, е отнел чужди движими вещи – 3
пространствени кубични метра средна строителна дървесина от вида „Цер“ на
стойност от 210.00 лева – маловажен случай, от владението на О.К. без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194,
ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа
обвиненията, така както са били възведени с обвинителния акт. Заявява, че
събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства,
както и признанието за виновност на подсъдимите установяват по безспорен начин
авторството им в извършване на инкриминираните деяния. Пледира на всеки от
подсъдимите да бъде наложено предвиденото в закона наказание глоба ориентирано
около средния размер, а по отношение подс.А. заявява,
че са налице условията за определяне на общо наказание по чл. 23 НК.
Подсъдимите Е.Х.А. и М.В.К., както на досъдебното производство, така и в
съдебно заседание се признават виновни в извършване на деянията, за които са
обвинени. В съдебно заседание изразява
съгласие да не се разпитват свидетелите и вещото лице, а при постановяване на
присъдата съдът да ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи
и експертни заключения от досъдебното производство.
Съдът след като установи, че съответните действия по разследването са извършени
при условията и реда, предвидени в НПК, одобри изразеното от подсъдимите и
техния защитник съгласие да не се извършва разпит на свидетелите и вещото лице.
Защитникът им пледира за постановяване на осъдителна присъда, предвид събраните
на съдебното следствие доказателства доказващи извършените от подзащитните му
престъпления, като споделя становището на прокурора, че наказанията следва да
бъдат предвидените такива глоба, ориентирани близо до средния размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства , приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Е.Х.А. е
36-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан (реабилитиран по
право), с начално образование, безработен.
Подс.М.В.К. е
42-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование,
безработен.
На 26.10.2018 г. подс.Е.Х.А. отишъл с каруца в
землището на гр.Кубрат, обл.Разград, където имало дървесина от дървесен вид
„цер“. Подсъдимият въпреки, че не притежавал писмено позволително, изсякъл, събрал и добил от горския фонд
дървета или части от тях – 1.5 пространствени кубични метра средна строителна
дървесина от вида „Цер“, стопанисвана от „Кубратска гора“ ЕООД, собственост на О.К.
Натоварил добитите дърва на конската каруца и поел към дома си в гр.Кубрат, за
да ги транспортира.
На същата дата около 15:30 часа св.И.И. –
служител в „Кубратска гора“ ЕООД извършвал обход в отдел № 195 в землището на
гр.Кубрат и забелязал, че по черен коларски път се движи каруца натоварена с
дърва, а до нея вървял подс.Е.А.. Св.И. спрял подсъдимия
и извършил проверка на натоварените
дърва. Установил, че дървесината не е маркирана с КГМ, а след замерването
ѝ с ролетка констатирал, че е 1.5 пространствени кубични метра средна
строителна дървесина от вида „Цер“, както и че същата не е придружена с
превозен билет. Установил, че А. не притежава писмено позволително за сеч,
събиране, добив, вземане и извозване на дърва от горския фонд. И. обяснил на подс.А., че ще му бъде съставен АУАН по Закона за горите и
поканил подсъдимия да се яви в сградата на „Кубратска гора“ ЕООД на 29.10.2018 г.
На 29.10.2018г. св.И. в присъствието на св.К.С. и Е.А. – служители в „Кубратска гора“ ЕООД, съставил АУАН № 182 /по регистър/, серия
Г09 № 0001810 по Закона за горите, който подс.А.
отказал да подпише. С акта не са изземвани вещи, предмет или средство за
извършаване на нарушението.
Според оценката на вещото лице по извършената на ДП СОЕ стойността на
изсечените, събрани, добити и извозени от горският фонд дървета възлиза на 105.00
лева.
На 02.01.2019 г. подс.Е.А.Х. и подс.М.В.К. отишли с две конски каруца в землището на
гр.Кубрат, обл.Разград в отдел 200 „в“, където се намирал временен склад на
„Кубратската гора“ ЕООД гр.Кубрат. В този временен склад била складирана средна
строителна дървесина от вида „цер“. От
този временен склад двамата подсъдими извършили кражба на 3 пространствени
кубични метра средна строителна дървесина от вида „Цер“. Откраднатите дърва
натоварили в конските каруци и тръгнали да се прибират.
В същото време на 02.01.2019 г. св.К.С. и св.И.И.
–служители в „Кубратска гора“ извършвали обход в
отдел 200 „в“ в землището на гр.Кубрат, когато забелязали А. и К. да се движат
с конските каруци. Свидетелите ги спрели за проверка и чрез замерване с ролетка
установили, че във всяка една от каруците имало 1.5 пр. куб. м. средна
строителна дървесина от вида „цер“ без КГМ или общо 3 пр. куб. м. Свидетелите констатирали,
че по челата на дървесината имало синя боя - по този начин горските маркирали
дървесината, която се внасяла във временния им склад в отдел 200 „в“, от където
подсъдимите всъщност взели дървата. Дървесината била върната от А. и К. във
временния склад, като двамата били поканени на 03.01.2019 г. да се яват в сградата
на „Кубратска гора“ ЕООД за съставяне на актове за нарушения по Закона за
горите. На 03.01.2019 г. св.И. в присъствието на св.К.С. и Сезгин Ниязи Мехмед
- служители в „Кубратска гора“ ЕООД, съставил на подс.Е.Х.А.
АУАН № 1 /по регистър/, серия Г09 № 0001819 по Закона за
горите, а на подс.М.В.К. – АУАН № 2 /по регистър/, серия
Г09 № 0001820 по Закона за горите. Подсъдимите отказали да подпишат така
съставените им актове. С АУАН не са били изземвани вещи, предмет или средство
за извършване на нарушенията.
Според оценката на вещото лице стойността на отнетите вещи – 3
пространствени кубични метра средна строителна дървесина от вида „Цер“, възлиза
на стойност 210.00 лева.
От приложеното по делото писмо от „Кубратска гора“ ЕООД гр.Кубрат (л.91 и л.93) е видно, че на подсъдимия
Е.Х.А. няма издавано писмено позволително за сеч, добив, транспортиране и
съхраняване на дървесина за дати 26.10.2018г. и 02.01.2019 г. и съответно – на подсъдимия
М.В.К. няма издавано писмено позволително за сеч, добив, транспортиране и
съхраняване на дървесина за дата 02.01.2019 г.
В разпоредителното заседание е
приета като доказателство Приходна квитанция №1853761/11.03.2021 г. за сумата
105 лв., внесена на каса в О.К. за възстановяване на причинената щета
По доказателствата:
С оглед изразеното съгласие на
страните да не се извършва разпит на свидетелите и вещото лице, съдът приобщи
към доказателствения материал чрез прочитане
протоколите от разпити на свидетелите И., А., Г.,С. и оценъчната
експертиза.
Възприетата от съда фактическа
обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото
доказателства: обяснения на подсъдимия, показания на посочените свидетели, оценителна
експертиза, справка за съдимост, писма
от „Кубратска гора“ ЕООД гр.Кубрат, копие от АУАН №
182 /по регистър/, серия Г09 № 0001810, АУАН № 1 /по регистър/, серия Г09 №
0001819, АУАН № 2 /по регистър/, серия Г09 № 0001820, копия от рапорт.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите, дадени на ДП и обясненията на подсъдимите. Същите
са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира изцяло и
останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както
помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Е.Х.А. с действията си е осъществил
състава на престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 26.10.2018
г. в землището на гр. Кубрат, обл.
Разград, в отдел 195, без редовно писмено
позволително изсякъл, събрал, добил и извозил от горския
фонд дървета или части от
тях – 1.5 пространствени кубични метра средна
строителна дървесина от вида „Цер“
на обща стойност
от 105.00 лева, от териториално поделение на „Кубратска
гора“ ЕООД гр. Кубрат, собственост на О.К. като случаят
е маловажен.
От
обективна страна подсъдимият А. осъществил четири от формите на изпълнителното
деяние, ангажиращо наказателната му отговорност по чл. 235, ал. 1, а именно: изсякъл, събрал, добил и извозил.
Служителите на „Кубратска гора” ЕООД гр. Кубрат са констатирали деянието
извършено от подсъдимия. По несъмнен начин
(признанието за виновност на подсъдимия, писмо от „Кубратска гора” ЕООД
гр.Кубрат и показания на свидетелите) се установява, че А. не е притежавал позволително за това, а дървения материал не е
бил маркиран, т.е. без КГМ и ЕГМ. Деянието представлява маловажен случай по см.
на чл. 93, т. 9 от НК - извършеното престъпление с оглед незначителността на
вредните последици и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства - количеството
и стойността на незаконно добитата дървесина - представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид, поради което деянието на подсъдимите е съставомерно по чл. 235,
ал. 6 от НК.
От субективна страна
подсъдимият А. е действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на
вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: знаел е, че за да изсича
дървесна маса следва да имат съответните документи - позволително и т. н.,
съзнавал, че няма такива документи, но въпреки това, осъществил описаното
деяние.
От анализа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява по несъмнен начин, че с действията си на 02.01.2019 г.,
подсъдимите А. и К. са осъществили състава на престъпление по чл. 194,
ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 02.01.2019
г. в землището на гр. Кубрат, обл. Разград, от временен склад в отдел 200 „в“
на „Кубратска гора“ ЕООД гр. Кубрат, действайки в съучастие като извършители,
са отнели чужди движими вещи – 3 пространствени кубични метра средна строителна
дървесина от вида „Цер“ на стойност от 210.00 лева – маловажен случай, от
владението на О.К. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – дърва, които са собственост на О.К. и се
стопанисват от нейното дружество „Кубратска гора“ ЕООД. Описаните вещи са годен
предмет на престъплението с оглед факта, че имат определена стойност, изчислена
в пари към момента на посегателството,
видно от приложената по ДП
оценителна експертиза. Налице е и втората особеност на деянието –
установяване на владение върху отнетите вещи. До момента на осъществяване на
изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт на собственика,
като след нейното извършване, е осъществен и престъпния резултат, като вещите
са преминали във владение на извършителите.
С оглед начина на извършване,
ниската стойност на откраднатите вещи, незначителността на вредните последици,
деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид, т. е. налице е маловажен
случай на кражба.
При извършване на деянието
подсъдимите действали при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер на
извършеното и неговите общественоопасни последици и целяли настъпването на
вредоносния резултат, което е обективирано в поведението им: съзнавали, че
вещите са чужда собственост, че нямат разрешение от собственика да ги своят, но
въпреки това, преследвайки това си
намерение ги отнели с цел да се обогатят.
По
наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс. Е.Х.А. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало (реабилитиран по право), признанието
за виновност, възстановяване на причинените щети; семейно и материално
положение; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и на основание чл. 57 от НК,
съдът наложи на подсъдимия предвиденото за това престъпление наказание глоба в
размер на 200.00 лева.
С оглед изложеното съдът призна подс.Е.Х.А.
за виновен в извършване на престъплението по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и й наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: признанието за виновност, чисто съдебно минало, и
отегчаващи – няма. Отчитайки предходното съдът наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства – глоба в размер на 300.00 лева.
С оглед изложеното съдът призна подс.М.В.К. за виновен в извършване на престъплението по чл.
194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и й наложи наказание при индивидуализацията на
което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за
виновност, семейно и материално
положение и отегчаващи – предишно осъждане. Отчитайки предходното съдът наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства – глоба в размер на
300.00 лева.
При този изход на делото подсъдимите Е.Х.А. и М.В.К. дължат на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по делото, като всеки от тях следва да заплати
в полза на ОД на МВР Разград по 42.00 лева – разноски на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова