№ 2970
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110108862 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу А. Л. К. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: главница в размер на 2
841,13 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, аб.№ *** от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 20.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
08.09.2021 г. в размер на 421,63 лв., главница в размер на 50,44 лв. цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 20.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.10.2018г. до 08.09.2021 г. в размер на 10,16 лв. дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
54512/2021 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът не подава писмен отговор. Във
възражението си по чл.414 ГПК подробно е изложил съображения за недължимост на
претендираните от ищцовото дружество суми. Третото лице-помагач на страната на ищеца е
представило писмени доказателствени средства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
1
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
В настоящия случай между страните не е спорно, а видно и от представените
писмени доказателства – Договор за покпко-продажба на жилище, сключен по реда на чл117
ЗТСУ , удостоверение за наследници, заявление за откриване на партида, ответникът е
собственик на процесния имот. Следователно ответникът се явява купувач на топлинна
енергия по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението
между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично
волеизявление в тази насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на съдебно–техническата експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия
процесен период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС.
Вещото лице е посочило, че ФДР за процесния период е извършвала дялово разпределение
на ТЕ съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съгласно
заключението за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. дължимата сума за ТЕ от сградна
инсталация, в която е включена и сумата за ТЕ за общи части е 0,00 лева, за ТЕ за имот –
2336,98 лева, а за ТЕ за БГВ – 521,95 лева. В обобщение се сочи, че общата стойност на
фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период е в размер на 2858,93 лева, а стойността
на потребената ТЕ – 2824,37 лева. Посочено е, че резултатът от изравнителните сметки за
периода е сума за получаване – 34,56 лева. Съгласно експертизата сумите за ТЕ за процесния
имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Изложено е че ищецът ежемесечно е отчислявал за своя сметка
технологичните разходи на ТЕ в АС, както и че общият топломер е преминавал
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност. В заключение вещото лице е изложило, че общият размер на дължимата сума за ТЕ
2
за процесния период е 2824,37 лева.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че с оглед данните от изготвените отчети и изравнителни сметки от ФДР начислената по
фактури сума за процесния период е в общ размер на 2858,97 лева, а резултатът /от
отчетите и изравнителните сметки/ е сума за доплащане 118,24 лева. Отразено е от
експерта че не са извършвани плащания от страна на абоната. В случая съдът намира, че
следва да приеме за установен размера на задължението посочен в заключението на вещото
лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по нея е съобразило стойността на общите фактури и
стойността на сумите за връщане и доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се
установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за процесния период е
в претендирания размер, поради което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за
процесния период – м.05.2018 г. – м.04.2020 г. следва да бъде уважен.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че предявеният иск е напълно
основателен и следва да се уважи.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 21.09.2021 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с оглед на това съдът приема, че са
налице погасени по давност вземания за периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г. в размер на
46,81лв., като размерът на дължимата и непогасена главница е 2801,90лв. за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020г.
3
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 50,44лв. лева, до който размер искът се явява
основателен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът въз основа на данните от ССчЕ, намира, че за заявения период ответника,
доколкото не се установи да е заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 08.09.2021 г., която според вещото лице /с оглед преизчисление
на погасените по давност вземания/ възлиза на сумата от 414,05 лева, поради което искът
следва да бъде уважен до този размер, а за горницата над него подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 66,47 лева за
заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – 66,47 лева за заплатена държавна такса, 200 лева депозит по допусната
съдебно-техническа експертиза, 200 лева депозит по допусната съдебно счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния
нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на
ищеца се дължи сумата от 556,76 лева разноски в исковото производство и сумата от 114,47
лв. – разноски в заповедното.
Ответникът не претендира разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу А. Л. К. ЕГН: ********** *** , с правно
основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. Л.
К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2801,90 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на ***, аб.№ *** за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 414,05 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 08.09.2021 г., сумата от 50,44лв. – цена на услугата за дялово
разпределение за периода от01.08.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
20.09.2021г. за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
4
54512/2021 г. по описа на СРС, 179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за за главница за
дъължима топлинна енергия за сумата над 2801,90лева до пълния предявен размер от
2841,13лв. и за периода от 01.05.2018г. до 30.06.2028г., за сумата над 414,05лв. до пълния
предявен размер от 421,63лв. лихва за забава и за сумата от мораторна лихва за горницата
над 10,16 лева мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение
като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Л. К. ЕГН: ********** *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 556,76 лв. –
разноски за исковото производство и сумата от 114,47 разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – Д.”ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5