Решение по дело №6599/2017 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 603
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20172120106599
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2017 г.

Съдържание на акта

 

ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ

 

№ 603                                                 14.02.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                    XXXVIII - ми граждански състав

На двадесет и първи януари                                             две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Невена Ковачева

                                                                                                            

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа гражданско дело № 6599/2017 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Постъпила е искова молба от С.М.К. срещу „Иск-ком“ ООД, като са предявени в условията на алтернативност искове по чл. 45 ЗЗД. С решение от 13.11.2018 г. съдът се е произнесъл по иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД сумата от общо 17302,56 лева като обезщетение за имуществени вреди в апартаменти с идентификатор 11538.502.367.1.31 и с идентификатор № 11538.502.367.1.32, причинени от противоправно поведение наИстком“ ООД, изразяващо се в ремонт на покривна конструкция в периода 20.09.2015 г. до 15.10.2015 г. на сградата. По втория алтернативно предявен иск – за заплащане на същото по размер обезщетение за вреди, причинени при второ наводнение – на 6-7.01.2016 г., поради това, че представители на ответника не са предприели нужните действия по обезопасяване на спирателен кран на апартамент 4/4, съдът не се е произнесъл. Това е констатирано от БОС при разглеждане на въззивна жалба срещу постановеното решение. Това налага допълване на съдебния акт на БРС и произнасяне по втория, предявен в условията на алтернативност, иск.

Предмет на разглеждане в настоящото допълнително решение е иск на С.М.К. срещу „Иск-ком“ ООД (в ликвидация), за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 17302,56 лева като обезщетение за имуществени вреди в апартаменти с идентификатор 11538.502.367.1.31 и с идентификатор 11538.502.367.1.32, причинени от противоправно поведение на служители на Истком“ ООД, причинило наводнение в апартаментите на 6-7.01.2016 г., поради това, че представители на ответника не са предприели нужните действия по обезопасяване на спирателен кран на апартамент 4/4, ведно с лихва за забава от датата на увреждането.

Твърди се, че на ищеца е учредено право на ползване върху ап. А3/6 и ап. А3/7 в сграда с идентификатор 11538.502.367.1. Ответникът бил собственик на ап. 4/4. Представители на ответното дружество не са предприели нужните действия по обезопасяване на спирателен кран в имота, не са проверили изправността на водопроводната система, в резултат на което е предизвикано наводнение в имота, ползван от ищеца, което наложило извършване на ремонт и закупуване на нови мебели.

Ответникът чрез процесуален представител е изложил доводи, че настъпилите вреди в имотите на ищцата не са вследствие на действие или бездействие на служители на дружеството. Претенцията е оспорена по основание и размер.

Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като не е взела веднага мерки за отстраняването им.

По отношение възраженията на ответника, че искът е предявен от нелегитимирана страна, в първото решение, постановено по делото, са изложени подробни аргументи, които не се налага да бъдат допълвани.

Правната квалификация на предявения иск, който съдът разглежда в настоящото решение, е чл. 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и безвиновна и предпоставките, при които възниква, са изяснени в съдебната практика – Постановление на Племума на ВС № 17/1963 г., допълнено с Постановление № 4/1975 г. Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й, както и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. В тежест на ищеца по делото бе да установи твърдяното противоправно деяние (бездействие) на служители на Истком“ ООД по надзор на водопроводната инсталация в апартамента на ответника, настъпването на вредоносния резултат, причинен чрез бездействие при ползването на вещта – в случая по обезопасяване на спирателния кран, и всяка от сочените като претърпени имуществени вреди по вид и размер, както и причинно - следствената връзка между тяхното настъпване и бездействието на лицето, на което ответникът е възложил надзор на апартамента, както и че вредите са настъпили от собствена на ответника вещ.

Не е спорно между страните, че ищцата притежава вещно правото на ползване върху апартаменти 3/6 и 3/7 в жилищна сграда, намираща се в гр. Свети Влас, ул. Свети Власий № 3, а ответникът – правото на собственост върху апартамент 4/4 в същата сграда. От показанията на свидетелите Стойчева и Михайлов се установява, че през есента на 2015 г. края на месец септември и началото на месец октомври, е правен ремонт на покрива на сградата, възложен от ответното дружество, вследствие на който възникнало наводнение в сградата поради извършване на ремонта при неблагоприятни метрологични условия. Свидетелите са посочили, че е последвало и второ наводнение на жилищата в блока през януари на 2016 г., през който период е имало много вода, която била навсякъде във входа, включително е капела от тавана на първи, втори и трети етаж. Свидетелят Михайлов е посочил, че наводнението на етажа на С. било голямо, водата шуртяла. И двамата свидетели споделят – единият като очевидец – свидетелят Михайлов, а другият, преразказващ чуто от свидетели – свидетелят Стойчева, че именно от наводнението през януари месец на 2016 г., което е било голямо и фрапиращо, са се появили щети по апартаментите и започнали ремонти по тях. Според свидетеля Михайлов, който лично е посетил наводнения вход през януари на 2016 г., силният теч идвал от най-крайния апартамент, северозападен на последния етаж, който е собствен на ответното дружество „Ист – Ком“ и от където се чувал шум на шуртяща вода. Свидетелят е споделил, че пред всеки апартамент има кран за спиране на водата и водомера, като той самият спрял крана за водата на апартамента, от който идвал шума, и се обадил на собствениците. След това влязъл в имота на руснаците на етажа на С. и всичко било във вода. След това наводнение почнали ремонтите по жилищата на етажа под апартамента на „Ист – Ком“ – този на С. и на другите собственици. Свидетелят Стойчева лично е посетила апартаментите на ищцата в началото на април 2016 г. и е видяла следи от обилно наводнение – шпакловката била подкожушена, навсякъде имало мухъл, ламинатът бил повреден, по мебелите имало мухъл и плесен. Меката мебел била подгизнала.

Показанията на свидетелите следва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като са логични, последователни и непротиворечиви помежду си, като единият от тях възпроизвежда лично възприети от него обстоятелства относно наводнението, а другият е възприел щетите в апартамента на ищцата и е помагал в преодоляването им. Те са категорични, че в началото на 2016 г. в блока е имало много голямо наводнение, като вода течала навсякъде, включително от тавана на третия етаж, като източник на наводнението бил в апартамента на ИстКом на последния етаж.

Ето защо съдът намира за установено от събраните свидетелски показания настъпването на вредоносен резултат – наводнение в процесната сграда и апартаментите, ползвани от ищцата, причинено от теч в имот на ответното дружество поради бездействие липса на осигурен надзор от ответника чрез негови служители върху собствения му имот. Съгласно чл. 43, ал. 2, т. 2 и т. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ потребителите на услугите ВиК са длъжни да опазват от повреда водопроводните и канализационните мрежи, съоръжения и инсталации, намиращи се в имотите им, и да спазват санитарно-техническите изисквания за ползване на вътрешните водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и на сградните водопроводни и канализационни инсталации. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване водомерната шахта, сградната водопроводна инсталация или вътрешната водоснабдителна мрежа след водомерния възел на водопроводното отклонение са собственост на потребителя. Те се изграждат и поддържат от и за негова сметка. Съгласно заключението на вещото лице И. повредата в случая е била след вертикалния щранг, т. е. съгласно посочените разпоредби на Наредбата ИстКомООД е собственик на трасето, в което е възникнал теча, и е длъжен да извърши поправка на аварията за своя сметка, като за неблагоприятните последици от неотстраняване на същата той носи негативните последици. В подкрепа на тезата, че течът е възникнал именно в имота на страната, е обстоятелството, че са отчетени от водомера 15 куб. м. вода за зимния период (не се спори между страните, че имотът е обитаван само лятото), което количество вода е отчетено от водомера вследствие наличния теч, за отстраняването на който теч отговорност носи единствено ответникът в качеството му на потребител на ВиК услуги, предвид мястото на аварията. Служители на дружеството не са взели необходимите мерки да предотвратят евентуални течове преди началото на зимния сезон, като спрат водопроводния кран, както и да поддържат в изправност ВиК инсталацията, с което са допуснали теча в апартамента, съответно в сградата и имотите на ищцата, поради което в последния са причинени имуществени вреди.

Налице е причинна връзка между теча и настъпването на вредите за ищцата – съгласно заключението на вещото лице А. е възможно да има причинна връзка между наводнението от водопроводната инсталация и вредните последици в двата апартамента. Съгласно показанията на разпитаните свидетели наводнението е било в такива мащаби, че по тавана на целия трети етаж е капела вода, а в съседния на процесните апартаменти било като „вълна цунами“.

Видът и размерът на повредите са установени от вещото лице А. по съдебно-техническата експертиза, приета в производството, както и от приложените писмени доказателства – приемо-предавателен протокол от 28.06.2016 г., фактури от 29.06.2016 г., 06.06.2016 г., 09.06.2016 г. Стойността за поправяне на щетите в апартамент 3/7 възлиза на 1118,36 лева, а в апартамент 3/6 – 3691,22 лева. Общият размер на строително-монтажните дейности, извършени в двата апартамента, е 4809,58 лева, включваща труд, материали, механизация, печалба, ДДС. Стойността на закупените мебели за двата апартамента съобразно представените фактури с приложени касови бонове възлиза на сумата 9060 лева – 3660 лева за апартамент 3/7 и 5400 лева за апартамент 3/6. Претенцията е за заплащане на обезщетение, равно на размера на средствата, необходими за отстраняване на причинените повреди към момента на извършването им, а не за действително извършените разходи за това. Поради това исковите претенции следва да се уважат до размерите 4809,58 лева за извършените СМР и 9060 лева за закупените мебели или общо 13869,58 лева. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 17302,56 лева исковете следва да се отхвърлят

Възражението за съпричиняване, направено от ответника, тъй като ищцата не е взела веднага мерки за отстраняването на вредите, е неоснователно. От показанията на свидетеля Стойчева се установява, че ищцата веднага е взела мерки за ограничаване на мухъла в апартаментите – ходела да проветрява, бършела, пръскала с препарати. Извършване на основен ремонт от друга страна изисква средства, с които К. е следвало да се снабди, за да започне ремонт. Ето защо и възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 86 и чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът дължи  и обезщетение за забава в размер на законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата 1705,79 лева. Ищецът също следва да заплати на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 354,16 лева. На основание чл. 253 ГПК следва да бъде изменено определението на съда, обективирано в решение № 2292/13.11.2018 г. по делото, в частта, в която Стехка К. е осъдена да заплати на „Ист – ком“ ООД разноски в размер на 1500 лева, предвид постановеното с настоящото решение и уважаване на иска на второто алтернативно заявено основание. Ето защо и с оглед изменение на обстоятелствата, при които е постановено първото определение за разноските, а именно уважаване на иска с настоящото решение, вместо 1500 лева, К. следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество само сумата 354,16 лева.

По изложените съображения Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 50 ЗЗД Иск-ком“ ООД (в ликвидация), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Шейново № 61А, ет. 2, представлявано от А.П., да заплати на С.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 13869,58 лева (тринадесет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки) общо като обезщетение за имуществени вреди в апартаменти с идентификатор 11538.502.367.1.31 и с идентификатор 11538.502.367.1.32, причинени от противоправно поведение на служители на „Ист – ком“ ООД, причинило наводнение в апартаментите на 6-7.01.2016 г., поради това, че представители на ответника не са предприели нужните действия по обезопасяване на спирателен кран на апартамент 4/4, ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането – 07.01.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от 17302,56 лева.

ОСЪЖДА Иск-ком“ ООД (в ликвидация), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Шейново № 61А, ет. 2, представлявано от А.П., да заплати на С.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1705,79 лева (хиляда седемстотин и пет лева и седемдесет и девет стотинки) съдебно-деловодни разноски.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определението, обективирано в решение № 2292/13.11.2018 г. по делото, в частта, в която С. К. е осъдена да заплати наИстком“ ООД разноски в размер на 1500 лева, като на ред 5 от диспозитива вместо „1500 лева“ да се чете „354,16 лева“.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 Настоящото решение представлява неразделна част от решение 2292/13.11.2018 г. по гр. д. № 6599/2017 г. на БРС.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева