П Р И С Ъ Д А

 

№  ……..                                                 27.01.2011  г.               град Стара Загора

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд        ПЪРВИ наказателен състав

На 27 януари                                                        Година 2011

 

В публично заседание в следния състав:

 

                      Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

                              Съдебни заседатели: 1. М.Д.

                2. Е.Б.

                                                               

Секретар:  М.П.

Прокурор: НАДЕЖДА БЕЛЧЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия БОЗОВА

наказателно общ характер дело № 1928 по  описа за  2010 година

 

 

                                                    П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.В.Т. - роден на *** *** Загора, с адрес ***, в момента в Затвора – гр. Стара Загора, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от 02.01.2010 г. до 09.01.2010 г. в село Калояновец, общ. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи: пари - сумата от 82.00 лв. от владението на Н.Н.Г.;  75 л. дизелово гориво, на стойност 135.00 лв., 3 бр. шприца за мастит, на стойност 7.20 лв.; 1 опаковка антибиотик „Тетравет" 250 мл., на стойност 27.00 лв.; 1 бр. пластмасова туба, с вместимост 25 л., на стойност 6.27 лв., на обща стойност 175.47 лв. от владението на И.М.И., всичко вещи на обща стойност 257.47 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във  връзка с чл.26,ал.1,  във връзка с чл.29, ал.1, буква "а" и буква "б" от НК, вр. чл. 371 ал.2 и 4 от НПК във връзка чл.58а ал.1 от НК /стар/ вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.

 

 ОСЪЖДА подсъдимия Й.В.Т., с посочена по– горе самоличност, да заплати сума в размер на 40 (четиридесет) лева, представляваща разноски за съдебно-икономическа експертиза, изпълнена на досъдебното производство.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – гр. Стара Загора  чрез Районен съд град Стара Загора в 15–дневен срок от днес.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                            2.

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И към Присъда № 13 от 27.01.2011 година, по н.о.х.дело № 1928/2010 година по описа на Старозагорския районен съд:

 

Обвинението срещу подсъдимия Й.В.Т., роден на *** *** Загора, от ромски произход, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че през периода от 02.01.2010 г. до 09.01.2010 г. в село Калояновец, общ. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи: пари - сумата от 82.00 лв. от владението на Н.Н.Г.;  75 л. дизелово гориво, на стойност 135.00 лв., 3 бр. шприца за мастит, на стойност 7.20 лв.; 1 опаковка антибиотик „Тетравет" 250 мл., на стойност 27.00 лв.; 1 бр. пластмасова туба, с вместимост 25 л., на стойност 6.27 лв., на обща стойност 175.47 лв. от владението на И.М.И., всичко вещи на обща стойност 257.47 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във  връзка с чл.26,ал.1,  във връзка с чл.29, ал.1, буква "а" и буква "б" от НК.

 

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер под минималния от две години лишаване от свобода, като се приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК вр. чл.58а /стар/ от НК. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца при първоначален „строг” режим.

 

Подсъдимият Й.В.Т. се признава за виновен по повдигнатото обвинение, моли за налагане на минимално наказание. Съжалява за извършеното.

 

Служебният защитник не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация посочени във внесения обвинителен акт. Счита, че в случай на осъдителна присъда на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода не повече от една година. Сочи подробни съображения.

 

     Делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

 

    СЪДЪТ след като съобрази доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства, ведно с направените от подсъдимия самопризнания по чл.371 т.2 от НПК, приема следното:

 

 

 

               ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 

    Подсъдимият Й.В.Т. е роден на *** *** Загора, с постоянен адрес с.Калояновец, общ.Стара Загора, ул. «Нов живот» № 6, в момента в Затвора – град Стара Загора, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН **********.

 

    Върху правната квалификация на престъплението предмет на настоящото обвинение значение оказват следните осъждания на Й.В.Т. като пълнолетно лице:

- по НОХД № 9/1999 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора с присъда влязла в сила на 15.12.1999 г. за престъпление тежко умишлено престъпление по чл.195, ал.1,  т. 5, във връзка с чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

- по НОХД № 1285/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора с присъда, потвърдена от Окръжен съд – гр.Стара Загора, влязла в сила на 14.06.2006 г., е осъден за тежко умишлено престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, във връзка с чл.194,  ал.1, във връзка  с чл.28, ал.1, във връзка с чл.54 от НК, извършено на 01.01.2002 г.. Осъден е на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „общ” режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено отложеното наказание, наложено по н.о.х.дело № 9/1999 г., да бъде изтърпяно отделно и изцяло.

 

Видно от приложената по досъдебното производство справка от Министерство на правосъдието - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подсъдимият Й.Т. *** на 11.05.2005 г. за изтърпяване на наказанието по н.о.х.дело  № 9/1999 г. по описа на Районен съд – град Стара Загора, в размер на една година. Същото е изтърпяно на 11.05.2006 г. и от същата дата е търпял наказание по н.о.х.дело № 1285/2002 г. в размер на 1 година лишаване от свобода. На 21.04.2007 г. Т. е освободен по изтърпяване.

 

Предвид тези осъждания, престъплението за което понастоящем е даден на съд е извършено при условията на „опасен рецидив" съгласно разпоредбата на чл.29 б."а" и б."б" от НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от и към датата на довършване на деянието за което е внесен обвинителния акт - 09.01.2010 г., не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предишните горепосочени присъди - чл.30, ал.1 от НК.

Подсъдимият Т. познавал свидетеля И.И. и свидетелката Н.Г.. В последните десет години, през различни периоди от време подсъдимият работил при свидетелите. Поради тази причина познавал добре домовете им, както и стопанските постройки. В края на 2009 г. подсъдимият Й.Т. отново работел при свидетел И.. Свидетелят И. отглеждал крави в обор в стопанския двор на село Калояновец и подсъдимият се грижил за тях.

Свидетелката Н.Г. се занимавала с изкупуване на мляко. Пунктът за изкупуване се намирал в двора, където били дома и гаража на свидетелката.

На 02.01.2010 г. свидетелката Г. и семейството и заклали прасе. По този повод в дома им имало много хора - техни близки и познати. Около 16:00 часа в дома на свидетелката отишъл и подсъдимият Т.. Тъй като имала много гости свидетелката Г. не го поканила, а му дала баница и вино и го изпратила. Свидетелката затворила входната врата след подсъдимия, но не заключила. 0коло 22:00 часа подсъдимият се върнал в дома на свидетелката Н.Г.. Подсъдимият прескочил оградата и влязъл в двора. От двора той отишъл до кухнята, която не била заключена. През кухнята подсъдимият влязъл в гаража, където свидетелката Г. изкупувала мляко. На една маса в гаража подсъдимият видял дървена кутия, в която имало пари - на банкноти и монети. Подсъдимият взел всички пари от кутията, сумата от 82.00 лв., и излязъл по същия начин - от гаража през кухнята и в двора. След това подсъдимият отишъл в кръчмата в с. Калояновец като си поръчал алкохол и почерпил много от присъстващите в заведението. Още същата вечер подсъдимият Т. се разпоредил с всички парични средства, които отнел от гаража на свидетелката Н.Г..*** бил обора на свидетеля И.. Там той съхранявал в три туби, с вместимост по 25 л., дизелово гориво. Последно свидетелят И. видял тубите на 06.01.2010 г. Подсъдимият Т. знаел къде свидетелят И. съхранява дизеловото гориво. Той знаел също, че стопанският двор и оборът не се охраняват. Един ден след това подсъдимият отишъл до обора и взел една от тубите с дизелово гориво. Тази туба той отнесъл в дома на свидетеля Вълчо В., който преди време му бил дал пари назаем. Свидетелят В. не бил в дома си, а там бил синът му - свидетелят Петко В.. Подсъдимият поискал от свидетеля сумата от 5.00 лв. и казал, че с това счита, че дългът  към бащата на свидетеля П. В. е изплатен.

По-късно подсъдимият отнел и дизеловото гориво от другите две туби, което продал на свидетеля Моньо Монев. Това дизелово гориво подсъдимият пресипал в туби на свидетеля Монев.

От обора подсъдимият отнел и 3 бр. шприца за мастит и една опаковка антибиотик "Тетравет". Тези медикаменти няколко дни по-късно подсъдимият се опитал да продаде отново на свидетеля Монев, но той отказал да ги купи.

На 09.01.2010 г. свидетелят И. установил, че липсва една от тубите с нафта, а другите две са празни, както и липсата на 3 бр. шприца за мастит и една опаковка антибиотик "Тетравет". Свидетелят  И. попитал подсъдимия дали знае къде са липсващите вещи, но той не му отговорил и повече не се явил на работа.

В хода на разследването е назначена съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението й пазарната стойност на процесните вещи към момента на деянието (м.януари 2010 г.) е както следва: пластмасова туба 25 литра - 6.27 лв.; 75 литра дизелово гориво х 1.80 лв. - 135.00 лв.; 3 бр. шприца за мастит х 2.40 лв. - 7.20 лв.; 1 бр. антибиотик „Тетравет" 250 мл. - 27.00 лв., всичко на стойност 175.47 лв. – вещи, собственост на свидетеля И.; и пари - сумата от 82.00 лв., собственост на свидетелката Г., всичко на обща стойност 257.47 лв. (виж л.34-37 от досъдебното производство).

Действайки по гореизложения начин, подсъдимият Й.В.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във  връзка с чл.26 ал.1,  във връзка с чл.29, ал.1, буква "а" и буква "б" от НК, тъй като през периода от 02.01.2010 г. до 09.01.2010 г. в село Калояновец, общ. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи: пари - сумата от 82.00 лв. от владението на Н.Н.Г.;  75 л. дизелово гориво, на стойност 135.00 лв., 3 бр. шприца за мастит, на стойност 7.20 лв.; 1 опаковка антибиотик „Тетравет" 250 мл., на стойност 27.00 лв.; 1 бр. пластмасова туба, с вместимост 25 л., на стойност 6.27 лв., на обща стойност 175.47 лв. от владението на И.М.И., всичко вещи на обща стойност 257.47 лв., без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратил е, преустановил досегашната фактическа власт върху вещите посочени по – горе, от владението на Г. и И., без съгласието им и е установил своя трайна фактическа власт над вещите – имал е възможност да се разпореди с тях като със свои така както намери за добре. След като е преустановил досегашната фактическа власт върху вещите, подсъдимият е  установил своя трайна фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е установил своя фактическа власт върху вещите и е напуснал местопрестъпленията с намерение противозаконно да присвои вещите, което се установява от последващите му действия с вещите, като се е разпоредил с тях в свой интерес и така както намери за добре. С оглед изложеното подсъдимият  е действал от субективна страна при пряк умисъл за отнемане на чужди движими вещи и специална цел за своене на вещите - предмет на деянията, която цел в случая е реализирана.

    

В случая се касае за престъпна дейност, извършена в кратък период от време от едно и също лице - подсъдимият Й.Т., при сходна фактическа обстановка и еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и по отношение на тези деяния прилагането на нормата на чл.26, ал.1 от е императивно (в този смисъл Решение № 597/07.04.2003 на ВКС по н.д. № 480/2002 г., I н.о., докладчик съдия Пламен Томов и Решение № 369/07.10.2004 г. на ВКС по н.д. № 995/2003 г., I н.о. докладчик съдия Пламен Томов). Подсъдимият Т. е действал в условията на чл.26, ал.1 от . Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от , тъй като са извършени две отделни единични деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. По описания начин подсъдимият извършил отделни деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава на едно и също престъпление кражба, като тези деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, а в съвкупност деянията представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от . Ето защо, съдът приема наличие и на правната квалификация по чл.26 ал.1 от НК.

 

Деянията, предмет на настоящото обвинение са извършени от подсъдимия, предвид предишните му осъждания, при опасен рецидив - по чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК и преди да е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 изр.1 от НК.

 

Както вече беше посочено по-горе /виж изложената фактическа обстановка, фактите и обстоятелствата от която бяха признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК/, за да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, съдът прие, че подсъдимият е извършил деянието виновно - под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването общественоопасните последици и е искал настъпването им.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Й.В.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на посочените по-горе правни квалификации.

 

          ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:

 

    При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание лишаване от свобода /от две до десет години/, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

 

В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства - направените самопризнания, критичното отношение към извършеното, тежкото имотно и материално състояние на подсъдимия съобразно приложената на ДП декларация за СИС – лист 52 от ДП и невисокият размер на причинените вреди. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете проявената престъпна упоритост и съдебното минало на подсъдимия /с изключение на осъжданията, обуславящи квалификацията на деянието като извършено в условията на опасен рецидив/. Предвид постигане целите на наказанието съдът определи и наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.370 т.2 вр. чл.373 ал.2 и 3 от НПК вр. чл.58а /стар/ вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.е. под предвидения в закона минимум на наказанието за съответното престъпление, а именно наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване съгласно чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от .

        

               ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

 

Съдът възложи в тежест на подсъдимия направените разноски - сума в размер на 40.00 лева, представляващи разноски за експертиза изпълнена на досъдебното производство.

 

Причини и условия способствали за извършване на престъплението: ниско правно съзнание и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

   Водим от горните мотиви, съдът обяви присъдата.    

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: