№ 78
гр. , 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М. Н. Н.а
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20211860200261 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Постъпила е жалба от Г. В. Г. с ЕГН:**********, гр. П., ул. „******“ № 34, с която е
обжалвано Наказателно постановление НП 21-0347-000796/2021г. издадено от ВПД
Началник РУ към ОДМВР-София, РУ П., с което на жалбоподателя му е наложено
административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1-во от ЗДвП, „глоба“ в
размер на 20,00(двадесет) лева, за нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП. С НП са
отнети и 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата, изразява становище
в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното
административно наказание в обжалваното наказателнопостановление, моли за отмяна на
същото.
Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.
Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-П. не взима становище по жалбата.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства: НП № 21-0347-
000796/12.10.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР София, РУ П. - С.Й.С. - оригинал;
АУАН от 06.10.202 1 г. бл.№ 924537 серия АА -оригинал и Заповед № 81213-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, че административно-наказателната преписка срещу
1
жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него на 12.10.2021 година акт за
установяване на административно нарушение, затова, че на 06.10.2021 г. в 00,35 часа в гр.П.,
бул. *********, на кръстовището на ул.***********, управлява МПС от категория М1 л.а.
********** с ДК№**********, собственост на Л.Р. Г.ев, като водач на МПС не съобразява
поведението си с ПЗ-Б2 (не спира), с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП-не
съобразява поведението си с ПЗ Б2.
Свидетелят А. съставил акт за установяване на административно нарушение, който е
бил подписан от съставителя, свидетеля Н. и жалбоподателя, в който акт е отразено
възражението на жалбоподателя по същия. Въз основа на съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя му е наложено
административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1-во от ЗДвП, „глоба“ в
размер на 20,00(двадесет) лева, за нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП. С НП са
отнети и 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
В хода на делото са разпитани св.А.-актосъставител и св.Н., изготвена е СТЕ, от която
се установява, че жалбоподателя навлиза в кръстовището, където задейства спирачната
уредба и намалява скоростта на превозното средство, но в нито един момент автомобилът не
се установява в покой, с което не изпълнява изискванията на знак Б2 „СТОП“.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети
по делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
І. По отношение на нарушението по чл.6, ал.1 ЗДвП, визирано в пункт първи от
наказателното постановление, въз основа на служебно извършената проверка по
законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на
конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло и е приключило несъобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Допуснато са
нарушения на чл.42. ал.1, т.4 ЗАНН и чл 57, ал.5 ЗАНН/, като и в АУАН и в Наказателното
постановление, липсва описание на извършеното нарушение(посочено е че „не съобразява
поведението си с ПБ Б2, а законовата разпоредба гласи: „не спира на пътен знак "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!"), не е посочена и от кой закон е нарушената
разпоредба, като би следвало да е посочен именно ЗДвП, не са посочени обстоятелствата,
при които същото е извършено и е констатирано, не е установено безспорно мястото на
извършване на нарушението, посоката на движение на автомобила при извършване на
нарушението, като изготвената експертиза не е достатъчна относно преодоляването на
горепосочените съществени нарушения. Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 ЗДвП изрично дава доказателствена сила, до доказване на противното, на съставените
актове за установяване на нарушения, като в настоящият случай се установи, че
жалбоподателя е успял да обори установеното с акта в хода на съдебното производство пред
настоящата инстанция. Настоящият състав отчита като състоятелна тезата на
2
жалбоподателя, че не е доказана неговата вина поради допуснато съществено процесуално
нарушение, а именно неустановеност на състава на административно нарушение, съобразно
установената фактическа обстановка, което не е отстранено в издаденото наказателно
постановление, като и е допринесло относно невъзможността на жалбоподателя да
организира защитата си, респективно съдът намира, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по отношение на
обжалваното административно нарушение в НП. С оглед изложеното, следва да се отмени
процесното НП.
ІІ. По отношение на визираното в наказателното постановление, оплакване срещу
отнемането на контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, съдът намира
следното: В НП е посочено, че за нарушението по чл.183, ал.2, т.3, пр.1во от ЗДвП на
жалбоподателя се отнемат 8 контролни точки на основание Наредба № Із -1959 на МВР..
Съгласно Наредба № Із -2539 на МВР, отнемането на контролни точки се извършва въз
основа на влязло в сила НП. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в
Наредбата, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането
на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е. ex lege и същото
има контролно –отчетен характер. Практиката на ВАС е единна в становището си, че
отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица
от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл
отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част – относно броя на
отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗДвП /респ.
чл.189, ал.14 от ЗДвП/. На контрол подлежи точното, законосъобразно определяне на броя
на контролните точки, които следва да бъдат отнети на нарушителя за даденото нарушение.
В тази връзка наказаното лице може да обжалва НП само в частта относно отбелязването на
отнетите контролни точки и тогава, когато в останалата част НП не e обжалвано. В този
смисъл определение № 26/16.04.2010г. по адм.д. № 26/2010г. на смесен 5-членен състав на
ВАС и ВКС; определение № 15/15.02.2010г. по адм.д. № 5/2010г. на смесен 5-членен състав
на ВАС и ВКС; определение № 46/06.07.2010г. по адм.д. № 40/2010г. по адм.д. № 40/2010г.
също на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС. С процесното НП на жалбоподателя, както
бе отбелязано по – горе, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20,00лв., както и на основане На контрол
подлежи единствено точното отбелязване на броя контролните точки, които следва да бъдат
отнети на нарушителя за извършеното нарушение. Не подлежат на обсъждане и проверка
фактическите констатации в АУАН и НП във връзка с констатираните нарушения, респ.
направените в тази насока възражения. В процесното НП е отбелязано, че съгласно
Наредба № Із -2539 на МВР за нарушението по чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя следва да бъдат отнети 8 контролни точки, чиито брой е съответно
определен съгласно Наредбата. Същата няма самостоятелен характер и е поставена от
3
закона в зависимост от извършваното нарушение, което само отчита, както като брой, така и
по тежест -само за някои нарушения - изрично посочените, се отнемат точки, а в рамките на
тази категория, за които се отнемат точки, за по-тежките са отнемат повече точки. Съгласно
Наредбата, отнемането на точки е поставено в зависимост от влизане в сила на
наказателното постановление, с което е наложено административното наказание. Според
Наредбата, при налагане на наказания за посочените нарушения, в наказателното
постановление се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Именно от анализа на тези
текстове следва извода, че отнемането на точките настъпва по силата на закона, като
момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното
постановление -момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице
извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се
отчита, чрез отнемане на контролни точки. В наказателното постановление само се посочва
конкретния брой на отнетите точки, използвания термин е „отбелязва“, т.е. само се
констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с
наказателното постановление. Посоченото е още един довод, че отнемането на точки няма
самостоятелен санкционен характер, поради което не може да бъде прието, че представлява
наказание по чл. 13, б. „в“ от ЗАНН. Вярно е, че водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи - чл. 157, ал. 4
от ЗДвП. Посочената загуба на правото да се управлява моторно превозно средство обаче е
също предвидена в закона, и евентуалните грешки при посочване на броя на контролните
точки в дадено наказателно постановление, могат да бъдат предмет на контрол в друго
производство -във връзка с обжалването на заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.
4 от ЗДвП, и така няма да се стигне до накърняване правата на водача. Освен това
свързването на загубата на правоспособност с отнемането на всичките контролни точки по
чл. 157, ал. 1 от ЗДвП е само доколкото по този начин е описано поведението на водача.
Всъщност загубата на правото да се управлява моторно превозно средство е следствие от
констатирано по надлежния ред многократно нарушаване на правилата за движение,
съответно санкциониране, като тежестта на нарушението-системно неправомерно
поведение на водача, води и до по-тежко наказание - отнемане на правото да управлява
пътно превозно средство. Именно противоправното поведение е юридическият факт,
включен в състава на нормата, а не средството, чрез което противоправното поведение е
отчетено. Дали отчитането ще става с контролни точки или по друг начин (перфориране на
талон или друго) е без значение за осъществяването на нарушението, съответно за
санкционирането му. Съответно при загуба на правоспособност и неизпълнение от водача
на вмененото му със закона задължение за предаване на свидетелството за правоуправление,
съгласно чл. 171, т. 4 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите на службите за контрол са
компетентни да изземват свидетелството за правоуправление. Посоченото представлява
налагане на принудителна административна мярка, изрично предвидена в главата
„Принудителни административни мерки“ на ЗДвП, а заповедта, с която същата се налага
4
като индивидуален административен акт подлежи на обжалване по реда на АПК, поради
което е видно, че в този случай лицата не са лишени от право на жалба, макар и по друг ред,
и следователно не е нарушен общият принцип за обжалваемост на административните
актове, и съответно не се нарушават принципите на правовата държава. Както вече се каза
по-горе, именно от анализа на тези текстове следва извода, че отнемането на точките
настъпва по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на
влизане в сила на наказателното постановление -момента на стабилизиране на акта, с който
се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този
случай нарушението се отчита, чрез отнемане на контролни точки. В наказателното
постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, използвания термин е
„отбелязва“, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като
самостоятелно наказание с наказателното постановление. По изложените съображения,
съдът следва да постанови прекратяване на производството в частта му, в която се обжалва
отнемането на контролни точки.
С оглед изхода на делото, не се установи страните да са поискали присъждане на
разноски, поради което настоящия въззивен съдебен състав не дължи произнасяне по
направено от въззиваемата страна възражение за прекомерност, и такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
Отменя, на основание чл.63 ЗАНН, Наказателно постановление НП 21-0347-
000796/2021г. издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР-София, РУ П., с което на Г. В. Г.
с ЕГН:**********, му е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.3,
пр.1-во от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20,00 лева, за нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1
от ЗДвП.
Прекратява производството по а.н.д. № 261/2021 г. по искането на жалбоподателя за
отмяна на Наказателно постановление НП 21-0347-000796/2021г. издадено от ВПД
Началник РУ към ОДМВР-София, РУ П., в частта с която на Г. В. Г. с ЕГН:**********, са
отнети 8/осем/ контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, като
недопустимо.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5