Р Е Ш Е Н И Е
№
25.09.2020г.,гр.
Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и секретар Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 56 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на И.Н.Г.,***,
против Наказателно постановление № 19-1006-001762 от 05.08.2019г. на Началник сектор
към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 175,
ал. 1, пр. 1-во са наложени административни наказания „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“
за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 лв. На осн.
Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи на водача
се отнемат 10 точки.
Релевират се доводи за
незаконосъобразност на издадения санкционен акт и се иска неговата
отмяна. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон- липсвало описание
на нарушението и обстоятелствата, при
което е извършено, което нарушавало правото на лицето да разбере в какво е
обвинен и да организира защитата си, не било посочена точно и конкретно нарушената
и санкционната разпоредба, нарушен бил принципът за приоритет на наказателната
пред административоннаказателната отговорност, както
и принципът non bis in idem, липсвал
субективния елемент от състава на нарушението.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
чрез адв. Апостолов, поддържа жалбата.
Претендира заплащане на разноски в
производството.
Органът, издал обжалвания акт, в
писмено становище, намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок/ обжалваното
наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 09.01.2020 г., а
жалбата е подадена на същата дата/ от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
При преценка на представените по делото
писмени и гласни доказателства, съдът
счита за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2019г. около 10,50 часа, при
изпълнение на задълженията си като автопатрул в гр.
Велинград на ул. „Никола Вапцаров“, близо до хотел „Свети Спас“, служители на
РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик актосъставителят мл.
полицейски инспектор Д.Б.П. и свидетелят мл. полицейски инспектор С.Н.Д.,
спрели за проверка лек автомобил „Рено Канго“ с рег.
№ РА4735АН, управлявано от собственика на автомобила-жалбоподателя И.Н.Г.. След
проверка
на документите на автомобила и на водача, установили, че управляваното МПС няма
сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Не била представена валидна
полица. Нямало и залепен валиден стикер. След справка в ОДЧ се установило, че
автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 12.03.2019г.
На
място водачът заявил, че не е уведомяван за прекратяване на регистрацията на
автомобила и нямал представа, че се движи в нарушение на закона.
На същата дата на И.Н.Г. е съставен АУАН серия
Д № 239118, за това, че на 20.03.2019г., около 10,50 часа, в гр. Велинград на ул.
„Никола Вапцаров“, пред хотел „Свети Спас“, управлява лек автомобил „Рено Канго“, с рег. № РА4735КВ, което е със служебно прекратена
регистрация. Актът е подписан без възражения от жалбоподателя и му е надлежно
връчен.
За случая е уведомена Районна
прокуратура Велинград, на която е изпратен АУАН
серия Д № 239118. Образувана е прокурорска
преписка вх. № 430/2019г. по описа на РП Велинград и вх. № 100600-6552/2019г.
по описа на РУ Пазарджик. С постановление от 03.05.2019г. прокурор от Районна
прокуратура Велинград и отказал да образува наказателно производство, като
материалите по преписката са изпратени на РУ Велинград на 03.05.2019г. за
преценка налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дееца.
На 05.08.2019 е издадено обжалваното
наказателно постановление.Като основание за издаването му е посочен АУАН Д 239118/20.03.2019г.
Видно от предоставените на съда от
Информационния център на Гаранционен фонд справки: за изпратени писма до
собствениците на МПС за липсваща застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; изпратени МПС към КАТ за дерегистриране;
изпратени МПС към КАТ за възстановяване; подадени данни от застрахователните
компании за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
уведомление изх. № 037468/17.02.2019г., за процесния
автомобил към дата 20.03.2019г. не е имало валидно сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Последният сключен на 23.01.2018г. е
прекратил действието си на 22.01.2019г. в 00:00:00
часа.
На 22.02.2019г. до собственика на превозното
средство е изпратено уведомление от Гаранционен фонд /л. 31 по делото/, че към
17.02.2019г. в регистъра на информационния център по чл. 574, ал. 1, т. 1 КЗ няма
данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесното
превозно средство. Собственикът е уведомен в 14-дневен срок от изпращане на
уведомлението следва да представи доказателства, чрез избрания застраховател,
за наличието на сключен и действащ договор. Няма данни кога е връчено
уведомлението на собственика.
След изтичане на срока, по електронен
път е уведомен сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик за предприемане на
действия по служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то.
Регистрацията е прекратена на
12.03.2019г., видно от представената на л. 33 по делото справка. На 18.03.2020г.
до собственика, чрез куриерска фирма „Стар пост“, е изпратено писмо №
100600-4995/18.03.2019г. с уведомление от органът по регистрация на МПС, че
регистрацията на МПС ДКН РА4735КВ е прекратена служебно на 13.03.2019г., след
получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ.
Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № РА4735КВ е сключен 20.03.2019г. в 11,54
часа, с начало на действие от 12,06 часа на същата дата. Регистрацията на
автомобила е служебно възстановена на 26.03.2019г., след изпратено уведомление
от Информационния център на Гаранционен фонд до Информационната система на
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пазарджик.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат средните правни изводи:
Акт за установяване на административно
нарушение серия Д 239118 от 20.03.2019г. и Наказателно постановление № 19-1006-001762
от 05.08.2020 г. са съставени от компетентни органи съгл. т.1.3 и т. 2.7 от Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1,
във вр. чл. 165, ал.1, т. 1 ЗДВ и чл. 189 ал. 12 ЗДвП.
Същите съдържат необходимите
индивидуализиращи белези относно техните издатели и нарушителя. Фактическата
обстановка е описана по идентичен начин
и в двата акта, чрез посочване на обективните признаци от състава на
нарушението в степен, позволяваща на отговорния субект да разбере в какво е
обвинен и да организира защитата си. Посочени са точно и коректно приложимата нарушена
и санкционна разпоредба на закона.
Неоснователно е и възражението, че с непосочването
на конкретната хипотеза на чл. 140, ал.
1 ЗДвП е налице неяснота относно административното обвинение. Обвинението е
единство от фактически белези, описващи обективната страна на нарушението и неговата
правна квалификация. Посочването на фактите, чрез които се твърди, че се
осъществява съставът на дадено нарушение и подвеждането му под съответната
правна норма в достатъчна степен го индивидуализират. В случая, в АУАН и в наказателното
постановление се съдържа описание на фактите-време, място, начин на извършване
на нарушението. Посочена е приложимата материалноправна
норма. С това правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен е
гарантирана в необходимата степен. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП съдържа няколко отделни
хипотези и неотразяването цифрово на конкретната от тях, не е съществено
процесуално нарушение. При описание на нарушението наказващия орган, ясно е посочил, че моторното превозно средство
не е регистрирано по надлежния ред, а е с прекратена регистрация. Предвид че лицето се защитава срещу фактите, следва да се
приеме, че ясно и недвусмислено по отношение на това нарушение е описано в коя
хипотеза на чл.140, ал. 1 от ЗДвП попада. Останалите две- е регистрирано, но е
без табели с регистрационни номера или табелите са с регистрационния номер не
са поставени на определените за това места, не са приложими, защото не са
констатирани факти, които да са относими към тях.
След като наказващият орган точно и ясно е описал нарушението и от него
недвусмислено се разбира, че се касае за МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, то изводът, че непосочване на конкретната хипотеза при цифровото
изписване на нарушената или санкционната норма води до нарушаване правото на
защита, е необоснован. Наказващият орган е направил описание на конкретното
нарушение, като е изписал и цифровото й изражение,
което е напълно достатъчно, с оглед изискванията на ЗАНН. Неоснователно е възражението за нарушение
на принципите за приоритет на наказателната над административнонаказателната
отговорност и на принципа non bis in idem. Принципът за примат на наказателната отговорност е
нормативно регламентиран в чл. 33, ал. 2 ЗАНН, съгласно който, когато се
установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно
производство съставлява престъпление, производството се прекратява, а
материалите се изпращат на прокурора. В случая, законосъобразно е прекратено
административнонаказателното производство и материалите са изпратени за
преценка дали деянието не съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, предвид
обективния идентитет между чл. 175, ал. 3 ЗДвП и чл.
345, ал. 2 НК. Правилно и в изпълнение
на изискванията на 36, ал. 2 ЗАНН
прокурорът е изпратил материалите на административнонаказващия орган, след като е преценил, че
деянието не съставлява престъпление и е отказал да образува наказателно
производство. С постановлението за отказ да се образува наказателно
производство, не се решава по окончателен начин със сила на пресъдено
нещо въпросът извършено ли е виновно престъпление от определено лице, затова не може да се счита, че отказът да се
образува наказателно производство препятства възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност, съобразно
принципа non bis in idem. По тези
съображения съдът счита, че с образуване на административнонаказателното производство
и издаване на наказателното постановление този принцип не е нарушен.
По същество, съдът намира, че от събраните
по делото доказателства е категорично установено, че на посочените в
наказателното постановление дата, място и час жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена
на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради което е осъществил от обективните признаци на
визираното в процесното НП административно нарушение.
По
отношение на субективния елемент, според настоящия състав, в случая за
съставомерността на процесното
административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за
ангажиране отговорността на собственика на автомобила е ирелевантно
обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е
предприел действия по уведомяването му за процедурата по служебно прекратяване
на регистрацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Узнаването за прекратяване
на регистрацията на моторното превозно средство от собственика му, не
представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията
на същото. Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на
договор за застраховка гражданска отговорност, поради което е длъжен да познава
законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му
задължение. Различно би било, ако водачът управлява чуждо
МПС, в който случай не може да му се вмени подобно задължение, или ако
застрахователната премия се дължи разсрочено, но е пропусната определена
вноска, какъвто не е настоящият случай. Видно от доказателствата по делото,
последният сключен от собственика на автомобила договор за Задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите е прекратил действието си на
22.01.2019г. Това обстоятелство му е известно, но същият в продължение на близо
два месеца не е предприел действия, по сключване на нов договор. Последиците от
такова поведение са законово регламентирани. Законът въвежда задължение за
административния орган да прекрати регистрацията на МПС, което не е спряно от
движение и за което няма сключен договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, при което същият действа в условията на
обвързана компетентност. Изпълнението на това задължение не зависи от неговата
преценка, поради което на собственика на превозното средство е винаги известно,
че при несключване на договор за задължителна застраховка ГО, ще последва
прекратяване на регистрацията. Ето защо не може да се счита, че е налице незнание
на фактически обстоятелства от състава на нарушението, като основание за
изключване на вината. По изложените
съображения посоченото в наказателното постановление деяние е съставомерно не само от обективна, но и от субективна
страна, поради което правилно е ангажирана отговорността на водача собственик
на автомобила.
Наложените
наказания глоба в размер на 200, 00 лева и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от шест месеца са в съответния минимум, предвиден в санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. С
оглед характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящият състав намира,
че процесното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора приключил с отхвърляне на жалбата,
на ответната страна ОДМВР Пазарджик се дължат разноски за процесуално
представителство под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Искане за заплащането им е
заявено своевременно от ответника в подадената молба-становище вх. № 260205 от
14.09.2020г. Приложено е и пълномощно
за представителство от лице с
юридическо образование.
Дължимото
юрисконсултско възнаграждение, което съдът присъжда, е
определено от закона- чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. чл.
27е от Наредбата за наредба за
заплащането на правната помощ. В случая, съдът присъжда възнаграждение в
размер,определен в нормативен акт и без същото да е било предварително платено
от претендиращата страна на процесуалния й представител,т.е. размерът на това
възнаграждение не се договаря. И доколкото страната не може да промени размера
на възнаграждението, същият е точно фиксиран,
посочването на този размер в
списъка по чл.80 ГПК не е необходимо.
По делото са проведени няколко съдебни
заседания, на които представител на
жалбоподателя не се е явявал,но възнаграждение се дължи за изготвяне на
становището по жалбата, поради което дължимият размер на разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт следва да се определи в рамките на законоустановения минимум и на ОДМВР Пазарджик следва да си присъдят 80, 00 лв. /осемдесет лв./
Водим
от горното, настоящият състав на Районен
съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1006-001762
от 05.08.2019г. на Началник сектор към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“,
с което на И.Н.Г., ЕГН: ********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 1, пр. 1-во са наложени административни наказания
„лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 лв. На осн. Наредба № Iз-2539 на
Министъра на вътрешните работи на водача се отнемат 10 точки.
ОСЪЖДА И.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на ОДМВР Пазарджик сторените в
производството разноски в размер на 80,00 лв. /осемдесет лв./ за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева