РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 455
гр. Пловдив, 17 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2637
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът Г.И.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Т.Б.,
иска ответникът Национален осигурителен институт (НОИ) - гр. София да бъде
осъден да му заплати сумата от 1084,06 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред (адм. дело № 1536/2017
г. по описа на Административен съд Пловдив и адм. дело № 10207/2018 г. на
Върховен административен съд) на Решение № 2153-15-87/17.05.2017
г. на Ръководител на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********,
взето с Протокол № 2140-15-101/28.02.2017 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ
- Пловдив и представляващи законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 31.10.2016 г. до изплащането на
отпуснатата впоследствие пенсия на ищеца въз основа на Разпореждане № **********/17.06.2019
г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив, постановено във връзка с
Решение № 4649/28.03.2019 г., по адм. дело № 10207/2018 г. по описа на ВАС.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител оспорва, исковата претенция по основание и размер, с искане същата
да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени както в отговора на
исковата молба, така и в депозирана по делото писмена защита вх. № 22037/02.12.2019
г. по описа на съда. Претендират се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
основателност и доказаност на претенцията.
Пловдивският административен съд, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото няма спор от фактическа страна.
Изначално производството пред пенсионния орган е
започнало по повод заявление вх. № 2113-15-5041/31.10.2016 г., с което Г.Б. е
направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ОСВ/ на основание чл. 69б от КСО.
След анализ на представените със заявлението
писмени доказателства за придобития от Б. осигурителен стаж, е издадено
Разпореждане № **********/2140-15-101 от 28.02.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал.
1, чл. 68, ал. 1-2 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /ОСВ/, тъй като не е изпълнено условието
за наличие на 15 години стаж от втора категория. На Г.Б. е зачетен осигурителен стаж, както следва:
осигурителен стаж от втора категория труд - 13 години 02 месеца и 13 дни,
осигурителен стаж от трета категория труд - 21 години 10 месеца и 09 дни. На
основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета
категория е 38 години 04 месеца и 10 дни. Към датата на заявлението Б. е имал
навършена възраст 61 г. 09 м. 15 дни.
Разпореждане № **********/2140-15-101 от 28.02.2017
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е
обжалвано от ищеца пред горестоящия в йерархията административен орган, който с
Решение № 2153-15-87/17.05.2017 г. е оставил без уважение подадената от него
жалба.
Съответно този резултат е обжалван от Б. пред
Административен съд – Пловдив, по повод на което е образувано административно
дело № 1536/2017 г. по описа на съда. Делото е приключило с постановяване на Решение
№ 1268/07.06.2018 г., влязло в законна сила на 28.03.2019 г. (първоинстанционният съдебен акт, е обжалван от страна
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив пред Върховния административен съд на Република България,
във връзка с което е образувано адм.д. № 10207/2018 г. по описа на същия съд,
приключило с постановяване на Решение № 4649/28.03.2019 г., оставящо в сила
първоинстанционното съдебно решение). С Решение № 1268/07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1536/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Решение № 2153-15-87 от 17.05.2017 г. на
Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-15-101 от 28.02.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, са отменени, а преписката по
заявление вх. № 2113-15-5041/30.10.2016 г. подадено от Г.Б. е изпратена на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по
направеното със заявлението искане, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение (№ 1268/07.06.2018 г., постановено по адм. дело №
1536/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив), и след нова преценка на осигурителните права на
лицето, е издадено Разпореждане № **********/17.06.2019 г./протокол 3№
N01209/30.05.2019 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив,
с което Г.Б. е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ)
пожизнено по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 31.10.2016 г. Същото
не е оспорено от страна на ищеца в срока по чл. 117, ал.2 от КСО, поради което
е влязло в законна сила.
Въз основа на цитираното Разпореждане № **********/17.06.2019
г./ протокол 3 № N01209/30.05.2019 г., на 21.06.2019 г. на Б. е изплатена лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, в т.ч. и добавки, за периода от
31.10.2016 г. до 30.06.2019 г. в общ размер на 8390,35 лева.
В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета
без заявени резерви от страните. Заключението на вещото лице се свежда до изчисляване
на размера на претендираните като обезщетение лихви за късно изплатените суми
за пенсии за ОСВ. Същите са изчислени в два варианта: първи вариант за периода
от 07.11.2016 г. до 21.06.2019 г. в размер на 1084,06 лв. и втори вариант за
периода от 28.02.2017 г. до 17.06.2019 г. в размер на 1056,85 лв.
След анализа на така изложените фактически обстоятелства,
Съдът съобрази следното от правна страна:
Съгласно
чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда -
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие
за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК)
е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор,
че Решение № 2153-15-87 от 17.05.2017 г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив
и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-15-101 от 28.02.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, са отменени, с
влязло в сила (на 28.03.2019 г.) Решение
№ 1268/07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1536/2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в
издаването на незаконосъобразни административни актове.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието и на останалите, предвидени в закона, материални
предпоставки.
Имуществените вреди по принцип представляват
претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е
необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата
липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до
обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото
съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира
като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички
изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна
облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение
№ 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.).
В КСО липсва законова разпоредба, въз основа на
която административният орган да изплати лихва за забавено плащане на парично
задължение в хипотеза като процесната. Следователно, тъй като законната лихва
за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане
в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен
способ да претендира същата, освен по исков ред. В случая претенцията за лихви
за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Според тази разпоредба, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да
иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение
на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно
изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или
от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него
работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите
от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна
лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във
всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви
отделно искане за присъждане на лихви (Така Решение № 111 от 27.10.2009 г. на
ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК).
Следва да се посочи, че в настоящия казус не се касае за лихва върху
обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния
акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната
лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение
на парично задължение, са настъпили от административна дейност, а както вече бе
казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде
присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава.
Няма съмнение и спор, че в случая от издаването на
обсъжданите незаконосъобразни актове, за ищеца е настъпила претендираната
имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на
имуществото и представляваща законната лихва за забавеното плащане на паричното
задължение (несвоевременно получаване на
лична пенсия за ОСВ). Вредата е
в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата
на окончателното издължаване. Т.е. налице е вторият елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би
претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна
дейност длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон при
издавеното на отменените по съответния ред административни актове. Следователно
налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове
и настъпилата за лицето вреда, поради което ответникът следва да заплати на ищеца
обезщетение за тази причинена нему имуществена вреда.
Каза се, вредата (в размер на законната лихва), следва
да се изчисли от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. В
тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
Националният закон установява датата, от която се отпускат пенсиите и добавките към тях
(чл. 94, ал. 1 КСО), но не установява ред за заплащане на обезщетение за
забавено плащане, компесаторни или обезщетителни лихви върху тези плащания за
периода от датата на тяхното отпускане до издаване на разпореждането въз основа
на което те се отпускат. Според чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 10, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, като
длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в четиримесечен срок от подаването на заявлението.
Следователно задължението за изплащане на
конкретната парична сума за пенсия възниква след постановяване на
разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО, защото с неговото издаване пенсията се
определя по основание и размер, т.е. тя става ликвидна и изискуема. Казано с
други думи, обстоятелството, че с разпореждането се определя правото на пенсия
и нейния размер за предхождащ период не означава, че това парично задължение е
станало ликвидно и изискуемо към датата на подаване на заявлението или датата
на придобиване на това право (правото на пенсия).
При това положение настоящия съдебен състав
приема, че ответникът по иска изпада в забава от деня следващ деня на издавена
на незаконосъобразното Разпореждане № **********/2140-15-101/28.02.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в случая тази
дата е 01.03.2017 г.
За изчисляване на справедливия размер на
претендираното обезщетение (в размер на законната лихва), следва да се съобрази
обаче и обстоятелството, че в случая се касае за периодични плащания,
следователно за всяко конкретно плащане на дължимата на ищеца пенсия за ОСВ,
определена с Разпореждане № ********** (Пр. 3/№ N01209/30.05.2019 г.) от 17.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив (лист 137 по делото), ответникът изпада в забава в различен момент. Този момент съвпада с
изтичане на срока за изплащане на пенсиите и добавките за съответния месец, за
който се отнасят, уреден в чл. 52, ал. 1 от НПОС (според цитираната подзаконова разпоредба пощенските станции изплащат пенсиите и добавките
към тях по електронен изплащателен картон в периода от 7-о до 20-о число на
месеца, за който се отнасят. Когато 7-о и 20-о число са неработни дни,
изплащането започва в началото и завършва в края на следващия работен ден.
Неизплатените в посочения срок пенсии и добавки могат да се изплащат през
следващия месец в срока за изплащане на пенсиите). Срокът за изплащане на пенсиите и добавките към
тях визиран в посочената норма - от 7-о до 20-о число на месеца, за който се
отнасят, е относим към различните начини за изплащането им (както към изплащане на пенсиите чрез пощенски
станции, така и чрез изплащането им по електронен изплащателен картон или чрез
доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, и клонове на доставчици на
платежни услуги, осъществяващи дейност на територията на страната) по аргумент от чл. 58, ал. 1 и чл. 72 от НПОС.
Тези съображения обосновават извода, че
ответникът изпада в забава за всяко конкретно плащане от деня следващ деня, в
който срокът за изплащане на пенсиите и добавките изтича, а това е 21 число на
месеца, за който се отнасят или вторият работен ден, след 20-о число, ако 20-о
число е неработен ден (чл. 52, ал. 1, изречение второ от НПОС).
Изложеното до тук изключва възможността
изготвената по делото ССЕ да бъде възприета от съда, доколкото изчисляването на
лихвата, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, е сторено от
вещото лице от различни от възприетите по-горе дати, от които ответникът изпада
в забава по отношение изплатения на 21.06.2019 г. общ размер на пенсиите на
ищеца за периода от 31.10.2016 г. до 30.06.2019 г.
Това налага ново преизчисляване на лихвата чрез лихвения калкулатор на НАП (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp
- използван и от вещото лице при изготвяне на ССЕ, според изричното му
изявление в последното проведено по делото съдебно заседание), както следва:
Окончателният размер на пенсиите за ОСВ на ищеца са
определени с Разпореждане №**********/17.06.2019
г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Пловдив (лист 137 и сл. по
делото). Именно тези размери ще бъдат олихвени, при съобразяване
на срока за изплащане на пенсиите и добавките към тях по чл. 52, ал. 1 от
НПОС.
|
Месец |
Сума |
Период |
Лихва |
|
11.2016 г. |
246,47 |
01.03.2017 г. - 21.06.2019 г. |
57.72 |
|
12.2016 г. |
246,47 |
01.03.2017 г. - 21.06.2019 г. |
57.72 |
|
01.2017 г. |
246,47 |
01.03.2017 г. - 21.06.2019 г. |
57.72 |
|
02.2017 г. |
246,47 |
01.03.2017 г. - 21.06.2019 г. |
57.72 |
|
03.2017 г. |
246,47 |
21.03.2017 г. - 21.06.2019 г. |
56.35 |
|
04.2017 г. |
246,47 |
21.04.2017 г. - 21.06.2019 г. |
54.23 |
|
05.2017 г. |
246,47 |
23.05.2017 г. - 21.06.2019 г. |
52.04 |
|
06.2017 г. |
246,47 |
21.06.2017 г. - 21.06.2019 г. |
50.05 |
|
07.2017 г. |
252,30 |
21.07.2017 г. - 21.06.2019 г. |
49.13 |
|
08.2017 г. |
252,30 |
22.08.2017 г. - 21.06.2019 г. |
46.89 |
|
09.2017 г. |
252,30 |
21.09.2017 г. - 21.06.2019 г. |
44.79 |
|
10.2017 г. |
252,30 |
21.10.2017 г. - 21.06.2019 г. |
42.68 |
|
11.2017 г. |
252,30 |
21.11.2017 г. - 21.06.2019 г. |
40.51 |
|
12.2017 г. |
252,30 |
21.12.2017 г. - 21.06.2019 г. |
38.41 |
|
01.2018 г. |
252,30 |
23.01.2018 г. - 21.06.2019 г. |
36.10 |
|
02.2018 г. |
252,30 |
21.02.2018 г. - 21.06.2019 г. |
34.06 |
|
03.2018 г. |
252,30 |
21.03.2018 г. - 21.06.2019 г. |
32.10 |
|
04.2018 г. |
252,30 |
21.04.2018 г. - 21.06.2019 г. |
29.93 |
|
05.2018 г. |
252,30 |
22.05.2018 г. - 21.06.2019 г. |
27.76 |
|
06.2018 г. |
252,30 |
21.06.2018 г. - 21.06.2019 г. |
25.65 |
|
07.2018 г. |
261,92 |
21.07.2018 г. - 21.06.2019 г. |
24.45 |
|
08.2018 г. |
261,92 |
21.08.2018 г. - 21.06.2019 г. |
22.19 |
|
09.2018 г. |
261,92 |
21.09.2018 г. - 21.06.2019 г. |
19.94 |
|
10.2018 г. |
261,92 |
23.10.2018 г. - 21.06.2019 г. |
17.61 |
|
11.2018 г. |
261,92 |
21.11.2018 г. - 21.06.2019 г. |
15.50 |
|
12.2018 г. |
261,92 |
21.12.2018 г. - 21.06.2019 г. |
13.32 |
|
01.2019 г. |
261,92 |
22.01.2019 г. - 21.06.2019 г. |
10.99 |
|
02.2019 г. |
261,92 |
21.02.2019 г. - 21.06.2019 г. |
8.80 |
|
03.2019 г. |
261,92 |
21.03.2019 г. - 21.06.2019 г. |
6.77 |
|
04.2019 г. |
261,92 |
23.04.2019 г. - 21.06.2019 г. |
4.37 |
|
05.2019 г. |
261,92 |
21.05.2019 г. - 21.06.2019 г. |
2.33 |
|
Общо |
7880,48 |
|
1037.83 |
При това положение, претенцията спрямо ответника
следва да се уважи частично, като на база изводите по-горе, следва да се
присъди обезщетение за имуществените вреди в размер на 1037.83 лева, представляващи законната лихва
по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.03.2017 г. до 21.06.2019 г. - датата, на
която е извършено плащането на отпуснатата впоследствие пенсия на ищеца въз
основа на Разпореждане № **********/17.06.2019 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ - Пловдив, постановено във връзка с Решение № 4649/28.03.2019 г., по адм.
дело № 10207/2018 г. по описа на ВАС. В останката част искът като неоснователен
и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 589 лева - заплатените държавна такса (10 лв.),
депозит за вещо лице (100 лв.) и адвокатско възнаграждение (479 лв.),
съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, в
редакцията им преди влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) и § 6 от ПЗР
на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.), на ответника не се дължи присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр. София да заплати на Г.И.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1037.83 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред на Решение № 2153-15-87/17.05.2017 г.
на Ръководител на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********,
взето с Протокол № 2140-15-101/28.02.2017 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ
- Пловдив и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода
от 01.03.2017 г. до 21.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в останалата й част.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр. София да заплати на Г.И.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 589 лв., представляваща
направените по делото разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: