Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74
гр. Габрово, 08.11.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря Веселина Йосифова и прокурор Милчо
Генжов, като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ ВАНД № 79 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по жалба на обвиняемия В.Х.Б. *** чрез договорния
защитник адвокат Я.П. *** против Решение
№ 371 от 17.07.2019 година, постановено по АНД № 619/2019 г. на Районен съд – Габрово.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ обвиняемия В.Х.Б., *** за
ВИНОВЕН в това, че около 16,45 ч. на 31.08.2018 г. на километър 160+900-825 от
път І-5, в посока гр. Габрово, при управление на лек автомобил „Ф” с рег. № **,
нарушил следните правила за движение по пътищата - чл. 42, ал.2, т.2, чл. 43,
т.1 и 4 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил на
С.Б.от с. К., общ. К., две средни телесни повреди – счупване на двете
подбедрици в областта на коленните стави, довело до трайно затрудняване
движението на долните крайници, както и контузия на гръдния кош с едностранно
счупване на три ребра вдясно, довело до трайно затрудняване движението на
снагата – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. второ във вр. с чл.
342, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - "ГЛОБА"
в полза на държавата в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
Съдът е ПРИЗНАЛ обвиняемия В.Х.Б.
за НЕВИНЕН да е извършил горното и посредством нарушение по чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ в тази част от
предявеното му обвинение.
На основание чл. 78а, ал.4 във вр.
с чл. 343г от НК съдът е лишил обвиняемия В.Х.Б. от право да управлява МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на решението в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът е ОСЪДИЛ обвиняемия В.Х.Б. да заплати на държавата по сметка на Окръжна
прокуратура – Габрово направените разноски в досъдебната фаза на наказателното
производство в размер на 758,76 лв. /седемстотин петдесет и осем лева и
седемдесет и шест ст./, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ по сметка на РС –
Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ обвиняемия В.Х.Б. да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР – Габрово направените разноски в
досъдебната фаза на наказателното производство в размер на 53 лв. /петдесет и
три лева/, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ по сметка на РС – Габрово при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната и допустимост.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението на ГРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. Наложеното наказание било прекомерно високо. В
съдебно заседание обвиняемият и защитникът адв. Я.П. допълват, че видимост на
пътя е имало, но водачът на насрещно движещият се автомобил също поддържал висока
скорост. Поведението на водача, който се движил пред обвиняемия, не му
позволило да се прибере в лентата си за движение. Пострадалият не бил поставил
предпазен колан. Съдът посочил като причина за ПТП липсата на достатъчно
видимост. В същото решение цитирал и вещото лице, според което причина за
инцидента е изпреварването на две моторни превозни средства. При определяне на
наказанието съдът посочил смекчаващо вината обстоятелство - обременено
имуществено състояние, но въпреки това наложил наказание глоба, което
превишавало средния размер. При определяне на другото наказание изтъкнал като
отегчаващо вината обстоятелство нарушаването на правилата за движение. Това
нарушаване на правилата за движени било сред съставомерните елементи на
престъплението и не можело да се цени, като отегчаващо вината обстоятелство.
Претендира се, Окръжният съд да отмени атакуваното решение на РС Габрово,
като постанови ново, с което да признае обвиняемия за невинен и да го оправдае.
Пледира се и алтернативно, ако съдът намери обвиняемия за виновен, да намали
размера на наказанието глоба и да отмени това по чл. 78а, ал.4 във вр. с чл. 343г от НК.
В жалбата и в
съдебно заседание не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 09.10.2019
г. защитникът адв. П. и обв. В.Б. поддържат жалбата и исканията си.
Окръжният прокурор изразява
становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
На 31.08.2018 г. около 16,45 ч.,
при ясно и сухо време, обвиняемият В.Б. управлявал лек автомобил „Ф” с рег. № **,
собственост на „Д.С.” ЕООД – Русе, по път І-5 в района на проход Шипка, в
посока гр. Габрово, като пред него се движели две други превозни средства – „Ф.”
с неустановен рег. номер и товарен автомобил ** с рег. № ***, управляван от
свидетеля Д.П.. На километър 160+900-825, въпреки положената единична
непрекъсната пътна маркировка и липсата на достатъчна видимост поради завой, В.Б.
предприел маневра „изпреварване” на посочените превозни средства, навлизайки в
насрещната пътна лента със скорост от 65,86 км/ч. Там към този момент със
скорост от 52,81 км/ч. се движел управляваният от свидетеля С.Б.лек автомобил „С.”
с рег. № **, като между двете превозни средства настъпил челен удар. На мястото
на инцидента пристигнал лекарски екип, който откарал пострадалия С.Б. в МБАЛ
„Д-р Тота Венкова” – Габрово. Бил извършен и оглед на местопоризшествието, фиксиран
в надлежен протокол и придружен с 48 бр. фотоснимки.
В хода на образуваното по
случая досъдебно производство е изготвена съдебно – медицинска експертиза, от
която е видно, че при инцидента на 31.08.2018 г. на
С.Б.са причинени две средни телесни повреди – счупване на
двете подбедрици в областта на коленните стави, довело до трайно затрудняване
движението на долните крайници, както и контузия на гръдния кош с едностранно
счупване на три ребра вдясно, довело до трайно затрудняване движението на
снагата, както и няколко леки телесни увреждания. Като механизъм на увреждането
вещото лице посочило съчетанието между инерционните сили при настъпилото ПТП
/рязка децелерация/ и частично – от деформациите в купето на неговия
автомобил.
От изготвена по делото автотехническа
експертиза става ясно, че причина за настъпилото пътно произшествие е навлизането
на лекия автомобил „Ф” с рег. № ** без достатъчна видимост в заетата към този
момент лента за насрещно движение. Експертът е посочил, че единственият начин
за предотвратяване на инцидента е бил въздържането от подобно поведение от
страна на обвиняемия. Водачът на лекия автомобил "С." не е имал
достатъчно време за реакция и действие по предотвратяване на ПТП чрез спиране
или маневра отклоняване надясно.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият
въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите
на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност
се явяват показанията на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица и
събраните по делото писмени доказателства.
Доводите от въззивната жалба за липса
на виновно поведение от страна на обвиняемия са неоснователни. Адв. П. счита,
че за обвиняемия е имало достатъчна видимост, а водачът на лекия автомобил
"С." се движил с висока скорост надолу по пътя. От приобщеното по
делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Д.Д./л. 92 - 107 от
ДП/ е видно, че водачът на лекия автомобил "С." се е движил със
скорост 52,8 км.ч., като се е намирал в неговата лента за движение и няма данни
да я е напускал. Няма установени от експерта нарушения, които да са извършени
от пострадалия С.Б., и още повече
такива, които да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Свид.Б.не е имал време
за реакция и действие по предотвратяване на ПТП. Като причина за настъпилото
ПТП вещото лице сочи неправилните действия на водача на лекия автомобил Ф.и
по-точно навлизането му в лентата за насрещно движение, която в същия момент и
на същото място е била заета, без да има достатъчно видимост пред себе си.
Именно поради липсата на видимост на конкретният пътен участък е била положена единична
непрекъсната пътна маркировка, която водачите на ППС нямат право да пресичат.
Поради недостатъчното време за реакция на участниците в ПТП, единствената
възможност за предотвратяване на инцидента се явява ненавлизането на лекия
автомобил Ф. в летата за насрещно движение. Експертното заключение кореспондира
с останалите писмени и гласни доказателства по делото. Няма такива, които да
опровергават направените изводи, поради което Окръжният съд също го възприе
като правилно и обосновано. Във фазата по същество адв. П. твърди, че
пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Това твърдение се опровергава
от съдебно медицинската експертиза. На л. 78 от ДП експертът д-р Я.К.е посочил
натиск от обезопасителния колан, като най-вероятна причина за гръдната травма
на пострадалия. В жалбата се твърди, че с действията си водачът на предно
движещия се автомобил не позволил на обвиняемия да се прибере в собствената си
лента за движение. По делото такива данни няма. Напротив - в авто-техническата
експертиза /на л. 107 от ДП/ вещото лице сочи, че предвид скоростта,
обвиняемият не е имал време за реакция и действия по предотвратяване на ПТП
чрез спиране. Водачът на товарния автомобил *** е реагирал правилно от
техническа и професионална гледна точка, но не е имал достатъчно надлъжно
разстояние да осъществи спиране докрай на достатъчно разстояние преди мястото
на удара между Ф. и С. и по този начин да осигури възможност на Ф.а да се
прибере в лентата за гр. Габрово. След тези констатации е направен извод, че
единствен начин за предотвратяване на ПТП е ненавлизането на Ф. в лентата за насрещно движение. От
експертизата е видно, че нито пострадалия, нито водача на товарния автомобил
имат някакъв принос за настъпилия инцидент. Той е предизвикан от обв. Б. и се
дължи единствено на виновното му поведение, свързано с нарушаване на правилата
за движение по чл. 42, ал.2, т.2, чл. 43, т.1 и 4 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1
от ППЗДвП. Той е предприел изпреварване при маркировка, която забранява това,
при ограничена видимост с оглед характера на пътя и без да е убеден, че може да
се върне безпрепятствено в напуснатата лена.
Безспорно е, че в авто -
техническата експертиза и другите доказателства по делото липсват каквито и да
било данни, причина за ПТП да е несъобразяване на скоростта с конкретните пътни
условия или липса на контрол над МПС. Правилно районният съд е признал
обвиняемия Б. за невинен в това да е извършил престъплението нарушавайки чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и го е
оправдал в тази част от предявеното му обвинение.
Пред
въззивния съд не се излагат други доводи за неправилна преценка на събраните по
делото доказателства, което да налага следващо обсъждане.
Налице са предпоставките за
приложението на чл. 78а от НК. За извършеното от обвиняемия В.Б. непредпазливо
деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Б.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
осма, раздел ІV от НК. Няма причинени с престъплението имуществени вреди, които
да са съставомерни.
Правилно е определено
административно наказание глоба около средния размер, предвиден в чл. 78а, ал.
1 от НК. Съдът е обсъдил и съпоставил смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, а именно: тежко имуществено състояние и
малобройните предишни административни наказания по ЗДвП, както и отегчаващите
такива – нарушаването на четири императивни разпоредби за движение по пътищата,
две причинени съставомерни увреждания, както и няколкото несъставомерни такива,
представляващи лека телесна повреда. При тези факти съдът е установил баланс между
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства при което подходящото наказание е
глоба в размер на 3000 лв. в полза на държавата. Преценката за нужда от
налагане на санкция по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК също е
правилна. Отчетена е ниската степен на обществена опасност на обв. В.Б. като
водач на МПС, с оглед представената справка за нарушител/водач на ОД на МВР, но
също така и характера на причинените вреди и обстоятелството, че са нарушени
няколко нормативни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП. Наложено наказание – лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за една година, на основание чл.
343г от НК е под средния размер. По-ниски
по размер наказания глоба и лишаване от права няма да бъдат в състояние да
постигнат целите на чл. 36 от НК за поправяне и превъзпитание на дееца.
Обстоятелството, че обвиняемият е в затруднено материално положение не може да
неглижира необходимостта от налагане на справедливо наказание, което да доведе
до превъзпитание и поправяне на извършителя на престъпление.
Правилно е определен размера на
дължимите разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваното решение,
което от своя страна обуславя цялостното му потвърждаване. Изведеният в него
извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото
доказателства и поради това, атакуваното решение подлежи на цялостно
потвърждаване.
При извършената служебна проверка
въззивният съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и
в останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 371 от 17.07.2019 година, постановено по АНД № 619/2019 г. на Районен
съд – Габрово.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи
писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: