РЕШЕНИЕ
гр.С., 07.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 21-ти с-в, в открито
заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря В.И. като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7226 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко- продажба на недвижим имот.
Ищцата А.С.С.
действаща чрез своя настойник П.С.Д. твърди, че е при сключване на договора за
покупко-продажба на собствения й имот - апартамент на ул.”Х.А.” №** в гр.С., обективиран в нот.акт №127 т.І рег.№ 3385 дело № 116 на нотариус Н.
с ответника не е разбирала действията си и не е могла да ръководи постъпките
си. Като психично болна тя не е
разбирала цената, на която продава имота.
Ответникът Б.
С. П. оспорва иска, като твърди, че предвидената в чл.32 ал.2 от ЗЗД за
предявяването му давност е изтекла. Освен това сочи, че имотът е бил в много
лошо състояние, поради което той го е ремонтирал основно, за което вложил около
30 000лв. Моли съда да отхвърли
иска.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С
нотариален акт № 127 т.І рег.№ 3385 дело № 116 от 26.07.2005г. на Нотариус Б. Н.
ищцата А.С.С. е продала на ответника Б. С. П. собственото си жилище , находящо
се в гр.С., р-н Т., на ул.”Х.А.” №16 на партерен етаж , без посочена площ, но
състоящ се от антре, една стая, хол, кухня и баня с тоалетна, ведно с избено и таванско
помещение за сумата 22 658,60лв., от които 5 000лв. платени при
подписването на договора и 17 658,60лв. до 26.08.2005г. По делото не се
спори, че цената е изплатена в цялост.
За периода
29.08.2005г. – 08.09.2005г. ищцата е била настанена в държавна психиатрична
болница „Св.И. Рилски” гр.Нови Искър.
С решение
от 07.09.2005г. по ч.д.№ 890/2005г. на СРС, НК, 21-ви с-в ищцата е настанена на
задължително лечение –амбулаторна форма за срок от 3 месеца.
С решение
от 12.05.2006г. на СГС, VІІ бр.с-в по гр.д.№ 836/2005г., влязло в сила на
21.06.2006г. ищцата е поставена под пълно запрещение. С решение на Органа по
настойничество и попечителство при Столична община, р-н Средец от 27.11.2006г.
на ищцата е назначена за настойник нейната баба М.А.С.. Същата е починала на 20.09.2007г.
С решение от 16.03.2009г. на Органа по настойничеството и попечителството при Столична
община –р-н Средец П.С. Д., нейна леля, е назначена за настойник на ищцата.
Във връзка
с установяване на състоянието на ищцата към момента на сключване на сделката,
съдът е събрал гласни доказателства. Св.Д. си спомня, че след смъртта на
майката на А. разбрали, че последната има здравословен проблем. Знае, че ищцата
е била настанена в Курило за лечение , имала нереалистични представи за нещата,
планове за професионално развитие, които не са били по нейните възможности.
Според свидетелката към момента на продажбата на апартамента А. не е имала
адекватна представа за нещата.
Св.Пашова,
приятелка на майката на ищцата, споделя че познава А. от дете. Споделя, че
майката на А. също страдала от шизофрения, но живеела пълноценно, тъй като се
лекувала. Проблемите при А. се появили по време на първата година в
университета. През 2000г. майката на А. се оплаквала, че дъщеря й била в тежко състояние
, проявявала агресия към нея. Свидетелката също забелязала промяна в поведението
на А.. Тъй като била адвокат, тя завела делото за поставяне на А. под
запрещение. Според свидетелката А. не е разбирала значението на действията си
при сключване на сделката. От А. знае, че са я водили с автомобил при различни
нотариуси за изповядване на сделката, но
те отказвали, вероятно заради очевидното състояние на А.. При разговор А.
споменавала, че е продала имота, друг път казвала че го е отдала под наем,
питала защо купувачът не й плаща наем, казвала, че ответника Боби ще й се
разсърди, ако не подпише документите.
По делото е
назначена и изслушана съдебна психиатрична експертиза за установяване на
психичното състояние на ищцата към момента на сключване на сделката. Вещото
лице потвърждава , че ищцата страда от психично заболяване Параноидна
шизофрения, промяна на личността, като това психично заболяване представлява
продължително разстройство на съзнанието в смисъла на закона. След обстоен
анализ на събраните по делото доказателства, медицинска документация и личен
контакт с ищцата вещото лице дава категорично заключение, че по време на
сделката ищцата е била с клинични прояви на болестта и не е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Назначената
по делото техническа експертиза установява, че към датата на сделката пазарната
стойност на апартамента е била 40 058лв. Тъй като върху имота е имало
учредено право на ползване на бабата на ищцата М. С., цената на това право е
била 942лв. В момента на огледа вещото лице е установило, че апартамента е
основно ремонтиран.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си.
Съгласно
чл.32 ал.1 от ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът
допуска унищожаемостта.
Съгласно ал.2 на същия текст правото да се
иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от
деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато,
грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в
останалите случаи – от деня на сключване на договора.
Съгласно чл.115 б.е от
ЗЗД давност не тече за
вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за
времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6
месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на
недееспособността;
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства установяват по един несъмнен и
категоричен начин, че при сключване на процесната сделка на покупко-продажба на
имот ищцата не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е могла
да ръководи постъпките си. Заболяването й датира през периода 2000г.-2002г.,
като през 2005г. дори по време на сключване на договора, срещу ищцата е водено
производство за принудително лечение. Ищцата е била дееспособна към момента на
сделката. Поставена е под запрещение през 2006г. Като страна по сделката, чийто
имуществен интерес е бил накърнен от извършените действия по разпореждане, без
същността и значението на тези действия
да са били осъзнати и разбрани, ищцата
има правен интерес да предяви настоящия иск.
Всъщност
основният въпрос по делото, повдигнат чрез възражение от ответника е, дали
правото на ищцата да иска унищожаване на сделката е погасено по давност.
Чл.32 ал.2 от ЗЗД дава защита на
обществения интерес и правната сигурност като определя 3 годишен срок за
предявяване на иск за унищожаване на сделка сключена при условията на чл.31
ал.1 от ЗЗД. Този текст обаче дава и защита на уязвима група лица – непълнолетни, психично болни, лица над които е упражнено
физически или психическо насилие, тъй като тези лице не могат през периода до пълнолетие,
по време на запрещение (ако нямат назначен настойник) и по време на насилието върху тях да изразят правно валидна воля.
Във връзка с течене на давността по време на запрещение се е произнесъл ВС с решение № 668 от 14.III.1963 г. по гр. д. № 250/63 г.,
I г. о. - „Съгласно чл. 115, б.
"е" ЗЗД пълното запрещение само по себе си не спира
погасителната давност. Спира погасителната давност запрещението без настойник.
Няма основание да се приеме, че разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД създава изключение от този принцип. Липсва в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД изрично указание, че при
погасителна давност по тази разпоредба давността се спира и при запрещение с
настойник. Разпоредбата само посочва, че давността почва да тече от вдигането
на запрещението. Но дали има предвид запрещението със или без настойник, това
разпоредбата не указва. При тази неяснота на текста същият следва да се тълкува
в съгласие с общия принцип, който пък е в съгласие с още по-общия принцип,
залегнал в основата на нашето облигационно право, за съкращаване на давностните
срокове. При това тълкуване следва да се приеме, че давността по чл. 32, ал. 2 ЗЗД започва да тече: при запрещение, при което няма назначен настойник, от деня
на вдигане на запрещението, а при запрещение с назначен настойник от деня на
сделката”.
Това
разбиране на ВС продължава да се споделя и от ВКС, вкл. и в задължителната му
съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК – така Решение № 487 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1764/2010 г., IV г. о., ГК.
За да
прецени дали правото на ищцата да иска унищожаване на сделката се е погасило по
давност, съдът прецени следните факти:
Сделката е
извършена на 26.07.2005г.
Ищцата е
поставена под запрещение на 21.06.2006г.
Настойник й
е назначен на 27.11.2006г.
На
20.09.2007г. настойникът й (нейната възрастна баба) починала.
На
16.03.2009г. и е назначен нов настойник – нейната леля П.Д.
Искът по
чл.31 ал.1 от ЗЗД е подаден в съда на 12.01.2010г.
Прилагайки
закона и задължителната съдебна практика следва да се приеме, че от сключване
на сделката до поставянето на ищцата под запрещение давност е текла – около 11
месеца. От поставянето под запрещение до назначаването на настойник и 6 месеца
след това давност не е текла – т.е. за периода 21.06.2006г. до 27.05.2007г.
След този период давност започва да тече, но до смъртта на настойника -
20.09.2007г. Следва период от почти 2 години, през който давност не тече, тъй
като ищцата не е имала назначен настойник - до 16.03.2009г. когато леля й е
назначена за настойник. 6 месеца след тази дата – 16.09.2009г. до предявяване
на иска давност тече. Калкулирайки времето, през което давност е текла, следва
че правото на ищцата да иска унищожаване на сделката не е погасено по давност.
Резонно е
да се обсъди въпроса дали след смъртта на настойника, той не се замества от
заместник – настойника, тъй като това има значение за давността. Съгласно
чл.123 от СК (отм. , но действал към процесния момент) заместник-настойникът
замества настойника, когато той е
възпрепятстван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между
неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. Тълкуването на
тази разпоредба налага извода, че законът има предвид заместване за кратък
период от време в случай, че настойникът не може в определен момент да
изпълнява задълженията си, а не касае случай на смърт на настойника. Още
повече, че законът използва думата „възпрепятстван”, а не „в обективна
невъзможност” и др. под., което недвусмислено означава, че когато настойникът
почине, на поставения под запрещение следва да бъде назначен нов настойник, и
през времето от смъртта на настойника до назначаването на нов настойник давност
не следва да тече. Заместник-настойникът не би могъл да упражни правомощието на
настойника да подаде иск пред съда от името на запретения - съдът при всички
случаи ще поиска от настойника да потвърди действията на зам.настойника.
Смисълът на разпоредбата на чл.115 б.”е” от ЗЗД според която погасителната давност спира при запрещението без
настойник, е именно
да се запази интересът на запретения, който през периода когато няма назначено
лице, което да се грижи за неговите права и интереси, може да претърпи вреди от
изтекла давност. Настоящото дело е особено показателно. По преценка на Органа
по настойничество и попечителство за заместник – настойник на ищцата е била
назначена нейната леля П.Д.. Самата тя е
с поставена диагноза „шизофрения параноидна форма, промяна на личността” по ЕР №2111/17.05.2005г. със срок за три
години, с определен процент намалена работоспособност 94%, като диагнозата й е
установена на 20.06.1989г. За съда не е ясно въз основа на каква преценка и
прилагайки какви критерии Органа по настойничество и попечителство е достигнал
до извода да я назначи за заместник-настойник, а в последствие – на
16.03.2009г. и за настойник на ищцата. С такова психично заболяване, въпреки и
при редовно провеждано лечение, самият
заместник – настойник има нужда от защита и подкрепа и от нея не може да се
очаква да се грижи както за своите работи, така и за работите и интересите на
своята племенница и своевременно да
предприема мерки за защита на тези интереси.
Съдът приема, че давност, в периода между смъртта на настойника и
назначаването на нов настойник, не тече.
По
изложените съображения съдът намира, че правото на ищцата да иска унищожаване
на сделката не е погасено по давност, искането й е основателно и следва да бъде
уважено.
По
разноските.
При този
изход на делото ответникът няма право на разноски.
На ищцата
следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 882лв.
На
основание чл.78 ал.7 от ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на
правна помощ ответникът следва да заплати на Националното бюро за правна помощ
сумата от 300лв. за възнаграждение за назначения на ищцата служебен адвокат.
Воден от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31 ал. 1
от ЗЗД договор от 26.07.2005 г. по нотариален акт № ***,том I, per. №
3385, дело № 116 на нотариус Б. Н., вписан в Службата по вписвания с вх. per. № 37581/, акт № **, том LLIX, дело №
27304/26.07.2005 г, по силата на
който А. С.. С. , ЕГН ********** продава на Б.С.П.,
ЕГН ********** собствения си недвижими имот, находящ се в гр. С.,
Столична община, район „Т.” на партерния /първи надземен/ етаж, в жилищна
сграда на ул. „Х.А.” № **, а именно: апартамент без посочена площ по документ
за собственост, състоящ се от входно антре, една стая, хол, кухня и баня с
тоалетна, при граници по документ за собственост: двор, калканна стена и два
магазина, заедно с принадлежащото му избено помещение до черния вход, без
посочени номер и площ по документ за собственост, при граници по документ за
собственост: калканна стена, коридор, Й.Щ. и ул. „Ц. А. I”, както и заедно с принадлежащото му
таванско помещение, без посочени номер и площ по документ за собственост, при
граници по документ за собственост: от две страни - коридор, Я.П. и Н. и П. К., както и заедно с 9/300 ид.ч. от общите
части на сградата и също толкова идеални части от правото на собственост върху
поземлен имот, върху който е построена жилищната сграда, идентичен с парцел № XI,
с площ по документ за собственост 300 кв.м., а по скица с площ 305,40 кв.м. в
квартал 357 по регулационния план на гр. С., м. „Центъра”, при граници север -
поземлен имот , идентичен с парцел XII, изток - ул. „Х.А.”, юг- ул.„Ц.А. I” и запад - поземлен имот, идентичен с
парцел X.
ОСЪЖДА Б.С.П.,
ЕГН ********** да заплати на А. С.С. , ЕГН ********** чрез нейния
настойник П.С. Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 882лв.
ОСЪЖДА Б.С.П., ЕГН ********** да заплати на Национално бюро за правна помощ сумата от
300лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: