О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260345 11.12.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 11 декември две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛ.ВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ………ТАНЯ КЕМЕРОВА ………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………….....
като
разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело
№ 3368 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „Л.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. **, бул. “*******, представлявано и управлявано от
изпълнителния директор А.Т., чрез юрк. М.Щ.,***
против разпореждане № 262162/03.11.2020г. по ЧГД № 4430/2020Г., по описа на PC - С.З., с което се отхвърля заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист за: сумата 19000 евро – за главница, представляваща невърната сума по
Договор за заем „Б.К.“- Клиентски номер 6616 от 17.01.2020 г., с нотариална
заверка на подписите, рег.1086 от
17.01.2020г. на нотариус Д.З.Н.в, рег. № 181 на Нотариалната камара, с район на
действие -района на Районен съд - град С.З., с 3484,78 евро – лихва за периода
от 17.01.2020г. до 22.10.2020г., с 6822,90 евро – неустойка за забава за
периода от 18.02.2020г. до 29.10.2020г., с 2000 евро – обезщетение предизвикан
риск, дължима на основание чл.4.1, б. /к/ от договора за заем, с 33,68 евро –
разходи по сключване на имуществена застраховка, с 48 лева – разходи за
връчване на покана за предсрочна изискуемост и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2020 г. до изплащането й,
като неоснователно.
Частният жалбоподател счита разпореждането
за неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и
установената съдебна практика. Моли същото да бъде отменено и постановено
друго, с което бъде уважено подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 изцяло.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията
в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за
установено от фактическа страна следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е
образувано по заявление на „Л.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението, тъй като е преценил, че не са налице
предпоставките за уважаването му.
Процедурата за снабдяване със заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е строго формализирана, като в
нейните рамки съдът проверява формата на заявлението, с което е сезиран и
редовността от външна страна на приложения към заявлението документ, както и
дали същия удостоверява конкретно по размер и подлежащо на изпълнение вземане в
полза на заявителя срещу посочения в заявлението длъжник. /Определение № 577 от
16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 530 /2010 г., II т. о., ТК; Определение № 22
от 14.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 263 /2008 г., I т. о. и др./
В случая, заявителят основа вземанията
си на документ по чл. 417, т.3 ГПК – договор за заем, с нотариална заверка на
подписите.
В този случай съгласно последователната
и непротиворечива практика на ВКС възникването на претендираните
вземания следва да се установява/доказва/ именно и само от/с този документ по
чл. 417, т. 3 ГПК, а не и с други документи, защото с такива други документи
може да се установява само изискуемостта, но не и възникването на вземанията
(чл. 418, ал. 3 ГПК, т. 4а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК и Опр.
490-2010-II т.о.).
С оглед на това въззивният съд споделя
напълно изводите на първоинстанционния
съд, че представеният от заявителя документ по чл. 417, т.3 ГПК – договор за
заем, с нотариална заверка на подписите, не доказва възникването на претендираните въз основа на него вземания, защото видно от
съдържанието му същият не удостоверява заявителят да е предоставил на длъжника
обещания заем от 19 000 евро, а само, че е обещал да го преведе поетапно, като
част от него преведе по банковите сметки
на посочените в чл. 2.1 от договора трети лица, а остатъка му по банковата сметка
на длъжника. Договорът за заем за потребление е реален (чл. 240, ал. 1 ЗЗД).
Поради това, за да бъде сключен е кумулативно необходимо, не само съгласието на
страните за сключването, но и реалното предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Предаването ѝ следователно е елемент
от фактическия му състав и необходима предпоставка (сonditio
sine qua non) за възникване на самото заемно правоотношение, с
произтичащите от него вземане/задължение за връщането й (Р 88-2013-II т.о.).
Поради това, ако заемната сума не бъде реално предадена, договорът за заем не
се счита за сключен и от него не възниква нито вземане на заемодателя за
връщането ѝ, нито пък задължение на заемателя
да я връща, докато не бъде преди това реално предадена (Р 161-2006–II г.о. и Р
1202-2008-V г.о.).
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че представеният договор за
заем не е годен да послужи като основание по чл. 417, т. 3 ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като не съдържа клауза,
удостоверяваща предаването на заемната сума. Ирелевантно
в производството по чл. 417 и сл. ГПК е представяне на доказателства за
превеждането на заемната сума извън договора, защото, както беше посочено по –
горе, в настоящото производство с други документи, включително и с посочените в
чл. 418, ал. 3 ГПК, се доказва само изискуемостта, но не и възникването на
вземането (Опр. 434-2012-IVг.о., Опр.
796-2011-Iт.о. и Опр. 548-2010-IIт.о.).
В случая е неприложим Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители, тъй като длъжникът няма качеството
потребител по смисъла на същия закон („Потребител" е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън
рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност), а са
приложими чл. 240 и сл. ЗЗД.
В горепосочения смисъл, постановено по
аналогичен случай е разпореждане от 29.11.2018г. по ч.гр.д. 5959/2018 г. по
описа на РС – С.З., потвърдено с определение от 14.2.2019г. по търговско дело
1018/2019 г. по описа на Окръжен съд - С.З..
Предвид гореизложените съображения,
въззивният съд намира, че подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, следва да бъде отхвърЛ. изцяло като неоснователно.
Ето защо въззивният съд намира, че
обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 262162/03.11.2020г. по ч.гр.д. № 4430/2020г., по описа на PC - С.З..
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛ.ВЕ: