Р Е Ш Е Н И Е
№ 604 18.11.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение,
II състав,
на пети ноември две хиляди и деветнадесета
година,
в публичното заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар : Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от
съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело N 1261 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание чл.269- 273
от ГПК във вр. с чл.382, ал.2 от КЗ и чл.134, ал.2 от ЗЗД.
Производството пред настоящия въззивен съд
е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцата Я.П.Я. *** против изцяло негативното за нея отхвърлително
Решение № 45/19.03.2019г. по
гр.д.№ 723/2018г. по описа на РС-
гр.Раднево, с което са били отхвърлени исковете й против първоначалния
ответник- застраховател „ОББ- Животозастраховане"- ЕАД, гр.София, с правоприемник
към настоящия момент „ДЗИ- Животозастраховане"- ЕАД, гр. София/съгласно вписаното на 31.12.2018г. в Търговския регистър с №
20181231125409 преобразуване/ с правно основание по
чл.383, ал.3 във вр. с ал.1 от КЗ за
осъждане на „ОББ -Животозастраховане"- ЕАД/сега „ДЗИ - Животозастраховане"- ЕАД/да заплати
на „Обединена Българска Банка" АД сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот"
и застрахователно удостоверение № 806408 по групова
застрахователна полица № 2033, по застрахователна програма „Защита на кредита",
в размер на 100 % от остатъчната
стойност към 27.04.2018г. на задълженията по договр за
предоставяне на потребителски кредит от 19.07.2017г., сключен между „ОББ"- АД и П.Я.А., както и сумата от 3 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот" и
застрахователно удостоверение № ********** по групова застрахователна
полица № 2005, в размер на 100 % от
остатъчната стойност към 27.04.2018г. на задълженията по договор за кредитна линия от 19.09.2017г.,
сключен между „ОББ"- АД и П.Я.А.. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в
подкрепа на изложените в жалбата си оплаквания.Няма свои нови доказателствени
искания пред ОС- Ст.Загора. Моли
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло негативното за нея
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи всички нейни
искови претенции със законните последици. Претендира разноските си пред двете
съдебни инстанции. В този смисъл са пледоарията на процесуалния й представител-
адвокат, както и пиосмената й Защита по делото.
В законоустановения
2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната
жалба от въззиваемия/застрахователя- правооприемник/ „ДЗИ- Животозастраховане“-
ЕАД, гр.София, който твърди, че в.жалба била
неоснователна, че изложените в нея доводи за неправилност на съдебното
Решение били необосновани и не кореспондирали с установеното по делото, с приложимия
материален закон и с релевантното му тълкуване, като обосновава подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа
на защитните си тези. Заявява, че доколкото жалбоподателката едва
в писмената си защита сочи, че нейният наследодател не бил запознат с Общите
условия при сключване на застраховките, не се бил съгласил с
тях, респективно те не го били обвързвали, обстоятелства по сключване на договора не били част от спорния предмет по делото и за тях не
била разпределена доказателства тежест, на осн. чл.266, ал.3 от КЗ, представя и моли да бъдат допуснати и приети, като нови
писмени доказателства по въззивното дело подписани от кредитополучателя Условия на застрахователно покритие към
Полица № 2005- Отворен кредит, Условия на застрахователно
покритие към Полица № 2033- Отворен кредит, както Удостоверение за актуално състояние и Решение на КФН. Счита, че атакуваното изцяло отхвърлително първоинстанционно Решение се
явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и моли същото да бъде
изцяло потвърдено, ведно със законните последици от това- лихви и разноски.
Претендира разноските си пред въззивната инстанция. Не се явил негов
процесуален представител и не е пледирал пред настоящата нвъззивна съдебна
инстанция.
В законоустановения 2- седмичен
срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от
въззиваемия/застрахователя/ „ОББ“- АД, гр.София, не се е явил процесуален
представител и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери атакуваното първоинстанционно
Решение, събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата на всяка от страните, като взе предвид приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, и задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК
по други аналогични казуси, намира
за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин по делото следното:
С доклада на първоинстанционното дело са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите и обстоятелствата, че между П.Я.А.
и застрахователя „ОББ- Животозастраховане"- ЕАД са били сключени 2 бр. договори за застраховки- видно от застрахователните удостоверения № 806408/19.07.2017г. по групова застрахователна полица № 2033/19.07.2017г. и № ********** по групова застраховка № 2005/12.02.2018г. за срок от не повече от 120 месеца. Тези застрахователни
правоотношения са от групова полица, сключена между Банката и Застрахователя, представляваща
споразумение, с което се определят по общ
начин условията за застраховане
клиенти на Банката, условия
на застрахователното покритие по
Груповите полици, обобщаващи
условията за предоставяне на индивидуално покритие на клиенти на Банката,
подписали застрахователен Сертификат със Застрахователя - приети от УС на
Застрахователя като Общи условия по смисъла на чл.348 от КЗ, и Застрахователно удостоверение
към Групова застрахователна полица, подписано от
Застрахователя и Кредитополучателя. Следователно
съгласно условията на приетите, като
писмени доказателства договори за кредит (за потребителски нужди и отворен
кредит), сключени между П.Я.А. и банката „ОББ"-
ЕАД, Банката предлага на Кредитополучателя да сключи за своя
сметка и в полза на Банката застраховка „живот" със Застрахователя, като при съгласие Кредитополучателят подписва застрахователна
полица, сертификат или друг документ
издаден от застрахователя.
В
конкретния случай, съгласието на Кредитополучателя за сключване на застраховки със Застрахователя е обективирано с
подписване на застрахователните удостоверения и от двете страни, от
датата на което му е предоставено и
застрахователно покритие. Следователно напълно законосъобразно и правилно РС е приел,
че процесните застрахователните правоотношения са
възникнали по силата на писмени договори за
застраховка, сключени между Застрахователя и
Кредитополучателя, а не по силата
на договор сключен между Застрахователя и Банката. Поради което се прилага съответн чл.383 от КЗ за Застраховка
в полза на кредитора, сключена от длъжника, а не както се твърди във въззивната жалба за приложение на чл.382 от КЗ.
Невярно и необосновано е твърдение на
жалбоподателката, че при предоставяне на индивидуалното застрахователното
покритие по двете застрахователни
правоотношения/Застрахователно
удостоверение № **********/12.02.2018г. по Групова Застрахователна полица
№ 2005 и Застрахователно удостоверение № 806408/19.07.2017г. по Групова Застрахователна полица № 2033/ били
извършени нарушения на чл.382, ал.5 от КЗ, тъй като не е
доказано пред РС твърдението, че на застрахования не били предоставени
предварително Общи условия по
застраховката, въпросите, поставени от застрахователя по
чл.362 от КЗ и писмените отговори, дадени от
кредитора. Не се установи и доказа, че РС в нарушение на Закона за
защита на потребителите/ЗЗП/ бил приел че наследодателят на
ищцата е запознат с Общите условия на застраховките, тъй като Застрахователят
е предоставил на
застрахования Общите условия на застраховките /Условия на застраховане/, и застрахованият се е съгласил с тях, макар че той не ги
е подписал. Въззвният
съд счита, че приложимият ЗЗП няма разпоредба, задължаваща застрахователите
да осигурят подписване на Общите условия от потребителите,
като нормата на чл.147а от ЗЗП и съответно
аналогичната на чл.348, ал.1 от КЗ определят изискването единствено и само за изрично писмено
съгласие с ОУ, но не и за подписване на самите ОУ, както и
тежестта за доказване във връзка с приложимостта на същите тези ОУ.Доколкото
жалбоподателката не е изложила твърдения и/или насрещни възражение
в преклузивните срокове, че нейният наследодател не е бил запознат с Общите
условия при сключване на застраховките, не се е съгласил с тях, респективно те не го
обвързват, обстоятелства по сключване на договора не са били част от спорния предмет по делото и за тях не е
била разпределена доказателства тежест. Възражението на ищцата, направено едва в писмената й защита е преклудирано
още пред пръвата инстанция до края на първото о.с.з. по делото. Не
се установиха и доказаха и пред въззивната инстанция ищцовите твърдения, че
били налице неравнопоставни клаузите
от Общите условия/ОУ/ на застраховането, за несъответствие
между конкретния личен застрахователния договор и Общите условия на застрахователя и възражението за нищожност на клаузите от ОУ, регламентиращи изключение от застрахователно покритие, тъй като те не са направени в хода на първоинстанционното съдебно дирене,
а едва след неговото приключване, едва с писмената защита пред РС, поради което не следва да се разглеждат поради междувременно настъпила процесуална преклузия. В тази връзка въззивният съд споделя изцяло мотивите и фактическите и правните изводи на РС при тълкуването свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, и страните по договора могат да постигнат съгласие
кои рискове се покриват от застрахователния договор между тях и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Само по себе си настъпването на застрахователното събитие „смърт" на
застрахованото лице, обект на която се явява животът на
застрахованото лице, не поражда автоматично задължение
за застрахователното дружество да изплати застрахователно обезщетение, след
като в ОУ рискът за това
събитие е бил изначално изключен от застрахователното покритие поради настъпването му вследствие на налични други заболявания на застрахования
към датата на сключване на застрахователния договора.
Самият застрахователен риск представлява
едно бъдещо и несигурно събитие, което изначално никоя от страните по договора
не знае дали ще настъпили или не в срока на покритие на застраховката между тях. Наред с това е наличице
обстоятелства, които биха ускорили или допринесли за настъпване на застрахователното събитие, които обстоятелства по общо съгласие
на страните съгласно чл.9 от ЗЗД биха могли да бъдат изначално приети за изключени от покритие рискове, и те са безспорно налични в ОУ на всички застрахователи, тъй като
застрахователният риск е значително увеличен с оглед наличните заболявания
на застрахованото лице към датата на сключване на застраховката, които рискове в масовия случай застрахователите
не поемат. Следователно един е рискът за застраховане на клинично здрав човек, а съвсем друг е рискът
при застраховане на човек с налични заболявания, част от които биха били квалифицирани от медицината и като смъртоносни
такива. Действително застрахователната
закрила се дава на всички застраховани лица еднакво и касае настъпването на
риска вследствие на новонастъпили заболявания, така че ако
се приеме за неравноправна клауза, тази уговорена в случая между страните в
общите условия, то това би позволило на
хора с налични заболявания да се възползват
от получаването на застрахователно обезщетение, като при влошаване на
тяхното здравословно състояние сключат застрахователен
договор с даден застраховател. Което
пък би поставило в неравноправно положение
другите застраховани лица.
Поради което въззивният ОС- Ст.Загора споделя
изцяло изводите в мотивите на РС, че в случая
уговорените клаузи за изключени рискове в
„Условията на застрахователните покрития по полиците 2033 и 2005“, не са неравноправни по смисъла на чл.143 и чл.145 от ЗЗП, поради което те не се явяват нищожни по
смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Предвид което въззивният съд счита, че
се явяват изцяло законосъобразни изводите на РС, че причината за
настъпване смъртта на наследодателя на ищцата се дължи на неговите
налични заболявания от 2011г., поради което и крайните изводи на РС за изключен риск по застраховките, респективно за недължимост на
застрахователно обезщетение във връзка
със събитието.
Поради което процесната въззивна жалба се явява изцяло неоснователна и
недоказана и следва да бъде изцяло отхвърлена, със законните последици, а
атакуваното с нея първоинстанционно Решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, с последиците от това.
Въззивният ОС в настоящия си
състав напълно споделя и поддържа мотивите на РС в атакуваното му Решение,
поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях в настоящото свое
въззивно съдебно Решение.
Настоящото
въззивно съдебно Решение може
да се обжалва чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС на Република България- София в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с
чл.382, ал.2 от КЗ и чл.134, ал.2 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 45/19.03.2019г.
по гр.д.№ 723/2018г. по описа на РС-
гр.Раднево, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС
на Република България- София в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: