№ 627
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Аксаково против решение
от 03.11.2020 г., постановено по гр.д. №5487/2014 г. по описа на СГС, с което
е отхвърлена молбата на Община Аксаково за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 1878/19.03.2015 г. по гр.д. № 5487/2014 г. по
описа на СГС, І-17 състав.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е оставил без уважение
молбата на общината. Сочи се, че в предмета на приключилото производство
пред първоинстанционния съд било включено и направеното от страна на
ответника възражение за съдебно прихващане, което съдът е зачел, без да се
произнесе с изричен диспозитив. В открито заседание пред въззивната
инстанция процесиалният представител на въззивника поддържа, че въпросът
дали съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив по направеното в хода
на процеса възражение е намерил отговор в т. 2 от ТР №2/2020 г. на ОСГК на
ВКС и Върховният съд е разяснил, че, за да бъде покрито със сила на
присъдено нещо, възражението следва да намери място в диспозитива на
решението. В този смисъл моли обжалваният акт да бъде изменен.
Въззиваемата страна, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е взела становище
по жалбата, като оспорва нейната основателност.
При служебна проверка САс установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне с оглед
1
доводите в жалбата за неправилност.
При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, Софийският Апелативен съд намира от
фактическа и правна следното:
Предмет на гр.д.№5487/2014 г. е искане за реално изпълнение на
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG
161РО001/1.4-06/2010/009 по отношение на възникнало вземане на
бенефициера Община Аксаково по искане за междинно плащане №BG
161РО001/1.4-06-0023-С0001-М0001 за сума в размер на 52 504.98 лева.
Видно от данните по делото, с отговора на исковата молба ответникът в
производството е направил възражение за прихващане на сума в същия
размер, дължима по наложена с Писмо вх.№99-00-6-6179/24.01.2012 г.
финансова корекция на ДПБФП №BG161РО001/2.1-02/2007/013 в размер на
1 046 406.81 лева.
С решение № 1878/19.03.2015 г. по гр.д. № 5487/2014 г. по описа на
СГС, І-17 състав, е осъдено Министерство на регионалното развитие и
благоустройство, да заплати на Община Аксаково, на основание чл.79 от
ЗЗД, сумата в размер на 52 504.98 лева, представляваща междинно плащане
№ BG 161РО001/1.4.-06-0023-С0001-М0001 по Договор № 2, (Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Регионално развитие” (2007-2013) с №BG 161РО001/1.4-06/2010
г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2012г.
(момента на завеждане на исковата молба) до пълното погасяване на
задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
В мотивите си първостепенният съд е приел, че претендираното от
ответника право на прихващане не е с вземане, което е безспорно, изискуемо
и ликвидно. Вследствие на това, не е настъпил ефектът на погасяване до
размера на по-малкото задължение. Вземането на ответника не е установено
със съдебно решение или друг акт, ползващ се със сила на присъдено нещо
или стабилитет. Затова не са били налице условията на чл.103 и 104 от ЗЗД за
осъществяване на компенсаторното изявление за прихващане извън процеса,
поради което направеното с отговора на исковата молба възражение за
прихващане, при условие на евентуалност, че извънсъдебното прихващане не
бъде уважено, съдът е намерил за неоснователно. Този извод на съда не е
намерил отражение в диспозитива на постановеното решение.
Този състав на САС, съобразявайки разрешението, дадено в т. 2 от ТР
№2/2020 г. на ОСГК на ВКС, приема, че искането на община Аксаково за
поправка на ОФГ в решение № 1878/19.03.2015 г. по гр.д. № 5487/2014 г. по
описа на СГС, І-17 състав, е основателно.
Макар съдът по гр.д.№5487/2014 г. да е разгледал възражението за
прихващане и да е приел, че то е неоснователно, е пропуснал да се произнесе
с диспозитива на решението относно искането за прихващане. Налице е явна
фактическа грешка в решението, тъй като в решението е формирана вола,
2
която не е отразена в диспозитива на решението.
Горното дава основание на този състав да приеме, че жалбата е
основателна, а решение № 1878/19.03.2015 г. по гр.д. № 5487/2014 г. по описа
на СГС, І-17 състав, следва да бъде допълнено, като възражението за
прихващане, предявено от ответника МРРБ, в размер на 52 504.98 лв., бъде
отхвърлено. В този смисъл постановеното и обжалвано пред въззивната
инстанция решение от 03.11.2020 г. следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
описа на СГС, І-17 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 1878/19.03.2015 г. по гр.д. № 5487/2014 г. по
описа на СГС, І-17 състав, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение за прихващане на насрещно
вземане, предявено от Министерство на регионалното развитие и
благоустройство срещу община Аксаково, по реда на чл. 298, ал.4 от ГПК, за
сумата от 52 504.98 лева, извършено от ответника с писмо Писмо вх.№99-00-
6-6179/24.01.2012 г. за финансова корекция на ДПБФП №BG161РО001/2.1-
02/2007/013 в размер на 1 046 406.81 лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3