Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 04.12.2020г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница
състав
19.11. 2020
на година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 774 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
В.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу: 1. И.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***; 2. Л.М.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***; 3. С.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***; 4. И.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***; 5. Р.М. Михалкова, ЕГН: **********, с адрес: ***; 6. Ж.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***; 7. А.Ж.А., ЕГН: **********, с адрес: ***. И.Ж.И., ЕГН: **********, с адрес: ***; 9. Р.Ю.В., ЕГН: **********, с адрес: ***; 10. Й.Ю.П., ЕГН: **********, с адрес: ***. С.Ю.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***; 12. И.И.И., ЕГН: **********, чрез законния му представител И.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***; 13. М.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** и 14. С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Ресилово през 1957г., наследодателят на ищеца Йордан Димитров Д.,***, починал на 03.01.1997г., е бил собственик на следния недвижим имот: нива с площ от 0,400 дка, шеста категория, в землището на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, в местостта „Кафтаро“, при граници и съседи: от север-Мирчо Г.Г.; от юг-С. Димитров Д., на основание наследство, а евентуално-давностно владение.
Ищецът твърди, че при колективизацията на селското стопанство, извършена през 1957г., неговият баща Йордан Димитров Д. внесъл в ТКЗС земеделски земи, сред които и процесната нива. Правото на собственост върху нивата било възстановено с Решение № Р 1084 от 10.02.1993г. на Поземлена комисия, гр. Сапарева баня на наследниците на Йордан Димитров Д., непосредствено след което ищецът и неговото семейство започнали да я владеят и обработват, като го правят и до сега. През 2019г. ищецът извършил геодезическо заснемане, с оглед установяване точните граници на имота, но се оказало, че процесната нива попада върху част от неурегулиран поземлен имот с № 027110, възстановен на наследници на Мирчо Г.Г. и неурегулиран поземлен имот с № 027140, възстановен на наследници на С. Димитров Д..
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили
отговори от ответниците С.М.Б., Ж.И.С., А.Ж.А., И.Ж.И., Р.Ю.В., и Й.Ю.П..
Ответниците С.М.Б. и Й.Ю.П. оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен.
Ответниците Ж.И.С., А.Ж.А., И.Ж.И. и Р.Ю.В. признават предявения иск.
Ответниците И.М.С., Л.М.Р., И.В.Г., Р.М.
Михалкова, С.Ю.Г., И.И.И., чрез законния му представител И.С.И., М.Г.Р., С.Р.Д., не са подали отговори на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетото като доказателство по делото решение № Р1084 от 10.02.1993г. на ПК-Сапарева баня (под т. 6 в решението), с него е възстановено на Йордан Димитров Д. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 0.400 дка, в шеста категория, в землището на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, в местността „Кафтаро“. В решението имотът не е индивидуализиран с граници и съседи.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № Р-У-07-37/15.05.2020г., издадено от кметство с. Ресилово, общ. Сапарева баня, Йордан Димитров Джадажаров, ЕГН: **********, е починал на 03.01.1997г., за което е съставен Акт за смърт № 1/04.01.1997г. в с. Ресилово, като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Димитрина Йорданова Маврова-дъщеря, В.Й.Д.-син и И.Й.Д.-син.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РУ-07-15/19.02.2020г., издадено от общ. Сапарева баня, ответниците И.М.С., Л.М.Р., С.М.Б., И.В.Г., и Р.М. Михалкова, са наследници на Мирчо Г.Г., ЕГН: **********, починал на 04.04.1982г. в с. Ресилово.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № Р-У-07-20/25.02.2020г., издадено от общ. Сапарева баня, ответниците Ж.И.С., А.Ж.А., И.Ж.И., Р.Ю.В., Й.Ю.П., С.Ю.Г., И.И.И., М.Г.Р., и С.Р.Д., са наследници на С. Димитров Д., роден на ***г. и починал на 09.01.1977г. в с. Ресилово.
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на Стойчо Йовев, който дава показания, че знаел къде се намират имотите на Мирчо Г. и на В.Д., а именно до манастира в местността „Кафтаро“ в землището на с. Ресилово. Тези имоти били внесени в ТКЗС, , впоследствие възстановени, като след възстановяването се обработвал имота на Джаджарови, а другият бил пасбище, съдето свидетелят пасял добитък. Йордан Д. имал два имота в местността „Кафтаро“, единият от които-нива, а другият-овощна градина и ливада. Имотът на С.Д. не граничи нито с имота на Мирчо Г., нито с имота на Йордан Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване в отношенията между страните, че към момента на образуване на ТКЗС през 1957г. в с. Ресилово, наследодателят на ищеца Йордан Димитров Д., починал на 03.01.1997г., е бил собственик на процесния имот. Ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно, че наследодателят му е бил носител на правото на собственост върху процесния имот към момента на кооперирането на земята.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/1997 г., постановено по гр. дело № 11/97 на ОСГК на ВКС, условие за допустимост на този установителен иск е наличието на правен интерес за
ищеца по него, като т. 2 на същото тълкувателно решение посочва, че такъв е
налице, когато по отношение на ищеца е налице висящо административно
производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или има възможност да бъде
образувано такова. По смисъла на посоченото тълкувателно решение когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване
на собствеността, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустимо.
В случая, по изложените в исковата молба твърдения, процесният имот е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и с решение № Р1084 от 10.02.1993г. ПК-Сапарева баня е признала правото на възстановяване в съществуващи (възстановими) граници, непосредствено след което наследодателят на ищеца Йордан Димитров Д. влязъл във владение и започнал да обработва имота до смъртта си през 1997г., а след това имотът бил обработван от ищеца. В решението на ПК имотът не бил индивидуализиран с граници и поради липса на посочени съседи, в последствие била проведена процедура по идентифицирането му, при което е установено, че попада върху имот, собственост на наследниците на Мирчо Г.Г. и С. Димитров Д., при което възможността за предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва от разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Според посочения законов текст, влязлото в сила решение на ОСЗ може да бъде изменено от общинската служба, която го е постановила при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение, за което е предвиден определен срок. При това, установителният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ би могъл да се предяви, както при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в реални граници, така и ако процедурата е приключила с влязло в сила решение за възстановяване на собствеността чрез план за земеразделяне. При изложеното, доколкото реституционното производство в полза на ответниците е приключило, тъй като възстановеният имот е индивидуализиран, както в самото решение чрез своя номер по картата на землището, така и чрез издадената към решението скица, а признатият за възстановяване имот на ищеца (на наследодателя му) частично съвпада с възстановения на ответниците имот, което съобразно задължителните разясненията на ВКС в ТР № 1/1997г. обосновава правния интерес за предявения иск.
За да бъде уважен така предявения установителен иск за собственост към минал момент ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят му е бил носител на правото на собственост върху процесния имот към момента на кооперирането на земята.
От събраните в производството доказателства не се установява при условията на главно и пълно доказване твърдяното от ищеца придобивно основание. Не могат да бъдат възприети доводите на ищеца, че по делото са събрани достатъчно писмени доказателства, които несъмнено легитимирали наследодателя му като собственик на процесния имот. Доказателства от вида на посочените са допустими за установяване на заявени права в реституционното производство по реда на ЗСПЗЗ, но не обосновават извод за проведено пълно и главно доказаване на факта от съществено значение за настоящия спор – притежавано право на собственост за наследодателя на ищеца, нито съдържат данни за придобивно основание. В представеното решение № Р1084 от 10.02.1993г. ПК-Сапарева баня не е индивидуализиран възстановения имот. Същият не се установява да е описан и в представената опис-декларация на полските имоти на Йордан Димитров Д..
Поради
изложеното предявеният иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да бъде
отхвърлен като недоказан и следователно неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците И.М.С., Л.М.Р., И.В.Г. и Р.М. Михалкова сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв., както и на ответницата Й.П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
От останалите ответници в производството не са
предявени претенции за присъждане на разноски.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
В.Й. Джажаров, ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу: 1. И.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***; 2. Л.М.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***; 3. С.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***; 4. И.В.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***; 5. Р.М. Михалкова, ЕГН: **********, с адрес: ***; 6. Ж.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***; 7. А.Ж.А., ЕГН: **********, с адрес: ***. И.Ж.И., ЕГН: **********, с адрес: ***; 9. Р.Ю.В., ЕГН: **********, с адрес: ***; 10. Й.Ю.П., ЕГН: **********, с адрес: ***. С.Ю.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***; 12. И.И.И., ЕГН: **********, чрез законния му представител И.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; 13. М.Г.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и 14.
С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че
към момента на образуване на ТКЗС в с. Ресилово през 1957г., наследодателят на
ищеца Йордан Димитров Д.,***, починал на 03.01.1997г., е бил собственик на следния недвижим имот: нива с площ от 0,400
дка, шеста категория, в землището на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл.
Кюстендил, в местостта „Кафтаро“, при граници и съседи: от север-Мирчо Г.Г.; от
юг-С. Димитров Д..
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал. 3 ГПК, В.Й. Джажаров, ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на И.М.С., ЕГН:
**********, с адрес: ***; Л.М.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***;
И.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и Р.М. Михалкова, ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 800.00 (осемстотин) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, В.Й. Джажаров, ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Й.Ю.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: