Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /………………04.2023 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ПЪРВИ тричленен състав, в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Пенка Михайлова и при
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к. а. н. д. № 229
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр. чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от „********“ ООД с ЕИК ********, с адрес и седалище на
управление в гр. Варна, бул. „В. В.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. *, с
представляващ Т. К., депозирана чрез адв. А.Х. ***, против Решение №1587 от
28.11.2022 г., постановено по НАХД № 3516/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200629 от
20.07.2022 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ/ на „********“ ООД с ЕИК ******** е наложена имуществена санкция
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от същия закон.
В жалбата са
изложени доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в
противоречие с материалния закон, при допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорващият сочи, че съдът неправилно
е кредитирал свидетелските показания на актосъставителя М.М.и свидетеля Б.Д.,
като не е взел под внимание показанията, дадени от свидетелката Б.Д..
Последната е пояснила, че е присъствала в деня на проверката, тъй като е била
на интервю за работа. Твърди се, че свидетелката пробно е обслужила само една
единствена маса, за да покаже уменията си, след което си е тръгнала от
заведението, обект на проверката. Изтъква се, че данните, попълнени в
декларацията са касаели един бъдещ момент, когато започне работа в заведението,
след като навърши пълнолетие. Излага съображения, че неправилно съдът се е
мотивирал по отношение на приложената към административната преписка
декларация, попълнена от свидетелката Б.Д., тъй като към момента на попълване ù
последната е непълнолетна, а лицата от 14-годишна възраст до навършване на
пълнолетие изразяват информирано съгласие заедно с един от своите родители и
липсата на това обстоятелство опорочава изразената в декларацията информация. Релевира
доводи, че липсата на втори свидетел при съставянето на акта за установяване на
административно наказание е съществено процесуално нарушение на чл. 42, ал. 4,
т. 7 от ЗАНН. Сочи, че въззивният съд не е обосновал защо не е намалил
санкцията предвид липсата на влезли в сила други наказателни постановления за
нарушения на трудовото законодателство. На изложените правни и фактически
доводи моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови
друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
на изложените в нея основания.
Ответникът –
Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Р. Б. оспорва жалбата, като счита решението за
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за
неоснователност на жалбата, като счита решението, постановено от Районен съд –
Варна, за правилно и законосъобразно.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството и с оглед задължителната проверка за валидност,
допустимост и правилност по чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените в нея доводи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу НП №
03-2200629 от 20.07.2022 г., издадено от Директора на „Инспекция по труда“ –
Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „********“
ООД с ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
За
да потвърди НП, въззивният съд от фактическа страна е установил следното:
На
18.06.2022 г., около 12:00 часа била извършена проверка от служители при
Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Варна на бар „П.“, находящ се на плаж „*******“,
к.к. „*****“, общ. Варна, стопанисван от „********“ ООД с ЕИК ********, във
връзка с получен устен сигнал в дирекцията. При проверката сред лицата, които
органите на ДИТ – Варна са установили да изпълняват трудови функции, е и Б.Д.,
която към датата на извършване на проверката нямала 18-годишна възраст.
Последната в декларация предоставена от служители на ДИТ – Варна декларирала,
че е с работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, 5 работни дни, с дневна
почивка два пъти от по 30 минути и че е договорила трудово възнаграждение в
размер на 800 лв. При попълване на данни в декларацията, Д. се допитвала до
бармана в заведението.
След
приключване на проверката била връчена призовка на представляващия дружеството
за явяване в ДИТ – Варна и представяне на документи, касаещи установените в
проверявания обект лица. Сред представените от дружеството-жалбоподател
документи, липсвал трудовия договор на лицето Б.Д..
На
27.06.2022 г. служителите на ДИТ – Варна съставили Констативен протокол за
извършената проверка № ПР2220242.
Против
оспорващото дружество, главен инспектор М.М.при ДИТ – Варна, въз основа на констатациите,
обективирани в констативния протокол, на 27.06.2022 г. съставила Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-2200629 за нарушение на
чл. 62, ал. 1 от КТ, в присъствието на управляващия „********“ ООД с ЕИК ********.
Актът бил връчен и предявен на управляващия дружеството, като бил подписан без
възражения. В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили
възражения, в които управителят на дружеството-жалбоподател посочил, че Д. е
присъствала в обекта на проверката, но не е работила, а единствено се е
запознавала с условията на работа.
Административнонаказващият
орган, в лицето на Директора на ДИТ – Варна, изцяло възприел изложената от фактическа
и правна страна обстановка от актосъставителя в АУАН и на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ наложил на „********“ ООД с ЕИК ********
имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
В
хода на развилото се въззивно производство са събрани свидетелските показания
на М.М.– актосъставител и Б.Д. – свидетел по акта, за
които Районен съд – Варна е установил, че са последователни, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, както и че кореспондират изцяло с приложените към административната
преписка писмени доказателства.
Събрани
са и свидетелските показания на Б.Д., за които въззивният съд е приел, че
същите са в противоречие с останалата част от доказателствения материал, както
и че са нелогични. Поради това не ги е кредитирал.
За
да потвърди НП, районният съд е приел следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. НП е издадено от компетентен орган, в 6-месечния
преклузивен срок, съдържа всички минимално изискуеми реквизити, като
нарушението е детайлно описано, с посочена дата и място на извършване, както и
фактическата обстановка, при която е извършено, предвид на което е посочено, че
и възраженията в тази насока са приети за неоснователни.
Решаващият
съд е намерил, че наказващият орган не е нарушил нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като съгласно посочената разпоредба органът има задължение за
проверка на акта за законосъобразност и обоснованост, като извършва преценка на
възраженията и събраните доказателства, а при необходимост извършва разследване
на спорни обстоятелства. Задължение за произнасяне с нарочен акт не е
предвидено от законодателя.
Районен
съд – Варна е приел, че е налице извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ,
като е допуснато до работа лицето Б.Д., без сключен трудов договор. По
отношение размера на наложената имуществена санкция, районният съд приема, че
правилно е определена предвид наличието на множество други нарушения на
трудовото законодателство, посочени в Протокол № ПР2220242/27.06.2022 г.
В хода на касационния
контрол, настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна намира
оспореното решение за валидно и допустимо, но неправилно единствено по
отношение на изложения извод за законосъобразност на определения от
административнонаказващия орган размер на наложената санкция.
Правилно Районен съд – Варна приема, че НП не
страда от пороци при провеждането на административното производство, които обосновават
неговата отмяна, както и че се установява по делото вмененото с НП нарушение на
трудовото законодателство. Изводите на решаващия съд се основават на всестранно
изследване на всички факти и обстоятелства от значение за установяване на
обективната истина, които се извеждат от приложените по делото писмени
доказателства и свидетелски показания, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност.
Въззивният съд правилно е установил
релевантните по делото факти, като правилно ги е отнесъл към приложимите правни
норми и не е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Настоящият
тричленен състав при Административен съд – Варна напълно споделя тези изводи на
Районен съд – Варна, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към
изложените в обжалваното решение мотиви.
Решението
на въззивния съд не страда от твърдените в касационна жалба пороци – нарушение
на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост.
Правилно районният съд е приел за
противоречиви свидетелските показания на Б.Д.. Видно от приложената по
административната преписка Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
свидетелката е декларирала, че има сключен трудов договор на длъжност
„сервитьор“, с уговорено работно време и място, както и определено трудово
възнаграждение. Нещо повече - в проведеното съдебно заседание пред въззивния
съд на 22.11.2022 г. Д. няколко пъти заявява : „…аз работех и дойдоха от
Инспекция по труда…“, „…аз работих и обслужвах клиенти….“, след това заявява,
че в деня на проверката е била на интервю за работа. От дадените свидетелски
показания от Б.Д., действително не може да се установи по категоричен начин в
деня на проверката работила ли е, или е била на интервю за работа. Същевременно
по арг. от чл. 70, ал. 1 от КТ в случаите когато работодателят е искал действително
да провери работните умения на свидетелката, е следвало да сключи трудов
договор със срок на изпитание.
Неоснователно е възражението на касатора
относно кредитираната от съда Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, предвид
липсата на информирано съгласие от страна на един от родителите на
непълнолетното лице. Съгласно посочената норма попълнената от страна на
работника или служителя декларация има характер на частен свидетелстващ
документ относно факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от тях
трудова дейност. Последната не представлява правно действие, с което да се
засяга имуществото или личността на попълнилото я лице и не изисква съгласие на
родител, по арг. от чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството. Нещо повече,
непълнолетното лице, установено в обекта на проверката е било задължено да
съдейства на служителите на ДИТ – Варна, съгласно чл. 402, ал. 2 от КТ. Предвид
тези съображения настоящият тричленен състав на съда намира, че в конкретния
случай правилно районният съд е преценил съдържанието на попълнената от
непълнолетната Д. Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.
По
отношение на възражението на касационния жалбоподател относно нарушението на
чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН – за съставяне на АУАН в присъствието на само един
свидетел, се явява несъстоятелно. Действително видно от АУАН същият е съставен
от главен инспектор М.М.при ДИТ – Варна в присъствието на един свидетел – Б.Д.
с посочени дата на раждане и актуален адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 42,
ал. 1, т. 7 от ЗАНН законодателят е вменил задължение при съставянето на АУАН
актосъставителят да посочи имената, адресите и датите на раждане на
свидетелите. Същевременно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН предвижда
възможността АУАН да се подпише от един свидетел. В конкретния случай настоящата
съдебна инстанция приема, че изискванията на закона са спазени, поради
съображения, че визираното от страна на касатора нарушение е формално и не е от
категорията на съществените, които да влекат самостоятелно основание за отмяна
на акта. Правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност
е ангажирана, не е засегнато до степен същият да не може да разбере в какво е
обвинен и как да организира защита си.
Неоснователно е и възражението на касатора
относно противоречието в мотивите на решаващия съд относно наличието на трудово
правоотношение между установеното на работа лице Б.Д. и санкционираното
дружество.
Нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ изисква
трудовият договор да бъде сключен в писмена форма, т.е. законодателят вменява
задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника
или служителя преди да го допусне до работа.
От обективна страна, за да е съставомерно
деянието по чл. 62, ал. 1 от КТ, е необходимо да се установи, че работникът или
служителят полагат труд за работодателя, без наличието на постигнато между тях
съгласие в писмена форма по отношение на визираните в разпоредбата на чл. 66 от КТ
реквизити, а именно работно място и време,
уговорено трудово възнаграждение. В конкретния случай при извършената проверка
от контролните органи на ДИТ – Варна е установено лицето Б.Д. да престира труд
в полза на работодателя „********“ ООД с ЕИК ********. Това обстоятелство по
категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства – АУАН,
свидетелските показания на М.М.- актосъставител и Б.Д. – свидетел по съставяне
на акта.
На последно място, както се посочи по-горе
настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна, не приема
изложените от въззивния съд мотиви относно размера на наложената имуществена
санкция – 2000 лв.
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда,
че работодател, който наруши
разпоредбите на чл. чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В
конкретния случай административнонаказващият орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. С оглед на това обстоятелство в тежест на ответника
по касацията е да докаже законосъобразността на наложената имуществена санкция.
В тази връзка Директорът на ДИТ – Варна при издаване на НП не е изложил каквито
и да било факти и обстоятелства, обосноваващи този размер на санкцията.
Действително от Протокола от извършената проверка № ПР2220242/27.06.2022 г. се
установява, че са налице допуснати множество нарушения на трудовото
законодателство от същото дружество. По делото обаче не са ангажирани
доказателства, които да обосновават извод, че дружеството е било санкционирано
за същото нарушение на трудовото законодателство с влязло в сила НП. Вместо наказващия
орган, районният съд за първи път е мотивирал размера на санкцията, като е взел
предвид 13-те установени в хода на проверката нарушения на трудовото
законодателство, както и че дружеството-работодател е допуснало до работа
непълнолетно лице. Първият от изложените мотиви също не е обоснован от приети
доказателства досежно приключили с влязъл в сила акт административнонаказателни
производства, а от друга страна трудовите правоотношения с непълнолетни лица са
допустими, при определени, регламентирани от закона, условия. Поради това, настоящият
състав на съда приема, че размерът на наложената санкция е незаконосъобразно
определен, предвид което същият следа да бъде редуциран от 2 000 лв. на
предвидения от законодателя минимум, а именно на 1 500 лв. Този размер,
според касационната инстанция се явява справедлив и съответен за постигане
целите на закона.
С оглед този изход на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати сума в
размер на 80,00 лева, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от изложеното и на основание чл. 222,
ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1587 от 28.11.2022 г., постановено по АНД № 3516/2022 по описа на Районен съд
– Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-2200629 от
20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/лева на „********“
ООД с ЕИК ********, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 1 от КТ и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-2200629 от 20.07.2022 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „********“
ООД с ЕИК ******** като намалява
наложената имуществената от 2 000 /две хиляди/ лв. на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „**************“
ООД с ЕИК ******** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сума
в размер на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.