№ 14352
гр. С, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110108399 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на активно субективно съединяване искове
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Б. А. С.,ЕГН **********,В. А.
С.,ЕГН **********,Х. Н. К.,ЕГН **********,Н. Т. Д.,ЕГН ********** и Н. Т.
К.,ЕГН **********,с пълномощник адв.Д.,с адрес С,против Д,с искане да
бъде признато право на собственост на ищците при следните дялове – по ¼
идеална част за всеки от първите трима ищци и по 1/8 идеална част за
четвъртата ищца и петия ищец от реална част от имот с идентификатор
******,която реална част е онагледена на скица към уточняващата молба.
Ищците твърдят,че с нотариален акт от 11.11.1991 г. наследодателят им
Т И К. е придобил право на собственост върху къща с двор,а впоследствие с
нотариален акт от 1942 г. са признати права на основание дворищна регулация
върху 130,430 кв.м.,при което общата площ на мястото е 384,12 кв.м. Исковата
претенция се основава на твърдения,че на основание реституция имотите
подлежат на възстановяване до размера,до който са отчуждени. В исковата
молба се излагат твърдения,че посочената реална част представлява такава от
мястото на наследодателите на ищците,но ответникът оспорва правото им на
собственост като процесният имот се явява актуван като държавна
собственост. Ищците заявяват,че нямат претенции за имота в частта с площ от
72 кв.м.,попадаща в градинка и тротоар. При условията на евентуалност,ако не
бъде възприето,че ищците са собственици на основание покупко-
продажба,придаване по регулация,наследствено правоприемство и
реституция,то ищците молят съда да признае правото им на собственост на
основание реализирано давностно владение,считано от 06.08.2013 г.,т.е.
повече от десет години до предявяване на иска.
1
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника Д
с изразено становище,че исковете са недоказани по основание. Твърди се,че
частта от имота,която не е деактувана е с площ от 21 кв.м.,за която не се
доказва право на собственост в полза на ищците,твърди се,че имотът не би
могъл да бъде придобит по давност,защото представлява държавна
собственост като мораториумът е продължен до 31.12.2022 г.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Представено е удостоверение за данъчна оценка, издадено на В. А. С., за
имот, находящ се в С, с планоснимачен номер 332 от 2015 квартал 398 а, УПИ
парцел IV 332, одобрен през 2015 г., с площ на обектите – 132,40 кв. м., а на
земята – 403 кв. м., с идентификатор на поземления имот ******, за ¼ част и
данъчна оценка за обекта – 30 206,80 лева.
Според скица № 15-522848-12.06.2019 г., поземлен имот с адрес С, е с
площ от 402 кв.м., с номер по предходен план – 21, квартал 398, при съседи:
*****, ******, *****, *****, ******, *****
Съгласно комбинирана скица за пълна или частична идентичност,
площта на имот с идентификатор ******, е 402 кв.м.
По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот от
11.11.1911 г., Т И К, придобил правото на собственост върху имот, състоящ се
от къща с двор, общо пространство – 253,60 кв. м., находящ се в С.
Съгласно одобрен съдебно-спогодителен протокол от 22.02.1939 г. Б. Т
К. и Н. Т К., получават по ½ част от къщата, намираща се в С.
Видно от нотариален акт № 148, том VII, рег. 1348, дело № 1242/1942 г.
от 12.03.1942 г. за собственост на имот, придобит по регулация, Б. Т К. и Н. Т
К., са признати за собственици на следния недвижим имот – празно дворно
място от 130 кв. м. и 430 кв. см. от мястото в кв. 398, ул. „****“ № 3,
придаваемо се на парцел девет от същия квартал.
От приложена заповед № РД – 57 – 132/26.06.1992 на кмета на
Столична голяма община, се установява, че е наредено да се отпише от
актовите книги за държавни и общински недвижими имоти, акт №
160/09.08.1949 и акт № 161/22.09.1949 и да се предаде на наследниците на Б. Т
К. и Н. Н.а К.а, владението на недвижим имот – къща на ул. „****“ № 3, гр. С,
с ½ идеална част от магазините. Със заповед № РД – 57 – 372/04.06.2001 на
кмета на Столична община, е допълнена заповед № РД – 57 – 132/26.06.1992,
като е посочено, след израза „с ½ идеална част от магазините“ да се чете
„заедно с припадащите се идеални части от дворното място с обща застроена
и незастроена площ 385,60 кв. м.“.
С решение № 288 от 29.11.2004 г., постановено по адм. дело № 309 от
2003 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III „ж“ състав,
2
съдът е определил като начин на обезщетение за 152 кв.м. от имота бивша
собственост на Т Н. К., Х. Н. К., И Б К.а и А Б К.а, находящ се в С, която част
се засяга от изградения магазин „****“, включен в капитала на „*****“ ЕАД,
съсобственост върху терена – чл. 2, ал. 1, т. 1, хипотеза втора от ЗОСОИ,
потвърдено с решение № 1831/20.02.2006 г. на Върховен административен
съд.
Съгласно заповед № РД – 57 – 121/10.08.2007 г., на областния управител
на област С, е наредено да се отпише от актовите книги за държавна
собственост на район „****“, част от недвижимия имот, за който са съставени
АДС № 160/06.04.1949 г. и АДС № 161/04.08.1949 г. – дворно място под
сграда с площ от 176 кв. м., находящо се на ул. „****“ № 3 /съставляващо към
1942г. имот пл. № 13 от кв. 398а, м. „****“/.
По делото е представен акт за частна държавна собственост №
06374/24.08.2007г., утвърден от областния управител на област С на основание
чл. 68, ал. 1, и чл. 3, т. 5 от ЗДС, чл. 1, ал. 1 от ЗИПО, във вр. с чл. 103 и чл. 104
от ППЗДС относно 224/400 идеални части от поземлен имот с проектен
планоснимачен номер 21 от кв. 398 по регулационния план на м. „Централна
градска част“, целият с площ от 400 кв.м., съставляващ реална част от УПИ
ХХ, целият с площ по графични данни 4 894 кв.м. от кв. 398. Посочени са
съсобственици – Т Н. К., Х. Н. К., И Б К.а и А Б К.а с квотата на съсобственост
176/400 идеални части.
Видно от представените удостоверения за наследници, И Б К.а
/починала на 13.02.2023 г./, е оставила като свои наследници по закон Б. А. С.
и В. А. С. – низходящи на А Б К.а /починала на 19.07.2004 г. и сестра на И Б
К.а/; Т Н. К. /починал на 28.10.2015 г./ е оставил като свои наследници по
закон А Б К-К.а /съпруга/, Н. Т. Д. /дъщеря/, Н. Т. К. /син/; Н. В К.а /починала
на 23.07.1977г./ е оставила като свои наследници по закон – Т Н. К. /починал
на 28.10.2015 г./ - син и Х. Н. К. /син/; Н. Т К. /починал на 7.11.1947 г./ е
оставил като свои наследници по закон Т Н. К. /починал на 28.10.2015 г./ - син,
Н. В К.а /починала на 23.07.1977г./ - съпруга и Х. Н. К. /син/; Б. Т К. /починал
на 15.10.1989 г./ е оставил като свои наследници по закон А Б К.а – дъщеря
/починала на 19.07.2004 г./ и оставила като свои наследници по закон – съпруг
– А Г С. – починал на 06.06.2020 г. и низходящи Б. А. С. и В. А. С./ и И Б К.а –
дъщеря; А Г С. /починал на 06.06.2020 г./ е оставил като свои наследници по
закон Б. А. С. /син/ и В. А. С. /дъщеря/.
Представен е акт за частна общинска собственост № 862, съставен на
30.07.2009 г., на основание решение № 633/12.06.2003 г. на ВКС, решение №
214 по прот. № 38, т.8 на СОС, относно търговска сграда – магазин „****“ с
метално сглобяема конструкция на един етаж с площ от 686 кв.м., заедно с
терена, върху който е застроена, находящ се в кв. 398, м. „****“, ул. „****“ №
7.
Видно от скица на поземлен имот № 8578/20.02.2012 г. относно
поземлен имот с идентификатор ******, същият е с площ 403 кв.м.
3
Приложено е съобщение от ГИС С до секретаря на Столична община, с
което до последния е изпратена комбинирана скица за пълна или частична
идентичност за сграда с пл. № 15, кв. 398. В съобщението е посочено, че
очертанието на сграда с идентификатор ****.100.334.1, съществено се
различава от сграда с пл. № 15, кв. 398, като малка част от нея попада в имот с
идентификатор ****** и не попада върху имоти с идентификатор ***** и
******.
Представено е заявление от 04.06.2012 г. от Т Н. К. и от Х. Н. К., до
кмета на Столична община, до председателя на Столичен общински съвет и
копие до кмета на район „****“, с искане за издаване на заповед за премахване
на магазин, препятстващ упражняването на правото на собственост на
заявителите, както и за издаване на заповед по реда на ЗОС за отписване от
актовите книги за общинска собственост на актувания с АЧОС № 862/2009 г.
прилежащ терен към магазин „****“.
Представена е заповед на СО, № РД – 57 – 51/06.08.2013 г., издадена от
кмета, с която заповед е наредено да се отпишат от актовите книги за
общинска собственост като неправилно актувани 354 кв.м. от АОС №
862/30.07.2009 г. на район „****“, касаещи част от терена, върху който е
застроена търговска сграда – магазин „****“, целият с площ от 686 кв.м., а по
комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 31.05.2013 г. на
„ГИС – С“ ЕООД, с площ от 697 кв.м., както следва: 117 кв.м., попадащи в
поземлен имот с идентификатор ****.100.333, находящ се на ул. „****“ № 5;
168 кв.м., попадащи в поземлен имот с идентификатор ******, находящ се на
ул. „****“ № 3; 69 кв.м., попадащи в поземлен имот с идентификатор ******,
находящ се на ул. *****.
Представена е молба от В. А. С. до областния управител на обл. С, с рег.
№ ОА23-13664/19.10.2021 г., съдържаща искане за издаване на
административен акт, с който идеалните части /152/403/ на молителката и на
останалите съсобственици от ПИ с идентификатор ****** с адрес С, да бъдат
отписани като държавна собственост.
Приложено е удостоверение с изх. № 009400-80/10.10, издадено от кмета
на район „****“, СО, в уверение на това, че имот, представляващ 168 кв.м.,
попадащи в поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в С, са
отписани от АОС № 862/30.07.2009 г. на район „****“.
Представена е заповед № ДС-14-8/19.02.2024 г. на областния управител
на обл. С, с която е наредено да се отпише акт за частна държавна собственост
№ 07898/08.03.2012 г. /приложен по делото/, утвърден от областния управител
на област С, реална част от 152 кв.м., попадаща в поземлен имот с
идентификатор ******, целият с площ от 402 кв.м., която част попада и в УПИ
IV 332 – „за офиси“, находящ се на адрес С.
От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля А Б Н се установява, че същият е служител на К.и от
25 години, извършва строителни дейности. Заявил е, че познава имота,
4
намиращ се на ул. „****“ № 3, както и че е насяно, че същият е собственост на
К.и. Посочил е, че обектът представлява триетажна сграда, зад която преди се
е намирал магазин „****“, който към настоящия момент не съществувал, бил
премахнат 2012 – 2013 г., свидетелят не посочва от кого. На мястото на
магазина, сега се продавали книги. Разпитан в открито съдебно
заседание,свидетелят Р А С също е заявил, че познава процесния имот,
находящ се на ул. „****“ № 3, както и че е строителен работник на обекта,
който е собственост на Х. и Тодор К.и, които са възложили на свидетеля да
извършва строителна дейност, като получавал заплатата си от Х. К.. Посочил
е, че имотът представлява триетажна сграда, с мазе, двор, а преди е имало и
магазин „****“. Свидетелят е посочил, че е извършвал ремонт на покрива,
правил е шпакловки, поправял е канализацията вътре, тъй като била запушена.
Магазинът вече не съществувал, тъй като бил премахнат през 2012 – 2013 г.,
неясно от кого. Когато свидетелят се намирал на покрива, виждал, че вътре
имало хора, продаващи антики, като не бил наясно кой ги е пуснал в двора,
който бил без ограда.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-техническа
експертиза,според което имотът, представляващ къща, построена на 176 кв. м.
и двор с обща площ 253,60 кв.м., предмет на нотариален акт № 1519, рег. №
3452, дело № 3220/11.11.1911 г. и на спогодбата по т. 6 от протокол от
22.02.1939 г., са идентични с имота и сградата, очертани допълнително със
зелена линия на скицата в Приложение 2 към експертизата. Имотът е
проследен като е посочено, че същият е урегулиран в парцел IX от кв. 368,
като сметките по регулация за 130.43 кв.м. са уредени по силата на нотариален
акт № 148, том VII, рег. 1348, дело № 1242/12.03.1942 г. В стария кадастрален
план на м. „****“, изработен около 1950 г., по заснемане от 1939 г., за парцела
е нанесен имот пл. № 13 с площ 385.60 кв.м., а в кадастралния план на пл.
район „Централна градска част – район „****“ от 1977 г., границите на имот с
пл. № 13, не са отразени, като със същия планоснимачен номер е означена
съществуващата двуетажна жилищна сграда в заличения имот, представено е
Приложение 8 към експертизата. Със Заповед № РД-50-9200-3/14.04.2008 г. на
кмета на район „****“ от 1977 г., е одобрено ПКО с имот пл. № 21 с площ 400
кв.м., от които около 326 кв.м. попадат в УПИ ХХ –За градина от кв. 398 и
около 74 кв.м. попадат в нереализираното разширение на ул. „****“. Посочено
е, че имот с пл. № 21 е нанесен в съответствие с имот с пл. № 13 по стария
кадастрален план.Имот с КИ ****.100.322 с площ 402 кв.м. е нанесен в
одобрените през 2010 г. КККР за територията на район „****“ с граници и
площ, идентични с тези на имот пл. № 21 от кв. 398. Процесният УПИ IV от
кв.398а по действащия ПР е отреден изцяло за част от имот с КИ ****.100.322,
с площ на частта 349 кв.м., като останалата част от имота с площ 53 кв.м. се
придава към УПИ I – за градска градина и археология от кв. 398а. Според
експертното заключение имотът, предмет на нотариален акт № 1519, рег. 3452,
дело № 3220/11.11.1911 г., на спогодбата по т. 6 от Протокол от 22.02.1939 г. по
ч. гр. д. № 273/1937 г. и нотариален акт № 148, том VII, рег. 1348, дело №
5
1242/12.03.1942 г. е идентичен с имот с КИ ****** по одобрените КККР, от
който, процесният УПИ IV 332 от кв. 398а, м. „Център-Зона „А“ – юг“,
представлява реална част с площ от 349 кв.м. На следващо място, по
отношение на АЧДС № 06374/24.08.2007 г., съставен за 224/400 идеални части
от поземлен имот с проектен планоснимачен № 21 от кв. 398 от
регулационния план на м. „Централна градска част“, целият с площ по
графични данни от 400 кв.м., е посочено, че идентифицирането на идеални
части с конкретна реална част не е възможно, освен ако изрично в документа
не са посочени реални граници, в които се ползва идеалната част, каквито в
този АДС не били отразени. Вещото лице е посочило, че в случай,че се
игнорира представянето на частта от 222 кв.м. като идеална част от целия
имот, според площта, същата отговаря на незастроената част от имот с пл. №
21 от кв. 398, респективно на незастроената част от имот с КИ ******, както и
на незастроената част от имот пл. № 13. Според действащия ПУП – ИПР,
незастроената част от изброените имоти (идентични помежду си) се
разпределя както следва: 53 кв.м. попадат в УПИ I – За градска градина и
археология от кв. 398а, т.е. извън процесния УПИ IV 332, а останалите 169
кв.м, попадат в процесния УПИ IV 332. Последният е частично идентичен с
имота, предмет на АЧДС № 06374/24.08.2007 г. (в случай че актуваните
222/400 идеални части съответстват на незастроената част на имот с проектен
№ 21, целият с площ 400 кв.м.) като застъпването между двата имота е с площ
169 кв.м. В заключението не е установено посредством документи кога е
премахната частта от сградата на магазин „****“ /“****“/, попадаща в
процесния имот, но е посочено, че премахнатата част в процесния имот е с
площ 163 кв.м. Отразено е, че имотът от 168 кв.м., отписан със Заповед № РД
– 57 – 51/06.08.2013 г. на кмета на СО от АЧОС № 862/30.07.2009 г.,
представлява попадащата в поземлен имот с КИ ****** част от магазин
„****“, като видно от приложената скица, попада изцяло в процесния УПИ
IV 332 от кв. 398а, м. „Център – Зона „А“ – юг“, като разликата определена от
експертизата /163 кв.м./ се дължи на несъвпадението между западната граница
на магазина, отразена в КП и западната граница на сграда с КИ
****.100.334.1, която е нанесена в КК с около 50 см навътре в имотите. В
обстоятелствената част на експертизата е пояснено, че в първоначално
одобрената редакция на КККР през 2010 г., сградата на бившата сувенирна
палата „****“ (по-късно магазин „****) е нанесена с КИ ****.100.334.1 с
площ 464 кв.м., от които 37 кв.м. попадащи в имот с КИ ******, като е
посочено, че отразяването на сграда с КИ ****.100.334.1 не отговаря на
действителните размери в периода на изработване и одобряване на КККР,
както и че към 2010 г., в имот с КИ ******, е била разположена част от
магазина, заемаща цялото пространство по широчината на имота между
североизточната и югозападната му граници.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
6
обусловено от провеждането на доказване, че правото на собственост
принадлежи на страната ищец, когато е предявен положителен установителен
иск, какъвто е настоящият случай. Когато доказателствената тежест е
възложена на съответната страна в производството, тази страна следва да
проведе пълно доказване, че правото на собственост й принадлежи на
заявеното придобивно основание, т. е. доказателствата по делото категорично
и недвусмислено да позволяват формирането на единствено възможен извод,
че собственик на имота е ищцовата страна. В конкретния случай в тежест на
ищците е да проведат доказване на правото си на собственост на
придобивните основания, на които се позовават. Същевременно при
наличието на заявено от ответната страна конкуриращо право на собственост
тази страна също следва да проведе пълно доказване,че правото на
собственост й принадлежи като в подобна хипотеза всяка от страните следва
да докаже,че правото й принадлежи на заявеното придобивно
основание,както и да установи,че нейното придобивно основание изключва
притежаване правото на собственост от насрещната страна.
Възстановяването на правото на собственост по ЗВСОНИ се извършва
при наличието на следните предпоставки: имотът да е бил собственост на
лицето, което се позовава на реституцията, респ. на неговия наследодател; да е
бил отчужден по някой от изчерпателно изброените закони; за него да не е
получено обезщетение; да съществува реално до размерите, в които е бил
отчужден; към момента на влизане в сила на закона, имотът да е собственост
на държавата, общините, обществени организации или техни фирми, или
еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ.Между страните не се спори,а и
от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е бил
одържавен от наследодатели на ищците,а впоследствие е реализирано
възстановяване.Съгласно чл. 3 ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите
имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита
недвижима собственост се възстановява на лицата, от които те са били отнети,
или на техните наследници по закон или други правоприемници.Софийски
районен съд приема, че от събраните по делото доказателства може да бъде
направен извод, че ищците са провели доказване, че са съсобственици на
процесния недвижим имот. В тази насока от представените по делото
удостоверения за наследници се установява наличието на настъпили
наследствени правоприемства спрямо общите наследодатели Б. Т К. и Н. Т К..
Съдът счита,че при съобразяване представените писмени доказателства може
да бъде възприето,че първите трима ищци са придобили по ¼ идеална част от
имота,а останалите двама ищци – общо ¼ идеална част,или по 1/8 идеална
част,а и между ищците липсват спорове относно квотите им в
съсобствеността.Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че
всеки от ищците е доказал дела си в съсобствеността при отчитане
настъпилите наследствени правоприемства. Същевременно в хода на
производството са събрани и доказателства, които сочат, че общите
наследодатели Б. Т К. и Н. Т К. са собственици на имот, състоящ се от къща с
7
двор, общо пространство – 253,60 кв. м., находящ се в С, както и на празно
дворно място от 130 кв. м. и 430 кв. см. от мястото в кв. 398, ул. „****“ № 3,
придаваемо се на парцел девет от същия квартал, представляващ УПИ IV –
332 за офиси от кв. 398а по плана на гр. С, м. „****“ с площ от 349 кв.м.,
попадащ изцяло и съставляващ реална част от поземлен имот с
идентификатор ****** с административен адрес С, с площ от 402 кв.м, при
квоти от по ½ за всеки съгласно одобрен съдебно-спогодителен протокол от
22.02.1939 г.Софийският районен съд,отчитайки заключението по съдебно-
техническата експертиза,приема, че имотът, придобит от наследодателите на
ищците е идентичен с имот с КИ ****** по одобрените КККР, от който
процесният УПИ IV 332 от кв. 398а, м. „Център-Зона „А“ – юг“, представлява
реална част с площ от 349 кв.м.; че според действащия ПУП – ИПР, 169 кв.м,
попадат в процесния УПИ IV 332, както и че имотът от 168 кв.м., отписан със
Заповед № РД – 57 – 51/06.08.2013 г. на кмета на СО от АЧОС №
862/30.07.2009 г., представлява попадащата в поземлен имот с КИ ****** част
от магазин „****“ като видно от приложената скица, попада изцяло в
процесния УПИ IV 332 от кв. 398а, м. „Център – Зона „А“ – юг“, т. е. бившият
магазин е бил разположен върху процесния имот, което обстоятелство също
не се оспорва от ответника. Съдът,отчитайки наличието на представени
доказателства относно деактуване на реални части от имотите приема,че
ищците са доказали правото си на собственост,т.е. възстановени са
имоти,които са били одържавени и впоследствие предвид това,че реално
съществуват са възстановени като чрез деактуването на имотите
административният орган признава наличието на предпоставки за признаване
правото на ищците на възстановяване,в качеството им на наследници по закон
на лицата,от които имотите са одържавени.Съгласно заключението на вещото
лице, имот с КИ ****.100.322 с площ 402 кв.м. е нанесен в одобрените през
2010 г. КККР за територията на район „****“ с граници и площ, идентични с
тези на имот пл. № 21 от кв. 398. Процесният УПИ IV от кв.398а по
действащия ПР е отреден изцяло за част от имот с КИ ****.100.322, с площ на
частта 349 кв.м., като останалата част от имота с площ 53 кв.м. се придава към
УПИ I – за градска градина и археология от кв. 398а, т.е. процесният имот е с
площ 349 кв.м., което означава, че ищците са собственици и на въпросните 21
кв.м.,за които ответникът отрича правото им на собственост в подадения
писмен отговор. Този извод се подкрепя и от изложението на експертизата,
съгласно което в първоначално одобрената редакция на КККР през 2010 г.,
сградата на бившата сувенирна палата „****“ (по-късно магазин „****) е
нанесена с КИ ****.100.334.1 с площ 464 кв.м., от които 37 кв.м. попадат в
имот с КИ ****** и посочването, че отразяването на сграда с КИ
****.100.334.1 не отговаря на действителните размери в периода на
изработване и одобряване на КККР, както и че към 2010 г., в имот с КИ
******, е била разположена част от магазина, заемаща цялото пространство
по широчината на имота между североизточната и югозападната му граници.
Т.е. очевидно размерите на посочената сграда са били по-големи в
8
действителност, поради което следва да се възприеме, че процесният имот е с
площ, както е посочена от вещото лице – 349 кв.м.Предвид гореизложеното,
исковата претенция на ищците е доказана по основание, при следните квоти –
по ¼ част за Б. А. С., В. А. С. и Х. Н. К. и по 1/8 част за Н. Т. Д. и Н. Т. К..
Както беше посочено,разпоредбата на чл.2,ал.3 от ЗВСОНИ регламентира
възстановяване на собствеността върху имоти,ако се намират в собственост на
държавата,общините,обществените организации,техни фирми или еднолични
дружества,както и ако имотите съществуват реално. С оглед това,че са
доказани предпоставките – имотите са били одържавени от наследодатели на
ищците и имотите съществуват реално,както и при отчитане заключението по
съдебно-техническата експертиза,съдът приема,че предявените от ищците
активно субективно съединени искове подлежат на уважаване.
Същевременно,за да счете,че исковете следва да бъдат уважени,съдът взе
предвид,че ответната страна Държавата заявява конкуриращо право на
собственост чрез съставяне на акт за държавна собственост,с който са
актувани идеални части от недвижим имот. Актът за държавна собственост
няма правопораждащо действие. За да приеме,че са недоказани
претенциите,че Държавата притежава право на собственост върху 21
кв.м.,съдът взе предвид,че в акта за държавна собственост не се съдържа
основание,на което актът е съставен,както и не се сочи да има по-рано
съставени актове. За да счете,че ответната страна не е доказала притежавано
право на собственост върху процесния недвижим имот,съдът отчете,че от акта
за държавна собственост се установява,че същият съдържа посочване на
законови разпоредби,но не е посочено придобивно основание,на което
ответната страна да се явява собственик на имота. За да бъде възприето,че
имотът е държавна собственост,необходимо е да е доказано съответното
придобивно основание,докато съставянето на акт за държавна собственост не
е достатъчно. С оглед това,че според заключението по съдебно-техническата
експертиза имотът на наследодателите на ищците е идентичен с имот с
идентификатор ******,от който процесният УПИ IV-332 представлява реална
част с площ от 349 кв.м.,както и при липсата на доказателства,че ответната
страна притежава право на собственост,изключващо правото на собственост
на ищците,съдът намира,че предявените активно субективно съединени
искове подлежат на уважаване. Отделно от това,съдът намира,че следва да
бъде отчетено,че чрез отписване на имотите,за които ищците са заявили
възстановяване,на ищците е признато право на собственост върху реални
части от имота. Когато е признато право на собственост върху реална
част,правото принадлежи на лицето,на което е признато това право. За
разлика от признаването право на собственост върху реална част,при
притежаване право на собственост в идеални части,всеки от съсобствениците
притежава право върху целия имот при съобразяване на неговата идеална част.
С оглед това,че във времево отношение първо са реализирани деактуванията
на реални части в полза на ищците,докато актът за държавна собственост е
съставен в последващ момент,съдът намира,че следва да бъде отбелязано,че
9
не се явява доказано на какво придобивно основание и по какъв начин правата
на съсобствениците следва да се считат като такива относно идеални части от
процесния имот,което също дава основание на съда да счете,че предявените
активно субективно съединени искове подлежат на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищците претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в общ размер от 1012 лева, от които за държавна такса в
размер на 262 лева и депозит за вещо лице в размер на 750 лева.Съдът
намира,че поради липса на доказателства за размера на уговореното и на
заплатено адвокатско възнаграждение такова не може да бъде присъдено.
Водим от гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д, че Б. А. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ******, В. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. С,
****, Х. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ****, Н. Т. Д., ЕГН **********,
с адрес гр. С, **** и Н. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „**** Б. I” №
162, притежават право на собственост,както следва - по 1/4 идеални части - Б.
А. С., В. А. С. и Х. Н. К., по 1/8 идеални части – Н. Т. Д. и Н. Т. К., на реална
част от недвижим имот с идентификатор ****** с граници имоти с
идентификатори ****.100.329, ****.100.330, ****.100.331, ****.100.40,
****.100.355, ****.100.39, на основание покупко-продажба, придаване по
регулация, наследствено правоприемство и реституция,която реална част
представлява УПИ IV-332 за офиси от кв.398а с площ от 349 кв.м. по
одобрения регулационен план за гр.С през 2015 г.
ОСЪЖДА Д да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал.1 от
ГПК на Б. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. С, ******, В. А. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ****, Х. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ****,
Н. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, **** и Н. Т. К., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ул. „**** Б. I” № 162, сумата от 1012 (хиляда и дванадесет) лева
съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10