№ 11610
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Д. П.
като разгледа докладваното от П. Д. П. Наказателно дело частен характер №
20251110207774 по описа за 2025 година
Днес, 16.09.2025 г., Петя Данаилова - съдия при Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 93-ти състав и съдия-докладчик по НЧХД № 7774/2025 г., след като разгледах
постъпилата от М. Л. С. частна тъжба срещу А. Н. Я., намирам следното:
С депозираната частна тъжба ЧТ М. С. е повдигнала обвинение срещу А. Я. за
извършено престъпно деяние, квалифицирано по смисъла на чл. 147,ал.1 от НК. От
обективна страна като фактически твърдения е посочено, че “По преписка № ППН-01-
827/15.08.2024г. по описа на КЗЛД, А. Я. е подала жалба, (подписана на 26.11.2024г……), в
който отговор приписва извършване на престъплението лъжествидетелстване,
регламентирано в чл. 290 от НПК, във връзка с явяването ми като свидетел и даването на
свидетелски показания, на едно от заседаниета, проведено на 16.12.2021г. по образувано
дисциплинарно дело № 173/2021г. на Дисциплинарен съд – I състав, при Софийска
адвокатска колегия, чрез инкриминираните изрази:
-„След като поисках обяснения от М. С. защо изобщо се занимава с мен и си
позволява да лъже, че многтократно ме е виждала да консултирам Иван, след като ме вижда
за пръв път, тя започна да подава множество сигнали и жалби срещу мен“
-„Тогава я видях за пръв път в живота си.През цзялото време тя най-нагло и
безочливо лъжеше, че многократно ме е виждала да посещавам дома на И. Ц., да разменям с
него документи, да го консултирам и да му давам съвети“. Описано е от фактическа страна,
че посочените инкриминирани изрази касаят дадени от ЧТ свидетелски показания на
16.12.2021г. по Д.Д. № 173/2021г. С тъжбата ЧТ е направил извод, че с посочените изрази на
26.11.2024г. в изпратения отговор на жалба по горепосочената преписка до КЗЛД А. Я. я е
наклеветила като е приписала извършването на престъплението лъжествидетелстване във
връзка с явяването като свидетел и даването на показания на заседание на Дисциплинарен
съд на САК.
При така очертаната фактическа рамка на твърдяното за извършено престъпление от
частен характер спрямо личността на тъжителя, съдия-докладчикът намира, че не е описано
деяние по смисъла на чл. 81, ал. 1 от НПК, което да се преследва по тъжба на пострадалия.
При анализ на изложените в тъжбата обстоятелства съдът намира, че са налице
визираните в разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК предпоставки за прекратяване на
наказателното производство относно инкриминираното с тъжбата поведение, респ.действия,
вменени за осъществени от страна на лицето А. Я., доколкото твърденията не разкриват
1
признаци на престъпния състав по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК, с което да е засегната
честта на ЧТ като е приписано осъществяването на престъплението лъжествидетелстване
по смисъла на чл. 290 от НК.
В съдебната практика и в правната доктрина се приема, че предмет на престъплението
клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за
точно определено обстоятелство или явление. То следва да е позорно, недостойно от гледна
точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка
на обществото, или в частност - да приписва извършването на престъпление. Предвиденаата
в чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, форма на изпълнително деяние на престъплението "клевета"
– приписване на престъпление, се осъществява при направено твърдение, че дадено лице е
извършило конкретно престъпление, когато в действителност това не е вярно. По същество,
преписването на неизвършено престъпление е частен случай на разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство, което винаги се отразява отрицателно на доброто име и честта на
този, за когото се твърди, че е извършил престъплението. В такива случаи, за да бъде
осъществен съставът на клеветата, е необходимо ЧТ да не е извършил преписаното
престъпление, защото деецът не се наказва, ако се докаже истинността на приписаното
престъпление (чл. 147, ал. 2 от НК), като не е необходимо приписваното престъпление да
бъде установено чрез влязла в сила присъда, за да не е налице престъплението клевета.
В становището си, адресирано до КЗЛД по образуваното дисциплинарно делоq А.Я. е
изразила позицията си по отношение на верността на твърденията на частния тъжител,
изложени в депозирана от последната жалба до КЗЛД, без да излага каквито и да било
твърдения за факти и обстоятелства, осъществени от тъжителя на конкретно посочено място
и време. В случая се касае за даване на оценка от страна на автора на отговора-становище на
изнесените от ЧТ фактически положения. Субективните убеждения, доколкото не са
съобщени като самостоятелни неверни факти, а представляват собствена оценка на лицето за
същесдтвуващи или не в действителността обстоятелства, могат да се изразяват свободно от
всеки гражданин - те не променят съобщавания факт, а отразяват единствено вътрешното
отношение на изказващия ги към този факт. Убежденията като елементи от вътрешния му
живот не подлежат на доказване, тъй като те представляват оценка на факти, а оценките не
са правнолевантни, дори и да са негативни и да не съотвестват на обективността. Както се
приема в константната практика на ВКС, начинът на мислене не може да се криминализира,
тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване (в този смисъл е
Решение № 80/09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., ІІ н. о.).В случая липсват кумулативно
изискуеми елементи от престъпния състав. Според Решение № 194 от 28.11.2017 г. по н. д.
№ 1061/2017 г., III н. о. на ВКС, твърдения, направени в жалби или показания пред властите,
не могат да се разглеждат като "разгласяване" / на клеветнически твърдения /, тъй като
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а
целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят
помощ, от страна на властите. Ерго, КЗЛД се явява орган, пред който обвиненото лице е
депозирал свой отговор във връзка с образувана спрямо нея преписка в КЗЛД и в този
отговор упражнява правото си на защита като изрязява собствената си позиция относно
сигнала за неправомерно обработване на лични данни на ЧТ С.. По този начин се реализира
възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона,
частно лице да упражни правото си на защита, независимо че подобни твърдения могат да
бъдат тълкувани негативно и да се приеме, че накърняват професионалния статус на друго
лице. В случая с изложеното в отговора си лицето е изразило позиция с цел защита на
своите права и законни интереси, а не с цел приписване на престъпление спрямо ЧТ.
Изложеното в отговора води до извод, че се касае за субективна преценка и субективни
възприятия, а не конкретни факти, които обективно сочат твърдение за осъществено от
тъжителя престъпление.
По изложените съображения съдията-докладчик намира, че описаното в тъжбата не
разкрива признаци на осъществен състав на престъпление, поради което образуваното
наказателно производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 7774/ 2025г. по описа на СРС,НО ,
93-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок, от връчването пред СГС
но реда на Глава XXII от НПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ЧТ М. С. .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3