Решение по дело №1881/2024 на Административен съд - Пловдив

Л. Л. ЕООД, [населено място], [улица], представлявано от управителя В. К.. Г. с пълномощник адв.Д.М. обжалва Заповед № 24 – 1030 – 00573/13.08.2024г., издадена от Началник Група при ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – Р.П., изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Заявено е, че в обстоятелствената част на оспорения административен акт е констатирано, че на 12.08.2024г., лицето С. С., турски гражданин, е управлявало МПС с рег.№ [рег. номер], марка Опел, модел Зафира – собственост на Л. Л. ЕООД, без валидно СУМПС. Посочено е, че не се оспорва фактът за собствеността на МПС, както и не се оспорва, че лицето, посочено в заповедта е управлявало МПС-то. С позоваване на текста на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П се поддържа, че в случая не е налице нито една от хипотезите на нормата. Поддържа се изложеното в молба от 14.08.2024г. до началника на сектор Пътна полиция към ОД МВР – Пловдив – МПС-то е предоставено съгласно приемо-предавателен протокол от 15.07.2024г. на К. С., турски гражданин, притежаващ разрешение за продължително пребиваване в РБългария, валидно до 05.06.2025г., което лице работи за дружеството-жалбоподател като командирован специалист по договор за предоставяне на услуга, съгласно Разрешение № РД-08-980/24.06.2024г., валидно до 05.06.2025г., издадено от Агенция по заетостта на РБългария. В тази вр. автомобилът е бил предаден само и единствено на К. С., без да му вменява правото да го предава на други лица, като изрично е уговорено, че ако бъдат наложени санкции досежно управлението на МПС, те ще бъдат репарирани от К.С.като пряк ползвател и водач. Жалбоподателят не е упълномощавал и не е предавал за ползване МПС-то на [населено място]. Управлението му е било против волята на законния представител на собственика на автомобила. В случай, че автомобилът е предоставен от К.С., на който е поверен съгласно протокола от 15.07.2024г., това отново е против и въпреки съгласието на законния представител на собственика на автомобила, тъй като в протокола изрично е посочено, че К.С.няма право да предоставя автомобила на трети лица. Предвид изложеното се счита, че дружеството не носи отговорност за нарушението на [населено място] по чл.150 ЗДв.П. Твърди се, че липсва безспорна установеност на всички елементи от фактическия състав, съставляващи основание за налагане на конкретната ПАМ, като в заповедта не е посочено правно основание.

Извън това се поддържа, че лицето [населено място] реално е преместил МПС, тъй като последното било паркирано по начин, затрудняващ преминаването на други МПС, тоест касае се за паркиране. На практика не е било налице реално застрашаване живота и здравето на участници в движение по пътищата поради управление на МПС от неправоспособен водач. В тази вр. се счита, че наложената мярка не е пропорционална на степента на засягане на обществения интерес с констатираното деяние и правата на жалбоподателя са ограничени в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като е нарушен и справедливия баланс между обществения интерес и интереса на индивида. Счита се, че в конкретния случая наложената мярка ограничава по недопустим начин правото на собственост на жалбоподателя.

Ответникът Началник Група при ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – Р.П. оспорва жалбата в писмено становище /л.22, 23/. Поддържа правилно прилагане на разпоредбата на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П – адресата на заповедта е собственик на МПС, което е управлявано от лице, непритежаващо валидно СУМПС. Посочено е, че производството по налагане на ПАМ е различно по вид и правни последици от производството по налагане на административно наказание, като в случая жалбоподателят е адресат на мярката, защото е собственик на автомобила. Счита се, че нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая, а оттук и доколкото по административното производство, административният орган не следва да преценява въпроса за вината, то знанието на собственика на ПС дали последното е управлявано от лице измежду посочените в чл.171 т.2А ЗДв.П, е изцяло ирелевантно. При издаване на заповедта органът действа в условия на задължителна администрация, тоест преценката и мотивите за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ са направени от законодателя. Посочено е, че в противоречие на твърденията в жалбата – нарушителят не само е управлявал МПС без да е правоспособен водач, но и е причинил ПТП с материални щети. Вписано е, че в приемо-предавателния протокол не е вменено задължение за непреотстъпване на автомобила на трети лица.

Поискано е жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. При уважаването й е заявено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 19.08.2022г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.33/. Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 21.08.2022г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е подадена при наличие на правен интерес.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.38/, както и Заповед от 11.03.2024г. за преназначаване на ст.инспектор Р.П. на ръководна длъжност – началник на Група в сектор Пътна полиция към ОД МВР - Пловдив; АУАН серия GA № 1404027/12.08.2024г. /л.35/, фактическата установеност в който е възприета изцяло в оспорената заповед – отразено е, че на 12.08.2024г., в 19ч., в [населено място], на кръстовището на ул.Славееви гори и ул. М. Г., С. С. управлява лек автомобил Опел Зафира с рег.№ [рег. номер], собственост на Л. Л. ЕООД, [населено място], като извършва нарушение, изразяващо се в следното : водачът не притежава СУМПС – неправоспособен водач, с което е нарушил чл.150 ал.1 ЗДв.П – управлява МПС без да е правоспособен водач; справка за собственост на МПС, л.34; справка за нарушител/водач по отношение на [населено място] с данни за първи две нарушения – по чл.150 ЗДв.П и по чл.25 ал.1 ЗДв.П – при идентични дата, място и час като описаните в АУАН серия GA № 1404027/12.08.2024г., е съставен и АУАН GA № 1404028/12.08.2024г. за нарушение на чл.25 ал.1 ЗДв.П – предприема маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях - ПТП с издаден протокол с материални щети /л.20/. Описаните два акта са връчени на нарушителя. В АУАН за нарушение по чл.25 ал.1 ЗДв.П е посочено, че [населено място] е извършвал маневра с цел да излезе от реда на паркирани МПС, за да се включи в движението, но не пропуска и блъска в предната лява част преминаващ покрай него лек автомобил Тойота с рег.№ [рег. номер] и допуска ПТП с материални щети, за което е издаден Протокол за ПТП № 1929091.

1.2. С обжалвания административен акт на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171 т.2А б.А ЗДв.П – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, въз основа на фактите, отразени в АУАН за нарушение на чл.150 ЗДв.П.

Собственик на превозното средство - лек автомобил Опел Зафира с рег. № [рег. номер] е жалбоподателят - адресат на оспорената заповед, който факт изрично е отразен в обстоятелствената част на административния акт и не е спорен, вкл. е представена справка за собственика на автомобила.

Правното основание, посочено в оспорената заповед е чл.171 т.2А б.А ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки : 2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;”.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г., Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които началници на Групи в Сектор Пътна полиция. Представена е и заповед за заемане на посочената длъжност от автора на обжалвания административен акт. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.

Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона - от 6 месеца до една година, като в случая е определен минимален срок.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Административният орган се е позовал на АУАН, с който е установено управление на МПС от лице в нарушение изискването на чл.150 ал.1 ЗДв.П – основание за издаване на заповед по чл.171 т.2А б.А ЗДв.П.

3. Както бе посочено, ПАМ се прилага без оглед на вината, поради което законът не съдържа предпоставка за знание у собственика на МПС, за това че неговото моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелства от обхвата на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П и конкретно – че собственото му МПС се управлява от лице, което е неправоспособен водач. В тази вр. неоснователно в жалбата се поддържа, че не е налице нито една хипотеза от приложената норма, която като правно основание е вписана в разпоредителната част на заповедта. Налице са и фактически основания в обстоятелствената част на административния акт, обосновали прилагане на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П. Конкретното МПС, индивидуализирано в достатъчна степен в обстоятелствената част на заповедта е същото, на което е прекратена регистрацията, тъй като в случая няма информация и за друго или други МПС.

Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено именно в неговата правната сфера.

Срокът на действие на временната ПАМ е законово дефиниран и в случая е по определения минимум.

Ведно с посоченото, се съобрази, че с жалбата са приложени писмени доказателства, на които оспорващото дружество се позовава. В приемо-предавателния протокол от 15.07.2024г., с който дружеството чрез законния си представител /първа страна или предаваща страна/ предава на К. С. /втора страна или приемаща страна/ - МПС Опел Зафира с рег.№ [рег. номер] с цел – предоставяне на услуга като командирован специалист съгласно разрешение на Агенция по заетостта, РБългария със срок на валидност до 05.06.2025г. – изрично е вписано, че лекия автомобил се предава за изпълнение на служебни задължения и в т.4 от протокола е отразено : „Първата страна има право да управлява МПС-то посочено в предходната точка на територията на Р България, като няма право да го предоставя на трети лица.“. Върху документът / приемо-предавателен протокол / е отразено, че е прочетен на турски език от заклет преводач пред К.С., който декларира, че е разбрал съдържанието му. В жалбата се поддържа, че К.С.според протокола няма право да предоставя автомобила на трети лица, което е логично, но такъв текст протокола не съдържа. Първата страна е предаващата страна или дружеството и при насрочване на делото е указана на жалбоподателя възможност за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. Коригиран приемо-предавателен протокол в частта по т.4 не е представен, а съдът не следва да прави изводи, основани на предположения, след като не се поддържа да е допусната техническа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на „първата“, вместо „втората“ страна в т.4 от протокола.

В случай, че бе поддържана грешка в т.4 от протокола с представен коригиран протокол, би имало основание за извод – допуснато нарушение на чл.6 АПК. Принципът на съразмерност се прилага и при издаване на ПАМ, като съгласно чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. В конкретиката на фактите би могло да бъде възприета предпоставка за въздържане от издаване на акта с оглед доказателствата за ангажиране на К.С.посредством разрешение на Агенцията по заетост, но при ясен текст в приемо-предавателния протокол, забраняващ му предоставяне на предаденото МПС на трети лица. В тази хипотеза може да бъде прието, че собственикът е осъществил необходимото по отношение предаване на автомобила за служебни цели, тъй като е документирал факта, като същевременно е забранил предоставянето му на трети лица. Предвид текста на т.4 от протокола и отсъствието на представен по делото коригиран документ с твърдение за допусната техническа грешка, описаната хипотеза не е налице в конкретния случай. Приемо-предавателният протокол не е договор, за да може волята на страните да бъде тълкувана по см. на чл.20 ЗЗД и да бъде извлечен смисъла, произтичащ от целия текст. В допълнение се отбелязва, че текстът по т.5 от протокола отново касае „първата страна“ : „Всички наложени актове, глоби, фишове и всякакъв друг вид санкции по повод управлението на горепосоченото МПС, от датата на подписване на настоящия протокол до момента на връщането на Първата страна /което се удостоверява с писмен документ/ са изцяло за сметка на Първата страна." и при възприемане от двете страни наличието на техническа грешка в изказа – неблагоприятните последици са в обхвата на техните отношения, с които административният орган не е обвързан.

По изложените съображения жалбата се приема за неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК и чл.172 ал.5 ЗДв.П, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата против Заповед № 24 – 1030 – 00573/13.08.2024г., издадена от Началник Група при ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – Р.П..

Решението не подлежи на обжалване.