№ 20076
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110148297 по описа за 2021 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответниците Г.
Л. С. и С. Л. Д. (конституирани като ответници по реда на чл.227 ГПК на
мястото на покойнию им баща Л. Г. С., който е починал след предявяване на
процесните претенции към него) са обвързани договор за продажба на
топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна
енергия в жилището им в гр.София, ул.Искър 7, вх.1, ет.3, ап.8 през периода
май 2015 - април 2018 г. и е извършил услугата дялово разпределение за
периода май 2015 - април 2018 г. Ответникът се е задължил да плаща цената
й, не е платил, изпаднал е в забава и дължи сумите заедно с обезщетение за
забава. Сочи, че с третото лице помагач ТЕРМОКОМПЛЕКТ ООД, са
сключили договори, а то от своя страна е сключило договор с етажната
собственост в сградата на ответника, и се е задължило към ищеца и към
етажната собственост да отчита показателите на измервателните уреди за
потребените количества топлинна енергия и да води топлинно счетоводство.
Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответникът е
възразил, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за
1
установяване на осн. чл.422, ал.1 ГПК на вземанията си – по чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 5882,27 лв. за периода май
2015 - април 2018 г.; 29,07 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода май 2015 - април 2018 г. и свързаните с тях два иска
по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 719,93 лв.– обезщетение за забава за периода
15.9.2016 - 21.11.2018 г. и 5,87 лв. – за периода 30.11.2015 – 21.11.2018 г.
Претендира и разноските по дело.
Ответниците Г. Л. С. и С. Л. Д. оспорва исковете по основание и размер.
Отричат наследодателя им Л. Г. С. да е притежавал процесния имот, респ. те
да са го наследили, както и той или те да са сключвали с ищеца договор за
продажба на топлинна енергия за същия имот.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕРМОКОМПЛЕКТ ООД– дружеството не взема отношение по
исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
2
процесния топлоснабден имот през исковия период.
Твърденията на ищеца, че процесният имот е топлоснабден, реалните
количества доставена топлинна енергия и цената й за исковия период, както и
настъпването на падежите не са оспорени от страна на ответника.
Спори се единствено по отношение на това дали между страните през
исковия период е действал договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й.
В процесния случай ищецът не доказа нито да е сключил с ответниците
договор за продажба на топлинна енергия по чл.150, ал.1 ЗЕ, нито да са
собственици на имота или техният наследодател Л. Г. С. да е бил собственик
на имота през исковия период. Последното се твърди да е станало по
наследство по завещание от негов завещател – покойната майка на Л. С. – В.
С. Г.а. От приетото по делото завещание е видно, че В. Г.а завещава на сина
си Л. С., живущ на адрес в гр.София, ул. Искър, №7, ет.3, ап.8 цялото си
движимо и недвижимо имущество. Това завещание като едностранна сделка
разпоредителна сделка на наследодателя с имуществото му само по себе си не
доказва наследодателят да е собственик на конкретен недвижим имот. Още
по-малко по отношение на имота, за който се сочи, че Л. С. е живеел към
датата на съставяне на завещанието.
Ищецът е поискал и съдът е разпоредил да му бъде издадено съдебно
удостоверение за снабдяване с документи от „Стара архива“ за установяване
на правопораждащите факти за възникване правото на собственост. Това
обаче не е последвано от представяне на книжата, за които е издадено
удостоверението.
3
При липса на други доказателства, следва да се приеме за недоказано
твърдението на ищеца за облигационна връзка по чл.153, ал.1, вр. чл.150, ал.1
ЗЕ с наследодателя на ответниците – Л. С., за продажба на топлинна енергия
през исковия период. Ищецът не доказа правопораждащите факти, на които
основава твърдението си за него да е възникнало вземане спрямо
ответниците по договор за продажба на топлинна енергия, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
Същото се отнася и за останалите искове, тъй като те са обусловени от
главния иск по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, чиято неоснователност влече
след себе си и неоснователност на акцесорните искове.
По отношение на разноските: Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК да плати на ответниците направените по делото разноски, съразмерно на
отхвърлените части от исковете – изцяло – 963,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за
признаване ответниците Г. Л. С. с ЕГН ********** и С. Л. Д. с ЕГН
********** да са задължени да му платят разелно – по 1/2, от следните суми:
- на осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 5882,27 лв,
претендирана като цена по договор за продажба на топлинна енергия за
собственика на топлоснабдения обект - апартамент на адрес в гр.София,
ул.Искър 7, вх.1, ет.3, ап.8 за периода периода май 2015 - април 2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 30.11.2018г. до плащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 29,07 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за
собственика на топлоснабдения обект - апартамент на адрес в гр.София,
ул.Искър 7, вх.1, ет.3, ап.8 за периода май 2015 - април 2018 г. ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2018г. до плащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 719,93 лв. - обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2016 - 21.11.2018
г.;
4
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 5,87 лв. - обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 30.11.2015 - 21.11.2018 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, да плати на
ответниците Г. Л. С. с ЕГН ********** и С. Л. Д. с ЕГН ********** и адрес в
гр.София, ул.Искър 7, вх.1, ет.3, ап.8, разделно – по 1/2, от сумата от 963,00
лв., представляваща обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца ТЕРМОКОМПЛЕКТ ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК –
с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5