Решение по дело №155/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 141
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 22 април 2020 г.)
Съдия: Аглика Ивайлова Гавраилова
Дело: 20204500500155
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

N 141

 

гр. РУСЕ....10.IV................. 2020 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД.................…....ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в закрито заседание на..........10 април 2020г................................        в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ :  АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                      АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

при СЕКРЕТАРЯ...........................................................……......и в присъствието

на ПРОКУРОРА…........................................................….........…....като разгледа

докладваното от.......съдията ГАВРАИЛОВА...…….…………….В.гр.д. N155 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид :

    Производството е по 435 и сл. ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

М.Н. ***, чрез адв.Н. Н.-***, е обжалвала  постановлението от 03.01.2020г.по изп.д.№20199140400867 на частен съдебен изпълнител ***, с рег.№***, с което  й е наложена глоба в размер на 400лв. за това, че на 21.12.2019г. е възпрепятствувала осъществяване на личния контакт на детето Н.  с баща му И.И.Р.. Развива оплаквания за  незаконосъобразност на постановлението и моли въззивния съд да го  отмени.

Ответникът по жалбата И.И.Р., от гр.В***, чрез адв.Д.Д., от ***, изразява становище, че същата е неоснователна.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима – подадена е от длъжника по изпълнението, в законния срок ,срещу подлежащ на обжалване акт по чл.527 ал. 4 от ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна.

          Производството по изп.д.№ 20199140400867 по описа на ЧСИ ***, рег.№***  е образувано по молба на И.И.Р. и има за предмет  осъществяване режима на лични отношения на взискателя с малолетното му дете Н..  От данните по делото е видно, че с  Решение № 414/13.06.2016г. по гр.д. № 2950/2015г. на Районен съд –ВеликоТърново, влязло в сила на 03.11.2016г. е определен режим на лични отношения на бащата И.Р. с детето Н. И., както следва : през първите три месеца, считано от влизане в сила на решението, бащата може да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч до 12.00ч в присъствието на служител на ДСП В.Търново и майката по местоживеенето на детето; В следващите три месеца бащата може да вижда детето всяка първа и трета събота от 10.00ч до 13.00ч в присъствието само на майката или на посочено от нея друго пълнолетно лице; След този период бащата може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00ч до 18.00ч, както и всеки друг път при постигнато между страните взаимно съгласие.

 С призовка за принудително изпълнение, получена от упълномощения от майката адвокат на 11.12.2019г., същата е своевременно уведомена за осъществяване на режима на лични отношения на 21.12.2019г./трета събота от месеца/. Длъжницата по изпълнителното дело  не се явила на 21.12.2019г. в кантората на съдебния изпълнител за предаване на детето. С отговор от 18.12.2018г., входиран при  ЧСИ с вх.рег.№13743/19.12.2019г., чрез пълномощника си, уведомила съдебния изпълнител, че няма да се осъществи режим на лични отношения, тъй като още на 4.12.2019г. е организирала кратка почивка за нея и за детето в периода 20-22.12.2019г. в гр.Е***.Представено е копие от платежно нареждане издадено от Р*** на 17.12.2019г., което удостоверява плащане от М.Д. на сума по сметка на А. К., като основанието е резервация от 4.12.2019т. за дати 20 – 22.12.2019г.-възрастен и едно дете.Следва да се отбележи, че с жалбата е представено копие от страници от регистър за настаняване на М.Д.Н. и Н. И.И., като е посочено, че същият е изготвен от А. П. К..Налице е разминаване в бащиното име на регистрираното лице и на жалбоподателката, но вписаното в регистъра  ЕГН съвпада с нейното -   М.Н.Д..

Предвид изложеното Окръжният съд приема следното :

Видно от доказателствата по делото, режимът на лични отношения на бащата с детето е установен с влязло в сила решение и на майката е известно, че същият се осъществява всяка първа и трета събота от месеца.Независимо от това и от обстоятелството, че още на 11.12.2019г. е  била  своевременно уведомена за датата на осъществяване на режима на лични отношения – 21.12.2019г., не е осигурила присъствието на детето, а е заплатила почивка извън града по местоживеене на детето  точно през този период. В указания от ЧСИ 3-дневен срок не го е уведомила за направената резервация или за други обстоятелства, които препятстват осъществяване на режима в определен от съдебното решение ден – трета събота от месеца- в случая  21.12.2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за  неоснователна, тъй като се констатира виновно поведение на длъжницата, което  подлежи на санкциониране, на  основание чл.  527 ал.3 от ГПК.

Изложеното в жалбата – че е следвало да бъде съобразено постановеното в съдебното решение при срещата да присъства социален работник от ДСП-Велико Търново, а е уведомена СП – Русе, е несъстоятелно, тъй като  новото местоживеене ***. Съдебното решение е влязло  сила години преди започване на изпълнителното производство, а в него изрично и ясно е посочено, че при осъществяване на режим на лични отношения присъствието на служители на ДСП и майката е задължителното само в първите 3 месеца от влизането му в сила – в случая съдебният изпълнител е изпълнил  повече от дължимото.Не може да се квалифицира като обективна невъзможност за осъществяване на режима и евентуалната почивка през периода 20-22.12.2019г. – на майката е известно правото на бащата, установено със  съдебно решение, да осъществява режим на отношения с детето всяка първа и трета събота от месеца. Независимо от това е ангажирала почивка точно в този период. Заплатила е същата почти седмица, след като е уведомена за датата   на режима. След указания от ЧСИ с молба-отговор, е посочила, че е налице причина на 21.12.2019г. режимът да не бъде осъществен.

По делото се установи, че  жалбоподателката е отговорна за неизпълнение на съдебното решение по отношение режима на лични отношения на бащата с детето за м.декември 2019г., в т.ч. на посочената дата 21.12.2019г., тъй като дори да има нетърпимост в отношенията между нея и взискателя по изпълнението, тя следва да осигурява възможност да се осъществят личните отношения между бащата и детето. Предвид приложените по изпълнителното дело призовки за принудително изпълнение и протоколи на съдебния изпълнител, съдът определя поведението на жалбоподателката като препятстващо изпълнението на съдебното решение за лични отношения между бащата и детето, което попада в хипотезата на чл.527 ал.3 поради което законосъобразно е санкционирано от ДСИ с налагане на глоба. Размера на глобата е определен в съответствие със закона и не следва да бъде намаляван предвид данните по  изпълнителното производство, от които  е видно, че неизпълнението не е инцидентно, а  системно поведение от страна на длъжницата.

                   Мотивиран така Окръжният съд

 

                                                  Р   Е   Ш    И   :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА постановлението от 03.01.2019г. на ЧСИ ***, с рег.№*** по изп.д.№20199140400867, с което на длъжника М.Н. Д. е наложена глоба в размер на 400лв. за това, че на 21.12.2019г. не е извършила действието, определено с решение на Районен съд – Велико Търново да осигури личен контакт на детето Н. И.И. с баща му И.И.Р.. 

 

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                          

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ