Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 59
гр. Сливен, 17. 04. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и девети
март, две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 12 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК,
във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба, уточнена с
молба от 08.01.2018 г., подадена от Й.Т.К. с ЕГН: **********,***, против Акт за
установяване на задължение /АУЗ/ № РА000990 от 19.07.2013 г., издаден от г. е. в Дирекция „Местни приходи” при
Община Сливен, В ЧАСТТА, с която по отношение на Й.Т.К. е установен размер на
задължения за данък върху превозни средства – лек автомобил „Мицубиши Пажеро” с
Рег. № ******, за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г., в общ размер на 456,54
лева, от които: данък – 312,84 лева и лихва – 143,70 лева.
В жалбата си оспорващата твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен, постановен е при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че
оспореният акт вероятно е антидатиран, тъй като е връчен четири години и два
месеца след неговото съставяне. Счита, че установените с АУЗ задължения са
погасени по давност. Моли АУЗ да бъде отменен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
По подадената жалба първоначално е образувано адм.
дело № 405 / 2017 г. по описа на Административен съд – Сливен. По делото е
постановено Решение № 53 от 04.04.2018 г., с което оспореният АУЗ е отменен.
Първоинстанционното решение е обжалвано с касационна жалба от Директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен. С Решение № 126 от
07.01.2019 г., постановено по адм. дело № 6326 / 2018 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България – Осмо отделение, решението на първоинстанционния
съд е отменено в частта, в която е отменен АУЗ, в частта, в която са установени
задължения за данък върху превозни средства – леки за 2008 г., 2009 г. и 2010
г., и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на
същия съд с указания за събиране на
доказателства. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е
оставено в сила. Върнатото за ново
разглеждане дело е образувано под нов номер – 12 / 2019 г. по описа на
Административен съд – Сливен.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована, се явява лично и с упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Уточнява, че оспорва и размера
на задълженията, установени с оспорения АУЗ.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да бъде
отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорения АУЗ и претендира присъждане на направените по
делото разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Процесният лек автомобил марка и модел „Мицубиши
Пажеро” с Рег. № ******, с рама № JMBL042GGHJ500409, е собственост на оспорващата Й.Т. за периода от 20.09.2006 г. до
08.10.2012 г., регистриран е за движение по пътната мрежа в страната с дата на
първа регистрация – 12.10.1987 г. и стар рег. номер – ******, и е с дата на
промяна на регистрацията и издаване на СРМПС на Й.Т. – на 21.09.2006 г., видно от: Договор за
покупко-продажба на МПС от 20.09.2006 г. с нотариално заверени подписи /л.79 от
АД № 405/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен/; Удостоверение от
18.08. 2017 г. на МВР, Сектор Пътна полиция – Сливен /л.84 от АД № 405/2017 г. по описа на Административен съд –
Сливен/; два броя Справки от АИС – КАТ Регистрация /л.10/; СРМПС № *********
/л.12/. През периода 01.01.2008 г. – 31.12.2010 г. автомобилът е имал
посочената регистрация /Писмо на Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на
МВР – Сливен – л.9/.
За
горепосоченото МПС е подадена от Й.Т. Декларация
по чл. 54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил – Вх. № ********** от 20.09.2006
г. по описа на Община Сливен, с която Й.Т. е декларирала, че автомобилът е с
мощност на двигателя 79 kW и притежава
действащо катализаторно устройство /л.78 от АД
№ 405/2017 г. по описа на Административен съд– Сливен/.
Видно от: Справка от АИС – КАТ Регистрация /л.10/ и Заявление
за прекратяване на регистрация, подадено от Й.Т. на 08.10.2012 г. /л.11/,
процесният автомобил е с мощност на двигателя 76 kW.
На 19.07.2013 г. от длъжностно лице – г. е. в Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен,
на основание чл. 107 от ДОПК и във връзка с подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ, е издаден АУЗ № РА000990, с който по отношение на Й.Т.К. е установен
размер на задължения за данък върху превозни средства – лек автомобил „Мицубиши
Пажеро” с Рег. № ******, с декларирани мощност 79 kw и година на производство
1987 г., за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г., в общ размер на 456,54
лева, както следва: за 2008 г. – 160,86 лева, от които данък 104,28 лева и
лихва 56,58 лева; за 2009 г. – 147,72 лева, от които данък 104,28 лева и лихва 43,44
лева; и за 2010 г. – 147,96 лева, от които данък 104,28 лева и лихва 43,68
лева.
Актът е издаден от Т.С. – г. е. в Общинска
администрация – Сливен, която е една от служителите с правата и задълженията на
органи по приходите по ДОПК, определени на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ със
Заповед № РД-15-786 от 07.06.2012 г. на Кмета на Община Сливен /л.94 от АД № 405/2017 г. по описа на Административен съд –
Сливен/.
Актът е
връчен на адресата на 18.09.2017 г. В срока за обжалване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК АУЗ е обжалван по административен ред. С Решение
№ НОМ 235 от 07.11.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Местни данъци и
такси” при Община Сливен на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, актът е потвърден.
Решението е връчено на 16.11.2017 г. Жалбата срещу акта, въз основа на която е
образувано настоящото производство, е подадена чрез изпращане по пощата на
29.11.2017 г. и е входирана в деловодството на Община Сливен на 30.11.2017 г.
По делото е
назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д.Т.
– Ч. със специалност: счетоводство и контрол, чието заключение съдът възприема
като компетентно,
безпристрастно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства. Вещото лице дава заключение, че: данъкът върху превозното
средство за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., определен съобразно ЗМДТ и Наредбата за
определяне размера на местните данъци на Община Сливен, е в общ размер 300,96
лева, от които: за 2008 г. – 100,32 лева, за 2009 г. – 100,32 лева, и за 2010
г. – 100,32 лева; общият размер на законната лихва за забава върху
горепосочените суми от датата на възникване на задължението до датата на
съставяне на обжалвания АУЗ е 129,38 лева, от които: върху данъка за 2008 г. –
56,33 лева, върху данъка за 2009 г.– 41,99 лева, и върху данъка за 2010 г. –
31,06 лева.
В хода на
съдебното дирене са представени и: Постановление от 29.03.2018 г. на Районна
прокуратура – Сливен, с което е отказано образуването на досъдебно производство
по повод жалба от Й.Т.К. с твърдения за антидатиране на АУЗ № РА000990 от
19.07.2013 г.; Справка от база данни на електронна програма за издадени АУЗ за
периода от 01.07.2013 г. до 31.07.2013 г, изготвена от служител в Дирекция
„Местни данъци и такси” при Община Сливен, видно от която с пореден номер 199 е
вписан АУЗ № РА000990 от 19.07.2013 г.; разпечатка от интернет относно
автомобил с VIN JMBL042GGHJ500409, с отбелязване от „Елит Кар Груп“
ООД - Варна, че автомобилът с този номер на рама притежава
катализатор.
По делото е
представена Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Сливен
в редакциите й, действали през процесния период.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗ, потвърден
при обжалването му по административен ред от Директора на Дирекция „Местни данъци
и такси” при Община Сливен, упражняващ правомощията на териториален директор на
НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Оспореният АУЗ е издаден от служител на общинската
администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със
заповед на Кмета на Общината, и следователно е издаден от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, пр.
1 и ал. 4 от ЗМДТ. Не се споделя твърдението на оспорващата за антидатиране на
АУЗ. Липсват събрани по делото доказателства в този смисъл, поради което съдът
приема, че актът е издаден на датата, която е отразена в него като дата на
издаване. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са
фактическите и правни основания за издаването му. В производството не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Към датата на издаване на АУЗ органът по приходите
законосъобразно е приел, че оспорващата дължи данък върху процесното превозно
средство за процесния период, както и законна лихва върху данъка, но
определеният с АУЗ размер на задълженията не е съобразен с относимите
материалноправни разпоредби.
Актът е издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК - при извършвана проверка на движимата собственост на оспорващата Й.Т. и въз основа на подадена от Й.Т. декларация по
чл. 54 от ЗМДТ. При проверката е установено, че Й.Т. не е платила местен данък
за автомобила си за периода 2008 г. – 2010 г. Определяйки размера на задълженията
за данък върху превозното средство, административният орган се е позовал на чл.
52 от ЗМДТ и на Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община
Сливен.
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България, като данъкът
се заплаща от собствениците на превозните средства /чл. 53 от ЗМДТ/. В чл. 55,
ал. 1 от ЗМДТ /ред., ДВ, бр. 110 от 2007 г./ е предвидено, че за леки автомобили
размерът на данъка се определя от Общинския съвет с Наредба при условията, по
реда и в границите, определени със ЗМДТ – съобразно мощността на двигателя,
коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство. Когато липсват
данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се
приема годината на първата му регистрация /чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ – ред., ДВ,
бр. 119 от 2002 г./. Съгласно чл. 58, ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ, за превозните
средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца,
следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение.
Оспорващата Й.Т. не оспорва правото си на собственост
по отношение на процесния лек автомобил за периода от придобиването му на
20.09.2006 г. до 08.10.2012 г., когато е прекратена регистрацията му. Но
оспорва размера на задълженията – главници и лихви, установени с АУЗ, и твърди,
че са погасени по давност.
По делото е установено, че за периода по АУЗ: 2008 г.
– 2010 г., автомобилът е бил регистриран за движение по пътната мрежа в страната.
Установени са и мощността на двигателя на автомобила – 76 kW, и годината на
първата регистрация на автомобила – 1987 г. В чл. 12, ал. 1 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на Община Сливен е предвидено, че за леки
автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран
с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: за мощност
над 74 kW до 110 kW включително – 1,32 лева за 1 kW, като за автомобили
над 14 години, какъвто е процесният, данъкът се умножава с коефициент 1. Следователно,
съобразно установените по делото мощност на двигателя на автомобила и година на
неговата първа регистрация /която с оглед горецитираната законова разпоредба се
приема за година на производство на автомобила/, данъкът върху превозното
средство за всяка от процесните години е в размер на 100,32 лева /76 kW х 1,32 лева х 1 = 100,32/, или общо в размер на 300,96
лева. В същия смисъл е и неоспореното от страните заключение на вещото лице. От
изложеното следва, че в оспорения АУЗ данъкът върху превозното средство е
определен неправилно в годишен размер на 104,28 лева. Органът по приходите е
определил този размер съобразно декларираната от собственика мощност на
двигателя - 79 kW. Но по делото е
установено по несъмнен начин, че мощността на двигателя на автомобила е 76 kW,
поради което и с оглед горецитираните разпоредби това е мощността, която следва
да се съобрази при определяне размера на данъка.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
счита, че не са налице условия за намаление размера на данъка по смисъла на чл.
16, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община
Сливен. Съобразно тази разпоредба, за превозните средства с мощност на двигателя
до 74 kW вкл., снабдени с действащи
катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.
Следователно необходимите предпоставки за намаление на данъка са мощност на
двигателя до 74 kW вкл. и действащо катализаторно устройство, които предпоставки
са предвидени в условията на кумулативност. В разглеждания случай не е налице
първата предпоставка – процесният автомобил е с мощност на двигателя 76 kW. Не
са събрани и надлежни доказателства, че процесното превозно средство е било
снабдено с действащо катализаторно устройство. Въпреки дадените от съда
указания за необходимостта от събиране на доказателства в тази насока, такива
не са представени от оспорващата. Приложената по делото разпечатка от интернет
относно автомобил с VIN JMBL042GGHJ500409, с отбелязване от „Елит Кар Груп“ ООД
– Варна, че автомобилът с този номер на рама притежава катализатор, не може да
бъде определена като удостоверителен документ от компетентен орган за наличие
на действащо катализаторно устройство. Но дори и да се изведе предположение, че
превозното средство е било снабдено с катализатор, не е налице основание за
намаление на данъка, тъй като липсва първата от кумулативно предвидените
предпоставки.
По изложените съображения, законосъобразният размер на
данъка върху превозното средство за всяка от процесните години е 100,32 лева, или
общо в размер на 300,96 лева.
Съгласно чл. 60, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ /ред., ДВ, бр.
105 от 2006 г./, данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до
31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. В чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ е предвидено, че, невнесените в срок данъци по този закон се събират
заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, невнесените в
срок данъци се събират със законната лихва. От изложеното следва, че върху
размера на данъка, установен по делото, се дължи и законна лихва. Размерът на
законната лихва върху данъка за всяка от процесните години е установен от заключението
на вещото лице, прието по делото и неоспорено от страните. Съдът възприема
определеният от вещото лице размер на законната лихва. Поради изложеното, в
оспорения АУЗ размерите на законната лихва върху данъка са определени
неправилно за разликата над размерите, установени от вещото лице.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност за установените с АУЗ задължения, съдът счита следното:
Задълженията за данък върху превозните средства и за
лихва върху този данък са публични вземания /чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК/. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед предвидените срокове за
плащане на данъка в чл. 60, ал. 1, изр. 1
от ЗМДТ /ред., ДВ, бр. 105 от 2006 г./, давностният
срок за задълженията за 2008 г. започва да тече от 01.01.2009 г. и изтича на
01.01.2014 г., за задълженията за 2009 г. давностният срок започва да тече от
01.01.2010 г. и изтича на 01.01.2015 г., и за задълженията за 2010 г.
давностният срок започва да тече от 01.01.2011 г. и изтича на 01.01.2016 г.
Давността за задълженията за 2008 г. е започнала да
тече от 01.01.2009 г. и би изтекла на 01.01.2014 г., но изтичането на давността
е прекъснато с издаването на оспорения АУЗ /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/. Издаването
на оспорения АУЗ № РА000990 от 19.07.2013 г. е прекъснало горепосочения
давностен срок, поради което е започнала да тече нова петгодишна давност /чл.
172, ал. 3 от ДОПК/. В тази връзка съдът не споделя тезата на оспорващата, че
давностният срок следва да се изчислява спрямо датата на връчване на оспорения
акт. Тази теза не намира законова опора. Считано от датата на издаване на акта–
19.07.2013 г., е започнала да тече нова петгодишна давност, която е спряла да
тече на 25.09.2017 г., на която дата АУЗ е обжалван по административен ред, и
на 01.12.2017 г., когато е образувано съдебното производство по обжалване на
АУЗ /чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК/. Но за задълженията за 2008 г. е изтекъл 10-годишният
давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба,
с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността. Този 10-годишен давностен срок за задълженията за 2008 г. е изтекъл
на 01.01.2019 г. С оглед на изложеното, задълженията за 2008 г. са погасени по
давност. Оспореният АУЗ в частта, с която е установено задължение за данък
върху превозните средства за 2008 г. в размер на 104,28 лева и лихва 56,58 лева,
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в тази част.
Давността за задълженията за 2009 г. е започнала да
тече от 01.01.2010 г. и би изтекла на 01.01.2015 г., но изтичането на давността
е прекъснато с издаването на оспорения АУЗ /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/. Издаването
на оспорения АУЗ № РА000990 от 19.07.2013 г. е прекъснало горепосочения
давностен срок, поради което е започнала да тече нова петгодишна давност /чл.
172, ал. 3 от ДОПК/. Считано от датата на издаване на акта – 19.07.2013 г., е
започнала да тече нова петгодишна давност, която е спряла да тече на 25.09.2017
г., на която дата АУЗ е обжалван по административен ред, и на 01.12.2017 г.,
когато е образувано съдебното производство по обжалване на АУЗ /чл. 172, ал. 1,
т. 4 от ДОПК/. Не е изтекъл и 10-годишният давностен срок по смисъла на чл.
171, ал. 2 от ДОПК. С оглед на изложеното, задълженията за 2009 г. не са
погасени по давност.
Давността за
задълженията за 2010 г. е започнала да тече от 01.01.2011 г. и би изтекла на
01.01.2016 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването на
оспорения АУЗ /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/. Издаването на оспорения АУЗ № РА000990
от 19.07.2013 г. е прекъснало горепосочения давностен срок, поради което е
започнала да тече нова петгодишна давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/. Считано от
датата на издаване на акта – 19.07.2013 г., е започнала да тече нова петгодишна
давност, която е спряла да тече на 25.09.2017 г., на която дата АУЗ е обжалван
по административен ред, и на 01.12.2017 г., когато е образувано съдебното
производство по обжалване на АУЗ /чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК/. Не е изтекъл и
10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. С оглед на
изложеното, задълженията за 2010 г. не са погасени по давност.
По изложените съображения, АУЗ следва да бъде отменен
като незаконосъобразен в следните части: в частта, с която са установени задължения
за 2008 г. в общ размер на 160,86 лева; в частта, с която са установени
задължения за 2009 г. за разликата над 100,32 лева до 104,28 лева /данък/ и за
разликата над 41,99 лева до 43,44 лева /лихва/; и в частта, с която са
установени задължения за 2010 г. за разликата над 100,32 лева до 104,28 лева
/данък/ и за разликата над 31,06 лева до 43,68 лева /лихва/.
В останалите части АУЗ е законосъобразен, а подадената
срещу него в тези части жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за
присъждане на направените по делото разноски е частично основателна. Претендираните
и действително направени от оспорващата разноски по делото са в размер на 100
лева – договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената
част от жалбата, претенцията е основателна в размер на 40 лева /182,85 : 456,54
= 0,4 х 100 = 40/, която сума следва да бъде присъдена на оспорващата.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски е
частично основателна. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение. Внесеният от
административния орган депозит за вещо лице е в размер на 130 лева. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение е 300 лева, определено по реда на чл. 161, ал.
1, изр. 3 от ДОПК. Следователно претендираните и действително направени от
административния орган разноски по делото са в общ размер на 430 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от жалбата, претенцията на административния
орган за присъждане на разноски е основателна в размер на 258 лева /273,69 : 456,54
= 0,6 х 430 = 258/, която сума следва да бъде присъдена на Община Сливен.
Следователно по компенсация оспорващата следва да бъде
осъдена да заплати на Община Сливен разноски по делото в размер на 218 лева.
Воден от гореизложеното и на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № РА000990 от
19.07.2013 г., издаден от г. е. в Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които по отношение на Й.Т.К. с ЕГН: **********,***, е установен размер на задължения за данък върху
превозни средства – лек автомобил „Мицубиши Пажеро” с Рег. № ******: В ЧАСТТА
за периода 2008 г. в размер 104,28 лева – данък, и 56,58 лева – лихва; В ЧАСТТА
за периода 2009 г. в размер над 100,32 лева до 104,28 лева – данък, и в размер над 41,99 лева до 43,44
лева – лихва; И В ЧАСТТА за периода 2010
г. в размер над 100,32 лева до 104,28 лева – данък, и в размер над 31,06 лева
до 43,68 лева – лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Т.К. с ЕГН: **********,***, подадена
против Акт за установяване на задължение № РА000990 от 19.07.2013 г., издаден
от г. е. в Дирекция „Местни приходи” при Община Сливен, В ЧАСТИТЕ, с които по
отношение на Й.Т.К. е установен размер на
следните задължения за данък върху превозни средства– лек автомобил „Мицубиши
Пажеро” с Рег. № ******: данък върху превозни средства за 2009 г. в размер на 100,32
лева и лихва в размер на 41,99 лева; и данък върху превозни средства за 2010 г.
в размер на 100,32 лева и лихва в размер на 31,06 лева.
ОСЪЖДА Й.Т.К. с ЕГН: **********,***, да заплати на Община
Сливен разноски по делото в размер на 218 /двеста и осемнадесет/ лева,
определени след компенсация.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: