РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Пловдив против Решение №
99/11.01.2022г., пост. по гр.д.№ 6052/2021, ПРС, с което е осъдена да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, сумата в размер на 1807,20лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите,
причинени на лек автомобил „Мерцедес **“, с рег. № ***, от настъпило на дата
20.11.2020 г. ПТП, изразяващо се в преминаване в необезопасени и необозначени
дупки на пътното платно в района на бул. „**“ в посока бул. „**“ в гр. Пловдив, път
стопанисван от жалбоподателя, за което е заведена щета при застрахователното
дружество с № ***********/23.11.2020 г., както и 34,14лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода 04.02.2021 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.04.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 754,29 лв. – разноски в производството.
Жалбоподателят Община Пловдив е обжалвал изцяло решението с мотиви, че
същото е неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния и
процесуалния закони. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че по делото се
доказват всички елементи на фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Развива
съображения, че от приетата САТЕ се установява, че няма причинна връзка между
1
настъпилата вреда и състоянието на пътя, както и че към този момент на пътното
платно не е имало неравност или дупка с размери от 1,8м, които да причинят щетата.
Счита, че показанията на разпитания по делото свидетел са противоречиви и не
кореспондират с експертизата по делото. Поддържа и твърдението си за съпричиняване
от страна на водача на МП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови
ново такова, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна „ДЗИ Общи застраховане“ ЕАД е подала отговор на въззивната
жалба, в който поддържа нейната неоснователност. Поддържа, че по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1 от КЗ. По
отношение на механизма на ПТП счита, че приетата по делото експертиза го
установява по несъмнен начин, както и че същата установява причинно-следствената
връзка между наличието на дупки по пътя и настъпването на повреди по
застрахованото МПС. Сочи и че показанията на разпитания свидетел, който е и
водачът на увреденото МПС установяват тази причинно-следствена връзка. Счита, че
свидетелските показания са в унисон със събраните по делото доказателства. Счита за
недоказано твърдението за съпричиняване от страна на застрахования водач. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността конкретните доводи на жалбоподателя са свързани
с неправилна интерпретация на доказателствата в обжалваното решение, погрешни
изводи за фактическата обстановка и от там погрешни правни изводи.
Производството е образувано по иск на застраховател, изплатил обезщетение
„Каско“ по настъпило застрахователно събитие, против причинителя на щетата –
собственик на пътя, чието състояние е предизвикало настъпване на ПТП, от което
произтича тази щета. Иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ – установяване на
дължимостта на претендирани от застраховател против възложителя на трето лице на
работа, при и по повод на която е възникнало увреждането.
2
От фактическа страна по делото се установява следното :
Представена е преписка по застрахователна полица №44012015101**, от която
се установява, че за периода от 27.04.2020 г. до 26.04.2021 г.,. между „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД и Н. С. Т. е налице застраховка „Каско+“ по отношение на МПС с
рег. № ***. Декларирано е от собственика на 20.11.2020г. настъпване на
застрахователно събитие , като е описано, че по време на движение в гр. П., на бул.
**** в посока бул. *** , колата попада в необозначена дупка на пътното платно, в
резултат на което бордовия компютърна автомобила изписал, че има проблем с
налягането на гумите , а при посещение в сервиз се установило, че едната гума е
пукната, както и двете предни джанти на автомобила са пукнати. В тази връзка е
образувана щета № *************, извършен е ремонт в доверен сервиз на стойност
1807,20лв., който ремонт е заплатен от застрахователя.
С Определение от 07.07.2021г. е прието за безспорно между страните, че МПС
„Мерцедес С Клас Боди W 205“, с рег. № *** към дата 20.11.2020г. е имал валидна
застраховка при ищеца по силата на застрахователна полица №************, със срок
на действие от 27.04.2020 г. до 26.04.2021 г., както и че ищецът е заплатил на
увреденото лице по щета № 44011512007* обезщетение в размер на 1807.20лв.
Събирани са и гласни доказателства – разпитан е свидетелят Н. Т., който твърди,
че на въпросната дата е преминавал с лекия си автомобил по бул. *** в гр. П.. Улицата
била с много дупки, като при пропадане в тях, бордовият компютър отчел спадане в
налягането на гумите. Веднага отишъл на вулканизатор, където са констатирали
спукване на едната гума и спукване на двете джанти. Застрахователят в последствие
отремонтирал щетите. Според свидетеля дупките представлявали пропадане на
пътното платно по цялата му ширина. Целият път бил осеян с неравности, които обаче
не били обозначени.
За установяване на механизма на процесното ПТП и вида и размера на щетите по
делото е изготвена и приета САЕ. Според експерта е възможно произшествието да е
настъпило по описания от ищеца начин при наличие на дупка от поне 1,8м. в ширина.
В експертизата се твърди, че към две дати – м.10.2019 и м.12.2021г. на този участък от
пътното платно не е имало неравности. Доколкото, обаче, произшествието е станало в
промеждутъка на тези две дати, то не може със сигурност да се твърди, че към момента
на произшествието не е имало неравности по платното. Ето защо следва да се приеме,
че по делото се доказва механизмът на процесното ПТП, а именно че при попадане на
неравности на пътното платно, са причинени щети по процесния лек автомобил.
Вещото лице дава заключение, че претендираните вреди отговорят по степен на
описаните щети в опис заключението и пазарната стойност на причинените вреди е в
размер на 2305,62 лв.
Представени са доказателства за възлагане на ремонта на сервиз и заплащане на
3
извършените работи на обща стойност 1807,20лв.
Приложено е копие от регресна покана за възстановяване на изплатеното
обезщетение, изпратена от застрахователя до ответника, собственик на пътя.
Последният е отговорил с писмо от 08.02.2021г., в което заявява, че молбата е
неоснователна.
При така установеното от фактическа страна по главния иск се правят следните
правни изводи: Както вече бе коментирано налице е валидно сключен застрахователен
договор по застраховка „Каско+” по отношение на процесния лек автомобил.
Настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество в
резултат на ПТП, възникнало поради неравност на пътно платно в гр. П., бул. ***се
установява от събраните гласни доказателства по делото. Поради липса на други
доказателства, които да опровергаят свидетелските показания, то твърдението за
настъпило произшествие на пътното платно следва да се приеме за доказано. По
отношение на причинно-следствената връзка между състоянието на пътното платно и
настъпилата вреда върху застрахования автомобил, следва да се отбележи, че приетата
САЕ установява, че описаните в протокола щети от застрахователя отговарят и могат
да настъпят при произшествие, чийто механизъм е описан от протокола за ПТП и от
свидетеля – преминаване на автомобила през необозначена дупка на пътното платно,
при което се увреждат джантите на автомобила и се спуква едната гума. Този
механизъм е приет и по образуваната преписка по щета. Доказва се по делото и
реалното заплащане на нанесените вреди. САЕ установява, че заплатената сума е
пазарния еквивалент на причинените вреди. Така се доказва основанието за заплащане
на застрахователно обезщетение в размер на 1807,20лв. Представени са доказателства/
фактура/ за заплатени ликвидационни разходи. С изплащане на обезщетението по
застраховката, застрахователят встъпва в правата на застрахования против прекия
причинител на щетата, съгл. чл.410 от КЗ . В настоящия случай причинителят е лицето,
собственик на вещта/ съгл. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА/, довела до увреждане на
имуществото, а именно община Пловдив . Именно тя не е изпълнила законовото си
задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа / съгл. чл. 31 от ЗП/,
част от която е и процесния участък. Така „ДЗИ Общо застраховане ” ЕАД на осн.
чл.41, ал.1 от ЗК има основание да претендира репариране на заплатеното
застрахователно обезщетение от причинителя на вредата. Размерът на обезщетението е
установен и доказан по делото, поради което и следва да бъде уважен предявения иск.
Жалбоподателят поддържа и възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалото лице. При разпределение на доказателствената тежест именно на
ответника е възложено установяването на твърдението за допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата. По делото не са събрани доказателства в тази
насока, поради което и следва да се приеме, че това възражение е останало недоказано.
4
С доказване основателността на главния иск и при липса на доказателства за
изпълнение на задължението се доказва основателността на акцесорния – за заплащане
на обезщетение за забава. Видно от изходящия от жалбоподателя отговор на
отправената покана за плащане – същата е заведена в деловодството на 19.01.2021 г.
Даден е 15 дневен срок за изпълнение, т.е. до а 02.02.2021 г. Исковата претенция за
заплащане на обезщетение е от по-късен момент- 04.02.2021 г. до 12.04.2020 г, поради
което и дължимостта й за претендирания период се установява по делото. По
отношение на размера при изчисление с помощта на онлайн калкулатор се получава
сумата от 34,14лв.. Същата следва също да бъде присъдена.
При така установеното съдът намира, че предявените искове са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени. До същите фактически и правни изводи е
достигнал и първоинстанционният съд, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата
страна сторените по делото разноски в размер на 432 лв., заплатено възнаграждение за
адвокат за въззивната инстанция.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99/11.01.2022г., пост. по гр.д.№ 6052/2021, ПРС.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК000471504, да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 432лв. разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5