Р Е
Ш Е Н
И Е № 163
гр.Враца, 14.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 13.09.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.П.
при участието на
секретаря Миглена Костадинова
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.П. търговско
дело № 76 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд гр. Враца
е сезиран с искова молба с вх. №5646/11.07.2018г. от "ЛЕВ ИНВЕСТ"
АДСИЦ с ЕИК ***, представляван от К.П.-изп.директор, чрез адв. Н. ***, с адрес
за кореспонденция гр. София, жк. ***, против А.Ц.А. с ЕГН **********, с адрес ***,
тел.**********, с обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. с
чл.124 ГПК, да се признае за установено, че длъжникът дължи сумата в размер на
40 000 лв. дължима по запис на заповед, издадена на
11.12.2015 год., с падеж на плащане 30.10.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.02.2018 год. до окончателното й изплащане. Иска съдът да се
произнесе с осъдителен диспозитив по отношение разноските направени в
заповедното производство, в размер на 1900 лв., както и по отношение разноските
направени в настоящето производство-2600 лв.
Ответникът е оспорил изцяло предявените искове.
Правното основание на
предявения иск е по чл.422 ГПК във вр. с 538 ал.1 ТЗ чл.99 от ЗЗД
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
. Приложено е ч. гр. д.
№660/2018г. по описа на Районен съд - гр. Враца
В депозираната искова молба се твърди, че на 11.12.2015г.
ответникът А.Ц.А., ЕГН **********, се е задължил безусловно и без протест да
изплати сумата от 40 000 лв, /четиридесет хиляди лева/ на Р.К.К., ЕГН **********.
Падежът за плащане, посочен в Записа на заповед, е 30.10.2016г. Поддържа се, че
Записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити,
визирани в нормата на чл.535 от Търговския закон. По несъмнен начин са
индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга. На 19.12.2017г. с
Договор за цесия Р.К.К., ЕГН ********** /в качеството му на стар кредитор и
цедент/ прехвърля вземането си от А.Ц.А., произтичащо от Записа на заповед на
ищцовото дружество - “Лев Инвест” АДСИЦ, ЕИК *** / в качеството му на нов
кредитор и цесионер/. На основание чл.99. ал.З и 4 ЗЗД предишният кредитор /Р.К.К./
е съобщил за извършената цесия на длъжника с Уведомително писмо от
19.12.2017г., надлежно връчено на А.Ц.А.. Освен задължението си да уведоми
длъжника за извършената цесия, предходният кредитор е предал във Фактическата
власт на новия кредитор - “ЛЕВ ИНВЕСТ” АДСИЦ процесния запис на заповед.
“ЛЕВ ИНВЕСТ” АДСИЦ е
подало до Районен съд - гр. Враца заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, като надлежно е представило Запис на заповед /в
оригинал/, Договор за цесия, платежни нареждания и Уведомително писмо. Въз
основа на заявлението е образувано ч.
гр. д. №660/2018г. по описа на Районен съд - гр. Враца, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение №
453 от 28.02.2018г. и изпълнителен лист от 28.02.2018г. в полза на “ЛЕВ ИНВЕСТ“
АДСИЦ, ЕИК ***, с които А.Ц.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на “ЛЕВ
ИНВЕСТ” АДСИЦ, ЕИК *** следните суми: 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ -
дължима главница по Запис на заповед, издаден на 11.12.2015г. и с падеж за
плащане - 30.10.2016г., законна лихва върху главницата, считано от
23.02.2018г., както и разноски по делото от 800 лв. /осемстотин лева/ -
държавна такса и 1 100 лв. /хиляда и сто лева/ - адвокатско възнаграждение.
На основание издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 201890000400499 при ЧСИ И.Ц., per. № 899 на КЧСИ, и
район на действие - Окръжен съд - гр. Враца срещу длъжника А.Ц.А., ЕГН **********.
Срещу издадената заповед в срока по чл.414 ал.2 ГПК е постъпило възражение от
длъжника. С разпоредане от 30.05.2018г заповедният съд е указал на заявителя,
че в едномесечен срок от уведомяването си може да предяви иск за установяване
на вземането си по оспорената заповед за изпълнение.Съобщението е връчено на
15.06.2018г. на ищеца, който в срока по чл.415 ал.4 ГПК е предявил настоящия иск.
С депозирания отговор
се изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска по следните
съображения:
- Не е налице
основание за издаване заповед за изпълнение нито по чл.417 ал.1 т.З ГПК/договор
за цесия/, тъй като приложения договор за цесия,на който се позовава ищеца не е
с нот.заверка на подписите,нито по чл.417 ал.1 т.9 ГПК, тъй като записът на
заповед е издаден в полза на трето лице,а не в полза на ищеца.
- Цедирането на вземането
не е произвело действие по отношение на ответника като евентуален длъжник, тъй
като цесията не му е съобщена по предвидения за това ред- чл.99 ал.4 ЗЗД, което
е видно от приложената към исковата молба обратна разписка, в която като
получател не фигурира името на ответника.
- Вземането по запис
на заповед ни би могло да се прехвърли с договор за цесия,на какъвто се
позовава ищеца, а единствено по реда на чл.466 ал.1 ТЗ.С договора за цесия
ищецът не е придобил никакво вземане и искът му е неоснователен.
- сумите по записа на
заповед са недължими на поемателя по менителничния ефект Р.К.К.,тъй като същият
е издаден за обезпечение на задълженията на ответника по устно сключен с
поемателя по записа устен договор за поръчка. Договорът се изразявал в поемане
на задължение от страна на Р.К. да подготви всички документи и осигури
отпускането на кредит в полза на ответника от близка на него Банка,а сумата по
записа на заповед представлява уговореното възнаграждение за извършване на
услугата. Лицето Р.К. не е изпълнил задълженията си по сключения устен
договор,въпреки многократните покани, поради което ответникът твърди, че не
дължа никакви суми по издадения запис на заповед.
- Прави се и възражение, че вземането е погасено по давност с оглед разп.на чл.531 ал.2 ТЗ.Същото е било погасено още към датата на договора за цесия.
С допълнителната
искова молба е взето становище по всички наведени в отговора доводи и възражения.
Ищецът оспорва твърдението на
ответника, че вземането
по запис на заповед не би могло да се прехвърли с договор за цесия, а
единствено по реда на чл.466,
ал.
1 от Търговския закон. Излага се становище, че съгласно трайно установената
съдебна практика съществуват два режима за прехвърляне на правата по
менителничните ефекти /менителница и запис на заповед/ - гражданскоправен и търговски. Разпоредбите на
чл.316, ал.1 и чл.466, ал.1 ТЗ уреждат специалния търговскоправен способ за
прехвърляне на правата по ценните книги на заповед. Посочената правна норма
/чл.466 ТЗ/, която намира приложение и по отношение на записа на заповед на
основание препращащата разпоредба на чл.537 ТЗ, регламентира една от
възможностите за прехвърляне на менителничния ефект, като не изключва и не забранява прехвърлянето на менителничните ефекти чрез гражданскоправните
способи, един от които е
цесията. Според ищеца никъде в
правния мир не е предвидена форма за действителност при прехвърляне на правата
по менителничните ефекти чрез гражданскоправните способи /чрез договор за
цесия/, да бъде именно в задължителна нотариална форма. Достатъчно е правата
по запис на заповед да бъдат превхърлени чрез цесия при спазване на чл.99 ЗЗД и
предаване на ценната книга, което категорично е извършено в настоящия случай.
Оспорва твърдението,
че цидирането на вземането не е произвело действие по отношение на длъжника - А.А..
На следващо място
оспорва изложеното от ответника по отношение на причините за издаване на
процесния запис на заповед. Излага становище, че записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят
обещава безусловно да плати на поемателя или на негова заповед определена сума
пари /чл.535, т.2 ТЗ/. Основанието за задължаване не е
елемент от фактическия състав на абстрактните сделки, поради това причината за
обещаното плащане не е сред задължителните реквизите по чл. 535 ТЗ, които
Формират съдържанието на записа на заповед.
С допълнителната искова молба се твърди, че
изложената в писмения отговор от ответника фактическата обстановка, предхождаща
издаването на записа на заповед, е пълна инсинуация. Според ищеца реалната
фактическа обстановка, предхождаща издаването на процесния запис на заповед, е
следната: Длъжникът А.А. е желаел да закупи от Р.К. /стар кредитор и поемател
на менителничния ефект/ обявените за продажба собствени на последния два броя
трактори /марка „Зетор“ и „Урсус“/, но поради невъзможност да ги заплати А.А. е
издал в полза на Р.К. запис на заповед, съдържаща всички изискуеми от закона
реквизити.
Оспорва се и
изложеното в отговора становище за изтекла погасителна давност.
На 25.10.2018г е
постъпил писмен отговор по допълнителната искова молба. Със същия е оспорена
изцяло
допълнителната искова молба на ищеца по делото и се поддържа подадения отговор
на първоначалната искова молба.
Ответникът не отрича,
че записът на заповед по принцип е абстрактна сделка, но твърди, че всяка
абстрактна сделка си има своето основание и основанието на процесния запис на
заповед е именно посоченото от него в отговора на исковата молба каузално
правоотношение.
Оспорва изложеното в
допълнителната искова молба по отношение на наведеното каузално правоотношение
като недопустимо, тъй като искането за това е преклудирано. С исковата молба
ищецът претендира сума само въз основа на запис на заповед, като абстрактна
правна сделка, както се е движело и заповедното производство, и недопустимо е в
настоящето исково производство да се излиза извън рамките, очертани от ищеца в
заповедното производство. Наведеното каузално правоотношение е и неоснователно,
тъй като не отговаря на обективната действителност и е невярно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се установа
следното: С исковата молба е представен запис на заповед, с който ответникът А.Ц.А.,
ЕГН **********, се е задължил безусловно и без протест да изплати сумата от 40
000 лв, /четиридесет хиляди лева/ на Р.К.К., ЕГН **********. Падежът за
плащане, посочен в Записа на заповед, е 30.10.2016г. Оригиналът на записа на
заповед е приложен в ч. гр. д.
№660/2018г. по описа на Районен съд - гр. Враца, върху който е отразено
издаването на заповед за незабавно изпълнение № 453 от 28.02.2018г. и
изпълнителен лист от 28.02.2018г. От представеното копие от Договор за
цесия от 19.12.2017г, с който Р.К.К.,
ЕГН ********** /в качеството му на стар кредитор и цедент/ прехвърля вземането
си от А.Ц.А., произтичащо от Записа на заповед на ищцовото дружество - “Лев
Инвест” АДСИЦ, ЕИК *** / в качеството му на нов кредитор и цесионер/. Представено
е Уведомително писмо от 19.12.2017г., с което предишният кредитор Р.К.К., който
уведомява длъжника за извършената цесия. Съгласно представената обратна разписка
за връчена пратка, издадена от Еконт, се установява, че пратката е връчена на
02.01.2018г. като получател в последната е вписан ответника А.Ц.А., но същата е
връчена на друго лице.
От приложеното ч. гр. д. №660/2018г. по описа на Районен съд
- гр. Враца се установява, че въз основа на зявление, подадено от “ЛЕВ ИНВЕСТ” АДСИЦ за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 453 от 28.02.2018г. и изпълнителен
лист от 28.02.2018г. в полза на “ЛЕВ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК ***, с които А.Ц.А.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на “ЛЕВ ИНВЕСТ” АДСИЦ, ЕИК *** следните
суми: 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ - дължима главница по Запис на
заповед, издаден на 11.12.2015г. и с падеж за плащане - 30.10.2016г., законна
лихва върху главницата, считано от 23.02.2018г., както и разноски по делото от
800 лв. /осемстотин лева/ - държавна такса и 1 100 лв. /хиляда и сто лева/ -
адвокатско възнаграждение.
От приложена в ч. гр. д. №660/2018г. по описа на Районен съд - гр. Враца,
покана за доброволно изпълнение се установява, че въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение № 453 от 28.02.2018г. и изпълнителен лист от
28.02.2018г. е образувано ИД № 201890000400499 при ЧСИ И.Ц., per. № 899 на КЧСИ, и
район на действие - Окръжен съд - гр. Враца срещу длъжника А.Ц.А., ЕГН **********.
Срещу издадената заповед в срока по чл.414 ал.2 ГПК е постъпило възражение от
длъжника. С разпореждане от 30.05.2018г заповедният съд е указал на заявителя,
че в едномесечен срок от уведомяването си може да предяви иск за установяване
на вземането си по оспорената заповед за изпълнение.Съобщението е връчено на
15.06.2018г. на ищеца, който в срока по чл.415 ал.4 ГПК е предявил настоящия иск.
По делото са приети за
безспорни обстоятелства, че процесния запис на заповед е издаден от А.Ц.А., ЕГН **********,
и че същия не е извършвал плащания по него.
Във връзка с
наведените доводи за наличието на каузални правоотношения между издателя на
записа на заповед и поемателя са разпитани четирима свидетели - Р.К.К., Д.И.С.,Ц.А.А. и В.А.В..
Св.Р.К. твърди, че познава А.А. от месец септември 2015г., когато се
срещнали във връзка с два трактора единия "Zetor", а другия
"Ursus", с инвентар, които са негова
собственост и се намирали при А.А.. При посещението си лично видял своите машини,
които били докарани две-три години по-рано от Д.С. в неговия стопански двор. Той
изявил желанието да ги закупи и спазарили цена
от 40 000лв. На 11.12.2015г., при нова среща между тях А.Ц.А. се съгласил да подпише запис на заповед за въпросната сума от 40 000лв. с
падеж 30.10.2016г. През 07 месец 2016г., когато започнала жътвата направили
трета среща, при която ответникът обещал, че ще си изпълни ангажимента по
записната заповед до 30.10.2016г. На следващата четвърта среща, когато е падеж
на записа на заповед му заявил, че не може да изплати сумата, поради ред други
ангажименти и плащания. След това провели още няколко срещи, но до края на 2017
г. не са извършвани никакви плащания Провели и много телефонни разговори, но
нямало резултат, поради което му написал съобщение на телефона, че вземането ще
бъде продадено. И на 19.12.2017г. намерил колекторска фирма и сключил
съответния договор с нея и престанал да му се обажда. При срещата през месец
11.2017г процесните трактори "Zetor” и "Ursus" били в базата
на ответника. Свидетелят е предоставил
машините, не на А.А., а на Д.С., който с негово разрешение ги предоставил на
ответника и рабитили известно време заедно. В момента в който разбрал, че
машините са останали след разделянето на Д.С., с А.А. предприел горните
действия.
Св.Д.С. твърди, че А.А. се свързал с него с молба за финансова помощ през
2011г. През 2012г се съгласил да му помогна финансово и тогава, започнал да
предвижва техника от гр.Добрич, с.Плачи дол към с.Голямо Пещене- камион
"Волво", трактор "Massey Ferguson" и два трактора 150 коня и 180 коня на Р.К.,
които били при него. Направили фирма, в която влизали братът на свидетеля
и синът на ответника. В последствие
разбрал, че тази фирма имала големи задължения и брат му излязъл като съдружник
и той започнал да си връща техниката. Върнал камиона и трактора "Massey Ferguson", но
другите две машини не успял да ги прибера и те останали в землището и стопанството
на с.Голямо Пещене. Информирал г-н К., че трябва да потърси машините си и му
дал телефонните номера и на Ц. и на баща му А. за връзка. Знае, че през 2015г.
г-н А. е разписал записна заповед, с уговорката, че ще плати машините в пари и
да му ги остави да работи с тях. Знае, че тази записна заповед е издадена за
тези машини. По тази записна заповед доколкото знае никакво плащане не е имало.
Св.Ц.А. син на А.А.. Твръди, че познава Р.К. от 2015г.. През 2014г. имало
наводнение и им била съсипана продукция за 4 000 дка и Р.К. обещал, че ще им
уреди с кредит само, че 10 % ще трябва да бъдат за него. Понеже трябвало да има
сигурност, Р. поискал баща му да подпише записна заповед. Твърди, че в последствие два пъти ходили на
София, за да се срещат с Р. и му давали по 5000 лв., но кредит така и не получили. При получаването на изпълнителния лист,
останали учудени, тъй като работата не е свършена, въпреки че са взети част от
парите. За дадените пари бащу му искал г-н К. да подпише разписка, но той
отказал. След като подписването на записната заповед го търсили, но той не се е
свързвал с тях. Познава свидетеля Д.С., като мисли че той е свързал баща му с Р.К..
Не знае Р.К. да е имал някакви уговорки с баща му за доставяне на трактори и съответно
във връзка с това да е подписана тази записна заповед. Твърди, че си имат машини.
Според него се съгласили на кредита, обещан от Р.К., тъй като през 2014г.
загубили от 4 000 дка продукция, и нямало банка която да отпусне кредит. Г-н Д.С. го познава от 2008г. или 2009г. като докарал
семена за посев пшеница, но след това издължили продукция. За въпросната
2008г.-2009г. станали съдружници, като брата на г-н С. станал съдружник в неговата
фирма. Д.С. машини не е осигурявал по никакъв начин. Докарал пшеницата и те я
насадили. Твърди, че три или четири пъти са се срещали с Р.. Не знае г-н К. да
е имал претенции за свои машини, които се намират в тяхното стопанство и да е
искал да си му ги върнат и да си уредят отношенията. За дадените 10000 лева не са подали сигнал до органите, тъй
като нямали разписка. Твърди, че в стопанството им има трактор модел "Zetor" трактор "Ursus", но те са си
техни.
Св.В.В. познава Ц.А.
и А.А., тъй като е бил работник в
тяхната земеделска фирма "Агро теранова" през 2014г. Познава и
г-н К. по физиономия от 2015г.-2016г. С него имали среща А.А. и Ц.А. в
гр.София, а той присъствал на целия разговор. Знае, че повода за тази среща е
това, че г-н К. искал да им уреди заем, защото имали затруднения през 2014г. през
която наводнение унищожило реколтата. За тези 40 000 лв. трябвало да се
подпишат запис на заповед, където им ги дава г-н К.. Не знае трактори да са
предоставени от Р.К. на А. и Ц.. Не знае г-н А. да е давал на г-н К. други пари
извън тези. На срещата, която присъствал с г-н К. в гр.София, била в някакво
заведение. г-н К. искал да им уреди някакъв кредит от банка за въпросната земя,
чиято реколта била унищожена, но искал комисионна от 40 000 лв. На тази среща не
знае пари някой да е давал на друг. Не е присъствал на среща, когато се е
подписала записната заповед, но е чул да разговарят. Не е бил свидетел на
среща, когато са давани пари от г-н А. на г-н К..
От страна на ищеца е представена справка от
Министерство на земеделието и храните,
от която е видно, че на името на А.Ц.А., ЕГН ********** и Ц.А.А., ЕГН **********
няма регистрирана земеделска техника. Представена е и справка от Агенцията по
вписванията относно вписаните в Търговския регистър обстоятелства. От същата се
установява, че Ц.А.А. и Т.И.С. са били съдружници в фирма „АГРО-ЕВРО-ТРЕЙД-2007”
ООД.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска по
чл.422 ГПК, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим,
тъй като същият е предявен в срока по чл.415 ал.4 ГПК.
Въз основа на заявеното от ответника, съдът е приел за
безспорно, че А.Ц.А., ЕГН **********, е издал процесния запис на заповед, като
се е задължил безусловно и без протест да изплати сумата от 40 000 лв,
/четиридесет хиляди лева/ на Р.К.К., ЕГН **********. Падежът за плащане,
посочен в Записа на заповед е 30.10.2016г. Прието е за безспорно също, че
ответникът не е извършвал плащания по процесния запис на заповед.
Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на
чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417,
т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
В производството по установителния иск, предявен по реда
чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.
На първо място съдът следва да провери дали процесния документ има
качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на заповед е
редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ТЗ, без
които същият би бил недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите
липсва дали може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът
на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да
съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на
заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно
обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което
следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис,
да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му. В случая съдът констатира, че процесния
запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ
съдържа всички законови реквизити. Представеният по делото
менителничен ефект, от който черпи права ищецът, се явява действителен, тъй
като съдържа императивно установените в чл.535 от ТЗ реквизити.
Въпреки абстрактния характер на записа на
заповед като сделка, за която наличието на основание не е елемент от
фактическия й състав, този абстрактен характер не изключва поемането на
паричното задължение по ефекта да е с определена цел, произтичаща от други
каузални правоотношения. Записът на заповед може да бъде издаден, за да
обезпечи, гарантира едно възникнало или бъдещо задължение по каузална сделка.
След постановяване на тълкувателното решение
е формирана задължителна съдебна практика /решение № 202/9.12.2014г. по т.дело
№ 600/2012г. съставът на ВКС, ТК, Іт.о./ позовавайки се на т.17 на ТР №
4/20123г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът – поемател по запис на заповед, за
съществуване вземането, по която е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК, не
е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както
и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с
които е издаден записа на заповед. В случая ищецът в исковата молба не е въвел
твърдения, че записът на заповед е издаден за обезпечение на съществуващо
каузално правоотношение. Ответникът с депозирания писмен отговор посочва, че е
налице каузално правоотношение, като поемателят е поел задължение да осигури заем и за изпълнението на тази поръчка
ответникът е приел задължения за заплащане на комисионна от 40 000лева. Именно
заплащането на комисионната е обезпечено с издадения запис на заповед. Ищецът с
допълнителната искова молба посочва друго правоотношение, изпълнението по
което е обезпечено с издадения запис на
заповед, а именно длъжникът
А.А. е желаел да закупи от Р.К. /стар кредитор и поемател на менителничния
ефект/ обявените за продажба собствени на последния два броя трактори /марка
„Зетор“ и „Урсус“/, но поради невъзможност да ги заплати е издал в полза на Р.К.
запис на заповед. В отговора на допълнителната искова
молба се посочва, че е преклудирано възможността на ищеца да сочи правоотношение,
изпълнението по което е обезпечено с
издадения запис на заповед. Това становище на ответника не се споделя от
формираната съдебна практика, че наличие на каузалните отношения могат да бъдат
навеждани за първи път дори в съдебно заседание.
Както е прието в ТР №4 от 18.06.2014г.
на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК, при въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респективно -
несъществуването на вземането по запис на заповед.
За
доказване на наведените от страните доводи за наличие на каузални
правоотношения между издателя и поемателя на процесния запис на заповед са
изслушани четирима свидетели. По двама на всяка от страните.
От страна на ищеца е разпитан поемателя на
менителничния ефект Р.К., който твърди, че записа на заповед му е издаден,
затова, че ответникът ползвал негови трактори и пожелал да ги закупи, но поради
липса на средства обезпечил договорената цена с издадения запис на заповед.
Съдът намира, че като поемател по процесния запис на заповед този свидетел е
заинтересован от изхода на спора. Неговите показания не се подкрепят от никакви
други доказателства, освен от свидетелските показания на другия доведен от
ищеца свидетел, с когото са работили заедно. За машините за които се твърди, че
ще бъдат предмет на бъдеща продажба няма представени никакви документи за регистрация
и съответно за покупка от страна на продавача. При това положение съдът намира
за недоказани твърденията на ищеца за съществуването на каузално правоотношение
между Р.К. и А.А., породено от бъдеща продажба на собствени на първия два
броя трактори - „Зетор“ и „Урсус“.
В конкретната хипотеза твърдения за
съществуване на каузално правоотношение -
уговорка за съдействие при уреждане на заем, постигната между поемателя
и ответника – издател на записа на заповед, са въведени в отговора на исковата молба. От събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът счита, че не се доказа наличието на връзка между
издадения запис на заповед и твърдението на ответника. Липсват каквито и да
било писмени документи в подкрепа на тези твърдения. Събрани са само гласни
доказателства. Твърдението на ответника се подкрепя от твърденията на св. Ц.А., който
е син на ответника и съответно попада сред изброени в разпоредбата на чл.172
пр.1 от ГПК, и показанията му следва да се преценяват като се има
предвид възможната негова заинтересованост. В тази насока са и показанията на св.В.В., който
твърди, че е присъствал среща между А.А.
и Ц.А. и Р.К. в гр.София, като последният щял да уреди на първите заем, а те
трябвало да подпишат запис на заповед за
40 000 лв., но самият свидетел заявява, че не е виждал да се подписва запис на
заповед. Показанията на
свидетеля В. в тази насока са неубедителни, не почиват на конкретни лични
възприятия, а на предположения, като следва да се има предвид и че се касае за
сделка на стойност по-голяма от 5 000лв. Има разминаване в
показанията на този свидетел с показанията на другия свидетел, който твърди, че
на тази среща са давани пари на ръка на Р.К., а записа на заповед вече е бил
подписан. Тези данни от свидетеля Ц.А. противоречат и заявеното от самия
ответник, че плащане по записа на заповед не е извършвано. С оглед липсата каквито и да било писмени документи, отчетените
разминавания в показанията на двамата свидетели и заинтересоваността на
свидетеля Ц.А. от изхода на спора, съдът приема, че не е установено по пътя на пълно и
главно доказване настъпването на твърдяното от ответника каузално
правоотношение, изпълнението по което е обезпечено с издадени запис на заповед.
С оглед на установеното по делото, че нито нито
поемателят, нито издателят на записа на заповед са доказали твърдянените от тях
каузални правоотношения и връзката им със записа на заповед, това не е
основание да се откаже плащане по менителничния ефект и не е основание да се
отхвърли като неоснователен искът с правно основание чл.422 ГПК, тъй
като предмет на иска е вземането по менителничния ефект. В тази насока е
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /Решение № 248 от 23.01.2015 г. по
т. д. № 3437/2013 г., Т. К., І Т. О., ВКС, Решение № 191 от 14.01.2015 г. по т. д. № 3046/2013 г., Т. К., ІІ Т. О., ВКС/
Както се установи процесния запис на
заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ
съдържа всички законови реквизити. Представеният по делото
менителничен ефект, от който черпи права ищецът, се явява действителен, тъй
като съдържа императивно установените в чл.535 от ТЗ реквизити.
По отношение
на възражението на ответника, че вземането по запис на заповед ни би могло да
се прехвърли с договор за цесия, а единствено по реда на чл.466 ал.1 ТЗ. Съдът
намира възражението за неоснователно, тъй като нормата на чл.466 ал.1 ТЗ е
диспозитивна, а не императивна. При това положение няма пречки за прехвърляне
на вземането по записа на заповед и с договор за цесия, за който съответно няма
законово изискване да бъде с нот.заверка на подписите, каквито твърдения се
навеждат от ответника.
Неоснователно е и
възражението, че цедирането на вземането не е произвело действие по отношение
на ответника, тъй като цесията не му е съобщена по предвидения за това ред-
чл.99 ал.4 ЗЗД, тъй като в приложената към исковата молба обратна разписка, като
получил пратката не фигурира името на ответника. Съгласно представената обратна
разписка за връчена пратка, издадена от Еконт, се установи, че пратката е
връчена на 02.01.2018г. като получател в последната е вписан ответника А.Ц.А.,
но същата е връчена на друго лице, за което не е изяснено в каква връзка е
сответника. От разписката не става ясно също какво се връчва. При това
положение не може да се приеме, че цесията е съобщена на ответника с писмото отразено в обратната разписка. Съдът
приема, обаче че в настоящия казус ответника е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането с получаването на преписа от исковата молба с
приложеното към нея уведомление, с което стария кредитор съобщава цесията на
длъжника. Законът не указва и формата и момента на съобщаването, достатъчно е
то да е налице в момента на постановяване на решението. С Решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на
правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната практика
,съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД ,но когато към нея е приложено
уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено. В настоящия казус ситуацията е аналогична-исковата
молба ведно с намиращото се в нея уведомление от стария кредитор имат значение
на съобщение по чл.99 ал.4 от ЗЗД. По този начин всъщност,всички изисквания на
закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на
носителя на вземането, са изпълнени.
Направено е и
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 531 ал.2 ТЗ. Съгласно чл. 531
ал.2 ТЗ исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват
с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа,
ако менителницата съдържа уговорката "без разноски". В случая тази
норма е неприложима тъй като в процесния запис на заповед е с фиксиран падеж,
но липсва уговорката "без разноски". Съгласно чл. 531 ал.1 ТЗ
исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
Към момента на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК този не е изтекъл.
По разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78
ал.1 ГПК ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер 2600лв /800лева платена държавна такса и 1800лева адвокатско
възнаграждение/
Разноските, направени в заповедното производство нямат характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание, но са акцесорно вземане, което
е пряко обвързано от изхода на
настоящото производство. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното
право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед
направеното искане от страна на ищцовата страна. Предвид изложените по-горе
съображения за основателност на установителния иск, то следва да се приеме, че
длъжникът по заповедното производство и
ответник по настоящето производство дължи, определените в заповедното
производства разноски от 1900лева
/800лева държавна такса и 1100лева адвокатско възнаграждение/. В този смисъл са Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение №
666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на
ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №
6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
че А.Ц.А.
с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на "ЛЕВ ИНВЕСТ" АДСИЦ с ЕИК ***,
представляван от К.П.-изп.директор, чрез адв. Н. ***, сумата в размер на 40 000
лв. дължима по запис на заповед, издадена на 11.12.2015 год., с падеж на
плащане 30.10.2016 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2018 год. до окончателното й
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК №453 от 28.02.2018г по ч.гр.д. №660І2018г по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.Ц.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на "ЛЕВ ИНВЕСТ" АДСИЦ с ЕИК ***,
представляван от К.П.-изп.директор, чрез адв. Н. ***, сумата от 1900лева,
представляваща разноски по заповедното производство /800лева държавна такса и
1100лева адвокатско възнаграждение/ както и сумата от 2 600лева, направени
разходи в настоящото производство /800лева държавна такса и 1800лева адвокатско
възнаграждение/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: