Решение по дело №1035/2024 на Районен съд - Казанлък

МОТИВИ към Решение с рег.№42 от 10.02.2025г. по АНД
№1035/2024г. по описа на Районен съд-К., Втори наказателен състав.

Производството е по реда на глава 28 от НПК - чл.375 и следващите
от НПК.

С Постановление от 09.08.2024г. Районна прокуратура – Ст.З., ТО-К. е
внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Т. Т. Т. с
ЕГН **********, с налагане на административно наказание по реда на чл.78А
от НК за това, че на **.**.****. в гр.К., на ул.„И.“ №14, в близост до заведение
„Н.“ в съучастие, като извършител с Г. Г. Г. – извършител е причинил на Б. С.
К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата –
разкъсноконтузна рана на лицето в лявата челна област, множество отоци и
кръвонасядания на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания, отоци и
охлузвания на лицето, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око,
кръвоизливи под слизестите обвивки на двете очи, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено
по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Прокуратурата, чрез представителя си в съдебно заседание поддържа
предложението. Излагат се доводи относно доказаността на обвинението по
същество и такива досежно наличието на белега хулигански подбуди, като се
прави искане за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Т. и
налагане административно наказание глоба в размер около средния,
предвиден в закона.

Защитникът на обвиняемия адв. К. К. изразява становище за
несъответствие на фактите и обстоятелствата по постановлението с
обективната истина. Пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт,
поради недоказаност на извършването на деянието от обективна и от
субективна страна. Излага доводи за липса на хулигански подбуди при
извършване на деянието, тъй като бил налице личен мотив за извършване на
деянието. Моли съда да оправдае обвиняемия Т. Т. Т..

Обвиняемият Т. Т. Т., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, взема становище, че не се признава за виновен, без да дава
подробни обяснения по обвинението и по предложението на РП. Поддържа
изложеното от защитника му. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:

Обвиняемият Т. Т. Т. е роден на **.**.****г. в гр.Ст.З., живущ в с.О.,
1

общ.К., обл.Ст.З., ул.“И. Вазов“ №24, /настоящ адрес : гр.К., ул.“П.Х.“ №59/,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи,
с ЕГН **********.
На 09.06.2023г. свидетелите Н. К., Б. К. и Т. Б. посетили дискотека -
нощен клуб „Н.“ в гр.К.. В нощния клуб, при тях, по-късно вечерта дошла и
свидетелката - В. Н.. Цялата вечер на компанията им преминала спокойно,
весело, без конфликти с други посетители на заведението. Около 04.30 часа -
05.00 часа на **.**.****. четиримата посочени свидетели решили да си
тръгват от нощния клуб.
В друга компания, в същото заведение бил и обв. Т. Т. Т., заедно със
свои приятели – св.Г. Г., Св.И. Р., св.П. П. и св.М. Я.. Същите напуснали
заведението по същото време, когато и компанията на пострадалия К.. Когато
излизали от клуб „Н.“ обв. Т. застанал пред св.К. и св.Б. и започнал да ги
гледа, като не ги пускал да преминат, бил заел и бойна поза – леко приклекнал
и с ръце, свити с юмруци. В това време дошла св.И. Р. и го дръпнала настрани,
за да се откаже от намеренията си, но той продължавал да не пропуска
тримата свидетели. Тогава св.Б. застанал между обв.Т. и св.К., за да попречи
да стане проблем, като друго момче, странично на Т. го ударило в носа. На
св.Б. му потекло кръв. След размяна на реплики, без друг физически сблъсък,
компаниите тръгнали в различни посоки.
Пръв от клуба излязъл св. Н. К., който не бил употребил алкохол в
посочената вечер, тъй като бил паркирал автомобила си на паркинг недалеч от
заведението, с който автомобил имал намерение да откара своите приятели до
домовете им. Св. Н. К. се качил в автомобила си и малко след това при него се
качили св.Б. К., Т. Б. и В. Н., като св. К. забелязал кръв по носа на Т. Б..
Попитал го има ли нужда от помощ или да го закара до спешния медицински
център, но последния отказал. Св. К. потеглил с автомобила от мястото, на
което бил паркирал недалеч от заведението „Н.“ и намиращата се в близост
болница. Тогава св. Б. К. пожелал да слезе от автомобила и да отиде до
тоалетна. Св. Н. К. се придвижил с автомобила в междублоковото
пространство, където имало и паркинг и спрял отново недалеч от заведението
- нощен клуб „Н.“. Св. К. слязъл от автомобила, а малко след това, след около
минута от автомобила слязъл и св. К., който тръгнал в посоката, в която видял,
че приятеля му - Б. К. се отдалечава.
Достигайки до ъгъла на сграда, по - точно до заведение, в което през
деня продавали дюнери и недалеч от дискотека „Н.“, свидетеля Н. К. чул
викове от човек, крясъци, които идвали откъм улица „И.“ и тръгнал в тази
посока към градинките. Имайки и визуален контакт към улица „И.“ видял
приятеля си - пострадалия Б. К. съборен на земята и две момчета, които му
нанасяли удари с юмруци и крака, предимно в областта на главата, но и в
гърдите. Ударите, нанесени на Б. К. били нанасяни и от двамата, които се
намирали в непосредствена близост до пострадалия. Това били обвиняемия Т.
Т. Т. и св. Г. Г. Г., които след като нанесли множество удари с юмруци и крака
на падналия на земята Б. К., бързо започнали да се оттеглят и побягнали през
градинките в посока заведението „Белеза“.
Св. В. М. живеел от години в Англия, в гр.Лондон и работел, като
патрулен П.цай. Обикновено веднъж в годината се прибирал в България. На 09
2

срещу **.**.****. също посетил нощен бар „Н.“ и около 04. 30 – 05.00 часа
излязъл от заведението, за да се прибере в дома си. Излизайки, пред входа на
заведението тръгнал в посока „Ню Йорк Пъб“, като излизайки вече на улица
„И.“, в посока математическата гимназия в града, забелязал на улица „И.“
№14, на земята да лежи човек, млад мъж, а около него (около главата му)
имало кръв. Св. М. и приятеля му св.И. Т., който се движел с него веднага
тръгнали към човека, който лежал на земята. Около тях, докато оглеждали
състоянието на падналия човек имало още един мъж, за който св. М.
предположил и определил, че е познат или приятел на пострадалия. Св. М. се
обадил за помощ на спешния ЕЕН 112, като описал местоположението и
ситуацията, при което диспечера заявил, че вече били получили сигнал за
същия случай. Св. М. попитал приятеля на пострадалия - св. Н. К. какво
всъщност се е случило, при което последния му отговорил, че две непознати за
тях момчета са го били, момчета, с които пострадалия не се познавал и нямали
никакви лични или други отношения с тях. Действията на тези млади момчета
били лишени от някакви подбуди или причини, просто нанасяли удари на
пострадалия, демонстрирайки превъзходство и агресия. Разговаряйки, св. М.
оглеждал пространството около падналото момче и забелязал в посока
заведение „Белеза“ две момчета, които се отдалечавали, като му направило
впечатление поведението и действията на едното момче, които били
агресивни и правел опит да се насочи и върне към тях , но другия с него го
възпирал. Св. М. забелязал и описал въпросното момче с агресивно поведение
като високо и с големи уши, като не успял да опише други отличителни или
характерни белези. В този момент пристигнала линейка от ФСМП - К.,
медицинския екип на място извършил първоначален преглед, след което
откарали пострадалия Б. К. в болницата в гр.К., където същия бил
хоспитализиран.
По ДП била назначена и изготвена Съдебно-медицинска експертиза
№264/2023г. Видно от заключението на същата пострадалия св. Б. С. К. на
**.**.****. е получил травматични увреждания изразяващи се в контузия на
главата – разкъсноконтузна рана на лицето в лявата челна област, множество
отоци и кръвонасядания на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания,
отоци и охлузвания на лицето, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото
око, кръвоизливи под слизестите обвивки на двете очи, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Тези
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети и не могат да бъдат получени при едноактово падане на земята от
собствен ръст.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за категорично и
безспорно установена от събраните по делото в рамките на проведеното
съдебно следствие, както и тези, събрани в досъдебното производство
доказателства, от които съдът се ползва пряко на основание чл.378, ал.2 от
НПК с оглед характера на производството. Свидетелските показания на
свидетелите Н. К., В. М. и В. Н. съдът оценява като логични, последователни
и еднопосочни по отношение на основните въпроси от значение за делото. В
тази насока показанията на свидетеля Н. К. и свидетелката В. Н. се явяват
изключително подробни, доколкото съдържат и информация не само за
възникналия инцидент, при който е пострадал свидетеля К., но и за развитието
3

на събитията преди и след него, включително и за предходното поведение на
обвиняемото лице. Показанията на посочените свидетели са съответни на
останалите събрани по делото писмени, както и веществени доказателства и
доказателствени средства, като в тази насока не се възприемат възраженията
на защитника за наличие на противоречия с показанията на групата свидетели,
приятели на обвиняемото лице. В тази връзка налице е явна еднопосочност на
заявеното от свидетелите досежно поведението на обвиняемия, съответно на
пострадалия. Към групата на посочените свидетелски показания, макар и с
косвено значение, съдът цени и тези на свидетеля Г. – съизвършител на
инкриминираното деяние, спрямо когото производството е приключило със
Споразумение за решаване на делото. Същият посочва, че е ударил
пострадалия К., за което съжалява – ритнал го, докато бил на земята, като
споделя, че Т. е бил до него, не видял какво прави в същото време.Свидетелят
видял двама човека да удрят Т., като му оставили синини, като не може да ги
разпознае в залата. Показанията на свидетеля Г. също се кредитират от съда,
като се отчита процесуалното качество на същия на по-ранен етап от
досъдебното производство.
Що се касае до показанията на свидетелите И. Р., П. П. и М. Я., то
съдът ги кредитира само отчасти и то само доколкото са съответни на
останалите доказателства по делото за времето, мястото и участващите лица в
процесния случай. Тези показания обаче се разглеждат от съда критично, като
се има предвид близките приятелски отношения на свидетелите с
обвиняемото лице от една страна, и най-вече като се вземе предвид, че
показанията им в частта, в която заявяват, че пострадалия К. е замахнал да
удари обв.Т., но е залитнал и паднал сам на земята, вследствие на което е
получил нараняванията си, не отговарят на обективната истина, възприета от
настоящия съдебен състав при онагледяване на съдържанието на приложения
диск със снимки и записи на деянието. От общата картина от записите,
онагледени по желание на страните няколко пъти се установява, /въпреки, че
както заявява и вещото лице, изготвило ВТЕ, че конкретно разпознаване на
лица, не може да бъде извършено/, механизма на процесното деяние - че
пострадалото лице не е паднало само в намерението си да удари някоя друго
лице, а бива съборено на земята от лице с черна на цвят тениска и дънки, след
което следват множество удари с юмруци и ритници от същото лице и от
второ лице със светли дрехи. Значителна част от показанията на тези
свидетели са дискредитирани от останалите доказателства по делото,
включително съдържанието на въпросните видеозаписи от външните
общински камери, разположени на различни места в градинката на ул.“И.“
№14 - мястото на процесния случай. Така, в показанията си свидетелите Р., П.,
Я. и Г. посочват, че пострадалия К. сам е паднал, никой не го бил съборил на
земята с удари, но от видеозаписите, става ясно, че това не отговаря на
действително случилото се. Показанията на свидетелите относно механизма
на получаване на травматичните увреждания от пострадалия се явяват
напълно дискредитирани от съдържанието на видеозаписа от камерите,
поради което и съда, констатирайки горепосочените разминавания не може да
ги вземе предвид като достоверни и ги кредитира само отчасти, и то само
доколкото са съответни на останалите доказателства по делото за времето,
мястото и косвено за участващите лица в процесния случай.
4

При постановяване на решението си съдът стъпва и върху събраните
писмени доказателства и доказателствени средства, каквито са Протокол за
оглед на местопроизшествие, Фотоалбум, Съдебно-медицинска експертиза,
Видео-техническа експертиза, както и пълната медицинска документация за
оказаната медицинска помощ в МБАЛ "Д-р Христо Стамболски" ЕООД гр.К.
на пострадалия К., ведно с 1 брой CD –R /на л.116 от ДП/, Характеристична
справка, Справка съдимост на обвиняемия, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на обвиняемия, веществените
доказателства - 1 брой DVD –R Verbatim /на л.72 от ДП/ и 1 брой CD –R /на
л.116 от ДП/ и веществените доказателствени средства – видеозаписи и
файлове с изображения.
В подкрепа на установените факти се явява и изготвената по делото
Съдебно - медицинска експертиза на пострадалия К.. Същата приема, че при
свидетеля Б. К. са установени контузия на главата – разкъсноконтузна рана на
лицето в лявата челна област, множество отоци и кръвонасядания на главата,
сътресение на мозъка, кръвонасядания, отоци и охлузвания на лицето,
кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвоизливи под слизестите
обвивки на двете очи, довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, които травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и е възможно по начин и време да са
възникнали от описания от свидетеля К. разпит от 30.06.2023г., както и, че
същите не могат да бъдат получени при падане на земята от собствен ръст.
Съдът кредитира медицинската експертиза като изготвена с необходимите
професионални знания и опит, както и с оглед на осъществената подробна
оценка, както на гласните доказателства, така и на пълната медицинска
документация по делото.
Като професионално и обективно изготвена се възприема от съда и
изготвената Видео-техническата експертиза, която има за предмет
видеозаписа от камерите за видеонаблюдение на Община К., касаещи
възникнало сбИ.е на **.**.****., на ул.“И.“ до заведение „Стрийм“ в гр.К.,
както и снимков материал, също приобщен по делото на магнитен и хартиен
носител.
При така установената фактическа обстановка и наличието на
обсъдените доказателства, съдът намира, че обвиняемият Т. Т. Т. е осъществил
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна е налице извършителство на действия, свързани
с посегателство срещу личността на свидетеля Б. К., като чрез нанасяне на
удари по главата на свидетеля, обвиняемият е причинил травматичните
увреждания на пострадалия, описани в експертизата и при това е действал
именно по хулигански подбуди. Установява се категорично от показанията на
свидетел - очевидец, а именно свидетелят Н. К., че обвиняемият Т. и св.Г. са
нанесли удари с юмруци, шамари и ритници по главата и тялото на
пострадалия Б. К., както и че последния е паднал на земята в безсъзнание, и от
главата му потекла кръв. В тази насока и твърдението на защитата за липса на
установено авторство на деянието е напълно несъстоятелно, доколкото
категорично свидетелят К. е посочил именно обвиняемия и св.Г. като
съизвършители на посегателството срещу телесния интегритет на свидетеля
5

К.. Описанието е по външния вид, облеклото и поведението на обвиняемия.
Видно е, че от показанията на свидетеля К., а и от тези на св.М. са дадени
конкретни и подробни описания на телосложението, „щръкналите“ уши, както
и облеклото на обвиняемия Т. и това на св.Г., което означава, че същите са го
възприели лично именно на датата на инцидента, а точно такова облекло,
телосложение и изглед на нападателите, като описаните от свидетелите, са
видими от видеозаписа на охранителната камера на ул.“И.“.
Що се касае до посочения в Постановлението на прокуратурата белег
на деянието по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, а именно деянието да е извършено
по хулигански подбуди, то според съда от доказателствата по делото се
установява и наличието на този квалифициращ белег на вмененото на
обвиняемия престъпление. Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК принципно
изисква като своя специфична характеристика на състава наличието и на
хулигански мотив при осъществяването му. В конкретния случай е установено
по делото, че пострадалия К. и обвиняемият Т. изобщо не са се познавали от
по-рано, като не е установено да са имали някакви предхождащи инцидента
лични взаимоотношения, още по-малко влошени такива. Следователно, в
поведението на обвиняемия не може да се търси някакъв траен личен мотив,
при това свързан конкретно с личността на пострадалия, за осъществяване на
престъпното му поведение. Установява се от доказателствата по делото, че
посягането и удрянето на пострадалия от страна на обвиняемия е станало в
момент на опит последния да изясни предходно негово невъздържано и
невъзпитано поведение – спречкването на входа на заведение „Н.“. Това обаче,
по никакъв начин не може да очертае наличието на някакъв чисто личен мотив
у обвиняемия, доколкото обективните му действия, предизвикани единствено
от този факт на поведението на непознатия му свидетел в дискотеката, който е
искал да разбере причината за неговото невъзпитано и нецензурно поведение
при напускане на заведението, и който факт стои извън конкретната личност
на пострадалия, демонстрират именно неуважение и незачитане на
обществените порядки и на личността като цяло. Поведението на обвиняемия,
изразило се в изключително агресивна и непредизвикана саморазправа,
вместо изясняване на ситуацията по предвидения ред, както и с проява на
груба сила и показване на надмощие над пострадалия от повече от едно лице,
очертава изцяло характеристиките на посочения задължителен елемент от
субективната страна на деянието, а именно хулиганският мотив. Друг мотив и
друга цел не се установява да е имал обвиняемият Т., тогава, когато се е
нахвърлил срещу пострадалия с юмруци и ритници, освен да покаже себе си
като необвързан с каквито и да било правила за нормално общуване и
поведение. В крайна сметка, обвиняемият е демонстрирал именно това, че не
се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за прилично и
сдържано поведение, особено на публично място и пред много други лица.
От субективна страна деянието е извършено умишлено от
обвиняемия, като същият напълно е съзнавал характера на поведението си и е
целял настъпването на престъпния резултат на престъплението, предвид
факта, че целта му е била именно да се саморазправи физически с пострадалия
К.. За горното съдът прави изводи от самите обективни действия на
обвиняемия Т., които по своя характер, насоченост и сила са били достатъчни,
за да се причинят описаните от медицинската експертиза увреждания на
6

пострадалия свидетел. Както се каза, ясно изразен е хулиганският мотив, при
който действията на обвиняемия са били агресивни и необуздани, без каквото
и да било съобразяване и с мястото на осъществяването им и установения ред
за нормално човешко общуване. Наличието на хулиганския мотив, чието
проявление в случая се установи, не изисква като отделна съзнателна цел у
дееца засягането на обществения ред или скандализиране на обществото,
защото при това престъпление се уврежда личността, но на практика, поради
характера на този особен мотив у извършителя, подобни последици са
включени имплицитно при неговото реализиране.
Действията на обвиняемия Т. са били извършени на публично място –
в централен градски парк, като са станали достояние на други хора и е било
обективно възможно да бъдат възприети от неограничен брой хора, намиращи
се в близост. Дори и да е възникнала ситуация, която донякъде е конфликтна,
не може да се приеме, че това е основателна причина обвиняемият да упражни
насилие спрямо К., доколкото това е в пълен разрез с правния ред и
нормалния начин за уреждане на отношенията между хората, включително и
на споровете. Не може да се приеме, че е налице личен мотив у обвиняемия,
тъй като той не е познавал пострадалия и двамата не са имали лични
отношения, а конфликтът е възникнал изцяло при случайната им среща.
Предвид това, съдът намира, че действията на обвиняемия са израз на
невъздържаност и буйство – той се е държал невъздържано и агресивно,
пренебрегвайки всякакви норми за нормално човешко поведение за
неприкосновеност на личността и нейната телесна цялост.
Тези действия на обвиняемото лице съдът преценява, като
непристойни, защото очевидно противоречат на установения в обществото
морал и порядък. Те са не само непристойни, но и грубо нарушават
обществения ред, защото са израз на желанието му за саморазправа и
уреждане на спор чрез употребата на насилие. По този начин, с поведението
си обв.Т. е изразил своето явно неуважение към обществото и неговите
разбирания за спокойствие, за нормални човешки отношения, за уреждане на
конфликти и недоразумения между хората по цивилизован начин, както и
неуважение към личността и незачитане на обществените отношения
свързани с телесната неприкосновеност на личността.
Всички тези обстоятелства, тълкувани в своята съвкупност, са
показателни за умисъла на дееца, който надхвърля стремежа за чисто
личностна разправа с пострадалия по повод незначителното словесно
пререкание, като обхваща и стремежа да се демонстрира явно неуважение към
обществото и установените в него ред и порядки и силово налагане на своите
собствени, което е типичния хулигански мотив.
В тази връзка следва да се съобрази актуалната съдебна практика,
според която в случаи като горния, наличието на хулигански подбуди е изцяло
съвместимо с обстоятелството си, че в своя генезис инкриминираната
ситуация е започнала като типичен личен конфликт.
За така извършеното от обвиняемия престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години. Обвиняемият Т. Т. Т. е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. При
7

наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а,
ал.1 от НК и тъй като тази разпоредба е императивна, съдът счете, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба. С оглед степента на обществена
опасност на извършеното, като отчете вида и броя на причинените телесни
увреждания, фактът, че се е наложило хоспитализиране на пострадалия и
данните от показанията му за продължителността на търпените
неблагоприятни последици от понесените удари по главата, като взе предвид
също така и начина на извършване на самото деяние, както и
непосредственото предходно и непосредственото последващо деянието
поведение на обвиняемия, като съобразява и данните за имотното и семейното
състояние на обвиняемия и останалите характеристични данни за него, съдът
счете, че най-справедливо е за престъплението да му бъде наложено
административно наказание ГЛОБА под средния предвиден размер, а именно
от 2 000 /две хиляди/ лева. Наказанието съдът определи съобразявайки
липсата на отегчаващи обстоятелства и на установени доходи, които да
обосноват по-висок размер на глобата. Затова и с решението си съдът наложи
наказание глоба от 2000 лева, което счете, че е справедливо и ще способства за
предупреждаване и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите,
добрите нрави и правилата за нормално общуване, като освен това държи
сметка и за характера и степента на обществена опасност на извършеното
конкретно престъпление и в тази насока и за генералната превенция и за
постигане на целите визирани в чл.36 от НК.
Относно веществените доказателства – 1 брой DVD –R Verbatim /на
л.72 от ДП/ и 1 брой CD –R /на л.116 от ДП/, с решението си съдът постанови
същите да останат приложени към делото до изтичане на срока за неговото
съхранение.
По делото са били направени разноски за експертизи общо в размер на
435,35 лева, поради което и с оглед признаване на обвиняемия за виновен,
съдът го осъди да заплати направените разноски по делото – в размер на
217,68 лева – представляващи ½ част от разноските в общ размер на 435,35
лева по сметка на органа, който ги е направил, а именно по сметка на ОД на
МВР-Ст.З., на основание чл.189, ал.3 от НПК, както и държавна такса в размер
на 5 (пет) лева по сметка на Районен съд - К., при служебно издаване на
изпълнителен лист.

По изложените мотиви съдът постанови своето Решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	42
Дата:	10 февруари 2025 г.
Съдия:	Биляна Динева Ортакчиева

Дело:	20245510201035
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 август 2024 г.

Решение по дело №1035/2024 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите