Решение по дело №602/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Маюко ЕООД, ЕИК:*********, [населено място], със съдебен адрес [населено място], пл.Г. И. 15, оф.4. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат М. Б. от АК Благоевград.

Ответник по касация е директорът на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. Ответникът не взема участие в касационното производство, редовно призован.

Жалбата е насочена срещу решение № 6/17.01.2024г. по АНД № 749/2023г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 4159/06.10.2023г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на Маюко ЕООД е наложена имуществена санкция 1 000лв. за извършено административно нарушение по чл.206 ал.1 от Закона за туризма.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по акта и постановлението. Приел е, че АНО е дал правилна квалификация на нарушенията. Констатирал липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на постановлението. Изложил мотиви за правилно определен размер на имуществената санкция.

В касационната жалба привлеченото към отговорност лице излага обстоятелства, които според него налагат имуществената санкция да бъде отменена. Сочи, че към момента на проверката е била налице висяща процедура по продължаване и потвърждаване на извършената преди това категоризация на обекта, поради което не следва да се счита, че предходната такава е била прекратена с изтичане на срока по издаденото удостоверение. Прави се довод, че от текста на наказателното постановление не ставало ясно дали органът е приел, че туристическите услуги са били предоставяни в некатегоризиран обект или в обект без издадено временно удостоверение, което съществено затруднявало привлеченото към отговорност лице да организира защитата си. Според касатора съдът неправилно е изложил мотиви в тази насока, като недопустимо е допълнил липсващите в постановлението мотиви. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление. Иска се присъждане на разноски. Сочат се нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в 14-дневния срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. Установено е, че през 2023г. Маюко ЕООД стопанисвало бар-фоайе „Карлово“, прилежащо ЗХР към хотел „Карлово“ в к.к. Слънчев бряг. За извършваната дейност в този обект дружеството имало издадено удостоверение за категоризация № РК-19-11924/09.07.2018г., валидно до 09.07.2023г., приложено по преписката.

Н. 23.06.2023г. Маюко ЕООД е подало до Министерство на туризма заявление за категоризация № Т-81-00-192 на бар-фоайе „Карлово“. Във връзка с провеждането на процедурата по категоризация, на 02.08.2023г. е била извършена проверка на туристическия обект от длъжностните лица на МТ.

Н. 08.08.2023г. в обекта била извършена проверка от контролните органи на КЗП, при което в съставения констативен протокол № 2715504 е обективирана констатация, че на датата на проверката Маюко ЕООД стопанисва бар-фоайе „Карлово“, прилежащо ЗХР към хотел „Карлово“ в к.к. Слънчев бряг, без удостоверение за категоризация на обекта или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

При така установените факти съдът обосновано и в съответствие със закона е стигнал до извод, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно.

Приложима в случая разпоредба е тази на чл.206 ал.1 от Закона за туризма, съгласно която, който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл.3 ал.2 т.1 - 3 (в процесния случай т.2) от ЗТ, се наказва с глоба в размер от 500 [рег. номер]., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер [рег. номер] 10 000лв. Разпоредбата следва да се тълкува и прилага във връзка с тази на чл.114 т.1 от ЗТ, според която лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Възприетата от АНО и първоинстанционния съд квалификация е правилна. Жалбоподателят е осъществявал дейността без категоризация на обекта и без временно удостоверение. Това, че е имало започнала процедура по категоризация, би могло да даде право на лицето да извършва дейността само ако за обекта е било издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, но по делото няма твърдения и доказателство да е бил издаден такъв документ.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че дружеството е поискало преди проверката потвърждаване на категорията на обекта и това по някакъв начин обосновава извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Във връзка с това оплакване са приложими правилата на чл.133 ал.3 и 4 от ЗТ, съгласно които в срок до три месеца преди изтичането на [възраст] срок (на предоставената категоризация) лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта. В случай че съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и 130.

В процесната ситуация Маюко ЕООД е имало право да поиска потвърждаване на категорията на обекта до 09.04.2023г. и в този срок не е упражнило правата си. Затова съобразно правилото на чл.133 ал.4 от ЗТ на 10.07.2023г. категоризацията на обекта е била прекратена. Без правно значение относно предпоставките за възникване на административнонаказателна отговорност по чл.206 ал.1 от ЗТ е дали подаденото от Маюко ЕООД на 23.06.2023г. (т.е. след срока по чл.133 ал.3 от ЗТ) заявление е било такова за потвърждаване на категорията или за ново категоризиране, тъй като към датата на проверката обекта е бил вече некатегоризиран. Законът не предвижда подаването на такова заявление да продължава срока на категоризацията. Ако органът е разгледал подаденото заявление като такова за нова категоризация (вземайки предвид, че към момента на подаването заявление за потвърждаване е било недопустимо поради пропуснатия срок), той е следвало да издаде временно удостоверение по чл.130 ал.1 от ЗТ, което да даде право на лицето да предоставя туристически услуги в обекта, съгласно чл.114 т.1 от ЗТ до приключването на процедурата. Т. удостоверение не е било издадено. Следва да се подчертае обаче, че правото да се предоставят туристически услуги се основава не на обстоятелството, че е налице висяща процедура по категоризация, а на издаденото временно удостоверение. По делото няма спор, че към момента на проверката за процесния обект не е имало издадено такова удостоверение.

Неоснователни са оплакванията за неяснота на констативната част на наказателното постановление. Ясно е посочено от административнонаказващият орган, че за работещия туристически обект не е имало нито удостоверение за категоризация, нито временно удостоверение. При тези констатации изводът за осъществено административно нарушение по чл.206 ал.1 от ЗТ е недвусмислен и не е налице соченото от касатора процесуално нарушение, преграждащо правото му да се защити. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление са правилни.

Предвид горните изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 6/17.01.2024г. по АНД № 749/2023г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.