Р Е Ш Е Н И Е
№
/29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 2/2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Х.Б. ЕООД, ЕИК ***, срещу наказателно
постановление /НП/ № 08-001460/365 от 18.10.2019 г., издадено от А.Н.П. –
Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл. 416,
ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500 лева, за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
НП е обжалвано от наказаното дружество в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано. Релевират се доводи, че НП не е издадено надлежно и в
установените от закона срокове, а при издаването му са допуснати съществени
нарушения, довели до ограничаване правото му на защита. В акта не бил посочен
точния момент на извършване на нарушението. Твърди се, че от страна на административнонакзаващия
орган не е установено и доказано възникнало задължение за работодателя да
извърши плащане на трудово възнаграждение по реда на чл. 128, т. 2 КТ, след
престиране на работна сила, респ. изпълнение на трудовите задължения от страна
на работника/служителя точно и добросъвестно. С изложените мотиви, моли съда да
отмени изцяло НП като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна Дирекция "Инспекция по труда" със седалище
Добрич, чрез процесуалния си представител
в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и пледира за
потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Твърди, че в хода на
съдебното следствие по един безспорен начин, с всички допуснати и приобщени
доказателства към административната преписка е доказано извършване на
посоченото в НП административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство са спазени изцяло правилата на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице сочените от жалбоподателя основания за
отмяна.
Контролиращата страна РП Каварна, редовно призована не изпраща представител
и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
субсидиарно приложимия Наказателно процесуален кодекс, съобразно с вътрешното
си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице имащо правен
интерес от обжалването, против подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което като допустима следва да бъде разгледана по
същество.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
Акт за установяване на административно нарушение № 08-001460/15.08.2019 г. на „Х.Б.
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, ****, в качеството
му на работодател. На 12.06.2019 г. е започнала проверка на „Х.Б. ЕООД с
връчването на три последователни призовки от К.А. - старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Добрич за представяне на ведомости за заплати
за 2019 г. от дружеството работодател. На 19.07.2019 г. с писмо вх. № 19084913/
19.07.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Добрич са
получени изисканите ведомости за заплати за 2019 г., заверени „вярно с
оригинала“ като след прегледа им е установено, че във ведомостта за работни
заплати за месец януари 2019 г. срещу начислената работна заплата на В.Р.Г. с
ЕГН ********** - „пазач невъоръжена охрана“, липсва подпис, с който да се
удостовери получаването на трудовото възнаграждение за месеца. Съгласно
представения трудов договор, сключен между В.Р.Г. и „Х.Б. ЕООД, трудовите
възнаграждения се изплащат до 30-то число на следващия месец. С оглед
гореизложеното е установено, че „Х.Б. ЕООД в качеството си на работодател не е
изплатил начисленото трудово възнаграждение на В.Р.Г. с ЕГН ********** - „пазач
невъоръжена охрана“ за месец януари 2019 г. в размер на 560.00 лева. В АУАН №
08-001460/15.08.2019 г. е посочено, че нарушението е извършено на 01.03.2019 г.,
установено е на 19.07.2019 г. Вписано е още, че до датата на написване на акта
не са представени документи доказващи изплащането на трудовите възнаграждения. Актосъставителят
е приел, че работодателят е нарушил чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда. Актът е
съставен при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. С писмо изх. №
19068261/19.07.2019 г. на Д “ИТ“ гр. Добрич е изпратена покана до З.Ж.Г.- управител
на „Х.Б.“ ЕООД да се яви на 14.08.2019 г. в 10.30 ч. в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Добрич за съставяне на актове за установяване на нарушение на
трудовото законодателство. Отправено е предупреждение, че при виновно неявяване
от страна на управителя на дружеството или на изрично упълномощен представител,
акта за установяване на нарушение на трудовото законодателство ще бъде съставен
в негово отсъствие и придвижен за предявяване и подпис по надлежния
ред, съгласно чл. 40 ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН е депозирано възражение от страна на
„Х.Б.“ ЕООД в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич.
Въз основа на така съставения акт Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" със седалище Добрич, издал НП № 08-001460/365 от 18.10.2019 г., с
което на „Х.Б. ЕООД за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500
лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите К.А.А.
и А.Ю.И. – инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Добрич
установили извършеното нарушение, както и от приобщените писмените
доказателства. Съдът счита, че показанията на свидетеля са обективни,
последователни, кореспондиращи със събраните писмени доказателства, поради
което ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта, поради което
съдържащата се в АУАН информация следва да бъде ценена като част от показанията
им. По делото не се твърдят и не са установени обстоятелства, от които да
следва, че свидетелите са заинтересовани от изхода на административното
производство, които да пораждат основателни съмнения в тяхното безпристрастие.
Изявленията на свидетелите А. и И. представляват годно доказателство относно
релевантните за делото обстоятелства.
Във връзка с въведените от
жалбоподателя възражения за недоказаност на вмененото му административно
нарушение, по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля В.Р.Г.. От показания на същия се установи, че е работил в „Х.Б.“ ЕООД
като „пазач невъоръжена охрана“ през периода 17.09.2016 г. до 30.04.2019 г.
През последните две-три години служителите на дружеството получавали месечните
си заплати със закъснение. Тъй като към 23.04.2019 г. на свидетелят не били
заплатени трудовите възнаграждения за последните четири месеца, той подал жалба
до Д ”ИТ” Добрич, с молба за съдействие. През месец май получил трудовото си
възнаграждение дължимо за месец януари 2019 г., като тогава подписал ордер и се
разписал и във ведомостта за заплати. Възнагражденията за месеците
февруари-април 2019 г. останали
неизплатени и дължими, дори и към настоящия момент.
Събраните по делото писмени
доказателства изцяло кореспондират със свидетелските показания, които са
непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Доказателствената съвкупност се отличава с
еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка
на доказателствата не е наложителен.
От правна страна съдът намира
следното:
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
кръга на правомощия им. В производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето му, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Не са
допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като е нарушен чл. 52,
ал. 1 ЗАНН. Действително, цитираната разпоредба предвижда, че наказващият орган
е длъжен да се произнесе по административно наказателната преписка в месечен
срок от получаването й. Неспазването на този срок обаче не води до прекратяване
на административното производство, нито до незаконосъобразност на наказателното
постановление. Този срок не е преклузивен, а инструктивен и осигурява само
бързото произнасяне на административните органи по преписките. От друга страна
по делото не е установено, кога е получил административнонаказващия орган
преписката, за да започне да тече посочения срок, но това обстоятелство е без
значение за реализиране правото на защита на жалбоподателя по посочените
по-горе съображения.
Налице е съответствие между
фактическите констатации и правна квалификация в АУАН и НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Според чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка. По силата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се
издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Следователно деянието, за което е наложена имуществена
санкция на „Х.Б. ЕООД, за което липсва съмнение, че има качеството
"работодател", е обявено от закона за наказуемо с административна
санкция. Безспорно се установи, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение по силата на сключени трудови договори, а положеният труд по тях
е възмезден и за предоставената работна сила, работодателят дължи насрещна
престация - трудово възнаграждение.
Описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт и възпроизведено в
атакуваното наказателно постановление съдържат всички признаци на административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват състава на административно
нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ от обективна страна. И тъй като се касае за
юридическо лице /ЮЛ/ не стои въпроса с изследване на субективна страна, т.е.
наличие на виновно поведение. За да приеме, че е налице вмененото на
жалбоподателя нарушение съдът съобрази, че сочената за нарушена
материалноправна норма на чл. 128, т. 2 от КТ въвежда задължение спрямо
работодателят в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. В тази връзка следва да се има предвид, че деянието се
осъществява чрез бездействие, чрез неизпълнение на вменено по силата на закона
или друг източник /договор, административен акт/ задължение в предвидения за
това срок и се счита за довършено в деня, следващ датата, до която най - късно
задължението е можело да бъде надлежно изпълнено. Тоест макар и изпълнителното
деяние да се изразява в бездействие, санкционира се не продължаващото
бездействие, а неизпълнението /изразяващо се само по себе си отново в
бездействие/ за изпълнение на основано задължение на работодателя в установения
срок.
Установи се по безспорен начин, че жалбоподателят е начислил, но не е
изплатил трудовото възнаграждение на работника В.Р.Г., за месец януари 2019 г. в срок, а е сторил
същото едва през месец май 2019 г. Съгласно разпоредбите на чл. 270, ал. 1-3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва
работата. Същото се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти
доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя - на негови близки.
Съгласно Директива на Съвета
80/987/Е. от 20 октомври 1980 г., ратифицираната от РБългария и Конвенция № 173
на Международната организация на труда от 1992 г. предвиждат международни
задължения на страната да осигури своевременно изплащане на трудовите
възнаграждения на работника и служителя от работодателя. Редовното му и
своевременно изплащане е от жизнено значение за неговото и на семейството му
равнище и начин на живот, тъй като е основен източник на доходи. Няма
трудово-правна норма, която да позволява на работодателя със свое едностранно
волеизявление или по съвместно изразена заедно с работника воля да се освободи
от задължението по чл. 128, т. 2 КТ да заплаща в установените срокове станалото
изискуемо трудово възнаграждение при добросъвестно престиране на труд от страна
на работника. В този смисъл, работодателят неизплащайки полагащото се трудово възнаграждение
на работника В.Г. в уговорения срок, е нарушил императивните норми, регулиращи
трудовоправните отношения.
Така вмененото нарушение на дружеството - жалбоподател неминуемо влече
санкционните последици визирани в чл. 414, ал. 1 КТ - имуществена санкция в
размер от 1500 до 15000 лева. Обсъждайки размерът на наложената имуществена
санкция, съдът намира същия за правилно определен в размер на минималния, предвид
липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на
работодателя. Тъй като наложената имуществена санкция е в минималния предвиден
в закона размер, то в настоящото производство съдът не е в правомощия за
неговото изменение в посока намаляване.
Съдът констатира, че съобразно
изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради
допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Ето защо, намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Каварненският районен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 08-001460/365 от 18.10.2019 г. издадено от А.Н.П.на длъжност Директор
на дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ на
„Х.Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична,
****, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 /хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени
в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..