Р Е
Ш Е Н И Е №19
гр.Средец, 17.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При секретаря Маринка Маринчева, като
разгледа докладваното от съдията Артинян нахд № 259/2019г. по
описана Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Бачо – К.Б.“,
булстат *********, с адрес: ***, представлявано от К.И.Б., против Наказателно
постановление № 460602-F472179/05.06.2019г., издадено от Д.Т.В.
– началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изречение
второ от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС e наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушаване чл.25, ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че
направените в наказателното постановление твърдения и констатации за неверни и
неправилни, тъй като не бил извършил описаните в оспорвания акт нарушения.
Твърди, че в акта не било записано кога е станало разминаването, като
непосочването на датата, от която се е стигнало до изоставяне на часовника било
лесно обяснимо с оглед факта, че фискалното устройство било свързано
дистанционно с НАП и предавало всичката информация на сърварите на НАП.
Релевира, че обстоятелството от кога изостава часовника било елемент от
фактическия състав на нарушението, като това, че не било посочено, имало за
последица неяснота на самото нарушение и препятствало възможността на
жалбоподателя за ясна и конкретна защита. Излага, че не бил нарушил чл.118, ал.
4 от ЗДДС, която вменявала задължения единствено за министъра на финансите.
Твърди, че не била направена преценка за наличие на маловажност на случая от
страна административнонаказващия орган. Сочи се, че още до края на
11.02.2019г. часовника бил сверен, което
на практика обезсмисляло цялото административнонаказателно производство.
Изложеното обосновавало явна незаконосъобразност на наказателното
постановление. Отправя искане за отмяна на оспорвания акт.
В
хода на проведеното открито съдебното заседание жалбоподателят не се
явява, но се представлява от адв.Д.Ч., който поддържа жалбата и излага. Релевира, че към датата
на съставяне на наказателното постановление, разпоредбата на нарушения чл.25,
ал.7 от Наредбата на министъра на финансите била във въпросната редакция, но
към 31.01.2020г. същата търпяла промяна, като съобразно чл.3, ал.2 от ЗАНН и
аналогичната разпоредба на чл.2, ал.2 от НК, следвало да се приложи по –
благоприятния закон. В тази връзка счита оспорваното наказателно постановление
за незаконосъобразно и неправилно и като такова следвало да бъде отменено
изцяло.
Административно наказващият орган
в хода на съдебното заседание се представлява от гл.юрисконсулт К. Т., която
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Отправя искане за
потвърждаване на наказателното постановление и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.02.2019г. свидетелите
актосъставителят Т.С.Б. и Г.Г.Ж. – и двамата на длъжност инспектори по
приходите в НАП, извършили проверка в бистро „Палма“, находящо се в град
Средец, ул.“Христо Ботев“, № 34, стопанисвано от ЕТ „Б. – К.Б.“. В началото на
проверката, след легитимация от тяхна страна, извели дневен финансов „Х“ или
„междинен“ отчет от наличното в обекта и работещо регистрирано и свързано с НАП
фискално устройство. От въпросния отчет инспекторите установили, че наличното в
обекта фискално устройство било с 27 часа и 30 минути назад от реалното
астрономическо време. С тази часова разлика изцяло се подменяла реалната
информация за всички финансови отчети и резултати на съответния търговски обект,
както за деня, месеца и годината и давало подвеждаща информация към НАП.
Впоследствие след прегледа на документите към фискалното устройство – изведен
клен от фискалното устройство, било установено, че не бил изведен месечен отчет
за януари 2019г. от същото устройство. Фискалното устройство е било въведено в
експлоатация, било свързано дистанционно с НАП, като работело към момента на
проверката.
Въз основа на така констатираното
нарушение относно това, че фискалното устройство е с 27 часа и 30 минути назад
от реалното астрономическо време, е съставен АУАН № F472179/14.02.2019г. от
актосъставителя Т.С.Б., в присъствието на инспектор по приходите Г.Г.Ж. и на
представляващия ЕТ „Б. – К.Б.“ – К.И.Б., подписал акта без възражения.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F472179/14.02.2019г.,
съставен от актосъставителя Т.С.Б. – инспектор по приходите в НАП – Бургас, Протокол
за извършена проверка № 0340478/11.02.2019г., както и от свидетелките показания
на свидетелите актосъставителят Т.С.Б. и Г.Г.Ж. – и двамата на длъжност
инспектори по приходите в НАП
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган
следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП – Г. Д.. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени
в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани
в чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно нормата на чл.25, ал.8 /предишна ал.7, бр.75
от 2019г. на ДВ/ от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на министъра на финансите, лицата, извършващи продажби
на стоки и услуги са задължени да поддържат показанията на часовника – календар
на фискалното устройство в съответствие с астрономическото време и да не
допускат отклонения, по големи от два часа.
Доводите на жалбоподателя за наличие на процесуални
нарушение във връзка с правото му на защита, предвид това, че не била посочена
датата, от която се е стигнало до изоставане на часовника на фискалното
устройство са изцяло неоснователни. За съставомерността на процесното нарушение
е ирелевантна дата, от която фискалното устройство е повече от два часа назад
от реалното астрономическо време. От значение за ангажиране отговорността на
нарушителя е, че към момента на проверката фискалното устройство, е било с
повече от два часа назад от реалното астрономическо време. В АУАН е посочено
колко е било това време – 27 часа и 30 минути, което от своя страна е факт,
сведен до знанието на жалбоподателя и чието констатиране именно е от значение
за провеждане на неговата защита. В тази връзка твърдението, че до края на
11.02.2019г. часовникът бил сверен, не обмисля административнонаказателното
производство, тъй като именно към момента на извършване на проверката е
констатирано нарушението, обективирано в оспорваното наказателно постановление.
По отношение съображенията на жалбоподателя, че
неправилно е посочено нарушаването от негова страна на нормата на чл.118, ал.4
от ЗДДС, са изцяло неоснователни, тъй като отговорността му в процесния случай
е подведена по основния текст на чл.25, ал.7 /към момента ал.8/ от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, а посочената привръзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС касае това, че въпросната наредбата е издадена от
министъра на финансите съобразно нормативно предвиденото именно в чл.118, ал.4
от ЗДДС.
Относно твърдението на защитата, че нормата, по която
е ангажирана отговорността на жалбоподателя е изменена и следва да бъде
приложен по – благоприятния закон, е неприложимо в случая, тъй като въпросната
разпоредба на чл.25, ал.7 от Наредбата на министъра на финансите е действащо
право и към момента, но вече вместо ал.7, е ал.8.
В настоящото производство при условията на пълно и
главно доказване се установи, че на 11.02.2019г. в 14.10 часа е извършена
проверка от инспектори по приходите от НАП в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя – Бистро „Палма“ в гр.Средец. Във въпросното място е било налице
монтирано, въведено в експлотация, свързано дистанционно с НАП и работещо
фискално устройство, с фискална памет, което обаче е било с 27 часа и 30 минути
назад от реалното астрономическо време, установено от инспекторите по приходите
след изкарване на междинен отчет от устройството. Така установеното е в
противоречие с изискването на нормата на чл.25, ал.7 /към момента ал.8/ от Наредбата
№ Н-18 от 13.12.2006г., издадена по приложението на чл.118, ал.4 от ЗДДС, да се
поддържа показанията на часовника – календар на фискалното устройство в
съответствие с астрономическото време и да не допускат отклонения, по големи от
два часа.
В процесния случай не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ е дадена в чл.93, т.9 от НК, като такъв е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представляват по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От данните по делото не може да се направи изводът, че
деянието е с по – ниска степен на обществена опасност от други нарушения от
съответния вид. С така установеното
деяние се подменя реалната информация за всички финансови отчети и резултатите
на съответния търговски обект, които се подават към НАП, с оглед на което се
засягат важни обществени отношения във връзка с декларирането на приходите, на
база на които в крайна сметка нормативно е постановено да се начисляват
дължимите данъци.
По отношение на така доказаното нарушение, правилно
административнонаказващия орган е приложил относимата санкционна норма.
На база всичко горепосочено съдът счита, че в
конкретния случай нарушението е безспорно доказано и правилно квалифицирано.
Изречение второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно глоба –
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лева. В случая не е установено укриване на приходи, поради което
правилно е наложена именно санкцията на чл.185, ал.2, изречение последно във
вр. с ал.1 от ЗДДС, като е наложена същата в минимален размер, с оглед на което
съдът няма как допълнително да я намали.
С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че
оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, предвид което
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и своевременното направено
искане за присъждане на разноски, на административнонаказващия орган се дължат
разноски за извършеното процесуално представителство от юрисконсулт Костадинка
Тодорова, като съдът определя съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № №
460602-F472179/05.06.2019г.,
издадено от Д.Т.В. – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „Бачо – К.Б.“,
булстат *********, с адрес: ***, представлявано от К.И.Б., на основание чл.185,
ал.2, изречение второ от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушаване чл.25, ал.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „Бачо – К.Б.“, булстат
*********, с адрес: ***, да заплати на Национална агенция по приходите, сумата
от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща сторените пред районния съд разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи
на жалбоподателя и административно наказващия орган.
Районен съдия:____________