РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. С., 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на втори април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101347 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения иск от ищеца Б. В. В. срещу ответника "В."
АД да бъде признато за установено в отношенията между Б. В. В., ЕГН
**********, адрес: град С., ул. ***, и „В." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ***, на основание чл.22, ал.1 от ЗПК, че Договор за
паричен заем *** № *** от 07.09.2023г., сключен между тях, е
недействителен, поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при
сключването му.
Твърди се, че на 07.09.2023 година ищецът сключил Договор за паричен
заем *** № *** с ответното дружество, по силата на който заемодателят „В."
АД, му предоставил заем в размер на 800,00 лева.
Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.2 от договора и са
следните: Сума на кредита: 800,00 лева; Размер на погасителната вноска по
кредита: 129,39 лева; Срок на заема: 12 месеца; Брой вноски: 12; Фиксиран
годишен лихвен процент: 40,32%; Лихвен процент на ден: 0,11%; Общ размер
на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане: 1552,68 лева,
ГПР: 49,51%.
Освен тази сума договорът предвижда и заплащането на неустойка в размер
на 378,24лева, платима при непредоставяне на обезпечение по чл.4 ал.1 от
договора. Чл. 4 ал.1 от договора предвижда, че заемателят се задължава в 3-
дневен cpoк от усвояване на сумата по този договор да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този
1
договор, а именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да представи на
Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от
деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход
в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история
в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател, или 2. Банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата
гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в
оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя, а именно - гр. С., ***
Съгласно чл.4 ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал.1, Заемателят дължи неустойка в размер на 378.24. Страните се уговарят
неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай
дължимата вноска е в размер на 160.91 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 1930.92.
Отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за
потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към
процесния договор), в това число и относно недействителността на договора.
Сключеният с ответното дружество договор е недействителен, тъй като е
налице нарушение на разпоредби от Закона за потребителския кредит.
На първо място договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК -
не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. В него не е било
посочено и как е формиран годишния процент на разходите /ГПР/. Освен това
е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.1 12 от ЗПК поради липса на подробен
погасителен план и на основание чл. 22 ЗПК договорът се явява
недействителен и в този случай не са били дължими всички плащания извън
реално предоставената в заем сума.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална
дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител
да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за
неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Договорните клаузи, с които за заемополучателя е уредено задължение за
2
заплащане на сума в размер на 567,36 лева като такса за експресно
разглеждане на документи и сумата от 378,24 лева като неустойка за
непредоставяне на обезпечение, са нищожни поради установяването им в
противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в TP № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Предвидената неустоечна клауза в
процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните
вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Така както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в договора
изисквания за вида на обезпечение създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
представлява сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна
функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Таксата за експресно разглеждане на документите е уговорена в нарушение
на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед характера на услугата, същата е
свързана с разглеждане на заявката на потребителя и усвояването на кредита,
респективно - с основното задължение на ответника по договора да
предостави заемната сума. Наллице е нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК на ответника да събира такава такса. Същата се дължи еднократно, но
заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в
ежемесечната вноска. С това допълнително плащане се покриват разходи във
връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния
3
му размер, съотношението между главницата, таксата, която възлиза на 63%
от размера на отпусната главница и възнаградителна лихва за срока на
договора от 15 месеца. Предвид изложеното посочената клауза на чл.1 ал.3,
която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 479,07 лева, е нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4
от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Съгласно чл.19 ал.5- 6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства
над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. Според
нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби
от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен,
като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на
разходите.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника „В.“ АД се прави
възражение, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
процесните искове, доколкото по процесния договор не са начислявани такса
експресно разглеждано и неустойка (и тези разпоредби не са произвели
действие), за което от ответната страна се прилага справка. Съгласно т. 1 от ТР
№ 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца
е свързано с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта
на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко
положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен
интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията / Определение N9 144 от 13.04.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4846/2019 г., II! г. о., ГК/. Интерес от настоящата искова защита
ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши
съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна
степен би рефректирало върху правната й сфера - да черпи права от
решението. С оглед на изложеното, се поддържа да бъде прието че не е налице
правен интерес за ищеца - абсолютната процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, предпоставящо недопустимост и на
настоящото производство, респ. обуславят неговото прекратяване.
По горното възражение за недопустимост съдът се е произнесъл с
Определението си за насрочване на делото.
По същество ответникът оспорва иска като неоснователен.
2.1. По отношение на твърденията на ищеца, че процесният договор
4
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и .10 от ЗПК, във връзка с
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в
договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така,
защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има
нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР
/т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се
прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга
математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да
възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и
изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Думата допускания се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в
смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са
изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и
в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1
към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група
са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и
"б" от приложение N9 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от
Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата
група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит,
докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като
револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок,
чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж" на приложение № 1 към чл. 19,
ал. 2 от ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се
изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се
налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като
еднаединствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т. 2
б. „г" от Приложение N9 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на
СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово
допускане по т. 3, буква „а" на приложение №1 , а именно да се допусне, че
договора ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и
сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени
променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е
фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните
допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на
горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.
С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо е единствено
първото базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1 към ЗПК,
което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за
потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество
да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Смисъла на закона
е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която
5
ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е
изпълнено. Ето защо, не е налице твърдяната недействителност на договора на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, неоснователни са и твърденията на ищеца за
противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в
същия е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е
срок на договора, както и условия за прилагането му. По смисъла на §1, т.5 от
ДР на ЗПК, е лихвеният процент, предвиден фиксиран лихвен процент по
кредита в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и
потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на
договора, а съгласно §1, т.5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е
лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който
се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Доколкото в
процесния договор е посочен фиксиран ГЛП, който е и ясен за страните, то не
може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т.9 от ЗПК
/Решение № 1285 от 27.10.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1764/2017 г./.
При фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа
информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Що се касае до възнаградителната
лихва, то тя представлява цената на предоставяната от кредитора услуга -
ползване на парични средства - и поради това той е свободен да определи
какъв да е нейният размер (по аргумент на чл.9 от ЗЗД), още повече, ЗПК не
въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски
кредит. Позицията на ищеца, че е налице нарушение на добрите нрави, е
лишена от мотивировка, тъй като липсва конкретика досежно конкретен
морален принцип, който да е бил накърнен. Добрите нрави са морални норми,
на които законът придава правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Понятието „добри нрави", по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД, е
обща правна категория, приложима към конкретни граждански и търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на
противоречие с добрите нрави ищецът следва да обоснове, респ. докаже в
какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе
твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип.
По изложените съображения, от ответната страна се поддържа становище да
бъде прието, че при подписване на процесния договор не са допуснати
предвидените в чл.22 отЗПК съществени пороци, при наличието на които
потребителят да е бил в невъзможност да разбере икономическите последици
на договора. Съдържанието на Договора отговаря на изискването за яснота, а
евентуалната недействителността на отделни клаузи, които не влияят върху
6
основните елементи на договора и без които той може да породи действие, не
следва автоматично да води до недействителност на цялото съглашение.
Неоснователните и необосновани са твърденията на ищеца, че таксата за
експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса е дължима при избиране на услугата за
експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10
дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършва преди
сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не може да
се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Както
понятието „усвояване", така и „управление", упоменати в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
ясно посочват, че става въпрос за действия след зараждане на заемното
правоотношение, т.е. след сключване на договора за заем. Докато понятието
„усвояване" е сравнително ясно, то „управлението" на кредита е тясно
свързано предоставения портфейл средства и извършването на определени
услуги по управлението на предоставените инвестиции. Тази такса покрива
предоставянето на административни услуги като мониторинг на кредита
/регистрация в определени бази данни и регистри/, изпълнение на определени
операции от страна на кредитора за целите на оползотворяването или
възстановяването на заема, предоставен на потребителя.
Несподелено остава и становището на ищеца, че таксата за експресно
разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна
услуга, която няма задължителен характер и с която ищецът е бил запознат и
доброволно е избрал. Таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга,
предхождаща възникването на заемното правоотношение, поради което и на
основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК
стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по
договора. Предвид доброволния характер на услугата по експресно
разглеждане, неправилно е ищецът да се позовава на неравноправност, именно
защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична негова заявка, а
не е едностранно наложена от ответното дружество, без той да има
възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на
таксата за нея. Предоставянето на финансови услуги от ответното дружество
не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е
предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите. По
отношение твърденията на ищеца относно клаузата за такса за експресно
разглеждане на документи- Неустойката по своята същност представлява
форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите,
причинени от неизпълнението. Процесната неустойка е начислена вследствие
на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за
представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция.
Предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди
от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява
неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи - от
пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би
реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби -
7
евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си
набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови
лихви и такси). Ако заемополучателят добросъвестно беше изпълнил поетото
договорно задължение и беше предоставил такава гаранция, то кредиторът
щеше да е събрал вземането си и нямаше да търпи посочените по-горе вреди.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да
е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи,
за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно
задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена.
Всичко изброено е налице в конкретния казус, поради което единственият
възможен и правилен извод е, че неустоечните задължения са валидно
възникнали. В ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, е
прието, че неустойката е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е
уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай не са налице, тъй
като уговорената неустойка има обезщетителна функция. В исковата молба
несъстоятелно се твърди, че процесната неустойка е загубила присъщата си
обезщетителна функция и е средство за обогатяване на кредитора. Следва са
се посочи, че законът не поставя изискване при уговаряне на неустойка да се
посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката. Именно в това се
изразява нейният смисъл - отпадането на необходимостта вредите да бъдат
доказвани от изправната страна по договора (чл.92, ал.1 от ЗЗД). В настоящия
случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение
поставя Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от
страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Не следва
да се подценява значението на обезпечението за заемодателя. Ищецът удобно
пропуска, че е получил и усвоил сумата по Договора без предварително да е
дал каквато и да е гаранция за връщането й. Функцията на неустойката, както
бе посочено по-горе, е преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да
стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни
задължения. Дружеството действително е поело значителен риск, че при
евентуално неизпълнение от страна на заемателя, то няма да може да събере
дължимите си вземания. С цел опазване на законния си интерес, „В." АД
трябва да направи всичко необходимо, за да осигури връщане на сумите по
отпуснатите от него кредити, като естествено това се постига чрез
включването на съответните договорни клаузи, с които потребителите са
предварително запознати съобразно законовите изисквания. Неустойката е
предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него
договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво
задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция,
каквато страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и
не би предоставило заеми при липса на уговорките за предоставяне на
обезпечения и неустойки за изпълнение. Поемайки по-голям риск, кредиторът
има правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в
8
случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред има
пълното право да не полага подписа си под тях. Знаейки, че обезпеченията
трябва да се предоставят в 3-дневен срок от сключването на договорите, той е
можел да забави сключването им до момента, в който е в състояние да го
осигури или изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника.
Дружеството не е принудило ищеца да сключи договори за заем, съответно
условията по тях не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени
подбуди и воля е пожелал да сключи договорите за заем и да се издължи
съгласно договорените условия. 2.4.
По отношения на твърдението за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от
ЗПК, съгласно посочената разпоредба на чл.11, ал.1, т.11, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В случая, в договора се съдържа
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме, че
погасителният план е инкорпориран в самия договор. Доколкото в него е
уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане
на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо
да се посочва последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити
/Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-
331/18/ в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част
от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се
допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването
на главницата, лихвите и другите разходи.
В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.О.
поддържа исковата молба.
За ответното дружество, редовно призовано, не се яьвява представител в
съдебното заседание. С писмена молба се оспорва исковата молба, като се
поддържа внесения отговор.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становището на процесуалния представител на ищеца, писмената вмолба за
съдебното заседание от ответника, и като обсъди събраните по деото писмени
доказателства, намира исковете за основателни по следните съображения:
Между страните няма спор, че на 07.09.2023 година са сключили Договор
за паричен заем *** № ***, по силата на който заемодателят „В." АД
предоставил на ищеца паричен заем в размер на 800,00 лева.
Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.2 от договора и са
9
следните: Сума на кредита: 800,00 лева; Размер на погасителната вноска по
кредита: 129,39 лева; Срок на заема: 12 месеца; Брой вноски: 12; Фиксиран
годишен лихвен процент: 40,32%; Лихвен процент на ден: 0,11%; Общ размер
на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане: 1552,68 лева,
ГПР: 49,51%.
Освен тази сума договорът предвижда и заплащането на неустойка в размер
на 378,24лева, платима при непредоставяне на обезпечение по чл.4 ал.1 от
договора /чл.4, ал.2 от договора за паричен заем/. Чл. 4 ал.1 от договора
предвижда, че заемателят се задължава в 3-дневен cpoк от усвояване на
сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по договора, а именно: 1. Поръчител -
физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя
си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по
безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.;
през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен
кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период
на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател,
или 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в
срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на
Заемодателя, а именно - гр. С., ***
Съгласно чл.4 ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал.1, Заемателят дължи неустойка в размер на 378.24. Страните се уговарят
неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай
дължимата вноска е в размер на 160.91 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 1930.92.
Съобразно предвиденото в чл.1, ал. 2 и ал.3 от Договора за паричен заем, на
Заемателя е начислена допълнителна такса в размер на 567,36 лв. за услуга по
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. Видно от
Погасителния план към Договора за паричен заем сумата за услугата за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем, е
разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за
главница и лихва.
Така уговореното плащане на неустойката представлява още едно
възнаграждение за кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита.
Същото няма характер на неустойка, отчитайки предмета на договора.
Неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението
/поръчител или банкова гаранция/ не рефлектира пряко върху задължението за
погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско
задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била
10
уговорена да обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си
задължение за връщане на кредита в срок, а в случая макар определена като
неустойка, същата няма характер на неустойка за такова неизпълнение. Видно
е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължения, които на
практика са неосъществими в предвидения в чл.19 от договора срок
осигуряване на поръчител в тридневен срок от подписването на договор.
Безспорно, предвидения кратък срок за осигуряване на обезпечението и с
конкретните условия, поставят в невъзможност заемателят да ги изпълни.
Предвиждайки задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението
при описаните условия, кредиторът прехвърля задължението за оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя в негова тежест. Освен това,
размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в срок, съпоставен с
размера на отпуснатия кредит, се явява завишен и води до неоснователно
обогатяване на кредитора. Предвид изложените доводи, процесната клауза за
неустойка нарушава принципа на добросъвестност. Предоставения кредит е в
размер на 800,00 лева, а дължимата неустойка – 378,24 лева, т.е., около
половината от размера му. Отделно от посоченото, тези разходи следва да се
включат в ГПР, като с предвиждането им като неустойка се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. От погасителния план е видно, че
неустойката е предвидена за плащане едновременно с погасителните, т.е,.
въпреки невъзможността да се осигури обезпечението, предвид поставените
изисквания, които следва да се покрият, се уговаря плащането на неустойката
едновременно с издължаването на кредита, което допълнително затруднява
кредитополучателя за изпълнение.
Съгласно чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл.19,
ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както се посочи по- горе,
отчитайки изискванията на от договора за паричен заем, при неизпълнението
на които е дължима уговорената неустойка от договора, а именно по- скоро с
характер на допълнително възнаграждение, следва същата да бъде включена в
ГПР. Посоченото задължение за неустойка от договора за кредит е
допълнително възнаграждение за кредитора. Същите доводи, изложени по-
горе, важат и за клаузата от договора за паричен заем, предвиждаща
дължимостта на такса за услуга за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричния заем, предвидено в посочената по- горе клауза от
договора за паричен заем, като задължението за таксата е предвидено в размер
на 567,36 лева. Касае се за допълнително възнаграждение, което оскъпява
кредита.
Освен посоченото, уговорените клаузи за възнаграждение за допълнителни
услуги противоречат на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Правилото на чл.10а, ал.2
от ЗПК е императивно и има за цел да гарантира правото на потребителите за
11
равноправни условия. Тези клаузи не са обвързани с реално предоставяне на
услуги, различни от тези за разглеждане на докумените обичайно. Ето защо,
както се посочи по- горе, като заобикалящи законовите изисквания на чл.10а,
ал.2 и 3 от ЗПК същите се явяват нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Както се изложиха по- горе съображения, и за таксата за
експресно разглеждане се отнасят горните съображения, че се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяваща размера на Годишния
процент на разходите.
По горните съображения, следва да се постанови Решение, с което
предявените искове да се уважат, като бъде признато за установено в
отношенията между страните Б. В. В., ЕГН **********, адрес: град С., ул.
***, и „В." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, че
на основание чл.22, ал.1 от ЗПК Договор за паричен заем *** № *** от
07.09.2023г., сключен между тях, е недействителен, поради нарушения на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева за заплатена
държавна такса.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат М. М. О.
адвокат в Адвокатска колегия гр.С., адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева за осъщественото процесуално представителство по делото.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Б. В. В.,
ЕГН **********, адрес: град С., ул. ***, и „В." АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, че на основание чл.22, ал.1 от ЗПК Договор за
паричен заем *** № *** от 07.09.2023г., сключен между тях, е
недействителен, поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при
сключването му.
ОСЪЖДА „В.“ АД, ЕИК***, да заплати на Б. В. В., ЕГН **********,
направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „В.“ АД, ЕИК***, да заплати на адвокат М. М. О. адвокат в
Адвокатска колегия гр.С., адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева
за осъщественото процесуално представителство по гр.дело №1347/2024г. по
описа на РС- С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
13