Решение по дело №1457/2019 на Районен съд - Видин

                                                   Р Е Ш Е Н И Е - 502

 

гр. Видин, 10.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                                                      Председател : Владимир Крумов

 

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ..................................                                                     като разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 1457 по описа за 2019год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

  Предявени са обективно съединени искове от Л.М.Г., ЕГН **********,***, и А.Г.П., ЕГН **********,***, против „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище и адрес на управление с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин, с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че на 13.07.2018г. към 14.30часа по време на работа в работно време и на работното си място- обект в с. Кошава, мина „Кошава“, Рудник галерия 100 С.И.Г.– наследодател на ищците, при извършване на работа по проверка и обезопасяване – обрушване на горнището в Галерия 100 на подземен участък на „ГИПС“ АД с метален лост „обрушвач“, е затрупан от голямо количество откъснала се скална маса. В резултат на това С.И.Г.претърпява съчетана травма с контузия на шийно-гръдната област със счупване на гръдната кост, двете ключици, всички ребра в дясно и от първо до шесто ребро в ляво с проникване в гръдната кухина, счупване на гръбначния стълб на ниво шести шиен прешлен и пълно прекъсване на ниво втори-трети гръдни прешлени, ожулвания, наранявания издрасквания по главата, тялото, крайниците – травми довели до смъртта му. С Разпореждане № 17/21.07.2018г. на ТП на НОИ – Видин злополуката се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. С. И. Г., към момента на настъпване на трудовата злополука, се е намирал в трудово правоотношение с ответната страна, като заемал длъжността „работник, мини-подземни работници с подземен участък“. Ищците са наследници на С.И.Г.– съответно негова съпруга и отглеждана дъщеря. Същите губят своята най-голяма емоционална и духовна опора. Загубата на любимия човек оставя болезнен отпечатък незаличим за ищците. Ищците са имали силна емоционална връзка. Ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, отчужденост, тревожност, тежки депресивни състояния, агресивни състояния, натрупване на отрицателни емоции. Преди настъпилото събитие, ищците са били изключително жизнени и контактни, радвали се на спокоен и весел живот. Понастоящем те са затворени и неконтактни, избягват срещи с други лица, дори и роднини. Ищците изживяват изключително тежко загубата на С. И. Г., липсата на неговата подкрепа, опора и закрила. 

Иска се да бъде постановено решение с което да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцата Л.М.Г. сумата от 200 000,00лева обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва считана от 13.07.2018г. до окончателното издължаване.

Иска се да бъде постановено решение с което да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцата А.Г.П. сумата от 150 000,00лева обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,  ведно със законната лихва считана от 13.07.2018г. до окончателното издължаване.

Искат разноски по производството.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от М.С.И., ЕГН **********,***, против „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище и адрес на управление с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин. Твърди се, че ищецът е син на С. И. Г.. Баща му е починал на 13.07.2018г. по време на работа при ответното дружество. В ответното дружество баща му бил назначен на длъжности : подземен минен работник, миньор, майстор миньор. Имал е право да работи с взривни материали, като е придобил правоспособност на взривник. На 13.07.2018г. баща му е работел в галерия 100 на мината, втора смяна от 14.00часа до 22.00часа. Към 14.30часа при обрушване на горнището на галерията се откъртва голямо количество скална маса, която го затрупва. Въведени са обстоятелства относно призната трудова злополука. Родителите на ищеца са се развели през 2006г., като упражняването на родителските права върху ищеца са предоставени на майка му. Родителите на ищеца са запазили нормални отношения помежду си. Заради икономическите условия в страната, и в частност в гр. Видин, и невъзможността майката на ищеца да си намери работа, тя заедно с ищеца и баба му по майчина линия заминали за Република Италия, където живеят и понастоящем. Бащата на ищеца не е създавал пречки за заминаването му в чужбина с майка му и баба му, като доброволно е подписал необходимите документи за това. Ищецът живее в Република Италия, като през 2020г. ще завърши средното си образование. Независимо от прекратяването на гражданския брак между родителите на ищеца, баща му поддържал връзка с него и майка му. Ищецът също не е прекъсвал връзката си с баща си. Когато научил за смъртта на баща си, ищецът бил в Република Италия. Ищецът и майка му незабавно се върнали в гр. Видин, където участвали в подготовката на погребението и присъствали на него. Ищецът и майка му участвали в съответните траурни ритуали. Ищецът на 17 години изгубил баща си. Винаги е разчитал на неговата подкрепа. Загубата не може да бъде преодоляна.

Иска се да бъде постановено решение с което да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца М.С.И. сумата от 200 000,00лева обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,  ведно със законната лихва считана от 13.07.2018г. до окончателното издължаване. Иска разноски по производството.

Ответната страна е подала писмен отговор. Не оспорва съществувалото трудово правоотношение със С.И.Г.и настъпилата трудова злополука. Оспорва основателността на исковете. Ответната страна е въвела обстоятелства, в писмения отговор, относно твърдяно съпричиняване от служителя на неблагоприятния резултат, съответно проявена от същия груба небрежност. Служителят не е спазил правилата за безопасност на труда, както и състоянието в което се е намирал, а именно алкохолно опиянение. Медицинска експертиза е установила, че в кръвта на служителя имало наличие на алкохол с концентрация 0,33%. Твърди че, ищцата А.Г.П. не е наследник на починалия служител. Направени са доказателствени искания. Направено е искане за привличане на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК : ******, като трето лице – помагач на страната на ответника. Иска разноски по производството.

С определение от 13.09.2019г. съдът е конституирал „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК : ******, гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище с. Кошава, общ. Видин, в производството по гр. д. № 1457 / 2019г. по описа на Районен съд гр. Видин.

От третото лице – помагач е постъпил писмен отговор. Не оспорва обстоятелството, че с ответната страна е сключен договор за групова задължителна  застраховка „Трудова злополука“. Оспорва основателността на исковете. Оспорва исковете на Л.М.Г. и на М.С.И. по размер. Оспорва иска на А.Г.П. по основание и размер. Въведени са възражения относно обстоятелството, че ищцата А.Г.П. не е наследник по закон на С. И. Г.. Въведено е възражение, предвид установено наличие на етилов алкохол в кръвта на пострадалия, с концентрация 0,33промила, смъртта му е изключен от покритието по застраховката риск, съгласно т. 9.7 от Общи условия на застраховката. Въведено е възражение за съпричиняване поради липса на елементарно внимание и драстично пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и изслушани са две съдебно – психологически експертизи.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна :

Ищецът М.С.И. е син на С. И. Г.. Семейството на ищеца М.С.И. е било сплотено. Родителите му не са имали сериозни спорове. Впоследствие с Решение № 1163 / 13.12.2006г. по гр. дело № 1644/2006г. на Районен съд Видин е прекратен с развод гражданския брак между С.И.Г.и В. М. В., като упражняването на родителските права по отношение на ищеца М.С.И. е предоставено на майка му. След прекратяване на гражданския брак с развод родителите на ищецът поддържали добри и приятелски отношения. Ищецът М.С.И. и майка му заминали в Република Италия, където живеят и понастоящем, поради финансови причини. С.И.Г.е бил съгласен със заминаването на сина си да живее и учи в Република Италия, като е дал съгласие за издаване на необходимите за това документи на сина си. И след развода на родителите си ищецът М.С.И. е продължил да поддържа постоянна връзка и контакти с баща си. Последният винаги се е грижил за сина си, съветвал го е, бил е неговата опора. Ищецът М.С.И. винаги се е съветвал с баща си относно учението си и практикуването на спорт. Двамата са имали планове за бъдещето относно образованието на ищеца и практикуването на спорт от същия.

След прекратяване на гражданския брак, между родителите на ищеца М.С.И., с развод С.И.Г.заживял съвместно с ищцата Л.М.Г. и нейната дъщеря ищцата А.Г.П., която тогава била на 11 години. От началото на връзката им те са били неразделни. През 2017г. С.И.Г.и ищцата Л.М.Г. са сключили граждански брак. Семейството е имало общи планове. С.И.Г.е полагал грижи и за настоящето си семейство. Отнасял се е с ищцата А.Г.П. като с дъщеря, наричал я е „дъщеря ми“ и „моето момиче“. Тя се е обръщала към него „ти си моят баща и приятел“. Семейството не се е карало. Между ищцата и С.И.Г.е имало изградено доверие. Ищцата А.Г.П. е разчитала на помощта на майка си и на С. И. Г.. Същата не е поддържала връзка и контакти с родния си баща.

Не е спорно между страните съществувалото трудово правоотношение между С.И.Г.и ответната страна. Не се спори и относно настъпилата на 13.07.2018г. трудова злополука, довела до смъртта на С. И. Г..

Образувано е Досъдебно производство 225/ 2018г. по описа на НСС в хода на което е установено наличие на алкохол в кръвта на С.И.Г.в концентрация 0,33промила.

При научаване за настъпилата злополука ищците Л.М.Г. и А.Г.П. изпаднали в шок. Били разстроени, плакали. А.Г.П. треперела. Ищцата Л.М.Г. съобщила на ищеца М.С.И. и на майка му за настъпилата смърт на баща му. Същите пристигнали в гр. Видин за погребението. То било организирано от ищцата Л.М.Г.. Ищецът м.С.И. носил кръста на баща си. Впоследствие ищците организирали съответните траурни обреди. След смъртта на С.И.Г.ищците Л.М.Г. и А.Г.П. се променили. Преди били спокойни, усмихнати, усещали са подкрепата на С. И. Г.. Понастоящем постоянно тъгуват, връщат спомените си. Ищецът М.С.И., след смъртта на баща си, бил разстроен, затворил се в себе си. Не е преодолял загубата на баща си. Казал на вуйчо си „Вуйчо, как ще продължа без моята сила, вече не съм силен без татко“. В деня на погребението ищецът М.С.И. си направил татуировка с инициалите на имената на баща си, с датата на раждането и на смъртта му. Понастоящем ищецът продължава да се интересува от хода на досъдебното производство, образувано във връзка смъртта на баща му.

През процесния период между ответната страна, като застраховащ, и третото лице-помагач, като застраховател, е действала групова застраховка „Трудова злополука-комбинирана“.

Вещото лице по назначените съдебно-психологически експертизи е дало заключение по поставените задачи. Психическото състояние на Л.М.Г. след инцидента показва високо ниво на тревога и възбудимост на централната нервна система, наличие на вегетосъдова дистония с характерните й симптоми : чувство за страх, мъчително безпокойство, мускулно притискане, обидчивост, ниска самооценка и висока чувствителност. Налице е много високо ниво на тревога при А.Г.П., което свидетелства за заплаха от устойчива невроза, психастения. Хората от този тип се отличават с нерешителност, повишена отговорност и силна зависимост от мнението и отношението на другите, реагират с повишено чувство за вина и се самобичуват при най-малки неуспехи и грешки. Проявяват тревоги за съдбата на близките си. Ищците Л.м.Г. и А.Г.П. са търсили лекарска помощ и медикаментозно лечение, назначено от психиатър и личен лекар. Вещото лице препоръчва посещение при психолог и целенасочено психотерапевтично лечение.

   Психическото състояние на М.С.И. след инцидента показва високо ниво на тревога и възбудимост на централната нервна система, наличие на вегетосъдова дистония с характерните й симптоми : чувство за страх, мъчително безпокойство, мускулно притискане, обидчивост, ниска самооценка и висока чувствителност. Травмата от внезапната загуба на баща му дава отражение не само върху моментното му състояние, а с течение на времето емоционалната празнота се задълбочава. Това, което го кара да се държи, е грижата за майка му, защото се чувства преждевременно пораснал мъж у дома. Налага му се през ваканциите да работи, за да подпомага финансово семейството. Нужна му е психологическа и финансова подкрепа. Вещото лице заяви в съдебно заседание, че отсътвието на баща му, прави ищеца раним, тревожен и с чувство за липсваща подкрепа. Баща му винаги ще му липсва.

         Заключенията на вещото лице не са оспорени от страните. Същите съответстват на показанията на свидетелите, обективно изготвени са и се възприемат от съда.  

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

          Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

В настоящия случай с влязло в сила Разпореждане № 17 от 21.07.2018г. на длъжностно лице към ТП на НОИ Видин, злополуката станала с С.И.Г.е приета за трудова злополука. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО има двойствено значение, като от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото

Предвид това съдът намира, че фактът на трудова злополука е безспорно установен. Смъртта на наследодателя на ищците е в причинно-следствена връзка с трудовата злополука.  Страните не спорят относно тези обстоятелства.

 С оглед на горното съдът намира, че е са налице предпоставките на чл. 200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя.  Отговорността на работодателя е обективна, тъй като не е обусловена от виновно поведение на негов служител или орган. В процесния случай трудовата злополука настъпила с наследодателя на ищците е установена по предвидения законен ред –с влязло в сила Разпореждане на ТП на НОИ - Видин. При това положение, са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1, от КТ

, от което следва, че ответната страна в качеството му на работодател, дължи на ищците, като наследници на починалия поради трудова злополука служител, обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Относно исковете на Л.М.Г. и А.Г.П. :

Ищцата Л.М.Г. е наследник на С.И.Г.– негова съпруга. Дъщеря й А.Г.П. е отглеждана от майка си и С.И.Г.от 11 годишна. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 / 2016г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В настоящия случай се доказаха и двете предпоставки по отношение на ищцата А.Г.П.. Същата е отглеждана и възпитавана от починалия като рождена дъщеря. Ищцата е възприемала С.И.Г.като баща. Не е поддържала контакти с баща си. Помежду им била създадена дълбока емоционална връзка на доверие и приятелство.  В този смисъл възраженията относно липса на материална легитимация на същата ищца, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението  следва да бъдат съобразени характера и степента на увреждането на ищците, начина, по който е понесена загубата от тях, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, евентуално негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот, положението в обществото, връзката между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.

В настоящия случай налице са изключително близки отношения между ищците Л.М.Г. и А.П.Г. и пострадалия – същите живеели заедно, били задружно и сплотено семейство, наличие на взаимна привързаност и подкрепа. Отчита се и начинът по който ищците са понесли загубата, респективно характера и степента на уврежданията и интензитета на търпяните болки и страдания. Ищците изключително тежко са приели внезапната смърт на наследодателя им, който бил в активна възраст- на 44 години, в добро здраве. Загубата се отразила на психическото им здраве, същите посещавали психолог. Съгласно заключението на вещото лице и понастоящем ищците се нуждаят от психотерапевтично лечение. Ищците и понастоящем непрекъснато болезнено преживяват раздялата, като мъката остава и досега. Ищците завинаги ще живеят с болката от внезапната загуба на своя баща и съпруг. Същият е бил опора за тях. Загубата на най-близък човек няма паричен еквивалент. На следващо място съдът съобразява обществено -икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането - 2018г., тъй като икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност. Като отчита посочени по-горе обстоятелства, обуславящи размера на вредите, и тяхното значение, вкл. времето на настъпване на деликта и конкретните икономически условия, настоящият състав намира, че обезщетенията, които биха могли да репарират тези вреди са в размери съответно 200 000,00лева и 150 000,00лева. В този смисъл исковете са основателни в претендираните размери.

По отношение исковете на М.С.И. :

Независимо от обстоятелството, че не са живеели в едно домакинство ищецът е поддържал постоянни контакти с баща си. Налице е била силна емоционална връзка помежду им. Синът се е допитвал до баща си и е ценял съветите му. Към момента на злополуката и последвалата смърт на баща му, ищецът е бил в трудна възраст  - на седемнадесет години, изживял загубата много тежко. В деня на погребението на баща си, ищецът си направил татуировка с инициалите на баща си, датата на раждането му и датата на смъртта му. Ищецът се затворил в себе си. Налице е изключителна болка от липсата на баща му израз на която е състояние на тревожност, безсилие, чувство на празнота. От друга страна съдът преценява и нервно-психическия стрес и негативни изживявания във връзка с перспективата ищецът да остане занапред без очакваната обич и подкрепа от най-близък човек - неговия баща, когото е обичал, ценял и чиято липса не може да бъде преодолян. Като отчита тези обстоятелства настоящият състав намира, че обезщетението, което би могло да репарират тези вреди е в размер на 200 000,00лева. В този смисъл иска е основателен в претендирания размер.

Исковете за обезщетение за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди са основателни. Задължението произтича от непозволено увреждане и ответната страна се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането, в настоящия случай от настъпване на трудовата злополука. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането.

Предвид основателността на исковете следва да се разгледат направените възражения на ответника по чл. 201, ал. 1 от КТ и по чл. 201, ал. 2 от КТ и на третото лице-помагач.

Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КТ работодателят не отговаря, ако пострадалия е причинил умишлено увреждането. По делото липсват доказателства действията на пострадалия да са извършени с цел умишлено увреждане на здравето или да са свързани с користна или престъпна цел. Предвид това възражението на ответника по чл. 201, ал. 1 от КТ е неоснователно.

По възражението за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност, съдът намира :

 Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В настоящия случай ответната страна, както и третото-лице помагач не проведоха доказване на твърдяно съпричиняване. Обстоятелството относно наличие на концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия от 0,33промила не обосновава груба небрежност. Съгласно действащото законодателство наличие на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда представлява административно нарушение /ЗДв.П/.

С оглед изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответната страна следва да заплати на адвокат С. А .Х.от Адвокатска колегия София сумата в общ размер на 8 530,00лева за възнаграждение за адвокат.

По отношение разноски за ищеца М.С.И., по делото няма данни същият да е направил такива за възнаграждение за адвокат.

Направените от ответника разноски остават в негова тежест.

Ответната страна следва да заплати сумата от 22 000,00лева за държавна такса върху уважените искове и сумата от 360,00лева за възнаграждение за вещо лице.

 

 

 

 

Воден от горното, Съдът

 

                                                        Р Е Ш И :

 

Осъжда „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище и адрес на управление с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин, да заплати на Л.М.Г., ЕГН **********,***, сумата от 200 000,00лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие от настъпилата на 13.07.2018г. смърт на С. И. Г., вследствие претърпяна трудова злополука на 13.07.2018г., ведно със законната лихва, считана от 13.07.2018г. до окончателното издължаване.

Осъжда „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище и адрес на управление с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин, да заплати на А.Г.П., ЕГН **********,***, сумата от 150 000,00лева /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие от настъпилата на 13.07.2018г. смърт на С. И. Г., вследствие претърпяна трудова злополука на 13.07.2018г., ведно със законната лихва, считана от 13.07.2018г. до окончателното издължаване.

Осъжда „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище и адрес на управление с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 200 000,00лева /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие от настъпилата на 13.07.2018г. смърт на С. И. Г., вследствие претърпяна трудова злополука на 13.07.2018г., ведно със законната лихва, считана от 13.07.2018г. до окончателното издължаване.

           Осъжда „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище и адрес на управление с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин, да заплати на адвокат С. А .Х.от Адвокатска колегия София сумата в общ размер на 8 530,00лева за възнаграждение за адвокат.

Отхвърля искането на „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище и адрес на управление с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.

Осъжда „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище и адрес на управление с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата в общ размер на 22 000,00лева за държавна такса.

Осъжда „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище и адрес на управление с. Кошава, общ. Видин, обл. Видин, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 360,00лева за възнаграждение за вещо лице.

Решението е постановено при участие на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК : ******, гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника „ГИПС“ АД, ЕИК : ******, седалище с. Кошава, общ. Видин.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните и на третото лице-помагач.

 

 

 

                                                                       Районен съдия : / П /

 

Вярно с оригинала

Секретар: