Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 17.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на тринадесети
април две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
690 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът А.А.Я. твърди,
че на 16.07.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление на
разследващ полицай от РУ - К., съгласувано с прокурор от Районна прокуратура -
гр. К., по досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ - К., пр. пр. №
1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура - К., като бил обвинен в това, че
на 15.07.2019 г. в гр. К., обл. П., чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи -
пет броя моторни тримера марка „Щ.“, три броя моторни бензинови резачки марка „Щ.“
и един брой моторна пръскачка модел *****литра и аксесоари към тях - презрамки
към тях за поставяне на тримери - 5 броя и дискове за рязане на косачките,
всички на обща стойност 7000 лева, от владението на „С.К.Т.И.“ ЕООД гр. К., без
съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК. С постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. К. бил
задържан за срок от 72 часа за периода от 16.07.2019 г. до 19.07.2019 г. Било
внесено от Районна прокуратура - гр. К. до Районен съд - гр. К. искане за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от
19.07.2019 г. Районен съд К. оставил без уважение искането на Районна
прокуратура К. за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като
определил мярка за неотклонение „Подписка”. С постановление на прокурор от
Районна прокуратура - гр. К. от 16.10.2019 г., воденото срещу него наказателно
производство за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК било прекратено на основание чл. 244, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК - недоказаност на обвинението и
било спряно срещу неизвестен извършител. Със същото постановление била отменена
взетата мярка за неотклонение „Подписка“. Престъплението, в което бил обвинен,
било тежко умишлено и за него се предвиждало наказание лишаване от свобода от 1
до 10 години. Вследствие на незаконното обвинение в престъпление, ищецът
претърпял изключителни по своя характер и интензивност неимуществени вреди.
Затворил се в себе си и **********. И макар да се стараел да не споделя
тревогите си, нямало как да скрие всичко това от близките си и хората от
селото. Говорело се, че бил задържан в следствения арест за кражба. В
семейството му настъпила тревога и притеснение, че може да бъда осъден и да
търпи наказание за нещо, което не извършил. Виждайки страданието и
притеснението у близките си, от положението, в което бил, изпитвал още по-силни
терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина. Този силен **********бил
дълбоко наскърбен и обезверен от неправдата - да бъде обвинен в нещо, което не
извършил. Изпитвал притеснения от евентуалната наказателна репресия, която
онеправдано би могъл да изпита. Притеснявал се да не бъде осъден за нещо, което
не е извършил. Приятелите му започнали да го отбягват и да го питат дали
действително откраднал тези вещи. В с. А. всички се познавали и започнал да
чува от близки познати и приятели коментари по този повод. Страдал от
пренебрежението на приятелите и роднините си. По този начин воденото срещу него
наказателно производство с обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, което не извършил оказало силно
негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото и оказало отрицателен
ефект върху психо-емоционалната му сфера. Страхувал
се от евентуална наказателна репресия и най вече от осъждане и изтърпяване на
наказание за нещо което не извършил. Така и незаконно бил задържан за срок от
72 часа с постановление на прокурор от Районна прокуратура К.. За защитник по
досъдебното производство ангажирал ***П. ***, на когото заплатил адвокатско
възнаграждение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което на
основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ осъди П.Р.Б., представлявана от Главния
прокурор И.Г., Булстат: *******, адрес: град С., улица „В.“ ***да му заплати:
- сумата от 3000 (три хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в уронване
на честта, престижа и достойнството, в резултат на незаконното обвинение и в
страх от осъждане, незаконно задържане за срок от 72 часа претърпени от ищеца,
вследствие воденото срещу него наказателно производство, досъдебно производство
№ 404/2019 г. по описа на РУ - К., пр. пр. № 1274/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – К., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на
прекратяване на досъдебното производство - 16.10.2019 г. до окончателното
плащане;
- сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от
ищеца адвокатски хонорари за защита по воденото срещу него досъдебно
производство № 404/2019 г. по описа на РУ - К., пр. пр. № 1274/2019 г. по описа
на Районна прокуратура – К., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на
прекратяване на досъдебното производство - 16.10.2019 г. до окончателното
плащане.
Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът П.Р.Б. оспорва иска. Исковата
претенция била недоказана, както по основание, така и по размер. Ищецът не
ангажирал каквито и да е доказателства, че действително претърпял неимуществени
вреди и то такива, пряк резултат от наказателното производство по досъдебно
производство № 404/2019г. по описа на РУ на МВР гр.К. (пр. пр.№ 1274/2019 г. на
Районна прокуратура К.). Не били представени каквито и да било доказателства,
органи на П.Р.Б. да са извършили спрямо Я. действия, извън изрично правно
регламентираните в НПК. Ясно било, че едно висящо наказателно производство
всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес на
лицето, но от това не можело да се заключава за наличието на вреди и причинната
връзка между тях и воденото производство. Същите подлежали на доказване в
производството по ЗОДОВ и доказателствената тежест за това била на ищеца. Твърдяло
се уронване престижа на ищеца в обществото, а било известно, че при воденето на
разследването както по настоящото, така и по принцип, при наказателните производства,
Прокуратурата не разпространява данни за разследването. Следвало особено ясно
да се посочи по този повод, че Я. бил с изключително обременено съдебно минало
- осъждан е шест пъти до момента, първото му осъждане било още през 2009 г., а
последното - от 19.02.2020 г., като престъпната му дейност била повече от
богата и разнообразна и обхващала широк спектър от престъпления. При това
положение твърденията му за уронен престиж и добро име в обществото звучали
пресилено, а претенцията му за обезщетяване на тези вреди била неоснователна.
Фактът на тези многобройни осъждания неминуемо е отразил предварително и
негативно върху престижа и доброто име на Я. още преди образуването на
досъдебно производство № 404/2019г. по описа на РУ на МВР К., което следвало да
се съобрази при определяне на справедливо обезщетение, ако съдът прецени, че
такова се дължи, чиито размер следвало да не бъде източник за обогатяване на
пострадалия. Досъдебно производство протекло в рамките на разумния срок - било
образувано на 15.07.2020 г. с постановление на Районна прокуратура К., на
16.07.2019 г. в качеството на обвиняем по делото бил привлечен А.А.Я. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.
с чл.194 ал.1 НК, а на 16.10.2019 г. наблюдаващият прокурор прекратил частично
производството против Я.. Видно било, че от момента на привличане на лицето в
качеството на обвиняем до прекратяване на производството са изминали нито
повече, нито по-малко от три месеца. Срок, който в никакъв случай не бил
прекомерен и не обосновавал несъразмерно завишения размер на ищцовата претенция. Особено важно било още в случая да се
има предвид, че по отделени материали от същото досъдебно производство, по
което се претендирали вреди, били отделени материали в друго досъдебно
производство - № 595/2019г. за престъпление по чл.354а ал.5 вр.
с ал.3 т.1 НК. По това производство Районна прокуратура К. внесла обвинителен
акт против Я. за визираното престъпление, било образувано НОХД № 796/2019г., по
което ищецът бил осъден със споразумение по реда на чл.384 НПК. Това
обстоятелство следвало да бъде надлежно преценено относно основателността на
претенциите на лицето и техния размер, ако се стигнело до извод, че същите са
основателни. Само няколко месеца преди това, през същата година Я. отново бил
осъден, отново със споразумение по НОХД № 348/2019г. по БП - 242/2019г. С оглед
на тези обстоятелства твърде пресилено звучали твърденията на същия за
изключителни по своя характер и интензивност неимуществени вреди „...затворих
се в себе си...не се хранех нормално, не можех да спя, сънувах кошмари
терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина...психо-
емоционален стрес ...дълбоко наскърбен и обезверен ..негативен ефект върху
имиджа и доброто ми име...“. Подобни оплаквания били напълно формални, лишени
от каквото и да било основание, предназначени да обслужат единствено формалните
изисквания за редовност на исковата молба. Не можел да се твърди стрес, кошмари
и потрес от уронване и то на „добро“ име на многократно осъждано и осъждано
лице. Твърди, че в конкретния случай не можело да става изобщо въпрос нито за
авторитет, нито за добро име на лицето с оглед съдебното му минало и
характеристичните му данни. Справедливостта не била абстрактна величина, а
винаги конкретна и се извеждала след преценка на конкретни обстоятелства с
обективните им характеристики. Размерът на претендираното
обезщетение бил изключително завишен и не съответствал нито на справедливостта
с оглед изнесената по-горе конкретика, изведена като
основен критерий за определяне на размера му, нито на претендираните
вреди, на данните за икономическия растеж и стандарта на живот за страната и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности към
датата на увреждането (арг. решение № 480/23.04.2013
г. гр.д.№ 85/2012г. ВКС ІV-то г.о.), както и на постоянната съдебна практика.
Съгласно разпоредбата на член 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да
се определи по справедливост. По този повод, съдът следвало да отчете
горепосочените аргументи, както и постоянната практика на ВКС в тази насока.
Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните
вреди включвала винаги конкретни факти и обстоятелства, относими
към стойността, която засегнатите права имали за притежателя си, както и
личността на увредения. Паричното обезщетение за неимуществени щети следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и определянето на завишено
обезщетение в претендирания с исковата молба размер
би било в разрез с принципа на справедливостта. Размерът на претендираното
обезщетение - 3 000 лева бил изключително завишен и предвид икономическия
стандарт в страната, несъизмерим с евентуално нанесените вреди на ищеца
вследствие воденото против него наказателно производство. Твърди, че в резултат
на воденото производство Я. не претърпял неудобства извън обичайните такива от
водене на наказателното производство изобщо. Претенциите му не били съобразени
с конкретните обстоятелства по делото - продължителността на производството,
вида, характера и интензитета на упражнената принуда. По отношение на
обвиняемия била определена най-леката мярка за неотклонение - „Подписка“ след
отхвърляне искането на Районна прокуратура К. за определяне на най-тежката МН
„Задържане под стража“. Видно било, че интензитетът на извършените спрямо ищеца
процесуално следствени действия, в частност срока на задържане за осигуряване
явяването му пред Районен съд К. за разглеждане искането за определяне МНЗС,
бил изключително нисък и не би могъл да обоснове заплащане на посоченото
несъразмерно високо обезщетение, същото било необосновано и недоказано по
размер, поради което искът за този размер обезщетение не следвало да бъде
уважаван. Спрямо ищеца не били налагани други мерки за процесуална принуда,
свързани с драстично засягане на личната сфера и представляващи посегателство
против конституционно защитените му права, което не било необходимо
непосредствено с оглед заложените в чл. 57 НПК цели. Наложената мярка за
неотклонение била адекватна и единствено подходяща с цел обслужване развиващото
се наказателно производство и осигуряване нормалното му протичане и завършване.
Оспорва претенцията за имуществени вреди по основание и размер. видно от
представените към исковата молба доказателства, липсвала разписка за заплатено
адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Оспорва началната дата, от която се претендира лихва за забава и счита, че
същата следва да бъде 22.10.2019 г. – датата на влизане в законна сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли исковете като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В тежест на ищеца в производството е да
установи, че: срещу него е водено наказателно производство, приключило с
постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство, на
основанията посочени в ЗОДОВ, в конкретния случай - че деянието не е извършено
от ищеца, че по посоченото производство ищецът е бил задържан, следва да докаже
реалното претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди през
периода на воденото срещу него наказателно производство и наличието на пряка
причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените имуществени и
неимуществени вреди.
Не се спори и се установява от
представеното по делото в заверен препис постановление и от приетото досъдебно
производство № 404/2019 г. по описа на РУ на МВР К., че на 15.07.2019 г. е било
образувано досъдебно производство затова, че на 15.07.2019 г. в град К., обл. П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, е отнел чужди движими вещи – пет броя моторни тримера марка „Щ.“,
три броя моторни бензинови резачки марка „Щ.“ и един брой моторна пръскачка, модел
*****литра и аксесоари към тях - презрамки към тях за поставяне на тримери - 5
броя и дискове за рязане на косачките, всички на обща стойност 7000 лева, от
владението на „С.К.Т.И.“ ЕООД гр. К., без съгласието на ръководството, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
На 15.07.2019 г. със заповед, постановена
по реда на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът бил задържан за срок от 24 часа за
времето от 17:30 часа на 15.07.2019 г. до 17:20 часа на 16.07.2019 г. При
задържането му е извършен личен обиск.
На 15.07.2019 г. за времето от18:35 часа до
20:00 часа било извършено действие по разследване – претърсване и изземване в
жилището, обитавано от А.А.Я.,***, при което са
намерени и иззети следните вещи:
- един брой зелено растение с височина 90
см и разклонения с ширина 66 см,
наподобяващо марихуана, с 12 разклонения на едно стъбло;
- три стръка полуизсушени
листа, зелени на цвят, наподобяващи листа на марихуана;
- платнен чувал с 3 броя метални дискове за
тример „Щ.“, 3 броя предпазни очила, 2 броя ключ за свещи - метални, 1 брой
лозарска ножица, 2 броя метални шайби за тример – 80 мм,1 брой гайка, 2 броя
малки шайби с диаметър 41 мм, 1 брой верига за моторен трион, 2 броя оси с
дължина 115 мм, 4 броя отвертки оранжеви с надпис „Щ.“;
- 1
брой моторен верижен трион марка „*******, сериен номер: *******,
- 1 брой бензинов тример марка „S.“, сер. № ******с монтиран метален диск,
- 1 брой бензинов тример марка „S.“ №******.
На 16.07.2019 г. в 17:40 часа ищецът бил
привлечен в качеството му на обвиняем за това престъпление и дал обяснения по
обвинението като не се признал за виновен. Посочил, че на датата на деянието
цял ден работил у свой познат, а вещите, предмет на престъплението били
закупени в неделя, на 14.07.2019 г. от непознато лице, за което ищецът (тогава
обвиняем) платил сумата 200 лева, защото цената му се сторила изгодна.
Ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем в присъствие на защитник. По досъдебното производство (л.21) са
представени пълномощно и договор за правна помощ 16.07.2019 г., с който ищецът
е договорил със защитника си възнаграждение в размер на 500 лева за процесуално
представителство, защита и съдействие по досъдебно производство № 404/2019 г.
по описа на РУ на МВР К.. В договора за правна помощ не е отразено плащането на
договорената сума.
С постановление № 1274/2019 г. от
16.07.2019 г. ищецът бил задържан за срок от 72 часа, за времето от 17:55 часа
на 16.07.2019 г. до 17:55 часа на 19.07.2019 г.
На 19.07.20219 г. в КрлРС
било внесено искане за вземане по отношение на обвиняемия Я. мярка за
неотклонение – задържане под стража. С протоколно определение по ЧНД 520/2019
г. по описа на КрлРС, искането на прокурора съдът да
вземе най-тежката мярка за неотклонение е било оставено без уважение, като по
отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение подписка.
На 17.07.2019 г. от разследващ полицай е
била назначена физико-химична експертиза за установяване дали иззетите обекти –
зелено растение, наподобяващо марихуана и три стръка полуизсушени
листа, наподобяващи листа на марихуана, съдържат наркотични вещества, от какъв
вид, какво е теглото и съдържанието на активен компонент. С протокол № 1477 от
06.08.2019 г. от извършена химическа експертиза е установено, че изследваните обекти представляват марихуана,
като е посочено и съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол.
С постановление № 1274/2019 г. от
16.10.2019 г., прокурорът прекратил частично наказателното производство, водено
срещу ищеца като е приел, че е налице хипотезата на чл. 244, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК, а именно не са налице доказателства
ищецът да е извършил престъплението, за което е привлечен в качеството на
обвиняем и е отменил взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение –
подписка. Със същото постановление прокурорът е спрял наказателното производство
за извършеното престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК срещу
неизвестен извършител. От досъдебното производство са отделени материали, като
прокурорът е разпоредил да се образува друго досъдебно производство за
престъпление по чл. 354а, ал.3 вр. с ал.5 от НК.
От приетото като доказателство НОХД №
796/2019 г. по описа на КрлРС се установява, че по
отделените материали на досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на РУ на
МВР К. е било образувано досъдебно производство № 595/2019 г., водено срещу
ищеца за извършено престъпление по чл. 354а ал.5 вр.
с ал.3 от НК. Наказателното производство е приключило със споразумение,
одобрено от съда с протоколно определение от 18.02.2020 г., по което
споразумение ищецът (тогава подсъдим) се е признал за виновен в извършено
престъпление по чл. 354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 пр. І-во от НК, извършено на 15.07.2019 г. – държане на
високорисково наркотично вещество марихуана, за което му е било наложено
съответното наказание.
От приетото като доказателство НОХД №
348/2019 г. по описа на КрлРС се установява, че с
протоколно определение от 30.05.2019 г. съдът е одобрил споразумение между
ищеца и прокурора, по силата на които ищецът се е признал за виновен за
престъпление по чл. 354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 пр. І-во от НК, извършено на 22.04.2019 г., за което му е било
наложено съответното наказание.
От справката за съдимост на ищеца,
приложена в досъдебно производство № 404/2019 г. (л.24-26) и актуална към
момента, в който се е провеждало разследването, респективно – ищецът е бил
задържан, се установява, че по отношение на ищеца към онзи момент са били
постановени и влезли в законна сила присъда по общо пет наказателни
производства, като ищецът е бил наказван с влезли в сила присъди за извършени
престъпления по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, 354в ал.1 от НК, 345 от НК. По първите
три присъди ищецът е бил реабилитиран, тъй като с присъда по НОХД 534/2017 по
описа на КрлРС, съдът за престъпление по чл. 343в ал.
2 от НК е наложил административно наказание по реда на чл. 78а от НК. След това
наказание и към датата на обвинението, предмет на настоящия спор, ищецът е бил
осъждан по НОХД 348/2018 г. (обсъдено
по-горе), за престъпление по чл. 354а ал.5 вр. с ал.3
т.1 пр. І-во от НК.
От изготвената справка от прокуратурата №
********* г. се установява, че през 2019 г. срещу ищеца са били образувани
преписки за водени наказателни производства както следва: по ДП 404/2019 г. –
предмет на настоящия спор и след отделянето на материали – ДП 595/2019 г., по
което е било образувано НОХД 796/2019 г. по описа на КрлРС;
по ДП 242/2019 г. за престъпление по чл. 354а ал.5 вр.
с ал.3 т.1 пр. І-во от НК, по което е било образувано
НОХД 348/2019 г..
В показанията си св. Д.Н.сочи, че работи
като *******и познава ищеца от 2014 г. по повод работата си. Свидетелят бил
квартален полицай на част от град Сопот и северната част на село А., в което
имал и имот. Сочи, че ищецът бил осъждан за управление на автомобил без
свидетелство за управление на МПС, за държане на наркотични вещества. Ищецът
бил ангажиран в строителството, но не работел постоянно, свидетелят редовно го
виждал в центъра на село А.. През 2019 г. ищецът бил заловен да държи
наркотични вещества и с крадени вещи – моторна коса, тример. Не заел съдбата на
делото за крадените вещи. Според свидетеля нямало промяна в начина на живот на
ищеца след залавянето му. Той живеел сам в село А., не бил семеен, обкръжението
му било от криминално проявени лица. Свидетелят не забелязал ищецът да се е
затворил в себе си след образуване на досъдебното производство, нито промяна в
отношение на обкръжението му, живеел си както досега. Свидетелят го виждал
достатъчно често.
По делото е представена разписка, подписана
от ***С.П. за получена сума в размер на 500 лева, представляваща договорено
възнаграждение по досъдебно производство № 404/2019г. Разписката е без дата и в
нея ищецът е посочен с фамилното име Я.. В договорът за правна помощ ищецът е
посочен с действителното си фамилно име Я..
ОТНОСНО иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Въз основа на представените по делото
писмени доказателства, съдът приема, че от страна на ищеца се доказа наличието
на образувано наказателно производство, по което, с постановление от 16.07.2019
г. на разследващ полицай при РУ на МВР К. ищецът е бил привлечен в качеството
му на обвиняем за това, че на 15.07.2019 г. в град К., обл.
П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел
чужди движими вещи – пет броя моторни тримера марка „Щ.“, три броя моторни
бензинови резачки марка „Щ.“ и един брой моторна пръскачка, модел *****литра и
аксесоари към тях - презрамки към тях за поставяне на тримери - 5 броя и
дискове за рязане на косачките, всички на обща стойност 7000 лева, от
владението на „С.К.Т.И.“ ЕООД гр. К., без съгласието на ръководството, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Към датата на деянието, законът е предвиждал
наказание – лишаване от свобода за срок от една до десет години. На същата дата ищецът е бил задържан за срок
от 72 часа. Освободен е в 15:45 часа на 19.07.2019 г. с постановеното незабавно
изпълнение на определението на КрлРС, с което е била
взета по-лека мярка за неотклонение от предложената от прокурора, т.е. преди да
изтече 72-часонвия срок, определен за задържането му. С постановлението за
прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, прокурорът е приел, че
обвиняемият – ищец в настоящия процес не е осъществил състава на
престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем.
Въз основа на гореизложеното съдът приема
за доказани по делото обстоятелствата, че досъдебното производство срещу ищеца
е продължило три месеца, приключило още в досъдебната фаза, като е отменена
взетата мярка за неотклонение – подписка.
При така събраните доказателства съдът
приема за установено по делото, че са налице преживени емоционални страдания от
страна на ищеца, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на
наказателното производство, страх от осъждане.
В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело №
85/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 52 от 23.06.2016 г. по гр. дело №
3471/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че обезщетението за неимуществени вреди
от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е
не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице. ВКС приема също, че е нормално по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, да изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; че се накърняват
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в
съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени
вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. ВКС
приема, че ищецът, претендиращ вреди по чл.2 от ЗОДОВ, следва да ги доказва при
условията на пълно и главно доказване само ако твърди вреди над обичайните за
такъв случай или ако се твърди конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение. С оглед на приетото, съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в
рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради
незаконно обвинение.
За възникване на отговорността по чл. 2 ал.
1 т. 3, от ЗОДОВ са необходими две предпоставки: 1) повдигане на обвинение на
лице за извършване на престъпление и 2) прекратяване на образуваното
наказателно производство, на някое от посочените в разпоредбата основания – в
конкретния случай, че ищецът не е автор да деянието, за което му е било
повдигнато обвинение. Тази предпоставки в случая са налице, тъй като
отговорността Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната
страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях
между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба,
която има гаранционно обезщетителен характер. Всички
предпоставки за ангажиране на отговорността са с обективен характер и законът
не предвижда като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните
лица от прокуратурата, нито предвижда отпадане на отговорността, ако действията
в отделни етапи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до
този момент доказателства, нито с това дали при извършването им са спазени
всички предвидени процесуални правила. без правно значение е и вътрешното
убеждение на длъжностните лица, които са извършили съответното процесуално
действие. За да възникне отговорността, от значение е единствено крайния резултат
от воденото наказателно производство.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира,
че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение и задържането на ищеца, а именно: налице са претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството на ищеца в
обществото, създаден му е дискомфорт, задължение да
се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за
неотклонение „подписка“, преживени емоционални и физически страдания вследствие
на задържането му, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
изразяващо се в незаконното обвинение на ищеца в наказателно производство,
проведено на досъдебната фаза като ДП № 404/2019
г. по описа на РУ на МВР К., приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство, тъй като ищецът не е осъществил състава на
престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем.
За да определи размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи
значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността на воденото
наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и
притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията
в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и
професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и
здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства,
стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и
др. В този смисъл е ППВС № 5/1964 г., както и трайната практика на ВКС, а
именно: решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. №
396/2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/13.02.2012 г. по гр.д. № 637/2011 г., ІІІ
г.о., решение № 55/11.03.2013 г. по гр.д. N 1107/2012 г., ІV г.о., решение №
480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., IV г. о. и др.
При съобразяване на продължителността на
наказателното производство съдът отчете, че воденото досъдебно производство е
продължило в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални срокове с оглед
фактическата и правна сложност на спора. Следва да се отчете също, че
престъплението, за което на ищеца е повдигнато незаконното обвинение е тежко
умишлено престъпление, което само по себе си е основание за сериозен стрес у
всеки човек. В същото време не са установени вреди за ищеца над обичайните
такива за водене на наказателен процес, не са установени вреди, свързани със
здравословното му състояние, или различни, водещи до сериозно нарушаване на
обичайният му ритъм на живот. по отношение на личността му, установено е че
около три месеца преди обвинението ищецът е бил осъден с влязло в законна сила
определение, с което е било одобрено сключено между него и прокурора
споразумение, че непосредствено с прекратяване на досъдебното производства за
кражба по отношение на ищеца, същият отново е станал обект на наказателна
репресия по отделените материали и отново е наказан за извършено престъпление.
Ищецът живее в село А., установено, че няма постоянен трудов ангажимент, а се
занимава със строителни дейности при възникнала необходимост, не се установи да
е търпял ограничения във връзка с работата си, не е доказано да е претърпял
такива и по време на тридневното му задържане. Не са установени факти, довели
до негативно отношение на обществото спрямо ищеца, а заявените такива се
опровергават от показанията на свидетеля – полицейски служител, които не са
отречени в процеса. Самият ищец не ангажира доказателства да е претърпял
конкретни вреди, над обичайните, свързани с незаконното обвинение и задържането
му.
Като съобрази всичко изложено, съдът
намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000 лева като за разликата над този
размер до пълния претендиран такъв от 3 000
лева, искът следва да се отхвърли. В хода на производството според съда не са
събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че ищецът с
поведението си е дал повод за повдигане и поддържане на незаконното обвинение. Действително,
вещи, предмет на кражба са били намерени в дома му, но от първия му разпит
последния сочи, че притежава единствено марихуана, разследващите са направили
опит да установят местонахождението му, но дори от изготвените справки по чл.
159 от НПК не се установява същият да е бил в близост до мястото на извършване
на деянието. При липсата на данни за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца съдът приема, че определеното по-горе
обезщетение не следва да бъде намалявано.
Не се споделят доводите на прокурора, че
вредите, които евентуално ищецът е претърпял се дължат на двете престъпления,
за които е било водено наказателното производство (процесното и по отделените
материали). Към датата на привличане на ищеца в качеството му на обвиняем за
извършено престъпление - кражба, органите на досъдебното производство не са
разполагали с категорични доказателства дали е осъществен състав на
престъпление – държане и отглеждане на наркотични вещества. Доказателства, че
това престъпление е било извършено от ищеца са били събрани едва през м. август
2019 г. когато е била изготвена химическата експертиза на растението и сухата
тревна маса, които са били иззети при претърсването на дома му. По тази
причина, ищецът е бил привлечен като обвиняем едва след отделяне на материали
по прекратеното спрямо него досъдебно производство.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съдът намира, че следва да присъди лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди, от момента , в който същото
е станало изискуемо, а именно – от момента на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Видно от приложената към
досъдебното производство разписка (на корицата), ищецът е уведомен за
постановеното постановление за частично прекратяване на 05.11.2019 г. Срокът за
обжалване е изтекъл на 12.11.2019 г. (работен ден), поради което обезщетение за
забавено плащане в размер на лихвата за забава се дължи от 13.11.2019 г. до
окончателното плащане, като за претендирания период
от 16.10.2019 г. до 12.11.2019 г. включително, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОТНОСНО иска за имуществени вреди:
Съдът намира, че този иск следва да се
отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи е уредена в чл. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.4 ЗОДОВ Държавата
отговаря за всички вреди – имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
Според чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата - т.е. за сметка на държавата остават
извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното
производство, като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на
основание чл.4 ЗОДОВ. В конкретния случай обаче ищецът не установява при
условията на пълно и главно доказване, че е реализирал този разход в рамките на
приключилото досъдебно производство. Действително, същият е договорил размер на
адвокатското възнаграждение от 500 лева, но доказателства за плащането му в
рамките на процеса не са ангажирани. Представената в хода на настоящия процес
разписка е без дата, и в този смисъл възражението на прокурора съдът да не я
кредитира се явява основателно, поради което искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски – държавната такса в размер на 10 лева изцяло, а адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 38 от ЗА каквато
претенция е направена от ищеца. В конкретния случай съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 7 ал.2 т.1 (ред. ДВ бр.
28 от 2014 г.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, П.Р.Б. да заплати на А.А.Я.
с ЕГН ********** *** сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта, престижа
и достойнството, в резултат на незаконното обвинение и в страх от осъждане,
незаконно задържане за срок от 72 часа, претърпени от ищеца вследствие воденото
срещу него наказателно производство по досъдебно производство № 404/2019 г. по
описа на РУ - К., пр. пр. № 1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура – К.,
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
194, ал. 1 от НК, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство – 13.11.2019
г. до окончателното плащане, като ОХВЪРЛЯ исковете за присъждане на обезщетение за разликата над 1000
лева, до пълния предявен размер от 3 000 лева, и за присъждане на
законната лихва за периода от 16.10.2019 г. до 12.11.2019 г. включително, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2 ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ за осъждането на П.Р.Б. да заплати на А.А.
Я. с ЕГН ********** *** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатени от ищеца адвокатски хонорари за
защита по воденото срещу него досъдебно производство № 404/2019 г. по описа на
РУ - К., пр. пр. № 1274/2019 г. по описа на Районна прокуратура – К., ВЕДНО със
законната лихва, считано от датата на прекратяване на досъдебното производство
- 16.10.2019 г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Р.Б.
да заплати на А.А. Я. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.