РЕШЕНИЕ№260002
04.01.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА АСЕНИКОВА
при секретаря Жасмина Славова, като
разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 2991 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на И.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ …………, с адрес: …………….., с която са предявени искове
с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от
дискриминация с искане съдът да установи наличието на дискриминационното
отношение на ответника към ищеца в качеството му на извърпяващ наказание
„доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора Бургас, изразяващо се в
неосигуряване на достъп до училище, учебни мероприятия и курсове за придобиване
на професионална квалификация, както и да осъди ответника да преустанови
дискриминационното отношение спрямо ищеца, като му осигури достъп до
училище, учебни мероприятия и курсове за придобиване на професионална
квалификация.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в
Затвора – гр. Б., където се провеждат курсове и учебни мероприятия, в които той
никога не е бил включван. Твърди, че многократно е отправял искания за
включването му в учебни мероприятия и обучителни курсове, както и за
обособяването на клуб по смисъла на чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 21а ППЗИНЗС,
където същите да бъдат провеждани, тъй като групата, в която е настанен, не
разполага с подобно помещение, но винаги е получавал отказ, мотивиран с
разпоредбата на чл. 213 ППЗИНЗС. Ищецът посочва, че в Затвора – гр. Б. лицата,
изтърпяващи наказание „доживотен затвор без замяна“, настанени в I група, не са включвани в учебни мероприятия
и обучителни курсове, докато в Затвора – гр. София изтърпяващите същото наказание,
настанени в зона за повишена сигурност, са включени в учебни мероприятия и
обучителни курсове и са им обособени нужните помещения за това. Ангажира
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който счита предявените искове
за допустими, но неоснователни. Оспорват се доводите, че ищецът Р. е бил
дискриминиран по отношение на други лишени от свобода, настанени в други
затвори. Поддържа се, че обучителният процес в затвора е до средно образование,
каквото ищецът притежава. Излагат се съображения, че на основание чл. 197, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 213 ППЗИНЗС изтърпяващите наказание
„доживотен затвор без замяна“ са в значителна степен са ограничени в
провеждането на социални мероприятия, произтичащи от мерките за сигурност.
Твърди се, че с Решение на Комисия по изпълнение на наказанията, с протокол № 2/15.05.2014
г., л. св. Р. е бил изведен от 1-ва зона за повишена сигурност и настанен в
общи помещения с право на участие в колективни мероприятия, където режимните
условия не покриват понятието „постоянно заключени помещения“, но за извършени
дисциплинарни нарушения с протокол № 7/14.12.2015 г. на Комисия
по изпълнения на наказанията отново е настанен в 1-ва зона за повишена
сигурност при засилен надзор и охрана с постановен специален режим. Посочва се,
че на лишените от свобода, настанени в 1-ва зона за повишена сигурност, е
осигурена възможност за участие в трудов процес – работа към бригада „М.“,
където ищецът е назначен от 2017 г. до настоящия момент. Поддържа се, че на
лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор без замяна“ в
Затвора – гр. Бургас, е предоставена възможност за регламентиран достъп до
библиотека, спортни дейности, трудова дейност, телевизия, беседи с представители
на различни религиозни общности, индивидуални разговори с инспектор социална
дейност и възпитателна работа, както и възможност за консултация с инспектор-психолог.
Твърди се, че след края на ремонта в Затвора – гр. Б., приключил през 2017 г.,
и съобразно новото разпределение на помещенията в 1-ва зона за повишена
сигурност, където е настанен л. св. Р., не е изградено обособено помещение,
което да се ползва като „клуб“. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа,
че в други затвори са обособени помещения, в които се провеждат различни
образователни дейности, включително и за изтърпяващите наказание „доживотен
затвор без замяна“: в Затвора – гр. Ловеч се провеждат индивидуални
образователни програми; в Затвора – гр. Стара Загора има компютърно обучение; в
Затвора – гр. София са предоставени три компютъра. Моли за уважаване на
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от юрисконсулт Г., който не оспорва обстоятелството, че в други
заведения за лишаване от свобода се провеждат множество квалификационни
програми. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорни по делото са
обстоятелствата, че ищецът И.Н.Р. – със средно образование, изтърпява наказание
„доживотен затвор без замяна“ в Затвора – гр. Б., като по решение на комисията
по изпълнение на наказанията с протокол № 2/15.05.2014 г. е бил изведен от 1-ва
зона за повишена сигурност и настанен в общи помещения с право на участие в
колективни мероприятия, но поради извършени дисциплинарни нарушения с протокол
№ 7/14.12.2016 г. отново е бил настанен в 1-ва зона за повишена сигурност, 1-ва
група, при засилен надзор и охрана с постановен специален режим. Ищецът
многократно е отправял искания за включването му в учебни мероприятия и
обучителни курсове, както и за обособяването на клуб, където същите да бъдат
провеждани, тъй като групата, в която е настанен, не разполага с подобно
помещение, но винаги е получавал отказ, мотивиран с приложението на нормативни
разпоредби. Не се спори между страните, че в други заведения за лишаване от
свобода на територията на страната се провеждат образователни, учебни и квалификационни
курсове, мероприятия и програми за изтърпяващите наказание „доживотен затвор
без замяна“, за които са обособени клубове. Няма спор и относно това, че на
ищеца в било предложено да бъде преместен в друг затвор, но той е отказал, тъй
като желае да бъде близо до родителите си, които живеят в гр. П..
По делото са събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите К.Р. – изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора – гр. Б., и П.Л. – заемащ длъжността ……………. в Затвора – гр. Б., които съдът прецени при
условията на чл. 172 ГПК. Свидетелят Р. заявява, че е бил настанен в зоната за
повишена сигурност за периода от 07.05.2019 г. до 04.08.2020 г., когато е бил
проведен само един курс с психолог, като на територията на зоната с повишена
сигурност няма стая, обособена като клуб, поради липсата на материална база за
това – имало е само две празни помещения, едно от които е било пригодено за
обитаване от свидетеля, а другото не е било годно за живеене и е било пригодено
за склад. Двамата свидетелите обясняват, че при определени условия по решение
на комисията по изпълнение на наказанията изтърпяващите наказание „доживотен
затвор без замяна“ могат да бъдат изведени от зоната за повишена сигурност и
настанени в общи помещения, където имат право и задължение да участват в колективни
обучения. Така поради отпадане на рисковите точки и наличието на определени
показатели, преценени от комисията по изпълнение на наказанията, свидетелят Р.
бил приведен от зоната за повишена сигурност в общите части. Свидетелят Л.
разказва, че ищецът постоянно отправя молби за включването му в образователни
мероприятия и за обособяването на клуб, но му е отказвано, защото трябва да
бъде в постоянно заключено помещение, т.е. ищецът има право да участва в такива
мероприятия, но фактически не може, тъй като няма възможност да бъде обезпечена
сигурността и няма изградени такива помещения в зоната за повишена сигурност,
поради което в нея не се провеждат курсове.
Съгласно чл. 147
ППЗИНЗС в местата за лишаване от свобода може да функционират
обучително-консултативни клубове и се организира цялостна обучителна система,
която включва: 1. програми за ограмотяване на лишени от свобода; 2.
професионално обучение; 3. обучение в ключови компетентности - компютърна грамотност,
чуждоезиково обучение и работа в екип; 4. социално образование за повишаване на
компетентностите на лишените от свобода; 5. просветно-образователна дейност. На
основание чл. 197, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 213 вр. чл. 220 ППЗИНЗС осъдените на
доживотен затвор без замяна се настаняват в отделни затвори или в отделения на
другите затвори в обособени зони с повишена сигурност, където се държат в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, а участието им в
колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. „Клубовете“ са
посочени в чл. 22, ал. 1 ППЗИНЗС като помещения за общо ползване. Разпоредбата
на чл. 217 вр. чл. 220 ППЗИНЗС допуска осъдените на доживотен затвор без замяна
да могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с
условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и
други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са
поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. Същевременно
новелата на чл. 198, ал. 6 ЗИНЗС (изм. и
доп., ДВ. бр.105 от 11 Декември 2020г.) предвижда, че със заповед на началника
на затвора поставените на специален режим осъдени на доживотен затвор без
замяна може да участват съвместно с други лишени от свобода в трудови,
възпитателни, образователни, спортни и други дейности. Съобразно чл. 62, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС една от
хипотезите на преместване от един затвор в друг е включването в обучения, в
курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода. От анализа на посочената
нормативна уредба може да се направи извод, че провеждането на учебни мероприятия и
курсове за придобиване на професионална квалификация е предвидено като
възможност, чието реализиране в поставено в зависимост от възможностите и
организацията във всяко пенитенциарно заведение, а възможността за участие на
осъдените на доживотен затвор без замяна в колективни мероприятия с останалите лишени
от свобода е обусловена от оперативната самостоятелност на компетентния
колективен или едноличен орган.
За да се гарантира целта на ЗЗДискр.,
установена с чл. 2, а именно да осигури на всяко лице правото на равенство пред
закона и равенство в третирането, чл. 4, ал. 1 забранява всяка пряка или
непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1
от посочения закон, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно
третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържащо се в пар. 1, т.
7 ДР на ЗЗДискр., е всеки акт, действие, бездействие, което пряко или косвено
засяга права или законни интереси. А според пар. 1, т. 8 ДР ЗЗДискр. изразът
„на основата на признаците по чл. 4, ал. 1” означава на основата на действителното,
настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези
признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се
предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал.
1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че
по-неблагоприятно третиране или поставянето в по-неблагоприятно положение е
обусловено от нарушаване по признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. на установени
правила, предвиждащи права и свободи. С оглед на изложените съображения и тъй
като по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това в
кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не представлява
дискриминация по признак лично или обществено положение (Решение № 244 от
14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г., IV г. о. на ВКС). Ето защо не може да се
приеме, че е налице дискриминация по отношение на ищеца поради това, че в други
пенитенциарни заведения се провеждат образователни и квалификационни курсове и
дейности в обособени клубове, каквито липсват в Затвора – гр. Бургас, където
той изтърпява наказанието си.
По отношение на доводите, наведени
от ищеца в хода на устните състезания по делото, че в Затвора – гр. Б. има
осъдени на доживотен затвор без замяна, които участват в образователни
мероприятия, в които той не е включен, съдът намира следното. На основание чл.
75, ал. 1 ЗЗДискр. за неуредените в него въпроси се прилага субсидиарно ГПК, а
правилата на процесуалната преклузия (чл. 143, ал. 2 и чл. 147 ГПК) не допускат
несвоевременното навеждане на нови обстоятелства в процеса, поради което съдът
не дължи произнасяне по тези твърдения. Въпреки това, за пълнота, следва да се
отбележи следното. Не се установява по делото да е налице дискриминация по
отношение на ищеца поради това, че в Затвора – гр. Б. има осъдени на доживотен
затвор без замяна, които участват в образователни мероприятия, в които той не е
включен. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
свидетелят Р.,
който изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора – гр. Б., не е участвал
в образователни и квалификационни дейности, докато е бил настанен в зоната с
повишена сигурност, доколкото единственото проведено с психолог мероприятие не
може да се приеме за образователна или квалификационна дейност, а участието на
свидетеля в колективни обучения е едва след привеждането му в общите помещения
по решение на комисията по изпълнение на наказанията. Неблагоприятно третиране на едно лице на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в
сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. В такива „сравними сходни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. ищецът се намира
единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание, в същия затвор и при същите
условия и само сравнението с тях е от значение за преценката дали спрямо него е
налице дискриминация. При действието на законови разпоредби (чл. 198, ал.
6 ЗИНЗС и чл. 217 вр. чл. 220 ППЗИНЗ),
предвиждащи възможност за участие на осъдените на доживотен затвор без замяна в
образователни дейности в общи помещения съвместно с останалите лишени от
свобода при наличието на решение на комисията по изпълнение на наказанията или заповед
на началника на затвора, взети при условията на оперативна самостоятелност, не
може да се приеме за дискриминация това, че ищецът, който изтърпява наказание
доживотен затвор без замяна в зоната за повишена сигурност поради наличието на
дисциплинарни нарушения и други фактори, не е включен в образователни дейности,
в каквито участва друго лице, което изтърпява наказание доживотен затвор без
замяна в общите помещения поради наличието на условия за привеждането му там.
По изложените съображения съдът
намира предявените искове за неоснователни, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, които не попадат в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ …………, с адрес: ………………, искове с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от
дискриминация за установяване на наличието на дискриминационното отношение
на ответника към ищеца в качеството му на извърпяващ наказание „доживотен
затвор без право на замяна“ в Затвора – гр. Б., изразяващо се в неосигуряване
на достъп до училище, учебни мероприятия и курсове за придобиване на
професионална квалификация, и за осъждане на ответника да преустанови
дискриминационното отношение спрямо ищеца, като му осигури достъп до
училище, учебни мероприятия и курсове за придобиване на професионална
квалификация.
ОСЪЖДА И.Н.Р., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ ………….., с адрес: …………., сумата от 100
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.