№ 1639
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20221100505553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. №11935/22.03.2022 г., по описа на ЧСИ Б.Б., подадена от
СП. ИЛ. ИЛ., срещу разпореждане от 04.02.2022 г. на съдебния изпълнител, с което е
отказано прекратяването на изпълнително дело № 20148560400374 на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че първоначално срещу него е образувано изп.д. №
20118510401140 по описа на ЧСИ М.П., въз основа на молба с вх. № 31261/05.07.2011 г., и
са наложени запори на банкови сметки, като последното запорно съобщение е с изх. №
96540/06.07.2011 г.. След това е изпратена призовка задоброволно изпълнение изх. №
3425/09.01.2012 г., като впоследствие, въз основа на молба на взискателя от 14.03.2013 г. за
продължаване на действията от ЧСИ Б., с приемо-предавателен протокол изх. №
22771/10.02.2014 г., изп. д. 20118510401140 на ЧСИ М.П. е предадено на ЧСИ Б.Б.,
образувано под №№ 20148560400374.
Поддържа, че първото извършено от ЧСИ Б. изпълнително действие е от 20.03.2014
г., поради което е налице липса на извършване на изпълнителни действия в период по-дълъг
от две години. Сочи и, че двугодишният период по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл и още
два пъти, след предприемане на изпълнителни действия посредством изпращане на запорно
съобщение изх. № 24840/30.04.2014 г. по банкова сметка на длъжника и запорно съобщение
изх. № 47396/06.10.2017 г., с което е наложен запор върху трудово възнаграждение. Предвид
изложеното счита, че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
1
Взискателят И.К.Й. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че
срещу СП. ИЛ. ИЛ. са образувани при ЧСИ Г.Д. още три изпълнителни дела под номера
№566/2009 г., № 967/2009 г. и 1029/2009 г., по които са наложени запори на банковата
сметка на длъжника и при постъпване на сума, тя се разпределя съразмерно от ЧСИ.
Перемпцията не е настъпила, тъй като през последните две години са направени искания и
са извършени действия и служебно извършени такива, като има съвместно/ни действия и
координация между съответните ЧСИ - та и съответните дела, а именно изп.дело №
2024/2011 г.; № 2075/2012 г. по описа на ЧСИ М.М.; изп.дело № 295/2012 г. по описа на
М.К., изп.дело № 1956/2017 г. по описа на ЧСИ С.Я..
Частният съдебен изпълнител Б.Б. е депозирал мотиви, в които оспорва жалбата, като
описва действията, осъществени от него и взискателя, с които твърди, че двугодишният срок
за настъпване на перемпцията е бил надлежно прекъсван. Сочи, че на 06.07.2011 г. са
изготвени запорни съобщения за запор върху вземанията по банковите сметки, разкрити на
името на длъжника в множество банки, като същите са връчени на 15.07.2011 г. На
21.07.2011 г. е връчено запорно съобщение относно вземането за труд на длъжника,
получавано при „Билла България“ ЕООД. В отговорът си по смисъла на чл. 508 от ГПК
работодателят е посочил, че признава вземането, но няма да извършва удръжки по така
наложения запор, тъй като при него има наложен друг, предходен такъв - по изпълнително
дело № 566/2009 г. по описа на ЧСИ Г.Д., peг. № 781 при КЧСИ. В тази връзка взискателят
по настоящото изпълнително дело - И.Й. е поискал издаването и се е снабдил с
удостоверение по см. чл. 456 от ГПК, с което е присъединил вземането си по воденото там
производство. В резултат на това и към настоящия момент кредиторът - взискател получава
изпълнение, тъй като ЧСИ Г. Д. регулярно превежда съответната полагаща се част от
събраните от длъжника суми по сметка на ЧСИ Б.Б., след извършване на разпределение
между взискателите, в т.ч. и присъединеният такъв.
Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото,
приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.06.2011 г. от СРС, 43 с-в и по молба
с вх. № 31261/05.07.2011 г., подадена от И.К.Й., е било образувано изпълнително дело под
номер 20118510401140 от ЧСИ М.П., peг. № 851 в КЧСИ, срещу длъжника СП. ИЛ. ИЛ. за
събиране на присъдени парични вземания. По молба от 14.03.2013 г. на взискателя
изпълнителното дело е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при
ЧСИ Б.Б., преобразувано под номер 20148560400374.
На 09.07.2011 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. Със
запорно съобщение изх. №102105/20.07.2011 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано при „Билла България“ ЕООД. С писмо от
27.07.2011 г. работодателят е депозирал отговор по реда на чл. 508 от ГПК, в който е
2
посочил, че признава вземането, но няма да извършва удръжки по така наложения запор,
тъй като при него има наложен друг, предходен такъв - по изпълнително дело № 566/2009 г.
по описа на ЧСИ Г.Д., peг. № 781, СГС.
По искане на взискателя, ЧСИ М.П. е издал удостоверение по чл. 456 ГПК от
09.01.2012 г., което да му послужи за присъединяване по изп. дело №566/2009 г. на ЧСИ
Г.Д..
По искане на взискателя изпълнителното дело №20118510401140 по описа на ЧСИ
М.П. е прехвърлено на ЧСИ Б.Б., където е образувано под №20148560400374 на 13.02.2014
г.
На лист 234 от изпълнителното дело е приложено уведомление от ЧСИ Г.Д., който в
отговор на запитване от ЧСИ Б.Б. от 12.12.2021 г., заявява, че образуваното при него изп.
дело №566/2009 г. с длъжник СП. ИЛ. ИЛ. към настоящия момент е висящо, като постъпват
ежемесечно суми от работодателя „Билла България“ ЕООД по запор на трудово
възнаграждение на длъжника. Посочено е, че ежемесечно се извършват плащания към
присъединения по делото взискател И.К.Й..
С обжалваното разпореждане от 04.02.2022 г. ЧСИ Б.Б. е оставила без уважение
постъпилата по делото молба от длъжника С.И. от 21.12.2021 г. за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (какъвто не е
настоящият случай)
В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, чийто
мотиви настоящият съдебен споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е
поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може
да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Разяснено е, че двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане.
В мотивната част на т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Посочено е, че
3
прекъсва давността предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ) и в контекста на този въпрос са посочени тези
изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Горецитираната съдебна практика обуславя извод, че прекратяването на
изпълнителното дело по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва след изтичане на две
години от момента, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия, същите не са осъществени поради необходимостта от негово съдействие или
поисканите способи са приключили (ирелевантно е дали прилагането им е довело до
осребряване на длъжниково имущество).
При съобразяване съдържанието на приложените по изпълнителното дело документи,
настоящият съдебен състав намира, че към момента на постановяване на обжалвания отказ
за прекратяване на изпълнителното дело, същото не е било перемирано. Описаните по-горе
действия на взискателя по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
прекъсват перемпцията, защото представляват активно негово поведение. С
присъединяването на взискателя по реда на чл. 456 ГПК към изп. дело №566/2009 г. на ЧСИ
Г.Д., той се ползва от всички изпълнителни действия по делото, по което се е присъединил.
Не е спорно, а и се установява от приложеното от ЧСИ Г. Д. уведомление, че от
присъединяването на взискателя И.К.Й. с удостоверение от 09.01.2012 г., по изпълнителното
дело по описа на ЧСИ Г. Д. ежемесечно са постъпвали суми от наложения запор, част от
които са разпределяни и на присъединения взискател и понастоящем. Ето защо, когато
изпълнителен способ се прилага по делото, по което се е присъединил настоящия взискател
и въз основа на това неговото вземане се удовлетворява, то следва да се приеме, че този
изпълнителен способ прекъсва перемпцията и по образуваното от самия присъединен
взискател изпълнително дело. Аргумент за това е обстоятелството, че с частично
удовлетворяване на вземането на И.Й., за него отпада необходимостта да предприема други
активни изпълнителни действия, тъй като получава изпълнение, още повече че те биха
могли и да са нецелесъобразни с оглед разходите, които ще стори кредитора. От друга
страна, образуваното от него изпълнително дело следва да запази своята висящност, докато
по изп. дело №566/2009 г. на ЧСИ Г.Д. се прилага изпълнителен способ, от който се
4
разпределят суми за удовлетворяване на присъединеното вземане, тъй като съгласно чл. 456,
ал. 3 ГПК разпределените суми се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал
удостоверението за присъединяване – в случая това е изп. дело на ЧСИ Б.Б. под
№20148560400374, след прехвърлянето му от ЧСИ М.П., където първоначално е образувано
под №20118510401140.
По изложените съображения съдът намира, че непредприемането на изпълнителни
действия за период от две години по изп. дело №20118510401140, впоследствие и по изп.
дело №20148560400374 не е основание да се приложи санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
тъй като по време на тяхната висящност, взискателят е присъединил вземането, предмет на
тези дела, към изп. дело №566/2009 г. на ЧСИ Г.Д., по което регулярно е получавал
удовлетворяване на своето притезание. Ето защо и частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното разпореждане за отказ да се прекрати делото следва да се потвърди като
правилно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.02.2022 г. на ЧСИ Б.Б., с което е отказано
прекратяването на изпълнително дело № 20148560400374, образувано срещу длъжника СП.
ИЛ. ИЛ., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5