РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 08.11.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря П.Ц. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №3281 по описа за 2016година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Топлофикация
Плевен” ЕАД-Плевен против И.И.Г. , като наследник на И.Г.Х..Твърди се, че ответникът, като един от наследниците, е собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб.№12530, е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е
предоставена топлинна енергия за периода 01.11.2012г.-02.12.2015г., която не е
заплатена и чиято цена възлиза на 2086,78лв.
, като е посочено, че съобразно наследствените права. Твърди се, че дължи и
лихва за забава за периода 03.01.2013г.-09.12.2015г. в размер на 465,70лв. Твърди
се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед
спрямо наследниците и в частност за ответника за посочените суми по ч. гр.д.№6701/15г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: ответникът
е наследник на абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД,
което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед
изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се
изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр.
13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Посочва се,
че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -"Техем
сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди се, че тъй като не е
заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е
издадена заповед по ч. гр.д.№6701/2016г.Твърди се, че в законовия срок е
постъпило възражение от един от наследниците на осн. чл. 415 от ГПК и са
предявени искове за съществуване на вземането, поради което моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените в заповедта суми и направените
по делото разноски.В с.з от 07.11.2016г. е направено изменение на исковите
претенции съобразно наследствените ид. части, за сумата 472,48лв. главница и
77,62лв. лихва.
Ответникът, не е депозирал отговор.
За трето лице - помагач,
в писмена молба е взето становище, че дяловото разпределение е направено в
съответствие с нормативната уредба.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира
за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№6701/2015г. по
описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия
е подадено заявление по реда на чл.410
от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №98/13.01.2016г. спрямо ответника
и наследниците на И.Г.Х., ползвател на
топлоенергия, да заплатят, съобразно наследствените си идеални части на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с
ЕИК114005624 с адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона
№128, както следва: длъжникът И.И.Г., ЕГН **********,***,ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В.В., сумата 2 086, 78 лв. главница за периода от
01.03.2010год. до 31.10.2015 год.,
сумата 527,93 лв. лихва за забава за периода от 03.05 2010 год. до
09.12.2015год., законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2015год. до
изплащане на вземането, както и сумата 112, 29 лв. разноски по делото, длъжникът
Ц. И.Г., ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТИ
на кредитора „ ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В.В., сумата 2 086,
78 лв. главница за периода от 01.03.2010 год. до 31.10. 2015год., сумата 527, 93 лв. лихва за
забава за периода от 03.05.2010 год. до
09.12.2015год., законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2015год. до
изплащане на вземането, както и сумата 112, 29лв. разноски по делото.Вземането
произтича от следните обстоятелства: ползвана и неплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2010 год. до 31.10.2015год.
В срок кредиторът е предявил иск Плевен против И.И.Г., ЕГН**********,
за сумата от 2086,78лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2012г. до 31.10.2015г.,
лихва върху главницата в размер на 465,70лв. за периода от 03.01.2013г. до 09.12.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -17.12.2015г.
до окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410
от ГПК №98/13.01.2016г. по ч.гр.д.№6701/2015г. по описа наПлРС.
Спорен по делото е
въпросът абонат ли е ответникът и дължи ли претендираните суми.
По делото е
назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по задачата на ищеца, като е посочва
кои са дължимите суми за целия имот: 2086,78лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2012г. до 31.10.2015г., лихва върху
главницата в размер на 465,70лв. за периода от 03.01.2013г. до 09.12.2015г. Заключението е прието като обективно и компетентно и неоспорено от
страните.В с.з. е приложен от ответника
нот. акт №86, том шести, рег.№8712, д.№985/2008г. на нотариус №007, се
установява, че бащата е прехвърлил на другия наследник 4/6 ид. части.Не е спорно,
че ответникът е наследник на 1/6 ид. част. ВЛ в с.з. от 12.10. посочва, че
дължимите суми са 472,48лв. и 77,62лв. Не е направено възражение да
давност.Направено е изменение на исковете претенции от ищеца, съобразно наследствените части на
ответника.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното
отправна страна:
Съдът споделя становището на ищеца, че
наследодателят е потребител на топлинна
енергия до момента на смъртта си, по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от
25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от
'Топлофикация Плевен" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в
сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Не е спорно, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми. Да докаже,
че наследодателя на ответника има качеството на потребител/клиент за процесния
период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно дължимото качество
топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната стойност, че
разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно предвидените
нормативни правила, да докаже, че ответника е
изпаднал в забава- нейния начален момент, както и размера на дължимите
лихви за забава.
Съдът намира, че по делото остана недоказано
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на наследодателя на ответника.
От представените доказателства, става ясно, че ответника
е потребител, но на собствено основание-като съсобственик
на топлоснабдения имот.Наследодателят е починал през 2010г.- видно от
удостоверението за наследници, а заповедта е издадена, за това, че починалото
лице, е бил ползвател. При това положение съдът намира, че по делото остава
недоказано качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на наследодателя
на ответника и за него/ за наследодателя/ не е възникнало задължение приживе за
заплащане на претендираните суми на ищеца по делото и съответно такова
задължение не е било в състава на наследството и не е преминало по силата на
универсалното правоприемство към наследниците през процесния период, поради
което предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Исковете с правно
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явяват акцесорни по
отношение на предходните и с оглед неоснователността на същите, следва да бъде
отхвърлени също като неоснователни и недоказани.При това положение не следва да
се присъждат и разноските по заповедното производство.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ********* против И.И. Г., ЕГН**********, като наследник на И.Г.Х.,
поч. 01.04.2010г., искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми:
472,48лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2012г. до 31.10.2015г.,
лихва върху главницата в размер на 77,62лв. за периода от 03.01.2013г. до 09.12.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.12.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК №98/13.01.2016г. по ч.гр.д.№6701/2015г. по описа на ПлРС,като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Производството по делото е проведено при участието на, като трето
лице-помагач: „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС”ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, София 1111, ЕИК
*********, и офис в ***, на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :