РЕШЕНИЕ
№…
06. 07. 2018 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на шести юни през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №186 по описа за 2018 год.
ИСК
с правно основание чл. 87, ал. 1 вр. чл.
88, ал.1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ с цена на
иска 223 023, 38 лева.
ИСК
с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД с цена на иска 11 151, 17 лева.
ИСК
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 66 686, 99 лева.
Ищецът ОБЩИНА – гр.Г. твърди, че с ответника „***“ ЕООД на 14.03.2013 г. са сключили договор за първоначално залесяване на неземеделски земи, собственост на ищеца в землищата на с.Г., с.М., гр.Г., с обща площ от 420, 587 дка, от които за залесяване 368 дка. Твърди се, че на 12.11.2015 г. с протокол са бракувани двугодишни култури в имотите, като общо бракуваните култури са на площ от 340 дка.Ищецът посочва, че с писмо е уведомил ответника да пристъпи незабавно към залесяване на процесните площи, но ответникът не е изпълнил указанията и през декември 2016 г. е уведомил ищеца, че е направил запитвания през месец март 2016 г. до горски стопанства и разсадници за предоставяне на фиданки за залесяване. Ищецът заявява, че е уведомил ответника за бракуваните култури в имотите, собственост на общината и отново е отправил искане ответникът да изпълни задълженията си.
Ищецът твърди, че поради системно, некачествено, лошо и ненавременно изпълнение е прекратил договора с ответника, за което го е уведомил на основание чл.19, б.“г“ от договора и ответникът е уведомен, че ищецът задържа гаранцията в размер на 5 660, 89 лева, отправено е искане за връщане на авансово заплатената сума от 223 023, 38 лева в тридневен срок от получаване на поканата, отправено е искане за заплащане на неустойка на основание чл.17 от договора в размер на 14 452 , 23 лева, платима в тридневен срок от получаване на поканата.
В исковата молба се посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си към него за заплащане на дължимите суми, поради което е отправил искане до съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.87, ал.1 вр. чл.88 от ЗЗД авансово заплатената сума за залесяването в размер на 223 023, 38 лева, неустойка в размер на 14 452, 23 лева на основание чл.17 от договора , лихва за забава върху авансово заплатената сума за периода от 18.09.2013 г. до 15.11.2017 г в размер на 66 686, 99 лева, законната лихва върху главницата и неустойката от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът е изразил становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани и не следва да бъдат уважени. Ответникът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора между страните, липсват данни по делото за констатирано неизпълнение на задължението за залесяване и доказателства за уведомяване на ответника за такива констатации, като едва през ноември 2015 г. ищецът твърди, че е установил необходимостта от залесяване на процесните площи. Посочва се, че ответникът не е уведомен за този протокол и липсват данни по какви причини се е наложило бракуване на двугодишните култури с протокола от 12.11.2015 г. Поддържа се становището, че ответникът е залесил процесните територии, като задължение на ищеца е да осигури ограда на залесените територии , което не е направено от ищеца. Ответникът твърди, че е засадил качествено фиданките, които впоследствие са били унищожени от независещи от изпълнителя фактори. Същият заявява, че след съставянето на протокола от 12.11.2015 г. между страните е проведен разговор, при който представителят на ответника е поел ангажимента да засади наново и за своя сметка нови фиданки, като е пристъпил своевременно към риголване на почвата на описаните имоти и съответно е направено запитване за наличието на фиданки в горски разсадници и стопанства. Твърди се, че е ответникът е направил запитване до ищеца за извършване на последващи действия, но отговор не е последвал.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.03.2013 г. страните са сключили договор за изработка, по силата на който ищецът като възложител е възложил на ответника да извърши “Първоначално залесяване на земеделски земи собственост на Община- Г. в землището на с.Г. – имоти №№ ***, №***, с.М. - № **, гр.Г. – имоти № ***; № ***; № *** „ с обща площ от 420, 587 дка, от която годна за залесяване 368 дка с конкретни дейности, които подробно са описани в чл. 1, ал. 1 от договора.
На 30.05.2013 г. страните са подписали Анекс към договора, с който е изменен чл.10 от договора и срокът за гаранцията за прихванат посадъчен материал от 5 години е увеличен на 10 години.
На 15.07.2013 г. страните са подписали Анекс към Договор от 14.03.2013 г., като са изключили дейността в чл. 1 , ал. 1 от договора „ ограждане на тези от създадените култури, които са предвидени в технологичния план за залесяване“.
На 08.08.2014 г. е подписан трети Анекс към договора, с който строните са изменили клаузата за стойността на поръчката, като се приема, че стойността на поръчката е 247 802, 70 лева без ДДС и 297 363, 24 лева с ДДС.
По делото са представени приемо- предавателни протоколи към договора, подписани от представители на страните за извършените работи в процесните имоти.
Със заповед № РД- 09- 515/ 29.10.2015 г. на ВрИД Кмета на Община- гр.Г. е назначена комисия, в която участвува и представител на ответника с включени специалисти „Горско стопанство“ и „Гори“ на основание чл.36, ал.3 от Наредба №2/ 07.01.2013 г. за провеждане на инвентаризация на горски култури.
Въз основа на издадената заповед комисията след преглед на процесните имоти е съставила протокол от 12.11.2015 г., от който е видно, че значителна част от залесените територии са без насаждения или е значително нисък процентът на жизнените фиданки.
С писмо изх. № 5300 – 56/ 07.02.2016 г. от ищеца ответникът е бил уведомен, че площите по договора са бракувани с протокол от 12.11.2015 г. и че ответникът не е предприел мерки за повторното залесяване на имотите.Ищецът е уведомил ответника, че следва да се яви на 16.02.2017 г. в сградата на общината за съставяне на акт по чл. 12, ал. 1 Наредба №2/ 07.01.2013 г. за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури и тяхното отчитане.
С писмо изх.№ 5300 – 55/ 16.02. 2016 г. от ищеца ответникът е бил уведомен за необходимостта от изпълнение на дейностите риголване и подравняване след риголване на имотите по технологичните планове на общината за засяване на горски култури по мярка 223 от ПРСР, като ответникът е предупреден, че при неизпълнение на тези дейности, работата по изпълнение няма да бъде приета.
С писмо изх.№ 922- 916 – (1)/ 21. 12. 2016 г. от ищеца ответникът отново е уведомен за необходимостта да се яви за съставяне на акт по чл.12, ал.1 от Наредба №2/ 07.01.2013 за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури и тяхното отчитане.
По делото е допусната съдебно- техническа експертиза с вещо лице инж.К.С. – лесовъд, заключението на което съдът приема за компетентно и безпристрастно.От заключението става ясно, че процесните поземлени имоти са в непосредствена близост до населени места, натоварвани са от човешко въздействие и понасят повреди от животни, използвани са като сметища в някои части, както и са в понижени земни форми, което създава условия за наводняване. Експертът е посочил, че всички поземлени имоти имат голяма периферия и ограждането, опазването и защитата им са затруднени.
По делото е допусната и съдебно- икономическа експертиза, заключението на която съдът приема за компетентно и безпристрастно.От заключението е видно, че ищецът е извършил трикратно авансови плащания по договора, както следва: на 18.09.2013 г. е изплатена на ответника сумата от 42 000 лева; на 13.03.2015 г. е изплатена сумата от 143 852, 82 лева и на 21.04.2015 г. е изплатена сумата от 37 170, 56 лева. Експертът е изчислил, че общият размер на дължимата мораторна лихва върху изплатените авансово суми считано от датата на изплащането на сумата до датата на предявяване на иска 15. 11 2017 г. е 66 686, 99 лева. В заключението е посочено, че размерът на неустойката съгласно чл.17 от договора е 11 151, 17 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на представените по делото доказателства съдът приема за установено, че страните са сключили договор за залесяване на процесните поземлени имоти, собственост на ищеца при условията, които са определени в договора и в последващите сключени анекси.
От представените по делото приемо- предавателни протоколи, а и от заключението на вещото лице – лесовъд става ясно, че ответникът е извършил дейностите съгласно договора досежно отстраняване на храстовата растителност , почвоподготовка, осигуряване , транспорти-ране и залесяване на съответните фиданки.
От разпитаните свидетели Л.Д., И.Д., Д.Б. и Д.М. също се установява, че за периода 2013 – 2014 г. ответникът е наемал работници и техника и е осигурил съответните фиданки за засаждането им в процесните имоти и са извършвани действия по окопаване и отстраняване на растителност около фиданките.В показанията си свидетелите посочват, че в имотите след залесяването фиданките са били унищожени от животни и от отпадъци, тъй като част от имотите са били превръщани от жителите в сметище.Свидетелката Д. твърди, че през 2016 г. са засаждали наново в имот в землището на гр.Г., тъй като фиданките са били унищожени от животни, били са откраднати и изгорени.
Свидетелските показания кореспондират със заключението на вещото лице – лесовъд, което при огледа на процесните имоти е установило, че при имотите в землището на с.Г. и в поземлените имоти в землището на гр.Г. не са установени оцелели фиданки, като са налице следи от обработка на почвата, като към датата на огледа от вещото лице на 10.03.2018 г. терените са обрасли с бурен и треви.За имот № 000197 в землището на с.М. вещото лице е установило оцелели няколко реда от фиданки с височина около 1, 5 м, като останалата част от площта за залесяване е обрасла с бурени и треви и на някои места личат следи от обработка на почвата.
Съдът приема въз основа на доказателствата по делото, че ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения за последващо отглеждане на създадените култури и попълване при необходимост на създадените култури до необходимия процент прихващане, съгласно утвърдена от РДГ Ловеч количествена сметка и технологични планове за обектите, които са неразделна част от договора. От заключението на съдебно- техническата експертиза и от показанията на свидетелите става ясно, че в процесните имоти ответникът чрез работниците си е подготвил терена за залесяване и е извършил залесяване на процесните площи, но впоследствие не са полагани грижи за отглеждането но залесените фиданки и за попълването им до необходимия процент прихващане.
Съдът приема, че ограждането на имотите не е било в задължение на ответника, а на ищеца като собственик на имота, тъй като това задължение е отпаднало с подписването на анекс от 15.07.2013 г., като вещото лице - лесовъд посочва в заключението си, че имотите са с голяма периферия, което затруднява и ограждането им. Действително от заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че процесните имоти са в близост до населените места и посадените фиданки са подлагани на неблагоприятно въздействие от животни и хора, окрадени си и са изгорени. Независимо от това обаче от заключението на съдебно – техническата експертиза и доклада на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че от огледа на имотите не може да се установи дали е положена дейност на отглеждане на фиданките след засаждането им, която е трикратно за първата година, двукратно за втората година и еднократно за третата година. На въпроса на ищеца в съдебно заседание има ли следи за полагани грижи в имотите след залесяването вещото лице е отговорило, че има следи в два от имотите на косене, обработка в междуредие в с.М., където е установил наличие на фиданки, но като цяло изводът на вещото лице е , че на терена културите не съществуват.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че целта на сключения между страните договор за залесяване на процесните имоти , собственост на ищеца, не е реализирана.Причините за това са неполаганите грижи за отглеждане на фиданките от страна на ответника съобразно изискванията на Наредба №2/ 07.01.2013 г. за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури и тяхното отчитане.
Съгласно чл.32, ал.3 от цитираната наредба отглеждането на засадените култури се извършва в редовете чрез изораване, брануване,у култивиране,фрезоване, мулчене, плевене и окопаване , окосяване за премахване на плевелна, тревна, храстова и друга конкурентна растителност. Отглеждането в междуредието се извършва по същия начин за ограничаване развитието на плевелната и друга конкурентна растителност в междуредието. Другите дейности са торене, използване на препарати за защита от вредители, поливане, кастрене и филизене на фиданките за формиране на короната. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от наредбата предвижда до 3 броя отглеждания за едногодишни и двегодишни култури и до два броя отглеждания от три- до петгодишни култури.
Освен липсата на отглеждане като причина за липсата на залесяване на процесните имоти, е налице и друга , а именно липсата на ограждане на процесните имоти след залесяването им с цел опазване на фиданките от животни и човешка неправомерна дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от наредбата новосъздадени горски култури, за които има опасност от увреждане при движението на хора, превозни средства и от паша, се ограждат. Видът и размерът на оградата се определят в технологичния план за залесяване. В случая от заключението на вещото лице – лесовъд става ясно, че за имотите е предвидено ограждане с технологичния план за залесяване, като вещото лице е изразило мнение , че само за имота в с.Г. не е необходимо такова ограждане, тъй като се намира по- далече от населеното място в близост до архитектурния резерват „***“. За останалите имоти, които се намират в непосредствена близост до населените места експертът е изразил мнение, че следва да бъдат оградени и така е предвидено по технологичен план за залесяване.
Въз основа на изложеното съдът приема за установено, че при изпълнението по договора между страните е налице виновно поведение и от двете страни по отношение на неизпълнени от ищеца задължения за ограждане на имотите след залесяването им и от страна на ответника поради липса на отглеждания, които са предвидени по нормативни изисквания, за да се отгледат жизнени култури, с което да се реализира целта на договора за залесяване на процесните имоти. В тази връзка съдът не възприема показанията на свидетелите на ответника, които твърдят, че са извършвали повторно залесяване, тъй като тези показания не посочват в кои точно имоти и каква площ е презалесявана и по кое време е станало това, а по делото липсват каквито и да са доказателства за такова презалесяване и констатиране на причините за извършването на тази дейност. По делото са налице единствено приемо- предавателни протоколи за извършени залесявания в имотите за периода от 2013 – 2014 г., но липсват доказателства за последващи извършени дейности по отглеждане на културите от страна на ответника и съответно презалесяване на имотите в определени обеми, съответно и липсват данни затова какви са основните причини за извършването на презалесяванията. По делото въз основа на кореспонденцията, която е представена, а това не се оспорва и от ответника, е видно, че след 2015 г. ответникът не е извършва дейности по попълване или презалесяване на имотите, като става ясно, че е липсвал достатъчно посадъчен материал и ответникът не е предприел действия по доставка на посадъчен материал и съответно извършване на дейности по презалесяване на имотите.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника по отношение на липсата на последващи дейности за отглеждане на засадените фиданки съгласно изискванията на цитираната по- горе наредба, като това е довело до невъзможност фиданките да се развият и да бъдат жизнеспособни, за да се осъществи целта на договора за залесяване на процесните площи. Действително договорът е със срок на действие до 14.03.2013 г., но ответникът е поел задължението в 10- годишен срок от залесяването да гарантира, че прихванатия посадъчен материал е поне 80 % ( чл.10 от договора , изменен с анекс от 30.05.2013 г.).С оглед на това съдът приема, че договорът е с продължителен срок на действие и към датата на поканата и уведомлението за прекратяване на договора на основание чл.19, б.“г“ и връщане на авансово платената сума договорът не е бил прекратен и е действал между страните.
Пред вид изложеното съдът счита, че е налице основание за ищеца да претендира на основание чл.87, ал. 1 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД връщане обратно на получените авансово от ответника суми по договора като възнаграждение за договорените между страните дейности. От допуснатата съдебно- икономическа експертиза се установява, че ищецът е извършил плащане на суми на ответника във връзка с договора на 18.09.2013 г. в размер на 42 000 лева, на 13.03.2015 г. в размер на 143 852, 82 лева и на 21.04.2015 г. в размер на 37 170, 56 лева.Общо заплатените суми по договора са в размер на 223 023, 38 лева, които ищецът е изплатил на ответника по договора за залесяване.
Сумата е дължима на основание чл.88, ал.1 ЗЗД, като следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 223 023, 38 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 15.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и мораторна лихва върху изплатените суми като възнаграждение на изпълнителя по договора , като лихвата се претендира считано от датата на изплащане на съответните суми от възнаграждението до датата на предявяване на иска. Съдът счита, че лихвата е дължима от ответника в тридневен срок от датата на получаване на поканата – уведомление, с което ищецът е прекратил договора и е поканил ответника да изплати лихва за забавено плащане на възнаграждението по договора, тъй като от този момент платената сума за възнаграждение на ответника като изпълнител е станала изискуемо спрямо ищеца. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД определя , че развалянето на договора има обратно действие, но това не означава, че изискуемостта на изплатените суми следва да се счита от датата на изплащането й, а следва изискуемостта да се установява от датата на поканата от кредитора до длъжника.
От доказателствата по делото е видно, че поканата до длъжника е поучена от същия на 20.06.2017 г. и срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 23.06.2016 г.Следователно, мораторната лихва е дължима от 24.06.2016 г. съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, изр. последно вр. ал. 2 ЗЗД до датата на предявяване на иска 15.11.2017 г.С оглед на това съдът приема, че дължимата мораторна лихва за забавено плащане на сумата, получена от ответника като възнаграждение авансово по договора за залесяване е в размер на 31 658, 17 лева, като за разликата до 66 686, 99 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът претендира неустойка към ответника на основание чл.17 от договора, съгласно който в случай , че изпълнителят не предаде в договорения срок извършеното залесяване, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 0, 5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на договореното възнаграждение и общият размер на неустойката се приспада при заплащане на възнаграждението. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че дължэимата неустойка съгласно чл.17 отт договора е в размер на 11 151, 17 лева.
Съдът счита, че ответникът дължи неустойка съгласно чл.17 от договора, тъй като видно от доказателствата по делото същият не е изпълнил задълженията си по договора за залесяване поради липса на грижи за отглеждане на засадените култури.Съгласно чл. 4, ал.3 от договора срокът на дейностите по почвоподготовка, ограждане на културите, залесяване, включително временно съхранение на фиданките, първо и второ отглеждане на културите е не по- късно от месец октомври 2013 г. Видно от представените приемо- предавателни протоколи срокът за засаждане на фиданките е спазен само за имот № 309.679 и имот № 190.349 в землището на с.Г. и имот № 000197 в землището на с.М..За останалите имоти приемо- предавателните протоколи са от 2014 г., т.е. значително по- късно от срока по чл. 4 ал. 3 от договора. Разпоредбата на чл.17 от договора досежно основанието и размера на неустойката не определя количествени показатели на неизпълнение, а единствено изисква неизпълнение по договора в уговорените срокове по чл.4. Такова неизпълнение е срокът по чл.4, ал.3 от договора, поради което ответникът дължи неустойка съгласно изискванията на чл. 17 от договора.
По изложените съображения съдът счита, че следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неустойка на основание чл. 17 вр. чл.4, ал.3 от договора и чл.92 ЗЗД в размер на 11 151, 17 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 15.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 80 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 21882, 98 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 в. чл.80 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 237, 19 лева съобразно отхвърлената част от иска.
Следователно ответникът следва да заплати по компенсация на ищеца направените по делото разноски в размер на 21 645, 79 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл. 87, ал. 1 вр. чл. 88 , ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ и чл.19, б. „г“ от Договор от 14. 03. 2013 г., сключен между
страните и анекси към договора от 30.
05. 2013 г., от 15. 07. 2013 г. и от 08. 08. 2014 г. „***“ ЕООД с ЕИК********* със седалище и адрес
на управление гр.П., ул.“***“ № ***, представлявано от управителя В. Ц. *** С
ЕИК *********, гр.Г., ул.“***“№***, представлявано от Кмета Л. Я. сумата от 223 023, 38
лева, представляваща изплатено авансово възнаграждение по Договор от 14. 03.
2013 г., сключен между страните и анекси към договора от 30. 05. 2013 г., от 15. 07. 2013 г. и от 08.
08. 2014 г. , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15. 11 2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „***“ ЕООД с ЕИК********* със седалище и адрес
на управление гр.П., ул.“***“ № ***, представлявано от управителя В. Ц. *** С
ЕИК *********, гр.Г., ул.“***“№***, представлявано от Кмета Л. Я. сумата от 31 658, 17 лева,
представляваща лихва върху главница от 223 023, 38 лева за периода от
24.06.2016 г. до 15.11.2017 г., като за разликата до 66 686, 99 лева и за
периода от 18.09.2013 г. до 23.06.2013 г. включително ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД „***“ ЕООД с ЕИК********* със седалище и адрес
на управление гр.П., ул.“***“ № ***, представлявано от управителя В. Ц. *** С
ЕИК *********, гр.Г., ул.“Васил Левски“№32, представлявано от Кмета Л. Я. сумата от 11 151, 17 лева,
представляваща неустойка по чл. 17 от Договор от 14. 03. 2013 г., сключен между
страните и анекси към договора от 30.
05. 2013 г., от 15. 07. 2013 г. и от 08. 08. 2014 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 вр. чл. 80 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК********* да заплати на ОБЩИНА
– гр.Г. С ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 21 645,
79 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД :