Р Е Ш Е Н И Е
№ 260066 12.11.2020 година
град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд въззивен граждански състав
На четвърти ноември Две хиляди и двадесета година
В открито заседание,в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Тодор Хаджиев
Секретар:М.С.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№826 по описа на съда за
2020 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по въззивно по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №108/16.07.2020г.,постановено
по гр.д.№544/2019г. Районен съд-Харманли:ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София да
заплати на З.М.З.,действащ със
съгласието на родителя си П.А.М. сумата в размер на 7 500лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,причинени в
следствие на претърпяно ПТП на 27.07.2018г.,ведно със законната
лихва,считано от 15.10.2018г./след
изтичане на 15 работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя/,до
окончателното изплащане на главницата,като иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000лв. и
претенцията за лихва в периода от 27.07.2018г. до 15.10.2018г.,като неоснователни
и недоказани -отхвърля;ОТХВЪРЛЯ предявените от З.М.З.,действащ със съгласието
на родителя си П.А.М. *** осъдителни искове за сумата от 23,20лв.-обезщетение
за претърпените имуществени вреди/разходи във връзка с проведеното
лечение/,ведно със законната лихва за забава върху главницата от 23,20лв. от
датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на
обезщетението,като неоснователни и недоказани; ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София да
заплати на З.М.З.,действащ със
съгласието на родителя си П.А.М. сумата от 373,17лв.-разноски
по делото; ОСЪЖДА З.М.З.,действащ със съгласието на родителя си П.А.М. ***
сумата от 137,18лв.-разноски по делото. С
определение №438/24.08.2020г.,постановено по гр.д.№544/2019г. Районен
съд-Харманли изменя постановеното по
делото решение,в частта му относно присъдените разноски,като ги увеличава.
Недоволен от
така постановеното решение,в частта,в която е уважен иска с правно основание
чл.432 от КЗ за сумата в размер на 7 500лв.-обезщетение за неимуществени
вреди е останал въззивникът Застрахователно дружество „Бул
Инс“Ад-гр.София,който чрез пълномощника си адв.М.Г.-АК-София го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Твърди,че
в посочената част обжалваното решение било неправилно,като не бил спазен принципа
за справедливост предвиден в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Счита,че направеното
по делото възражение за съпричиняване било основателно,поради което съдът е
следвало да се съобрази с обстоятелствата и фактите по делото,от които се
установявал значителен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат-липсата на предпазен колан,което е нарушение на разпоредбата на
чл.137а от ЗДвП.Счита също,че в хода на доказване ищецът не установил всички
задължителни елементи на непозволеното увреждане,поради което и претенцията му
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди била неоснователна.Намира
определения размер на обезщетението за силно завишен.Прави искане въззивната
инстанция да отмени решението на РС-Харманли в обжалваната му част и вместо
него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли изцяло иска с
правно основание чл.432 от КЗ.Претендира и присъждане на разноски за двете
инстанции.
В по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от
въззиваемия З.М.З.,действащ със съгласието на майка си П.А.
М.,чрез пълномощникът му адв.Р.М.-***, с който се оспорва жалбата и се излагат
доводи за нейната неоснователност.Прави се искане въззивната инстанция да
потвърди решението на РС-Харманли в
обжалваната му част.Претендира и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Хасковският окръжен съд след обсъждане доводите на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от активно легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
предявени от ищеца З.М.З.,действащ със съгласието на майка си П.А. М.,чрез
пълномощникът му адв.Р.М.-*** против ответника Застрахователно дружество“Бул
Инс“Ад-гр.София.Предявеният главен иск е с цена 10 000лв.
По делото са
събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.
Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се
оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се
споделя. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо
да се обсъди следното:
Основният спор
по делото е съсредоточен върху въпроса дали
пострадалият от станалото на
27.07.2018г. ПТП е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като е
нарушил императивни правни норми на ЗДвП и по конкретно разпоредбата на чл.137а
от ЗДвП и оттам дали при определянето на размера на обезщетението
първоинстанционният съд се е съобразил с изискването за справедливост
,регламентирано в правната норма на чл.52 от ЗЗД.
Въз
основана на ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че са налице
всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането,
т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното
притезателно субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи
обезщетение от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически
факти, включени във фактически състав.
Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически факт
препятства реализирането на тези правни последици. В този смисъл иска по чл.432
от КЗ е доказан по своето основаниe, тъй като при условията на пълно и
главно доказване ищецът е установил всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което ответното застрахователно дружество ще
следва да обезщети претърпените от ищеца вреди, които вреди са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на водача на
застрахованото МПС.
Що
се касае за размера на претендираното от ищеца обезщетение, настоящият състав
намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия
„справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също
така и да бъде съобразено с икономическото състояние в страната. Следва да се
посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на
пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.
В
тази връзка следва да се обсъди релевираното от ответника възражение с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увредения ищец, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан,
представляващо нарушение на правилата за движението по пътищата. Съобразно трайно установената практика, съпричиняването има
обективен характер и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или
бездействал виновно и е налице причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на самия пострадал /в този смисъл Решение № 92 от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г., I т. о./.
В случая ищецът е бил пътник в автомобила
и за него е съществувало задължението по чл. 137а от ЗДвП да пътува с поставен предпазен колан. За установено по делото съдът
намира, че ищецът се е возил с поставен обезопасителен колан. При това
положение следва да се приеме,че не е
нарушена разпоредбата на чл.137а от ЗДвП,поради което не следва да се приема и
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.От друга страна дори
да се приеме обратното-че ищецът е бил без обезопасителен колан,то ответникът не
е провел успешно доказване на причинната връзка между поведението на ищеца, с
което да улесни увреждането и настъпилите травматични увреждания.Видно от
характера на получените травматични
увреждания-в гръдния кош и корем,то съдът приема,че същите са получени от
правилно поставения обезопасителен колан.Освен това,съобразно установения по
делото механизъм на станалото ПТП,при удара между лекия автомобил и домашното
животно,конят е паднал върху автомобила и е причинил деформация на тавана на
автомобила ,предното стъкло и други части,които деформации от своя страна са
допринесли за уврежданията на ищеца,който е пътувал с обезопасителен колан.При
така изложените съображения материалноправното възражение на ответника, касаещо
размера на обезщетението, е неоснователно.
За характера и тежестта, интензитета,
степента и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца, съдът
черпи сведения от ангажираните по делото доказателства,така и от заключението
на медицинския експерт. С оглед данните по делото търпените от ищеца съзнавани
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането ,а и понасянето на това
състояние от самия увреден, настоящия състав намира, че сумата в размер на 7
500 лв. в достатъчна степен възмездява претърпените от него неимуществени
вреди, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лв. правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд като недоказан по размер. Така определеното обезщетение
съдът е съобразено и с лимитите на застраховане по чл. 492 от сега действащия КЗ.
Като
е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да се потвърди
изцяло.
Предвид
неоснователността на подадената въззивна жалба съдът счита,че на пълномощника
на въззиваемия ще следва да се определи адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.1 т.2 вр. чл.36 ал.2 от Закон за адвокатурата вр. чл.9 ал.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 300лв.,които следва да се заплатят от въззивника.В случая възнаграждението
на пълномощника ще следва да се определи в посочения размер,поради
обстоятелството,че адвокатът не е осъществил процесуално представителство пред
въззивната инстанция,а само е изготвил и депозирал писмен отговор на подадената
въззивна жалба.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №108/16.07.2020г.,постановено по
гр.д.№544/2019г. на Районен
съд-Харманли.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“Ад, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,р-н „Лозенец“,бул.“Джеймс Баучер“ №87
да заплати на адвокат Р.М.-САК сумата в размер на 300лв.,адвокатско възнаграждение,определено на основание чл.38 ал.1
т.2 вр. чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.9 ал.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.