Р Е Ш Е Н И Е № 219
гр. Хасково, 13.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд……………...…………………………………………………… в открито
заседание на тридесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТОШКА ИВАНОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря В* К*.……….……..………и
в присъствието на прокурора………………………………….………………….………….………………. като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А ………….………в.гр.д.№.....308..….по
описа за 2018 год., взе предвид
следното:
Производството е
въззивно по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА „КЕНАНА“– гр.Хасково
е останал недоволен от Решение № 86 / 20.02.2018 год., постановено по
гр.д. № 1535 / 2017 год. по описа на Районен съд - Хасково, поради което го
обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете,
предявени на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА – К.А.К. – оспорва жалбата.
Подала е насрещна въззивна жалба срещу същото решение, но в частта, с която е
отхвърлен иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ
срещу Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения – гр.Хасково и в частта, с
която е уважен иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и е
възстановена на длъжността „д***“ на Дом за стари хора „Кенана“ – гр.Хасково, с
искане за отмяна на решението в посочената част и постановяване на ново, с
което бъде ангажирана солидарната отговорност на двамата ответника - Дом за
стари хора „КЕНАНА“– гр.Хасково и Дом за
пълнолетни лица със сетивни нарушения – гр.Хасково, и осъдени солидарно да й заплатят обезщетение за времето, през което е останала
без работа, поради уволнението, както и възстановена на длъжността „***“ на Специализирана институция „Дом за стари хора и Дом
за възрастни хора със сетивни нарушения“. Претендира присъждане на разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА СЪС
СЕТИВНИ НАРУШЕНИЯ – гр.Хасково, местност „Кенана“ – не взема становище по
жалбите.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с три
иска, предявени в обективно – кумулативно съединение с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на
уволнение, наложено със Заповед № 2 от 15.02.2016 год., издадена от Кмета на
Община Хасково, на основание чл. 328, ал.1, т.11 от КТ, за възстановяване на
предишната работа като “***” на Дом за стари хора „Кенана“ – гр.Хасково и за заплащане на обезщетение за времето,
през което е останала без работа, поради уволнението в размер на 9 863.28
лева, ведно с лихви и разноски. Като причина за прекратяване на трудовия
договор в уволнителната заповед, връчена на ищцата на 17.02.2016 год., е
посочено – промяна изискванията за изпълнение на длъжността.
Като писмено доказателство по делото е приет
трудов договор № 2 от 17.02.2015 год., с който ищцата е назначена на длъжността
„д** СИ „ДСХ и ДВХСН „Кенана“. С
допълнително споразумение № 160 от 28.08.2015 год., ищцата е била назначена на
длъжността „д*** – ДСХ „Кенана“. С уволнителната заповед ищцата е била
освободена от длъжността „д***“. Видно от отбелязването, извършено в трудовата
книжка на ищцата е, че длъжността, от която е освободена е „д***“, а в графата
„организационно звено /бригада, отдел, цех, служба и др./ е отбелязано ДСХ
„Кенана“. По делото е приложена и длъжностна характеристика за длъжността
Директор на Дом за стари хора и Дом за възрастни хора със сетивни нарушения ДСХ
и ДВХСН „Кенана“, изготвена на 10.02.2016 год. и връчена на ищцата на
15.02.2016 год., при условията на отказ.
Видно
от приложения по делото констативен протокол на Инспектората към Агенция за
социално подпомагане относно извършен мониторинг в Дом за възрастни хора със
сетивнивни нарушения – гр.Хасково, местност „Кенана“ е, че за същия имало утвърдено разписание на
длъжностите от 19.03.2015 год., съгласно което общата численост на персонала е
15 щатни бройки, като липсвала утвърдена щатна бройка за длъжността д**** / управител. Като общи за двата дома –
ДВХСН и ДСХ, били предвидени длъжностите за счетоводител, работник кухня,
санитар и хигиенист. Длъжността „д****“ била утвърдена единствено в щатното
разписание на ДСХ. Комисията, извършила мониторинга е дала задължително
предписание на Кмета на Община Хасково да включи длъжността „д***“ за специализираната
институция в структурното и поименното щатно разписание и на ДВХСН. В
изпълнение на предписанията са утвърдени нови щатни разписания за двата дома от
01.04.2016 год., в които са предвидени бройки за длъжността „д****“ и за двете
специализирани институции /СИ/ – ДСХ и ДВХСН, конституирани като ответници по
исковете, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ след обезсилване
на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при
което производството по отношение на първоначално конституирания като ответник -
Община Хасково е прекратено. Със Заповед № РД 01 1646 от 27.11.2017 год.
изразът „Дом за възрастни хора със сетивни нарушения“ е заменен с израза „Дом
за пълнолетни лица със сетивни нарушения“.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за основателен
предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск за отмяна на уволнението,
наложено със Заповед № 2 от 15.02.2016 год. на Кмета на Община Хасково, предвид
липсата на предпоставките от фактическия състав на посоченото в нея основание
по чл.328, ал.1, т.11 от КТ – „промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговора на
тях“. Наличието на безвиновното, уволнително основание въззивникът, с
процесуалното качество на ответник по иска в производството пред
първоинстаницонния съд е обосновал с твърдения за това, че ищцата не
притежавала професионална квалификация в областта на социалните дейности,
здравеопазването, икономиката и управлението, които повишени професионални
изисквания за заемане на длъжността били въведени в изготвената на 10.02.2016
год. длъжностна характеристика, връчена на ищцата при условията на отказ на
15.02.2016 год. Недоказаността на това твърдение от страна на ответника – за
промяна на изискванията за заемане на длъжността, се обуславя от липсата на
доказателства, установяващи вида и обема на изискванията, на които ищцата е
следвало да отговаря при възникване на трудовото правоотношение, което прави
невъзможна преценката за това настъпила ли е или не твърдяната промяна. От
друга страна, промяната в изискванията за заемане на длъжността обуславят
приложение на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, т.11
от КТ само в случаите, когато променените изисквания не касаят образование и
квалификационна образователна степен – хипотеза, в която не попада разглеждания
казус, с оглед заявените от ответника твърдения относно вида и характера на
промените изисквания, касаещи промяна в квалификацията. Образованието и квалификационната образователна степен се
изразяват в определена степен и вид завършено образование и провоспособност,
които изисквания се предвиждат в законите и другите нормативни актове, в
длъжностните характеристики или следват от тях. Те имат изричен и формален
характер. Тези предпоставки не трябва да се смесват с фактическата липса на
знания и умения за ефективно изпълнение на възложената работа. В случая в
тежест на работадателя – ответник е било да установи въведените от него нови
изисквания, различни от тези, при които е възникнало трудовото правоотношение, въз
основа на които да се направи извод, доколко същите касаят или не образование и
квалификация, доказателства в каквато насока не са представени. Твърдението за
завишени впоследствие – след сключване на трудовия договор изисквания за
образование и квалификация за заемане на длъжността, само по себе си сочи на
друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение – обстоятелство,
което на собствено основание обуславя незаконосъобразността на извършеното
уволнение. Изводът за незаконност на уволнението се обуславя и от това, че
твърдяната от работодателя промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако
условно приемем, че такава е налице, е
осъществена при злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ, доколкото по
делото не се представиха доказателства, налагащи извършването й. Следва да бъде
отчетено и това, че в самата уволнителна заповед не са посочени изрично вида и
обема на промените изисквания, липсата на които уточнения сама по себе си обуславя
незаконността на уволнението.
С
оглед на изложеното, съдът намира за основателен предявеният на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск за признаване на уволнението за незаконно, поради
което следва да бъде уважен, а заповедта, с която е наложено - отменена.
Незаконосъобразността на уволнението обуславя основателност и на иска за
възстановяване на предишната работа, предявен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, поради което следва да бъде уважен и ищцата възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност - „д***“ на Дом за стари хора /ДСХ/ „Кенана“ – гр.Хасково.
Като неоснователни съдът намира, както изложените във въззивните жалби доводи за това, че заеманата от ищцата
длъжност преди уволнението била „д****“ на ДСХ и ДВХСН, така и на направените в
тях искания – за обезсилване на решението в тази му част като процесуално
недопустимо – постановено по непредявен иск, и евентуално – за отмяна на
решението и отхвърляне на иска, поради това, че длъжността не съществува,
съдържащо се в жалбата на ДСХ и съответно - за възстановяване на ищцата на
длъжността „д****“ на ДСХ и ДВХСН, съдържащо се в подадената от нея насрещна жалба,
по следните съображения: На първо място следва да бъде отчетено това, че
обжалваното решение в частта, с която ищцата е възстановена на длъжността „д***
ДСХ Кенана“ е постановено съобразно искането, направено в исковата молба за
възстановяването й на посочената длъжност, като в хода на разглеждане на делото
не е поискано изменение на иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
На следващо място, при уважаване на иска, уволненият работник или служител
следва да бъде възстановен от съда на длъжността, която е заемал непосредствено преди
уволнението и от която е бил освободен. Безспорно в случая е, че с уволнителната
заповед, ищцата е била освободена от длъжността „д***“, като не е посочено
наименованието на специализираната институция /СИ/, в която е изпълнявала тази
длъжност. Безспорно е и това, че с допълнително споразумение /ДС/ № 160 от
28.08.2015 год., ищцата е назначена на длъжността директор – ДСХ „Кенана“,
считано от 01.09.2015 год., както и това, че впоследствие не са извършвани
изменения в трудовия договор, от което следва извода, че последната,
изпълнявана от ищцата длъжност преди уволнението е била именно тази на „д***“
на ДСХ. Като необосновани съдът намира изложените в жалбата на ДСХ съображения,
че в допълнителното споразумение /ДС/ била допусната техническа грешка,
изразяваща се в непълно изписване наименование на длъжността, позовавайки се на
съдържанието на трудовия договор /ТД/ от 17.02.2015 год., с който ищцата е
назначена на длъжността директор СИ „ДСХ и ДВХСН „Кенана“, затова защото ДС
обективира волята на страните за изменение на ТД в частта относно
наименованието на длъжността, която воля е в съответствие и с действалите към
момента на уволнението щатни разписания на двете СИ, в които само в това на ДСХ
е била утвърдена бройка за длъжността „***“. В тази насока съдът цени част от
констатациите в констативния протокол относно извършен мониторинг в ДВХСН, съгласно
които в посочената СИ не е била предвидена бройка за длъжността „д****“, които
не бяха опровергани от страните. Обстоятелството, че фактически ищцата е
изпълнявала функциите на директор и на ДВХСН, се явява правно ирелевантно,
предвид липсата на доказателства, че за изпълнението и на тази длъжност е било
учредено валидно трудово правоотношение. Обстоятелството, че сключените ТД и ДС
към ТД са за различни длъжности, са и отразените в тях кодове НКП, между които
липсва идентичност. А досежно това, че с уволнителната заповед ищцата е била
освободена от длъжността д****ДСХ, следва да бъде отчетена и идентичността в
код НКП, отразен в заповедта, който съвпада с този, посочен в ДС.
Незаконосъобразността
на уволнението обуславя основателността и на иска, предявен на основание
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, предвид безспорно установените по
делото данни, че в резултат на незаконното
уволнението ищцата е претърпяла имуществени вреди, за репарирането на
които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника – ДСХ, като същият
бъде осъден да й заплати претендираното обезщетение в размер на 9 863.28
лева, дължимо за периода от 18.02.2016 год. до 18.08.2016 год., през който е
останала без работа, видно от приложените по делото трудова книжка и служебна
бележка от БТ. Като необосновани съдът намира изложените в жалбата на ДСХ
съображения за това, че липсата на предпоставки за ангажиране на солидарната
отговорност на двете СИ – ДСХ и ДВХСН, с променено наименование ДПЛСН,
обуславяла неоснователността на иска, предявен против двамата ответника, затова
защото въпросът за вида на отговорността – солидарна или разделна е такъв по
същество на спора, при който съдът изследва наличието или липсата на основания
за ангажиране отговорността на всеки един от ответниците. Като неоснователни
съдът намира и изложените в насрещната въззивна жалба доводи за наличие на
предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на двете СИ, предвид
това, че в разглеждания казус нормата на
чл.123 от КТ се явява неприложима, доколкото по делото не са представени
доказателства, установяващи промяна на работодателя по смисъла на изброените в
ал.1 на цитирания законов текст, хипотези. Безспорно е, че двете СИ – ДСХ и
ДВХСН са съществували самостоятелно преди и след прекратяване на трудовия
договор с ищцата, както и това, че заеманата от нея длъжност „д***“ е била
изпълнявана в ДСХ по силата на надлежно учредено трудово правоотношение, което
обуславя ангажиране отговорността за обезщетение за оставане без работа именно
на тази СИ.
Достигайки
до същите фактически и прави изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което по изложените по горе съображения
следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание
чл.272 от ГПК.
С
оглед изхода на спора, обусловен от неоснователността на подадените от страните
въззивни жалби, отговорността за разноски следва да се понесе от тях в обема, в
който са направени.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 86 от 20.02.2018 год., постановено по гр.д. № 1535 / 2017 год. по
описа на Районен съд – Хасково.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
обявяването му - 13.06.2018 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: