Определение по дело №36297/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36625
Дата: 16 октомври 2023 г. (в сила от 16 октомври 2023 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20231110136297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36625
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110136297 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. М. С. срещу Прокуратурата на Република
България.
Ищецът твърди, че на 02.01.2013г. било образувано ДП ЗМ № 1/2013г. по описа
СДВР, пр. пр. № 3449/2013г. по описа на СРП, като на 15.04.2013г. ищецът бил
задържан за срок от 24 часа за установяване съпричастност към извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1 НК. В срока на задържането му били извършени
претърсване и изземване на поС.ния му адрес, както и в жилището, което обитава. С
постановление от 16.05.2013г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 1/2013г. за
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като на същата дата с прокурорско постановление бил
задържане за срок до 72 часа. С определение по НЧД № 8896/2013г. по описа на СРС,
НО, потвърдено с Определение от 28.05.2013г. на СГС, била взета спрямо ищеца мярка
за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 23.08.2013г. на СРС
мярката била изменена на „домашен арест“. С определение от 24.01.2014г. мярката му
била изменена на „парична гаранция“ от 600лв. На 12.12.2014г. спрямо него бил внесен
обвинителен акт за описаното деяние, по който било образувано НОХД № 23481/2014г.
по описа на СРС, НО, 102 състав, по което били проведени повече от 20 открити
съдебни заседания. На 28.01.2020г. била постановена присъда, с която ищецът бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като с Решение от 16.09.2021г.,
постановено по ВНОХД № 3995/2020г. по описа на СГС, НО, присъдата била
потвърдена.
Ищецът поддържа, че от привличането му като обвиняем до оправдаването му с
окончателен акт изминал период от повече от 8 години, през който търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитет пред
роднини и приятели, чувство на срам, унижение и притеснение, чувство на страх,
несправедливост и несигурност. Повдигнатото обвинение се отразило изключително
неблагоприятно на емоционалната сфера на ищеца, както и на личния му живот,
предвид че изпитвал страх, че при осъдителна присъда няма да има кой да се грижи за
детето му. Ищецът се изолирал и депресирал, станал затворен и потиснат.
Повдигнатото обвинение допринесло и за влошаване здравословното съС.ие на ищеца,
доколкото провежданото от него матадоново лечение било прекъснато поради
1
задържането му и отказите да излиза за лечение при домашния арест. Всичко това
довело до липса на сън и апетит, силно притеснение и страх. Счита, че има право да
получи обезщетение за всички тези неимуществени увреждания, което оценява на
25 000лв.
Ищецът твърди, че претърпял и имуществени вреди в резултат на обвинението,
изразяващи се в заплатените адвокатски хонорари за процесуално представителство по
воденото производство в общ размер от 3900лв.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат от обвинението, по което е оправдан,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
плащане, сумата от 4312,50лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 25 000лв. за периода 16.09.2021г.-29.05.2023г., както и сумата от
3900лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Оспорва ищецът да е претърпял описаните вредни
последици, които да се намират в причинно-следствена връзка с наказателното
производство. Счита, че евентуално търпените вреди не са само в резултат от актове и
действия на ПРБ, като за продължителността на съдебната фаза на процеса не може да
носи отговорност. Твърди, че претендираният размер на неимуществените вреди е
прекомерно завишен. Отрича ищецът да е претърпял имуществени увреждания на
сочената стойност. Евентуално прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. Спрямо лихвата за забава, твърди, че началната й дата не сочената от
ищеца.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил
привлечен като обвиняем, а впоследствие му е било повдигнато обвинение с
обвинителен акт, в извършване на соченото престъпление, като наказателното
производство е продължило през сочения период и е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда; че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени
/морални/ вреди, включително влошаване на здравословното и емоционалното съС.ие,
както и имуществени вреди за извършени разходи за адвокатско възнаграждение, които
се намират в причинно-следствена връзка /са резултат/ от противоправното поведение
на ответната страна по воденото наказателно производство, както и техния размер.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде уважено искането на страните за изискване на НОХД №
23481/2014г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, в цялост, ведно с досъдебното
производство.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване отражението на повдигнатото
обвинение върху ищеца се явява основателно, тъй като тези доказателствени средства
са допустими и относими.
2
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2023г.
от 10:10ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД № 23481/2014г. по описа на СРС, НО, в
цялост, ведно с досъдебното производство.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане от ищеца за откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца да води допуснатите свидетели в откритото съдебно
заседание, като в случай че същите не бъдат доведени без да са налице обективни и
уважителни причини за това, установени с надлежни доказателства, съдът ще отмени
определението, с което ги е допуснал.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3