Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 25 юни……………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година……...……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н. Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 714 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 533  по описа на БРС за 2018 година.

Ищците в производството „Теленор България” ЕАД, гр. София твърдят, че между тях и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 18.02.2016 година за мобилен телефонен номер ********** по програма Стандарт 15,99 лева, с уговорен срок на действие до 18.02.2018г. и мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни вноски по 4,59 лева всяка. Потреблението по този договор за ползваните далекосъобщителни услуги и за това мобилно устройство са фактурирани на името на ответника под абонаментен номер *********.

Твърдят, че ответникът не е изпълнил задълженията си и не е заплатил както за ползвани далекосъобщителни услуги, така и за породените от неизпълнението на договора задължения за заплащане на лизингови вноски за ползваното мобилно устройство и неустойка при предсрочно прекратяване на договора.

За потребените от абоната- ответник услуги, фактурирани под абонатен номер ********* за периода 10.02.2016 до 09.07.2016 г са издадени 3 броя фактури- от 10.03.2016 г., 10.04.2016г., 10.05.2016 г. и кредитно известие от 10.06.2016 г. за корекция.

Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в заповедно производство – ч.гр.д.533/2018 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както следва:  226,47 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2018 година до окончателното й изплащане и 26,06 лева мораторна лихва за периода 26.07.2016г. до 22.06.2018 г. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил настоящият иск. Моли съда, да постанови решение, с което

1.ПРИЗНАЕ за установено по отношение на ответника вземането му в размер на 134,67 лева, представляваща стойността на незаплатените далекосъобщителни услуги по този абонаментен номер ********* за периода 10.02.2016 – 09.07.2016 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

2.ОСЪДИ ответника да му заплати сумата от 91,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 10.02.2016 г. за мобилен номер ********** за периода м.07.2016 г. до м. 01.2018 г., с абонатен номер *********.

 Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

Обосновава правния си интерес от съединяване на установителен иск за част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение и от осъдителен иск за претендираните суми лизингови вноски с факта, че в заповедното производство като основание на вземането си са посочили „за предоставени далекосъобщителни услуги”.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.Р.Д. чрез назначения му особен представител адв. Б.И. оспорва предявения иск. Прави възражение за настъпила погасителна давност.

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч. гр. д. 533/2018 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

Не се спори между страните, че между тях е било налице валидно облигационно отношение по повод сключен  договор за предоставяне на мобилни услуги от 18.02.2016 година за мобилен телефонен номер ********** по програма Стандарт 15,99 лева с уговорен срок на действие до 18.02.2018година. На ответника било предоставено и мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни вноски, всяка  по 4,59 лева. Потреблението по този договор за ползваните далекосъобщителни услуги и за това мобилно устройство са фактурирани на името на ответника под абонаментен номер *********.

От заключението на вещото лице и доказателствата по делото се установи, че за процесния период ответникът не е заплатил използвани от него услуги в общ размер на 116.31 лева за месеците февруари – юли.2016 година. До този размер вземането на ищеца следва да се счита за установено, респ.издадената заповед за изпълнение – за влязла в сила след влизане в сила на съдебното решение по настоящото производство. Ответникът не ангажира доказателства за извършени плащания, които да обосноват евентуална неоснователност на предявения иск. Заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване единствено в частта за мораторна лихва, тъй като иск за установяване на дължимостта й не е предявен.

Установи се в производството също, че за сключения договор за предоставяне на устройство Lenovo на лизинг ответникът не е заплатил 19 вноски. Не се установи да е върнал устройството, поради което и задължението му по договора за лизинг е в размер на 91.80 лева за претендирания от ищеца период м.07.2016 – м.01.2018 година. Ответникът дължи лизингови вноски и за предходен период, които не са предмет на предявения иск.

Като установи, че предявените искове са основателни в посочените по – горе размери, съдът намира, че последните следва да бъдат уважени, а ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.

 

 

По горните съображения съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу Д.Р.Д. с ЕГН **********,*** за сумата от 116.31 лева, представляваща задължение по Договор за далекосъобщителни услуги от 18.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2018 година до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д. 533/2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Д.Р.Д. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 91,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 10.02.2016 г.,  ведно със законната лихва, считано от 09.07.2018 година до окончателното й изплащане.

ОБЕЗСИЛВА издадената на 09.07.2018 година заповед за изпълнение по ч.гр.д.533 по описа на РС Берковица за 2018 година В ЧАСТТА за вземането 22.06 лева мораторна лихва за забава за периода 26.07.2016 г. – 22.06.2016 година.

 

ОСЪЖДА Д.Р.Д. с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на  Теленор българия” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 550.00 лв. направени разноски в настоящото и заповедното производство.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 533/2018 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :