Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретар Доника Христова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско дело № 725/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен като насрещен, иск с
правно основание чл. 55 от ЗЗД и цена 65 000 евро.С Определение № 5012 от 16.04.2020 г. постановено по гражданско
дело № 18636 по оипс на ВРС за 2018 г., делото е изпратено по подсъдност на
ВОС.
В исковата молба, ищцата Ф.Г.Г. излага следните фактически твърдения:
С М.И.П. се запознала в края на 2003 г. и в началото на следващата година
заживели на съпружески начала, в нейното жилище, представляващо апартамент в
гр. Варна, кв. „Победа“ № 11. По това време М.И.П. сключил предварителен
договор за покупка на имот, представляващ не оградено място с дървена барака с
площ около 20 кв.м., находящи се в местността „Сълзица“. Към края на 2006 г.
двамата решили да построят къща, но той нямал средства. Ищцата решила да
участва, като го подпомогне финансово. Помежду им съществувала уговорка, след
построяване на къщата, той да прехвърли собствеността. Договор за тази уговорка не подписали, тъй
като живеели заедно и си имали доверие.
През 2006 г. ищцата
заедно със своите роднини продала друг имот – лозе с постройка в к.к. Чайка за
сумата от 25 000 евро общо за всички. Със съгласие и подкрепа на роднините
си, с тази сума, през 2007 г. започнал
строежа върху имота на М.. Той подписал разписка, че е получил 20 000 евро
на 09.11.2006 г. със задължение да върне
сумата след 5 години. Парите били преведени по банков път от купувачката на
имота в к.к. „Чайка“ по сметката на М.. Строителството продължило 3 години.
През 2005 г. ищцата
извършила доброволна делба с бившият си съпруг, с обект жилището в кв. Победа,
№ 11. Жилището било поставено в неин дял срещу задължението да изплаща ипотечен
кредит. Тъй като имала задължения към банка, в качеството си на гарант на
длъжник, Ф. прехвърлила собствеността на М..
Сделката макар и оформена като възмездна, всъщност била привидна
и продавачката не получила цената.
Сумата от 20 000 евро, била похарчена за строежа, което наложило да
се продаде и този апартамент. Продажбата била осъществена през 2009 г. за
сумата от 40 000 евро, 8 000 от които получени в брой. Цялата
продажна цена била вложена за построяването на къщата.
През 2011г . започнала процедура по узаконяване на строежа и
по съвет на служители в кметството, М.И.П. записал, че строежът е осъществен
през 1990 г. Узаконяването било с цел, да се набавят документи за прехвърляне
собствеността на Ф., но на 13.12.2011г. М.И.П. внезапно починал. Така Ф.Г.Г., която вложила 65 000 евро в
строежа на къща, върху имот собствен на М.И.П. се окалаза ответник по иск на неговите
наследници Д.М.П. и Т.М.П. за предаване
на владението върху този имот /гр.д. № 18636/2018 г. ВРС/. Същевременно те
отказали за върнат сумите вложени в строежа на същия имот, което обосновало
правен интерес от предявяване на иск за
осъждането им да върнат сумата от
65 000 евро.
Ответниците Д.М.П.
и Т.М.П. оспорват иска като
неоснователен. Пасивната им процесуална легитимация произтича от факта, че са
наследници по закон на М.И.П.,***, починал на 13.12.2011 г. В писмения отговор
излагат становище, че фактическите твърдения не съответстват на представените
доказателства, поради молят искът да бъде отхвърлен като недоказан. Обосновават
и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът след
като се запозна със становищата на страните събраните по делото доказателства и
правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че Ф.Г.Г. и М.П. И.са се
запознали през 2003 г. и живели на съпружески начала до неговата смърт на 13.12.2011г.
Видно от предварителен договор от 10.09.2003 г. М.П. И.е купувач, на лозе с площ от 955.16 кв.м. и сграда със застроена площ от 19.30 кв.м.
в местност „Сълзица“ за сумата от 3000 евро.
През
2005 г. Ф. и нейният съпруг са продали на М.своя собствен
апартамент, с административен адрес гр.Варна, кв. Победа № 11, за сумата равна
на данъчната оценка, т.е. 21 101.60 лева. Този имот е бил ипотекиран за
задълженията на трето лице.
Видно от нот. Акт № 121 от 24.10.2006 г. ищцата заедно със своята майка и брат са продали имот
за сумата 9 279 лева.
Купувачката по този договор обаче е превела по сметка на М.И.П. сумата от
25 000 евро на 27.10.2006 г.
Видно от Разписка, с дата 09.11.2006 г. подписана от М.П.,
той е получил сумата от 20 000 евро от Ф.Г.Г., като е поел задължението
тази сума изцяло да вложи в строежа на къща в мястото му в м-ст „Сълзица“.
Документът не е оспорен относно неговата истинност и достоверност на датата,
която носи.
През 2009 г. М.И.П. продал закупения през 2006 г. от Ф. и
съпруга й апартамент в кв.“Победа“ № 11 за сумата от 32 000 евро /по
текста от нот. Акт 57/2009 г. /при ликвидационна стойност 69 400 лева,
дадена от лицензиран оценител.
На 02.11.2011 г. е издадено удостоверение за търпимост от
Община Варна, който се отнася за къща в м-ст „Сълзица“. В документа е описана
нот. Заверена декларация от М., че едноетажната къща с полуподземен етаж и
тавански етаж над зид до 1.50 с РЗП 165.00 кв.м. е изградена преди 07.04.1987 г.
От свидетелските показания на св.
И.Б.Б., който е шурей на М.И.П./съпруг на сестра му/, се установява, че М.И.П.
е живял в кв. Владиславово, но след развода със съпругата си в период от около
година е живял на квартира в приятел на свидетеля. После, през 2003 г. се е
запознал с Ф.Г.Г. и е заживял в нейното жилище, в квартал Победа /до ВИК/ до
смъртта си. През 2003 г. свидетелят му е помогнал да си купи място над
газостанцията във възраждане с цел да се занимава със железария. Мястото
закупил за около 3000 евро. Имотът представлявал лозе с барака. След това
започнал строеж. Последвала продажба на апартамента си до ,,В и К“. Свидетелят
предполага, че парите от апартамента са вложени в сградата. По светедия от
съптугата на свидетеля, т.е. от сестрата на М.И.П., Ф.Г.Г. е продала апартамента
за да му даде парите, да строи. След построяване на първия етаж, са се пренесли
да живеят в това място. Според този свидетел, М.И.П. е нямал свои средства за
построяване на имота. Доходите му са се ограничавали до пенсия, но е имал
желание да се занимава с частна дейност.
Изработвал е врати и огради. За съжаление е имал слабост – хазарт и каквото е
изкарвал го е „профуквал“. Ф.Г.Г. е била домакиня, защото той не е искал тя да
работи. Издържали са се от неговия труд. Той е притежавал джип и мотор. Но след
развода с майката на ответниците не е имал спестявания и дом. Тогава изцяло е
бил подпомогнат от Ф.Г.Г.. На свидетеля му е известен и факта, че родителите на
М.И.П.не са били щедри към него. Той е получил от тях 1000 долара, толкова,
колкото са дали и на съпругата на свидетеля. Свидетелят споделя, че децата му
не са поддържали контакт с баща си. Имал е внуче, което не е познавал.
Свидетелят Б. е запознат и с факта, че сумата получена от продажбата а
апартамента в кв. Победа , около 40 000 евро, който е бил прехвърлен на
негово име, но пре получаване на собствеността, той не е плащал. Причината за
прехвърлянето на негово име е по финансови съображения свързани със
задълженията на Ф.Г.Г. към някаква банка. Приживе съпругата на свидетеля е
разговаряла с децата на М.И.П. /ответниците/ и ги е уведомила, че Ф.Г.Г. е дала
всичките си пари за изграждане на строежа . Известно му е, че след смъртта на
баща си, те са и спрели тока на вилата, поради което тя се е принудила да
заживее в апартамент на ул.,К.Р.“, собственост на съпругата на свидетеля. На
свидетеля, му е известен факта, че М.И.П. е изтеглил кредит от 10 000.00,
но не знае за какво са теглени парите.
Св. А.Б.Р. познава Ф.Г.Г. и М.И.П. от 2004-2005г. Неговата тъща е съсед на имота,
в който е изградена къщата в м-ст Сълзица. Често се е събирал с Ф. и М.по
съседски. Свидетелства, че М.е работил
железария, но не постоянно. Свидетелства, че двамата Ф. и М.са построили
къщата, а по техни думи знае, че парите за къщата са били на Ф., а тя ги е
имала от продажба нейни имоти. Знае от тъста си, че синът на М.е правил
проблеми на Ф., защото след смъртта на баща си е ходил във видимо нетрезво или
дрогирано състояние. Свидетелства за ищцата като за личност с нормално
поведение, която не работи, а за М.като за човек, който има проблеми с алкохола
и хазарта. Не му е известно М.да е имал някакъв източник на средства, но е
споделял, че парите от два имота на Ф. около 85 000 евро, са „влезли“ в
къщата. На свидетеля е известно, че става дума за един апартамент и едно лозе.
Ответниците са представили писмено доказателство, че през 2004 г.
техните родители са продали недвижим имот за сумата от 15 930.30 лева, от
които на 22.04.2004 г. са получили 80 % от тази сума, а остатъкът е следвало да
се изплати при предаване на владението.
От удостоверение издадено от НАП се установява, че ищцата няма
декларирани приходи от трудови възнаграждения или други суми, подлежащи на
деклариране. Представени са и доказателства, че след смъртта на М.И.П. са
заплащали МДТ след неговата смърт. Приживе, той е ползвал потребителски кредит
в размер на 9 000 лева , които са му преведени на 27.01.2011 г. Представено е още извлечение от сметка на М.И.П.
па изплащане на кредит, отпуснат от кредитна институция. М.И.П. е
кредитополучател по договор с ДСК за сумата от 10 000 лева. Представени са
доказателства, че след смъртта на М.И.П. , задълженията са погасявани от
ответницата Д.М.П.. Представени са доказателства, че М.И.П. е получавал пенсия
в размер, както следва – през 2004 г. в размер на 127.93 лева месечно с коледна
добавка в размер на 40 лева, през 2005 г. в размер та 136.89 лева с коледна
добавка от 20 лева, през 2006 г. – 142.91лева
до м. август и 148.63 лева до м. 12. 2006 г. и 50 лева коледни добавки,
през 2007 г. 148.63 до м. август, а след това 163.49 лева – 179.84 лева, през
2008 г. 198..45 лева и от м. юли 2009 г. сумата от 237.52 лева
месечно, и към датата на настъпване факта на смъртта 12.2011 г. 258.41 лева. Представени са
доказателства, че в териториална дирекция НАП са декларирани възнаграждения от
трудова дейност към Дара инженеринг – Данчо Сотиров – Радка Сотирова“ и „Ти ай
секюрити“ ЕООД. Размерите на получените възнаграждения не надвишават размера на
пенсията.
На 04.08.2012 г. Ф.Г.Г. и нейният брат Стефан Градев Градев са изпратили до ответниците нотариална покана
за връщане на сумата от 20 000 евро.
Поканата е получена от адресатите на 04.09.2012 г. , които на следващия
ден 05.09.2012 г. отговорили писмено, че не им е известно основанието за
претенцията и искат да бъде представен доказателство за възникване на
задължението.
От служебна справка извършена от съда, се установява, че с решение по
гр.д. № 18636 по опис на ВРС за 2018 г. Ф.Г.Г. е осъдена да предаде на Д.М.П. и
Т.М.П. владението върху имота в м-ст „Сълзица“ и да заплати обезщетение за
неговото ползване в размер на 4 632 лв., за времето от 11.12.2013 г. –
11.12.2018 г., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху
вземането , считано от датата на депозиране исковата молба в съда –
11.12.2018год. до окончателното изплащане на задължението на остованиа чл. 86
от ЗЗД.
При тази фактическа установеност съдът извежда следните правни изводи. Не е спорно, че ищцата и М.И.П. са живели на
съпружески начала до неговата смърт. Спорен е началния момент, но от
съвкупността на доказателствата се установява, че след като М.И.П. е освободил
квартирата си, ползвана около 1 година след развода, той е заживял в жилището
на ищцата. Следващото преместване е било в къщата в м-ст „Съзлиза“ , след
построяване на първия етаж от сградата. Предявения иск правно основание чл. 108 от ЗС и претенцията
за обезщетение за лишаване от ползване предполага, че Ф.Г. е останала да живее
в имота и след неговата смърт. В период от 2004 г. до 13.12.2011 г. двамата са
построили нова обект на право на собственост върху земя, лична собственост на М.И.П.. От съвкупната преценка на доходите на двамата
се установява, че за разлика от М.И.П. , ищцата Ф.Г.Г. е разпоралагала със
суми, които са достатъчни за израждане на сграда. От събраните по делото гласни
доказателства, се установява, че за всички в приятелския и роднинския кръг на Ф.
и М.е било известно, че Ф. е вложила всички свои средства, вкл. и тези на
роднините си, в изграждане на дом, в който е живяла заедно с М.до неговата
смърт. След смъртта, по силата на универсалното правоприемство, собственици на
този дом са станали децата на М.– ответниците Д. и Т.. Дадените и ползвани за
строежа, т.е. за изграждането на този обект на право на собственост суми се
явяват недължимо платени спрямо тях, поради което подлежат на връщане.
Оформянето на разписката за 20 00 евро, не представлява доказателство за
договорни отношения, тъй като не се уговаря връщане, а само начинът на
разходване на средствата и факта, че са получени от Ф.Г.Г.. Наличността на тази
сума напълно съотвества на начина на придобиване, описан в исковата молба и
подкрепен с писмени доказателства /банков превод от купувача по сделката
сключена с Ф.Г. и нейните майка и брат/. Без значение е какви са били
уговорките между Ф. и нейните роднини. От значение е , че М.е получил тази сума
и неговото изявление, че предназначението е изграждане на строеж. Съвместното
им съжителство не е основание, за ищцата да възниква задължение да влага суми в
чужд имот. Тя е правила това, по своята воля считайки, че ползва този дом като
свои. По време на строежа е М.е продал имот, който е „закупил“ от Ф. и нейният
бивш съпруг, но не са представени доказателства, че е плащал продажната цена.
Следователно съдът приема за доказан, че придобивната сделка е била привидна, с
цел кредитор на Ф.Г.Г. да бъде заблуден относно действителния собственик. Така
получената в последствие сума от продажба в размер на 40 000 евро,
представлява приход на Ф. Гадева Г., а не на М.И.П.. В настоящото производство
не подлежи на доказване, дали вложените суми са достатъчни за изграждане на
сградата и участвал ли е М.с парични суми, както и какви са били неговите
доходи. Подлежи на доказване факта на дадените суми. Причината за даването и
поради това съответно влагането им в строежа са факти, които обосновават
действията на ищцата, но не са факти, които обосновават исковата претенция или
възражението на ответниците, че такива суми не са влагани в имота на техния
праводател.
В тяхна тежест е не е да доказват обратните твърдения на
ищцата, а да посочат източници на финансиране на строежа, които да изхождат
само и единствено от техния баща. Установи се, че той е пенсионер, с инцидентни
доходи от трудова дейност и недекларирани доходи от частна такава, свързана със занаятчийски умения, но неразвита
до степен на търговия с тях. Установи се още, че е имал страст към хазарт,
която представлява непредвидим размер за разход на парични суми. От
свидетелските показания се установява, че Ф.Г.Г. с налични средства от продажбата на два имота
е финансирала строежа и създаването на нов обект на право на собственост в
патримониума на наследодателя на ответниците. Основанието да извърши това е
съвместният и живот на съпружески начала с М.И.П.. Възниква въпроса какво е
основанието на Ф.Г.Г. да финансира строеж и да създава нов обект на право на
собственост, който да премине в патримониума на неговите деца. Такова основание
липсва. Спрямо тях обаче липсата възниква от момента на претенцията им да им
предаде владението върху имота, а не от момента на откриване на наследството.
Това е така защото, докато тя владее имота, за
изграждането на който имот е платила със сумата от 65 000 евро, тя живее и
го полазва на основание, общата воля с М.И.П.. Обща е волята им, защото са
живели на на съпружески начала. Съвместното съжителство като правен институт се
развива нормативно в отношенията на гражданите с държавата /ЗОПДНПИ/ и в отношенията между самите граждани /ЗЗДН/.
За еднаквото приложение на
облигационните норми обаче е прието Постановление на ВС № 1 от 28.05.1979 г. с
което се цели уеднаквяване приложението на началния момент, от който тече
давност при неоснователното обогатяване. Обществените условия, при които е
съставен този акт на ВС са били коренно различни и немислимо е било, да се
развиват облигационни отношения между правни субекти, като се отчита живеене на
съпружески начала, при забрана и рестрикции за такова живеене. Отношенията
между двама души, които живеят на съпружески начала са различни от отношенията
на двама души, които нямат обща фактическа връзка основана на съпружески начала.
Затова при вторите, началния момент на неоснователното обогатяване е даването
на паричната сума, а при първите началния момент е различен. Усложнената фактическа обстановка в
настоящия случай, свързана с
трансформиране на паричните средства в недвижим имот, и съответно наследяването
на този имот по правилата на ЗН, които не признават права за лицата, с които
наследодателя е живял във фактическо съпружеско съжителство, определя и друг
начален момент на даването. Началният момент не може да се свързва с момента на откриване на наследството, а с момента,
в който наследодателите претендират за
връщане на обекта, в който са
трансформирани паричните средства. От този момент се счита, че ищцата е дала на
ответниците паричната сума, чиито връщане претендира. До този момент, тя живее
първоначално с М.И.П. по общата им воля да съградят общ дом, а след неговата
смърт живее по морални съображения свързани с факта, че заедно с починалия е
допринесла за изграждане на нов обект на право на собственост, макар и в
патримониума на наследниците му.
Затова настоящият съд, приема, че претенцията не е
погасена по давност. Налице е разместване на блага от момента, в който наследниците
претендират предаване на владението. Тази претенция, наред с обезщетение за
ползване на чужда вещ, поставя началния момент на даването по смисъла на
разясненията дадени в Постановление № 1/79 г. Даването винаги е свързано със
субекта, който взема, затова следва да се преценяват отношенията между ищцата и
ответниците, като последните са наследници на М.И.П., но нямат родствена връзка
с Ф.Г.Г.. Фактът на смъртта на М.П. е от значение за възникване на право на
собственост, който въпрос изобщо не е спорен в настоящото производство. Но
същите ще се обогатят неоснователно, тогава когато поискат от Ф.Г.Г. да им
предаде владението върху имот, изграден с нейните средства. Този момент е
настъпил през 2018 г. и не е изтекъл 5 годишен давностен срок, по смисъла на
чл. 110 от ЗЗД.
С определение 1594 от 28.05.2019 г. съдът е освободил
ищцата от задължението да заплаща държавна такса за образувано на делото в
размер на 5 089 лева, който следва да бъдат присъдени в тежест на
ответната страна.
В последното по делото съдебно заведение, процесуалния
представител претендира за присъждане на разноски в размер на 5000 лева и
представя договор за правна помощ и разписка за платен адвокатски хонорар. Съобразно изхода на делото и при изрично
направено искане, съдът е длъжен да се произнесе по разноските в тази част. На
базата на цената на иска, минималния размер на адвокатското възнаграждение е
4076.05 лева. Липсва възражение за прекомерност, поради което съдът е длъжен да
присъди разноски в претендирания размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.М.П. с ЕГН********** и Т.М.П. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф.Г.Г.
с ЕГН ********** *** сумата от
65 000 /шестдесет и пет хиляди/ евро, вложени в строежа на жилищна сграда,
придобита по наследяване от Д.М.П. и Т.М.П., който имот се претендира за предаване на
владението на наследниците от 12.12.2018 г.,
на основание чл. 59 от ЗЗД
ОСЪЖДА Д.М.П. с ЕГН********** и Т.М.П. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
Ф.Г.Г. с ЕГН ********** ***
сумата от 5000 / пет хиляди/ лева., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.П. с ЕГН********** и Т.М.П. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Варненски окръжен съд сумата
от 5 089 /пет хиляди осемдесет и девет/ лева,на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия в
Окръжен съд: