Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 23.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 2232 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане шест обективно кумулативно съединени иска /по три иска срещу
всекиго от ответниците/ с правно основание, както следва: два иска по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 4 ЗПК /отм. с ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ за
сумите от по 500,00 лева – главница, дължима по договор за издаване на кредитна
карта № 038КР-А-1525/11.07.2007 г. по отношение на всекиго от ответниците,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.08.2017 г. до
окончателното погасяване; два иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ за сумите от
по 3551,89 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2010 г. до 01.08.2017 г.
по отношение на всекиго от ответниците; два иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ за
сумите от по 1961,94 лева – наказателна лихва за периода от 05.01.2010 г. до
01.08.2017 г. по отношение на всекиго от ответниците.
Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжниците. След постъпилото
възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че между него и наследодателката на ответниците – Л.Й.Т. възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключен договор за издаване на
кредитна карта № 038КР-А-1525/11.07.2007 г. По силата на сключения договор
банката предоставила на кредитополучателката банков кредит в размер на 1000 лв.
Поради неизпълнение на поетото задължение за погасяване на кредита и неговото
просрочие, ищцовото дружество многократно изпращало писма на адреса на
длъжника, които се връщали в цялост. При посещение на постоянния адрес била
получена информация, че лицето е починало. Сочи, че извънсъдебно били изпратени
нотариални покани за доброволно изпълнение и до наследниците на
кредитополучателката – ответниците по делото. Кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, считано от 06.07.2017 г. Счита, че ответниците отговарят за по
½ идеална част от общия дълг. Моли съда да установи съществуването на
вземането така, както е заявено в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срочно
подаден отговор ответниците оспорват предявените искове. Считат същите за
недопустими и неоснователни. Твърдят, че тяхната наследодателка не е била
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Същата не била
запозната и с преддоговорната информация, която се предоставя под формата на
стандартен европейски формуляр. Сочат, че и двамата ответници имат обичайно
местопребиваване извън територията на Република България. Твърдят, че липсват
доказателства за спазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 12 от ЗПК. Ищцовото
дружество не представило доказателства за размера на дълга, извършените
погасявания и момента на изпадане на кредитополучателката в забава. Липсвали
данни за начина, по който се изчислявал годишният процент на разходите, както и
годишният лихвен процент. Сочат, че ищцовото дружество нарушило и разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е положил грижата на „добрия стопанин“, за да
открие къде е обичайното местопребиваване на двамата ответници. Правят изрично
възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения молят исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 3361/2017 г. по описа на
Районен съд – гр.Враца се установява, че на 02.08.2017 г., ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжниците
- ответници в настоящото производство. По образуваното дело РС - Враца е издал
заповед за изпълнение № 2363/04.08.2017 г., с която е разпоредил длъжниците да
заплатят да заплатят поотделно на кредитора сумите от по: 500,00 лв. –
главница, дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна карта №
038КР-А-1525/11.07.2007 г.; 3551,89 лв.
– просрочена лихва от 05.01.2010 г. до 01.08.2017 г.; 1961,94 лв. –
наказателна лихва от 05.01.2010 г. до 01.08.2017 г.; 40,80 лв. – разноски;
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
02.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; 25,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 121,09 лв. – държавна такса всеки от тях.
По делото е
приет договор за издаване
на кредитна карта № 38РКО-А-1525/11.07.2007 г. и общи условия към него, сключен
между „Първа инвестиционна банка“ АД, от една страна, и Л.Й.Т., от друга
страна. По силата на сключения договор, ищецът е предоставил на
кредитополучателката банков кредит овърдрафт по открита картова разплащателна
сметка в размер на 1000 лв., който да бъде усвояван чрез използване на картата
/чл. 2 от договора/. Уговорено е, че срокът за ползване на овърдрафта е до
11.07.2009 г. /чл. 3 от договора/.
Видно от
представена декларация на титуляра от 11.07.2007 г., кредитополучателката Л.Т.,
е декларирала, че е запозната с общите условия на ищцовото дружество за
издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит, както и
Тарифата на банката за таксите и комисионните, като е приела същите да бъдат
прилагани при издаването и ползването на процесната кредитна карта.
По делото е
приет препис-извлечение от Акт за смърт № 293/10.04.2011 г., от който се
установява, че Л.Й.Т. е починала на 09.04.2011 г.
Видно е от
Удостоверение за наследници с изх. № 87/24.02.2017 г., че след смъртта си, Л.Т.
е оставила за свои наследници ответниците по делото – нейни синове.
От приетите
по делото два броя нотариални покани /л. 20-23/ се установява, че ищцовото
дружество е направило опит да уведоми ответниците за непогасеното задължение по
процесния договор, сключен с наследодателката им, както и да ги покани в
7-дневен срок от получаване на поканата доброволно да погасят задълженията си.
От попълнените към поканите разписки се установява, че адресът на ответниците е
посетен общо три пъти в различно часово време, в период от един календарен
месец, но същите не са открити за получаване на поканите, поради което е
извършено връчване чрез залепване на уведомление.
По делото е
прието и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че по процесния договор за издаване на кредитна карта са налице
неизплатени суми, както следва: главница в размер на 1000 лв., просрочена
договорна лихва в размер на 7103,95 лв. и наказателна лихва в размер на 3894,84
лв. В табличен вид, при отговора на втората поставена задача, вещото лице е
посочило дължимите суми за главница, договорна и наказателна лихва помесечно,
за целия период от месец април 2009 г. до 02.08.2017 г. /от възникването на
изискуемостта до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./:
За
основателността на предявените искове за главница ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следва да докаже
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между наследодателката на ответниците Л.Й.Т. и ищцовото дружество е възникнало
облигационно правоотношение въз основа на процесния договор за издаване на
кредитна карта, по силата на което за кредитополучателката е възникнало
задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер, както и момента
в който дългът е станал изискуем.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на
дълга.
С изготвения
проект на доклад по делото, обективиран в определение № 1784/08.08.2018 г.,
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните фактите, че между наследодателката на ответниците Л.Й.Т. и ищцовото
дружество е възникнало облигационно правоотношение по силата на процесния
договор за издаване на кредитна карта; че
наследственият дял на всеки един от ответниците от наследството, оставено от
тяхната наследодателка Л.Й.Т., е ½ идеална част. Проектът за доклад е
обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание
от 03.10.2018 г., като от страните не са направени възражения. Отделените като
безспорни факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, а
именно договор за издаване на кредитна карта № 38РКО-А-1525/11.07.2007 г. и
Удостоверение за наследници с изх. № 87/24.02.2017 г., издадено от Община
Враца.
Видно е от
чл. 2 и чл. 3 от процесния договор, че предоставеният размер на кредит
овърдрафт по картовата разплащателна сметка на кредитополучателката е в размер
на 1000 лева, като уговореният срок на ползване на овърдрафта е до 11.07.2009
г. С чл. 7 и чл. 8 от договора са уговорени предпоставките, при които кредитополучателят
дължи договорна и наказателна лихва на кредитора, както и техният размер.
Съгласно
чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. От приетата по делото експертиза се установява, че към
22.12.2009 г. кредитополучателката е усвоила сумата в размер на 1000 лв.,
начислената договорна лихва към тази дата е била в размер на 6,75 лв., а
наказателната лихва – 29,00 лв. Считано от 01.01.2010 г., поради непогасяване
на главницата, банката е продължила да начислява договорна и наказателна лихва.
Срокът на договора бил уговорен до 11.07.2009 г., но съгласно чл. 36.1 от
Общите условия към договора, срокът автоматично се удължава всеки път за нов
едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяване на договора най-малко 60 /шестдесет/ дни преди изтичане на текущия
срок. По делото не са представени доказателства за прекратяване на договора
чрез уведомление, изпратено от една от страните по делото, поради което следва
да се приеме, че срокът на договора е продължаван автоматично с нов едногодишен
срок след изтичане срока на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 41.1 от
Общите условия към договора, при промяна на адреса, посочен в договора,
оправомощеният държател е длъжен да уведоми банката в 7-дневен срок от настъпването
на това обстоятелство. В противен случай всички уведомления, изпратени на
стария адрес на оправомощения държател, се считат за връчени. Ищецът твърди да
е изпратил уведомление до длъжника, поради което договорът следва да се счита
за прекратен, считано от 06.07.2017 г.
По делото е представена попълнена от пощенски служител разписка с
отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя“ /л. 15-16/, от която се
установява, че банката е изпратила пратка до кредитополучателката, на посочения
от нея адрес. Не се установява обаче съдържанието на писмото, нито датата на
пощенското клеймо, която е нечетлива. Ето защо, не може да се приеме, че е
изпратено уведомление за прекратяване на договора. Обстоятелството, че
договорът е прекратен, считано от 06.07.2017 г. обаче не е спорно между
страните - в този смисъл е както
твърдението на ищеца, така и признанието, направено от ответниците в депозираната
писмена защита /л. 4, предпоследен абзац/.
Неоснователно е направеното от ответниците възражение за несъответствие на
процесния договор с разпоредбите на чл. 11, чл. 12 и чл. 22 от ЗПК. На първо
място следва да се посочи, че тъй като договорът е сключен на 11.07.2007 г., то
приложимият материален закон в случая е Законът за потребителския кредит /отм.,
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от г.,12.05.2010
г./, както е посочено от съда в доклада по делото при определяне на правната
квалификация на спора, а не действащият Закон за потребителския кредит, чиито
разпоредби сочат ответниците. Съдът не споделя направеното от ответниците
възражение, че процесният договор и общи условия към него съдържат
неравноправни клаузи.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК обаче е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая обаче ищцовото дружество не е
следвало да изпраща уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
тъй като падежът за изпълнение на задължението за връщане на усвоената сума е
настъпил на 11.07.2016 г. /датата, на която е изтекъл договора след последното
му автоматично продължаване преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ – преди датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда.
От данните по делото се установи, че Л.Т. е починала на 09.04.2011 г., като
от заключението по приетата експертиза се установи, че теглене на суми
посредством процесната кредитна карта е имало и след датата на смъртта на
титуляра ѝ. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че когато
тегленото на суми се извършва чрез банкомат, не може да се установи кое е
лицето, което е наредило операцията. Неоснователно е обаче възражението на
ответниците, че не е ясно кое е лицето, което физически е извършвало тегленето
на сумите. Без да са представили доказателство, че са се отказали от
наследството на своята наследодателка, отговорността на ответниците следва да
бъде ангажирана за всички задължения, с които то е обременено съобразно
дяловете, които получават – чл. 60, ал. 1 ЗН.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./:
За основателността на предявените искове за възнаградителна лихва и
наказателна лихва ищецът, при
условията на пълно и главно доказване, следва да докаже правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между наследодателката
на ответниците Л.Й.Т. и ищцовото дружество е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на процесния договор за издаване на кредитна карта,
по силата на което за кредитополучателката е възникнало задължението за
заплащане на възнаградителна договорна лихва и наказателна лихва в
претендираните размери, както и момента в който дългът е станал изискуем.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на
дълга.
Установи се по делото, че страните са уговорили начисляването както на
договорна, така и на наказателна лихва при определени предпоставки. С чл. 7 е
уговорено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, оправомощеният
държател заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода,
годишен лихвен процент в размери, както следва: за извършване на безналични
плащания на ПОС терминал – 16 %, за всички останали транзакции – 18 %. Видно е,
че уговореният лихвен процент на договорна лихва не е над 30 %, както
неправилно сочат ответниците в депозираната писмена защита по делото. Съгласно
чл. 8 от договора, при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване
на разрешения кредитен лимит, се начислява наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Вещото лице е изчислило, че
просрочената договорна лихва е в размер на 7103,95 лв., а наказателната лихва -
в размер на 3894,84 лв., като всеки от ответниците отговаря за ½ част от
установения като непогасен дълг.
Заплащането
на възнаградителна лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на
парично задължение, т.е. няма санкционна функция, а по своята същност е цена за
ползвания финансов ресурс („граждански плод”), докато наказателната лихва по
своето естество представлява санкция за забавеното изпълнение на задължението
на кредитополучателя.
По отношение
на потребителския кредит в т.ч. и т.нар. „бързи кредити“ е налице специален на
ЗЗД закон, а именно Законът за потребителския кредит /ЗПК/, който регламентира
задължителния размер на наказателната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /отм. –
действал към момента на сключване на договора/ при забава на кредитополучателя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. В този случай обезщетението за забава /наказателната лихва/ не може
да надвишава законната лихва /чл. 19, ал. 2 ЗПК отм./. Изчислено посредством
онлайн калкулатора, достъпен на сайта: http://balans.bg, размерът
на законната лихва в периода от 05.01.2010 г. до 01.08.2017 г. се равнява на
сумата от 774,54 лв.
В случая е
видно от съдържанието на договора, че между страните е била договорена както възнаградителна,
така и наказателна лихва, чието уговаряне е допустимо от закона. Но волята на
страните е меродавна, само ако уговорената лихва не надвишава най – високия
размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е
регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това
следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. Поставя
се единствено ограничение да не я надвишава. С оглед изискването на закона при
договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се
приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за
плащане на наказателна лихва е действително. Добрите нрави са
критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В
случая уговорената между страните наказателна лихва противоречи както на ЗПК /чл.
19, ал. 2 отм./, така и на добрите нрави, поради което следва да се приеме за
недействителна. С оглед разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД същата следва да се
замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме че за
процесния период, за който е предявен искът за заплащане на наказателна лихва,
се дължи законната лихва за забава, за която съдът достигна до извод, че е в
размер на сумата от 774,54 лв.
По отношение
на претендирните вземания ответниците, с отговора на исковата молба, са
направили възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Както се посочи по-горе, процесният
договор е подновяван автоматично всеки път за нов едногодишен период, като е
прекратен считано от 06.07.2017 г. Ето защо задължението за заплащане на
главницата не е погасено поради изтекъл период на погасителна давност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за периодични плащания, какъвто характер имат задълженията на ответниците за
заплащане на договорна и наказателна лихва. Предявяването на иска спира
течението на давността. При предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
същият се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - в случая на 02.08.2017 г., поради което
погасено по давност се явява претендираното вземане за договорна лихва за
сумата от 3245,13 лв. и за периода от 05.01.2010 г. до 02.08.2014 г., както и
вземането за наказателна лихва /заместена на осн. чл.26, ал.4 ЗЗД с размера на
законната такава/ за сумата от 76,55 лв. и за периода от 05.01.2010 г. до 02.08.2014
г., защото изискуемостта им е настъпила преди 02.08.2014 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Ответниците не представиха доказателства за погасяване на дълга, поради
което исковете следва да бъдат частично уважени. Установи се по делото, че всеки един
от ответниците притежава по ½ идеална част от наследството, поради което следва да бъдат осъдени да заплатят сумите,
както следва: исковете за главница следва да бъдат уважени изцяло за сумата от
по 500 лв.; исковете за заплащане на договорна лихва следва да бъдат уважени за
сумата от по 1929,33 лв. и за периода от 03.08.2014 г. до 02.08.2017 г., като
бъдат отхвърлени за сумата до пълния предявен размер от 3551,89 лв. и за
периода от 05.01.2010 г. до 02.08.2014 г. като погасени по давност; исковете за
заплащане на наказателна лихва следва да бъдат уважени за сумата от по 349,00
лв. и за периода от 03.08.2014 г. до 02.08.2017 г., като бъдат отхвърлени за
горницата до пълните предявени размери от 1961,94 лв. и за периода от
05.01.2010 г. до 02.08.2014 г. като частично погасени по давност и заместени по
право от повелителни норми на закона съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД
по отношение на размера.
По разноските:
И двете
страни по делото претендират разноски, като такива следва да им бъдат присъдени
пропорционално на уважената и отхвърлената част от исковете.
На първо
място ищецът претендира разноски от всекиго от ответниците в размер на сумата
от по 40,80 лв., която сума е включена в издадена процесната заповед за
изпълнение. Видно от извлечението от счетоводните книги на банката, тези
разноски, в общ размер от 81,59 лв., се твърди да са направени за връчване на
две нотариални покани до ответниците. Установява се от приетите по делото
нотариални покани за доброволно изпълнение, приложени към делото, че банката е
изпратила нотариални покани до всеки един от ответниците /л. 20-23/, връчени
чрез залепване на уведомление. Не са представени обаче доказателства, че
действително са направени разходи за връчването им в сочения размер /издадена
фактура от нотариуса, платежно нареждане към нотариуса или друг платежен
документ/. В поставения от нотариуса печат върху всяка от процесните две покани
за доброволно изпълнение е налице надписа „събрана такса“, но същата е
непопълнена. Претендираните разноски за сумата от по 40,80 лв. от всекиго от
ответниците не следва да бъде присъждана.
Отделно от
това, ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на
398,94 лв. в исковото производство, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв., както и заплатеното от него
възнаграждение за вещо лице в размер на 330,00 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в
размер на 191,12 лв. заплатена държавна такса, 22,94 лв. юрисконсултско възнаграждение
и сумата от 151,43 лв. възнаграждение за вещо лице, пропорционално на уважената
част от исковете, или сумата от общо 182,75 лв. по отношение на всекиго от
ответниците.
Ответниците
също са направили искане за присъждане на направените по делото разноски, като
и двамата са представили доказателство за платено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от по 700,00 лв. Тъй като в договорите за правна защита и
съдействие обаче не е посочено каква част от заплатената сума е предназначена
за защитата по всеки от трите иска, съдът следва да приеме, че за всеки от тях
е заплатена 1/3 от общото възнаграждение, а именно сумата от 233,33 лв. На осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК на всекиго от ответниците следва да се присъди сумата от по
297,99 лв. пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Според
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски
в размер на сумата от по 121,09 лв. държавна такса, 25,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 40,50 – разноски за връчване на нотариална покана от всекиго
от ответниците. С оглед изхода на делото, следва да се присъди на ищеца сумата
от 111,14 лв. държавна такса и 22,94 лв. юрисконсултско възнаграждение,
пропорционално на уважената част от исковете, или общо сумата от по 67,04 лв.
за всекиго от ответниците.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК, че А.Р.А.,
ЕГН: **********, в качеството му на наследник на Л.Й.Т., ЕГН: **********, поч.
на 09.04.2011 г., дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********
сумите, както следва:
-
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./
сумата от 500,00 лева, представляваща
главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта №
38РКО-А-1525/11.07.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 02.08.2017 г. до окончателното погасяване;
-
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ сумата от 1929,33
лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 03.08.2014 г. до 02.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска горницата до пълния
предявен размер от 3551,89 лв. и за периода от 05.01.2010 г. до 02.08.2014 г.;
-
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ сумата от 349,00
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 03.08.2014 г. до
02.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размери от 1961,94 лв. и за периода от 05.01.2010
г. до 02.08.2014 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК, че Н.Р.А.,
ЕГН: **********, в качеството му на наследник на Л.Й.Т., ЕГН: **********, поч.
на 09.04.2011 г., дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********
сумите, както следва:
-
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./
сумата от 500,00 лева,
представляваща главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта №
38РКО-А-1525/11.07.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 02.08.2017 г. до окончателното погасяване;
-
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ сумата от 1929,33
лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 03.08.2014 г. до 02.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска горницата до пълния
предявен размер от 3551,89 лв. и за периода от 05.01.2010 г. до 02.08.2014 г.;
-
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ сумата от 349,00
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 03.08.2014 г. до
02.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размери от 1961,94 лв. и за периода от 05.01.2010
г. до 02.08.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Р.А., ЕГН: ********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: ********* сумата от 182,75 лева,
представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 2232/2018 г. /заплатена държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 67,04 лева,
представляваща направени разноски по ч. гр. дело № 3361/2017 год. по описа на
РС гр. Враца /заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, изчислени
пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Р.А., ЕГН: ********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: ********* сумата от 182,75 лева,
представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 2232/2018 г. /заплатена държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 67,04 лева, представляваща направени разноски по ч.
гр. дело № 3361/2017 год. по описа на РС гр. Враца /заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, изчислени пропорционално на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на А.Р.А., ЕГН: ********** сумата от 297,99 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, изчислено пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на Н.Р.А., ЕГН: ********** сумата от 297,99 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, изчислено пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: