Решение по дело №268/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260077
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20203210200268
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,10.12.2021  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди  двадесет и първа година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД268  по описа за..2020 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

Производството е образувано по предявена жалба от М.М.А.,ЕГН********** ***,със съдебен адрес *** ***,чрез адвокат Й.А.,срещу Наказателно постановление№189 от 15.05.2020 г.на Началника на ОД на МВР-Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В съдебно заседание се установява,че фамилното име на жалбоподателката е А..

Представено е заверено копие от личната карта на жалбоподателката.

Жалбата е подадена ,чрез административно-наказващия орган и ведно със административната  преписка е получена в БРС с Рег.№261018 на 06.11.2020год.

В жалбата си,А. твърди,че не е носела маска,тъй като е имала козметична процедура на лицето и била предупредена от медицинското лице да не мокри и покрива лицето си с нищо.Според жалбоподателката е налице неяснота на фактическата и правната страна на твърдяното деяние,така ,както е описана в наказателното постановление.Твърди,че случаят е маловажен,с оглед наличието на условията на чл.28 от ЗАНН.

Жалбоподателката моли наказателното постановление да бъде отменено,като незаконосъобразно.

Редовно призован,жалбоподателят   не се явява лично в съдебно заседание.Представлява се от процесуален представител-адвокат Й.А. от ВАК.Процесуалният представител поддържа жалбата. Прави доказателствени искания и представя доказателства.Пледира съдът да отмени изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.Претендира направени деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева.

Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з.Не изразява становище по делото.Не се претендират направени деловодни разноски и не се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на жалбоподателя.

           По делото,като свидетели са разпитани К.П.П.-актосъставител,Г.Г. и К.Т.Н.-свидетели по АУАН.

По искане на защитата на жалбоподателката,като свидетел е разпитана С.Д.К..

 Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

На 03.05.2020год.,жалбоподателката М. А. заедно със приятелката си –свидетелката С.Д.К. били в гр.Балчик,като А. ползвала козметични услуги на лицето.Била предупредена от лицето извършващо тези услуги,че не бива за известно време да покрива с нещо или мокри лицето си.

След процедурите,двете приятелки решили да посетят магазин „ЛИДЛ“ в гр.Балчик.При влизането си в магазина,свидетелката К. поставила маска на лицето си,а жалбоподателката прикрила лицето си със с помощта на шал който бил на нея.Охраната на магазина видяла случващо се е и предупредила А.,че не може така да стои в магазина.Била повикана полиция.Служителите на полицията поканили жалбоподателката да излезе от магазина,което тя сторила.На А. й било обяснено,че е допуснала нарушение,след което свидетелят К.П. й съставил АУАН.Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на А.,веднага след неговото съставяне,както тя вписала в него своите възражения.

Въз основа на образуваната административна преписка е издадено процесното наказателно постановление.

 Било прието,че жалбоподателя М. А. е допуснала административно нарушение на чл.209А ал.1 от Закона за здравето във вр.т.9 от Заповед с Рег.№РД-01-124 от 13.03.2020на Министъра на здравеопазването на Република България,изменена със Заповед№РД-01-197 от 11.04.2020г..,поради което е издадено Наказателно постановление№189 на 15.05.2020г., с което на А. е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лева .

           Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото доказателства.

           При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок.Жалбоподателката е уведомена за съставеното срещу нея наказателно постановление,на 23.10.2020год.Жалбата срещу наказателното постановление е получена в деловодството на административно наказващия орган с Рег.№357000-8761 на 30.10.2020год.

 С оглед на това,съдът преценява,че настоящата жалба е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението.

С оглед на това жалбата е процесуално допустима.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

При анализа на събраните доказателства,съдът достига до извода ,че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление.

Видно от събраните гласни и писмени доказателства,съдът приема за установено,че жалбоподателката действително е допуснала визираното и описано в наказателното постановление административно нарушение.

При служебния анализ на издадения АУАН и наказателно постановление,съдът счита,че са допуснати съществени процесуални нарушения,водещи до опорочаване на процесното обжалвано наказателно постановление,до степен на незаконосъобразност.

При служебната проверка на обжалваното наказателно постановление се установи,че административно наказващия орган е вписал като фамилно име на жалабоподателката грешно такова ,а именно А..Истинското, законосъобразно и правилно име на жалбоподателката е А..

С правилното си фамилно име, тя е описана в АУАН,но в наказателното постановление е с грешно фамилно име а именно А..В Конкретния казус не е объркана буква,сричка,а е вписано изцяло погрешно фамилно име,което според съда представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.57 ал.1т.4 от ЗАНН.Производството по реда на ЗАНН е формално и подобно нарушение не може да бъде санирано след неговото допускане,в последствие.

На следващо място в наказателното постановление съвсем лаконично е описана фактическата обстановка,като административно-наказващия орган не е  изпълнил задължението си да анализира дали са налице условията на чл.28 от ЗАНН в този конкретен случай.за пълнота на мотивите съдът счита,че имено в този случай са налице условията за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Не са последвали обществено опасни последици от деянието нито за дееца нито за член на обществото.Липсват данни за други подобни нарушения от страна на А..Наказващия орган не е съобразил като смекчаващо вината обстоятелство данните относно самата А.(наличие на основателна причина ,жалбоподателката да не слага предпазна маска на лицето си ).

Тези обстоятелства,административно-наказващия орган е следвало да прецени като смекчаващи вината обстоятелства,които също обуславят по ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние.

Преценка относно наличието или не на условията на чл.28 от ЗАНН,административно-наказващия орган не е направил.

Наказващият орган не е изпълнил задължението по чл.53 ал.1 от ЗАНН преди да издаде наказателното постановление,да провери налице ли са или не основанията за прилагане на чл.28 от същия закон.Съгласно ТР № 1/12.12.2007г./ на ВКС при извършване на преценка относно наличието на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН,наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,като отграничи „маловажните случаи” на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 от ЗАНН.

В процесния случай в наказателното постановление изобщо липсват данни за съображения и мотиви,защо наказващия орган не счита за приложима посочената привилегия на закона,при наличие на обективни предпоставки в тази насока/нарушението е първо по ред,безспорна липса на данни за извършени предишни нарушения,не са обследвани евентуалните твърдения на жалбоподателя.Не е обсъден фактът,че липсват вредоносни последици от деянието.

Липсата на мотиви в наказателното постановление относно не прилагане на чл.28 от ЗАНН,представлява липса на предмет за проверка по законосъобразност от страна на съда,което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

При служебна проверка за правилността на наказателното постановление чрез извършване на проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН,предписващ освобождаване от административно наказателна отговорност при установена маловажност на деянието,преценката за приложението на този текст подлежи на съдебен контрол/ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС/.Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци,касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението и с други сходни и типични за деянието хипотези,административни нарушения извършени от нарушителя,постигане целите на наказанието,въпреки освобождаването от административно наказателна отговорност,отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното,имотното състояние,възраст и прочие.

Допуснатите съществени процесуални нарушения са опорочили процесното обжалвано наказателно постановление,до степен на незаконосъобразност и същото като такова ,следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на делото,съдът съобразява ,че е направено искане от страна на процесуалният представител на жалбоподателя да се заплатят в негова полза направени деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.Представен е списък с разноски,както и писмени доказателства за заплащане на съответната сума,като адвокатско възнаграждение.От страна на възиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение,поради което съдът следва да уважи същото в пълен размер.

С Решението си съдът осъжда възиваемата страна да заплати в полза на жалбоподателката направени деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение за адвокат Й.А. от ВАК,в размер на 600 лева.

Водим от гореизложеното,съдът  

 

                                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление№189 от 15.05.2020 г.на Началника на ОД на МВР-Добрич ,с което за констатирано на 03.05.2020г.,в 18,15ч,в гр.Балчик,на обществено място-магазин „ЛИДЪЛ“,административно нарушение на т.9 от Заповед№РД-01-124/13.03.2020г. изменена със Заповед№РД-01-197/11.04.2020г.на Министъра на здравеопазването на Република България във вр.чл.209а ал.1 от Закона за здравето,на  М.М.А.(А.)ЕГН********** ***,е наложено,административно наказание ГЛОБА в размер на 300лв.(триста лева),като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД НА МВР-ДОБРИЧ да заплати в полза на М.М. А. ЕГН********** ***,деловодни разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за адвокат Й.А.,в размер на 600 лева(шестстотин лева)  

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :