№ 1232
гр. Плевен, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. НиК.
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. НиК. Гражданско дело №
20224430101711 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Б. М. СЛ., ЕГН
**********, ***, представляван от пълномощника си М. Б. СЛ., ЕГН **********, ***,
съгласно пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис, рег.№1 на нотариус ***, рег.
№*** на НК, с район на действие РС-Плевен, чрез адв. Т.Д. от ПлАК, ***, съдебен адрес:
***, против ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, в
която се твърди следното : на 17.07.2019 г. по ч. гр. д. №4711/2019 г. по описа на PC Плевен,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2638/17.07.2019 г., с която е
разпоредено ищецът да заплати на *** сумата 500 лв., дължима главница по Договор за
издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD от 23.09.2005 г.,
договорна лихва в размер на 248.86 лв., за периода от 23.09.2005 г. до 23.11.2007 г.,
мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 634.33 лв. за периода от 24.11.2007 г. до
15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 16.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 27.66 лв. за
разноски по делото за държавна такса. На 06.08.2019 г. длъжникът Б. М. СЛ. е подал
възражение по чл.414 от ГПК по ч. гр. д. 4711/2019 г. по описа на PC Плевен за това, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, че няма задължения
към *** като негов кредитор, че не е получавал съобщение за прехвърляне на вземане от
друг негов кредитор на това дружество по реда на чл.99 ЗЗД и че вземанията, за които е
1
издадена заповедта за изпълнение, са погасени по давност. Впоследствие с Определение
№3711/05.09.2019 г. ПлРС на заявителя *** са дадени указания, че може да предяви иск
относно вземането си по заповедта, в едномесечен срок от получаване на определението,
като доплати съответната държавна такса. Определението на съда е получено от заявителя
на 12.09.2019 г., но в едномесечния срок по делото не са представени доказателства за
предявен иск отностно вземането му. С определение № 4385/21.10.2019 г. по ч.гр.д.
№4711/2019 г. по описа на PC Плевен, влязло в сила на 02.11.2019 г., на основание чл.415
ал.5 от ГПК издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 2638/17 07.2019 г.
е изцяло обезсилена.
Наскоро ищецът Б. М. СЛ. предприел действия за отпускане кредит от банкова
институция, но му било отказано, тъй като при направената справка в Централния кредитен
регистър към БНБ същият фигурирал като кредитополучател по отпуснат от финансова
институция кредит, който не е погасен. По повод този отказ и тъй като ищецът няма
задължения към кредитни или финансови институции, с изключение на погасеното по
давност вземане от *** по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA,
MASTERCARD от 23.09.2005 г., предмет на разглеждане по ч.гр.д.№ 4711/2019 г. по описа
на PC Плевен, се обърнал към ответника *** и между тях е водена кореспонденция по
имейл, в която Б. М. СЛ. отново е направил своите възражения, включително че след като ч.
гр. д. 4711/2019 г. по описа на PC Плевен е приключено и вземането по Договор за кредит
№ **, сключен на 29.09.2005 г. между Б. М. СЛ. /Кредитополучател/ и ***, прехвърлено с
Договор за цесия от 31.01.2018 г. между *** и ***, е погасено по давност, дружеството
ответник не може да има претенции спрямо него по повод цитирания договор за кредит, а
вземането следва да бъде заличено във воденото от дружеството счетоводство и в
качеството си на финансова институция дружеството е задължено да подаде коригираща
информация към Централния кредитен регистър на БНБ за погасеното задължение по
кредита към дата 23.11.2012 г. и искане съдържащата се в раздел „Просрочия по активни и
по погасени кредити“ като исторически данни информация да бъде заличена, тъй като от
погасяването на задължението до момента вече е изтекъл повече от необходимия 5-
годишния срок за автоматичното му заличаване. От страна на ответника *** е отговорено,
че дружеството продължава да счита задължението на ищеца по договора за валидно и
дължимо, поради което са направили предложение за осъществяване на преговори за
доброволно изплащане на дълга със съответните отстъпки до погасяването на кредита в
съответствие с нормативните изисквания дружеството продължава да предоставя
информация до Централния кредитен регистър на БНБ.
След проведената кореспонденция ищецът отново е проверил текущото състояние
на кредитното си досие в БНБ и от справката е установил, че информацията по Договор за
кредит №**, сключен на 29.09.2005 г., продължава да фигурира и не е заличена от
ответника, което в бъдеще ще възпрепятства възможността да му бъде отпуснат нов кредит.
Съгласно т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
2
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1
ГПК. Ако иск не е предявен, както е в настоящия случай или ако е предявен след изтичането
на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг срок. Погасителната давност
за вземането по договора е започнала да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая това е станало на 23.11.2007 г. и следователно погасителната давност
съобразно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, е изтекла на 23.11.2012г.
Вземането по договора е било погасено по давност много преди 31.01.2018 г.,
когато бил сключен договор за цесия между *** и ***, с който е прехвърлено задължение,
произтичащо от Договор за кредит № **, сключен на 29.09.2005 г. между Б. М. СЛ.
/Кредитополучател/ и ***.
В периода от изискуемостта на вземането (23.11.2007 г.) до погасяването му по
давност (23.11.2012 г.) не са извършвани никакви действия, водещи до спиране или
прекъсване на давността за вземането. Съществено е също, че издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д..№ 4711/2019 г. по описа на PC Плевен не прекъсва давността, тъй
като в срока по чл.422, ал.1 от ГПК не е предявен иск за съществуване на вземането / Така
по-горе в т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Тъй като ответникът не е приел възражението на ищеца за изтекла погасителна
давност, продължава да настоява за доброволното заплащане на сумите по Договор за
кредит № **, сключен на 29.09.2005 г. и отказва да заличи задължението във воденото от
дружеството счетоводство и данните в ЦКР във връзка договора, всичко това обуславя
правния интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск, е който да
установи несъществуването на вземането по Договор за кредит № **, сключен на 29.09.2005
г. между Б. М. СЛ. /Кредитополучател/ и ***, прехвърлено е Договор за цесия от
31.01.2018г. между *** и ***, като по този начин единствената пречка за предоставяне на
нов заем/кредит от банковите институции ще отпадне.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи сумите по Договор за кредит №**,
сключен на 29.09.2005 г. между Б. М. СЛ. /Кредитополучател/ и ***. прехвърлено с Договор
за цесия от 31.01.2018 г. между *** и ***, поради погасяването им по давност.
Претендира разноски по делото.
В срок е депозиран писмен отговор от ***,със седалище и адрес на управление
*** с ЕИК ***, чрез адв. А.К., Адрес за призоваване: ***, в който се твърди следното :
навежда се довод на първо място за недопустимост на иска. Издадената заповед за
изпълнение е надлежно връчена на Б.С., който в законоустановения срок е депозирал
възражение срещу нея. Ищецът Б.М. се е възползвал от възможността си да се защити по
3
определение специален ред по чл.414 ГПК, който изключва исковата зашита по чл.124 ал.
ГПК. С Определение №4385/21.10.2019г. Районен съд Плевен е обезсилил издадената
заповед за изпълнение и прекратил производството по делото. Към настоящия момент не е
налице изпълнителен титул, който да обуслови правния интерес от процеса, както и не са
предприемани принудителни действия за събиране на вземането. Ищецът е депозирал
няколко молби до ответника, в които е изложил доводи, че задължението му е погасено по
давност и на това основание кредиторът следва да подаде информация към ЦКР, за да
отпише задължението му. По повод на депозираните молби, служител на ответника е върнал
писмени отговори, в които подробно е изразил становище във връзка с направените
възражения.
По повод направените възражения в исковата молба, че вземането е погасено по
давност, се заявява следното : с определението, с което съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение, съдът не се е произнесъл относно недължимостта на вземането,
произтичащо от сключения договор. Приключилата съдебна процедура не се отразява на
естествения характер на вземането, чието погасяване може да се търси валидно по пътя на
доброволно уреждане на взаимоотношенията между кредитора и кредитополучателя. Право
на кредитора е да кани длъжникът да плати всички свои задължения. *** е кредитор на
изкупени задължения и като такъв предприема действия по извънсъдебно събиране на
вземания. Дейност, незабранена от закона, свързана със събиране на ликвидни вземания от
задължените лица. Провежданите действия не са в нарушение на императивните норми на
закона, същите се изразяват в провеждане на телефонни разговори, водене на преговори,
осъществяването налични срещи с длъжниците, изпращане на уведомителни писма и покани
за плащане. Описаните действия са изцяло съобразени с фирмената политика и установения
строг протокол за провеждане на телефонни разговори и водене на кореспонденция.
Както в депозираните становища до дружество, така и в настоящия иск, се
възразява, че процесното вземане е погасено по давност, като в тази насока, процесуалния
представител на ищеца подробно е изразил доводите си. По отношение на института на
погасителната давност е съществено да се отбележи, че погасителната давност урежда
преклудирането единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на
претенцията си по принудителен ред. Това не се отразява по никакъв начин на валидността
и дължимостта на задължението, което придобива естествен характер и чието погасяване
може да се търси по доброволен път. Един от основните принципи на правото е, че никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение и в този смисъл, ако кредиторът не е
потърсил защита на материалните си права чрез иск, не може да му се противопоставят чрез
възражение последиците на давността - погасено правно на иск и на право на принудително
изпълнение. В този смисъл са и следните решения: Решение от 07.03.2014г. по (в) гр.д. №
119/2014г. на ОС Варна; Решение от 24.02.2015г. по (в) т.д. № 83/2015г. на ОС Варна и др. В
този смисъл следва да се приеме, че предявения иск за установяване на недължимост на
вземането поради погасяването му по давност би се явил недопустим поради липса на
положителна процесуална предпоставка, алтернативно неоснователен.
4
За *** на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2***г. на БНБ за Централен
кредитен регистър, възниква задължение да предоставя съответната информация до
петнадесето число на всеки месец за всички кредити на своите клиенти до окончателното им
погасяване. Дружеството-ответник в настоящия спор, подава до ЦКР информацията в
електронен вид за всички кредити на своите клиенти. С оглед на това информация за
процесното вземане се предоставя ежемесечно на Централния кредитен регистър.Счита, че
дружеството не е дало повод за завеждане на настоящето дело и с оглед на което не следва
да му бъдат присъждани в тежест разноски.
Прави се изявление, че искът е недопустим.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме претенцията за допустима,
се изразява следното становище : ако съдът уважи иска, се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Постъпил е и втори отговор, чрез адв.Д.К., в който се навежда доводи за
недопустимост, респ. неоснователност на предявения иск.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.Т.Д., която поддържа иска.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в о.с.з.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира иска за изцяло основателен и доказан и като
такъв следва да го уважи.
Предмет на разглеждане иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата по договор
за кредит, посочен по-горе, поради изтекла давност.
Не е спорно, а това се установява от приобщеното по делото ч.гр.д.
№4711/2019год. по описа на ПлРС, че същото е било образувано на 16.07.2019год. въз
основа на подадено заявление на основание чл.410 от ГПК от заявителя – ищцовото
дружество, против длъжника-ищецът в процеса. Заповед за изпълнение е издадена на
17.07.2019год. за сумите, както следва : главница в размер на 500.00 лв., дължима главница
по договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MATERCARD от
23.09.2005 г., договорна лихва в размер на 248.86 лв. за периода от 23.09.2005 г. до
23.11.20007 г.; мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 634.33 лв. за периода от
24.11.2007 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 16.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 27.66 лв. за разноски по делото за държавна такса. В заповедта е отразено, че
вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на парично задължение по
договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MATERCARD от
23.09.2005 г., сключен между *** като кредитор и Б. М. СЛ., като длъжник, по силата на
който кредиторът е одобрил и предоставил на длъжника кредитен лимит в размер на 500.00
лв. На 31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
5
между „*** и ***, по силата на който задълженията на Б. М. СЛ. са изкупени от ***.
Установява се, че с Определение №4385 от 21.10.2019год. ,постановено по частното дело
съдът е обезсилил изцяло издадената по делото заповед за изпълнение, като този акт на
съда е влязъл в сила на 01.11.2019год. В случая и с оглед изтеклата погасителна давност
във вр. с вземането, което ответникът има спрямо ищеца, предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение разноските по делото : независимо, че съдът уважава предявения
иск, разноските в полза на ищеца не следва да се присъждат. Ответникът с отговора на
исковата молба е заявил, че с поведението си не е дал повод за предявяването му, тъй като
не е предприел никакви действия за принудително събиране. За такова поведение не следва
да се счита включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя
съобщения за наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не
прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането
продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо
/чл.118 ЗЗД/. Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът
да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ.
оспори предявения основателен иск. Съдът се е позовал и на приетото по този вид спорове в
практиката на ВКС, че кредиторът не отговаря за разноските, направени в исковия процес,
ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността си да
поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния
процес. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред кредитора си на
изтеклата погасителна давност, респ. срещу него да са заведени съдебни производства за
събиране на вземането. Налице е хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК и ответникът не дължи на
ищеца заплащане на разноските по делото – така Определение №534 от 06.12.2019год. на
ВКС на РБ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 от ГПК, че Б. М. СЛ., ЕГН
**********, ***, съдебен адрес: адв. Т.Д. от ПлАК, ***, НЕ ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***,
суми по Договор за кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MATERCARD от 23.09.2005г.,
поради погасяването им по давност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7